Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.София, 19.01.2017год.

 

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на тринадесети септември 2016год., в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 3602 по описа за 2016год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

           

            Предявен  е иск с правно основание чл. 66, ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност от С.С.К. срещу „К.т.б.”АД/н/.

            Ищцата С.С.К. моли да бъде постановено решение по реда на чл. 68, ал.2 от Закона за банковата несъстоятелност, с което да се включи вземането на С.С.К. в качеството й на вложител в КТБ/н/ с вземане по банков влог в размер на 346 356,67 лева с поредност на удовлетворяване по т.4 на чл.94, ал.1 от Закона за банкова несъстоятелност.

Ответникът КТБ/н/ оспорва предявения иск и моли възражението да бъде прието за неоснователно поради съображения изложени в представено по делото писмено становище.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства , приема  следното от фактическа и правна страна :

По делото между страните не се спори, а и се установява, че с Решение № ЗБН/20.01.2016год. синдиците на КТБ/н/ са оставили без уважение възражението, подадено от С.К. по реда на чл. 66, ал.1 от ЗБН срещу реда на удовлетворяване на приетото вземане в размер на 346 356,67 лева с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.7 от ЗБН- вземания, възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

Не се спори, а и се установява от представеното по делото и прието като доказателство банково удостоверение с изх.№ 2150/30.04.2015год., че към 22.04.2015год.- датата на постановяване на решението чл.13, ал.1 от ЗБН, ищцата е била вложител с парично вземане, произтичащо от сключен договор за банков влог за откриване на банкова сметка *** „4Х”.

 

Не се спори, а и се установява от представената по делото и приета като доказателство молби от 16.06.2015год. и от 22.06.2015год. ищцата е предявила вземането си към банката.

Не се спори, а и се установява, че С.К. с договор за цесия като цедент е прехвърлила вземането си съответно в полза на цесионерите Т.Т.М. и А.И. Т., който договор обаче е развален от ищеца. Ответникът не оспорва наличието на договор за цесия, както и развалянето му от страна на цедента С.К., а и тези обстоятелства се установяват от представените по делото и приети като доказателства писмени предупреждения по чл.87, ал.1 от ЗЗД отправени и получени от цесионерите Т.М./на л. 18/ и А. Т./на л. 23/, както и уведомления до КТБ, с която уведомява последната за развалянето на договора за цесия/на л.16 и л. 22/. Ответникът твърди, че уведомлението за разваляне има правна последица за банката като уведомление за обратно прехвърляне на вземането в полза на първоначалния кредитор/цедент по разваления договор за цесия/, считано от момента на получаването му. Съответно на тази база правят правния извод, че вземането на ищцата/съществуването и размера на което не се оспорват/ следва да  бъде с поредност за удовлетворяване по т.7, вместо по т.4 от чл.94, ал.1 от ЗБН.

Това твърдение на ответника е неоснователно. Развалянето на договора за цесия има последиците и ретроактивното действие на чл.88, ал.1 от ЗЗД, съответно с надлежното му упражняване ще се счита, че вземането предмет на договора за цесия изобщо не е излизало от патримониума на ищцата и това е така защото развалянето на договора, с което се прекратява съществуващата между облигационна връзка има обратно действие. Тоест вследствие на развалянето вземането следва да се счита като такова на първоначалния кредитор. Неоснователно е твърдението на ответника, че уведомленията за разваляне на договора за цесия нямали действие по отношение на банката и че „цедентът можел отново да придобие вземането си чрез сключването на нов договор за цесия или да замести цесионера в правоотношението му с длъжника по друг уреден от правото способ-напр. чрез договор за активна субективна новация”. Това твърдение на ответника е неправилно и не намира подкрепа в закона.Нито прехвърлянето, нито развалянето на договора относно правоотношението по прехвърлянето му с обратно действие, изменя характера на вземането. То съществува такова, каквото е съществувало за цедента, като уведомлението до длъжника/ в случая банката/ има значение не като правопораждащ факт за едно нововъзникнало вземане, а за погасителния ефект на плащането по отношение на новия кредитор- извършеното след момента на уведомяването плащане на стария кредитор няма да има погасителен ефект за длъжника.

Ето защо следва да се постанови решение, с което да се уважи искът така както е предявен, като на ищцата да се признае право на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН вместо по приетата от синдика поредност по т.7 от Чл.94, ал.1 от ЗБН.

На осн. Чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ответникът дължи на ищцата направените от нея съдебно-деловодни разноски в производството в размер на сумата от 25 лева.

 

Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

                 Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по възражение, подадено от С.С.К., ЕГН **********,срещу Решение № ЗБН-66-2 и ЗБН 66-88/20.01.2016год. на синдиците на КТБ/н/, че вземането на С.С.К., включено в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ/н/, обявен в Търговския регистър при Агенцията по вписванията по партидата на дружеството е с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на КТБ по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН като вземане на вложител и ДОПЪЛВА на основание чл.68, ал.3 от ЗБН списъка на приетите вземания на кредиторите на КТБ/н/, одобрен от съда по реда на чл.67, ал.2 от ЗБН с решение от 25.05.2016год. по т.д.№ 7549/2014год. по описа на СГС, ТО, 22с-в, с гореизложеното вземане, което да е вземане на вложител с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН.

ОСЪЖДА „К.т.б.”АД/н/ да заплати на С.С.К., ЕГН ********** на осн. Чл.78, ал.1 ГПК сумата 25 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по производството.

Решението  подлежи на въззивно обжалване  пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по възражение, подадено от С.С.К., ЕГН **********,срещу Решение № ЗБН-66-2 и ЗБН 66-88/20.01.2016год. на синдиците на КТБ/н/, че вземането на С.С.К., включено в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ/н/, обявен в Търговския регистър при Агенцията по вписванията по партидата на дружеството е с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на КТБ по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН като вземане на вложител и ДОПЪЛВА на основание чл.68, ал.3 от ЗБН списъка на приетите вземания на кредиторите на КТБ/н/, одобрен от съда по реда на чл.67, ал.2 от ЗБН с решение от 25.05.2016год. по т.д.№ 7549/2014год. по описа на СГС, ТО, 22с-в, с гореизложеното вземане, което да е вземане на вложител с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН.ОСЪЖДА „К.т.б.”АД/н/ да заплати на С.С.К., ЕГН ********** на осн. Чл.78, ал.1 ГПК сумата 25 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по производството.