Р Е Ш
Е Н И Е № 260509
гр. Пловдив, 09.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав
в публичното заседание на 12.10.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от съдия Цветкова в. гр.
д. № 1463 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх. № 19840/15.07.2020г. от „Шато Вале Де Роз“ ЕООД, ЕИК ********* чрез пълномощника
адв. М.Д. от АК Варна против решение № 72 от 09.03.2020г., постановено по гр.
д. № 48/2020г. по описа на РС Карлово, I гр. с., с което се
признава за установено в отношенията между „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* и „Шато Вале де роз“ ЕООД, ЕИК *********, че същото дължи на ищеца
следните суми: главница в размер на 984, 37 лева, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, код
на платеца *** за периода м.05.2015г. – м.04.2016г. вкл., ведно със сумата от
135, 67 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2014г. –
15.06.2017г., както и сумата за дялово разпределение в размер на 31, 61 лева, от
която 27, 50 лева главница и 4, 11 лева
лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда – 26.06.2017г. до окончателното плащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 700 от 31.07.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1088/2017г. по описа на РС
Карлово.С решението се осъжда „Шато вале де роз“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* разноските, направени в исковото
производство в размер на 675 лева, както и разноските, направени по ч. гр. д. №
1088/2017г. по описа на КрлРС в размер на 75 лева.Решението е постановено при
участието на подпомагаща страна “Бруната България“ ООД, ЕИК *********.
В жалбата се прави оплакване, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск.Излагат се и
съображения по същество за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.Търси
се неговата отмяна, вместо което да бъде постановено ново, с което да се
отхвърли иска.
С
отговора на въззивната жалба се иска същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник в
първоинстанционното производство, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е
редовна, поради което се явява и допустима.
Съдът след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно
само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на
постановеното решение.Правилността на решението се проверява с оглед наведените
доводи във въззивната жалба.
Относно валидността и допустимостта на
обжалваното решение съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е
подсъден, произнесъл се е в законен състав.С решението обаче,
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, като е излязъл извън
рамките на изложените фактически твърдения и е разгледал непредявена искова
претенция.
В подадената искова молба, с която е
сезиран първоинстанционният съд, се претендира да бъде признато за установено
съществуването на вземане на ищеца, произтичащо от неоснователно обогатяване на
ответника със сумата от 1151, 65 лева, от които 984, 37 лева стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2015г. до м. 04.2016г. и 135, 67
лв. законна лихва за забава от
01.07.2014г. до 15.06.2017г., както и сума за дялово разпределение в размер на
31, 61 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
заявлението – 23.06.2017г. до окончателното изплащане на сумите - предмет на
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Излагат се следните обстоятелства за
пораждане на вземането:
За претендираното вземане било
депозирано заявление по реда на чл. 410 от ГПК вх. № 3047271 срещу ответника,
въз основа на което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника по ч.
гр. д. № 1088/2017г. по описа на РС Карлово, III гр. с.В срока по чл. 414 от ГПК било подадено възражение
от длъжника, с оглед на което било указано на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок.Поради това в законоустановения срок
ищецът предявява иска си за установяване на вземането за консумирана и
незаплатена топлинна енергия за периода м. май 2015г. до м. април 2016г. срещу
ответника за топлоснабдения имот.Твърди, че ответникът не е сключил договор при
общи условия, с оглед на което се е обогатил без основание за сметка на
ищцовото дружество и дължи да върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването.Разпределението на топлинна енергия между потребителите в сградата
– етажна собственост, се извършвало по системата за дялово разпределение, като
сумите за топлоенергия за топлоснабдения имот били начислявани от „Топлофикация
София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски.След края на отоплителния период били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – „Бруната България“ ООД на база реален отчет на
уредите за делово разпределение.Задължението на ответното дружество за заплащане
на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно издаваните фактури,
следвало да се изпълни най-късно до 20-то число на следващия месец.С изтичането
на последния ден от този срок ответникът изпаднал в забава за тази сума.
С писмения отговор на ответника по чл.
131 от ГПК е оспорен иска, вкл. твърдението, че между страните не съществуват
договорни отношения за доставка на топлинна енергия, тъй като не бил сключен
писмен договор по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ.Такива договорни отношения съществували
по силата на самия закон и дружеството било обвързано от общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди по арг. от чл. 153,
ал. 1 и чл. 150, ал. 2 от ЗЕ.Оспорено е и твърдението на ищеца, че ответното
дружество е използвало доставената му топлинна енергия за небитови цели.
Към исковото производство е приложено ч.
гр. д. № 1088 по описа за 2017г. на Карловски районен съд, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.07.2017г.,
въз основа на подадено заявление от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
против „Шато вале де роз“ ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 1 011, 87 лева,
представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ***, код на платеца: ***; сумата 139, 78 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава за
периода от 01.07.2015г. до 15.06.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 26.06.2017г. до изплащане на вземането, сумата от 25
лева заплатена ДТ и сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Обстоятелствата, на които се основава
вземането, са изложени в заявлението, а именно: длъжникът е ползвал доставена
от дружеството топлинна енергия през периода м. 05.2015г. до м. 04.2016г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес:***, код на платеца ***.Същият не бил
заплатил дължимите месечни суми за топлинна енергия, както и стойността на
изравнителните сметки за процесния период.Длъжникът не заплатил и дължимата от
него сума за дялово разпределение през процесния период.Поради тази причина се
обогатил без основание за сметка на дружеството и дължал да върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването.Дължимите суми за доставена, но
неизплатена топлинна енергия били: 984, 37 лева – главница, 135, 67 лв. –
лихва, а за дялово разпределение – 27, 50 лв. – главница и 4, 11 лв. лихва.
Карловският районен съд в обжалваното
решение е приел, че между страните по делото е възникнало индивидуално
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди,
като ответникът се е съгласил общите условия на топлопреносното предприятие да
се прилагат по отношение на него.Установени били и количествата топлинна
енергия, доставена за имота на ответника за процесния период.За неоснователно е
счетено възражението на ответното дружество, че претенцията на ищеца се основава на неоснователно
обогатяване за негова сметка, тъй като вземането за неоснователно обогатяване
възниквало, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между
страните да съществува обвързаност по договор.
С оглед данните по делото настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по
непредявен иск.
Изложените обстоятелства в исковата
молба и заявения петитум ясно и недвусмислено разкриват волята на ищеца да
търси защита на своето право да получи обезщетение за неоснователно обогатяване
от ответника.Посоченият юридически факт, от който произтича спорното право, представлява
основанието на иска.В случая и в заявлението и в исковата молба се сочи
неоснователно обогатяване на длъжника като основание за възникване на вземането.Съгласно
задължителните разяснения в т. 18 от ТР № 1/04.01.2001г. по т. д. № 1/2000г. на
ОСГК на ВКС със сила на присъдено нещо се ползва само решението по отношение на
спорното материално право, въведено с основанието и петитума на исковата молба
като предмет на делото.Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и
обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право,
т. е. правопораждащите юридически факти.Спорното право се индивидуализира и
чрез неговите субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в
основанието на иска.Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира
неговото съдържание /в какво се състои претендираното или отричаното право,
исканата правна промяна/ и вида на търсената защита /дали се търси установяване
съществуването или несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника,
или правна промяна в правната сфера на ответника.Правната квалификация на
спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и
петитум.Предмета на иска се индивидуализира чрез страни, правопораждащи
юридически факти и петитум.
В мотивите на решение № 33 от
16.02.2016г. по гр. д. № 4575/2015г., III г. о. на ВКС е посочено, че произнасяне по непредявен иск е налице само
когато в нарушение на диспозитивното
начало в процеса съдът е разгледал иск, с който не е сезиран или е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовава.
В решение № 19 от 30.05.2011г. по гр. д.
№ 262/2010г., II г. о. на ВКС е разяснено, че
диспозитивното начало в гражданския процес е уредено в ГПК като основно начало
на процеса.С разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК законодателят е определил, че
предмета на делото и обема на дължимата защита се определят от страните, т. е.
недопустимо е по свой почин съдът да променя било то параметрите на правния
спор, било то обема и вида на търсената защита.Следвайки логиката на
законодателя и целевото тълкуване за точното отграничаване правомощията на съда
и дефиниране в какви параметри маже да бъде осъществено служебното начало, правомощията
на решаващия съд са легитимирани до произнасяне на решението по един правен
спор само в предметната рамка на заявените искания на основата на твърдени
факти и обстоятелства, релевантни за спорното правоотношение.Произнасяне по
искане, което не е заявено или е различно от заявеното обуславя процесуална
недопустимост на обжалваното решение.Служебното начало, регламентирано също
като основно начало в гражданския процес, изисква от съда да съдейства на
страните за разкриване на обективната истина, чрез изясняване на делото от
фактическа и правна страна, но не може да се разпростре и по отношение на
незаявени твърдения и обстоятелства, свързани с основателността на предявения
иск.
В настоящия случай районният съд
правилно се е произнесъл по иск за установяване съществуването на вземане с
правно основание чл. 422 от ГПК, но е определил предмета на делото въз основа
на обстоятелства, на които страната не се е позовала – нито в заявлението, нито
в исковата молба ищецът е твърдял, че е налице сключен договор с ответника за
продажба на топлинна енергия за небитови нужди.С изложените от него факти и
твърдения е основал претенцията си спрямо длъжника на извъндоговорно основание,
а именно неоснователно обогатяване.Съдът обаче не се е произнесъл по фактите, с
които е сезиран, а е уважал иска, приемайки, че между страните има сключен
договор.При наличието на договорна обвързаност разместването на блага се
основава на постигнатото съгласие и даденото може да подлежи на връщане в
зависимост от изпълнението или неизпълнението на дължимите престации.В случая
обаче ищецът е основал вземането си на неоснователно обогатяване, което възниква
при разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува
обвързаност от договор.По фактите, обосноваващи извъндоговорната отговорност на
ответника, които ищецът сам е изложил като твърдения, липсва произнасяне от
първоинстанционния съд и те не са били предмет на изследване и преценка при
постановяване на решението.Съдът се е произнесъл по факти, които не са били
твърдени от ищеца, а са отричани от него, като по този начин е излязъл извън
правораздавателната си власт.
Следователно първоинстанционният съд,
като не се е произнесъл по обстоятелствата, на които ищецът фактически се
позовава, не е разгледал иска, с който е бил сезиран и е постановил недопустим
съдебен акт.Поради това съгласно задължителните указания в ТР № 1/2001г. на
ОСГК на ВКС, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено като
недопустимо, а делото следва да бъде върнато на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК
на същия съд за произнасяне по предявения иск.
При новото разглеждане съдът следва да
има предвид и необходимостта от пълен идентитет между вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение и вземането, предмет на предявения иск за
установяване съществуването на вземане, което е предпоставка за допустимост на
иска по чл. 422 от ГПК.В случая е било подадено заявление за главница в размер
на 984, 37 лева за доставена, но неизплатена топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот за периода м. май 2015г. до м. 04.2016г. и 27, 50 лева за
дялово разпределение, общо в размер на
1 011, 87 лева, за каквато сума е издадена и заповедта за
изпълнение.Заявената законна лихва за забава върху главницата от 984, 37 лв. е
в размер на 135, 67 лева, а върху главницата от 27, 50 лева в размер на 4, 11
лева, или общо 139, 78 лв.За същите суми е и предявеният иск по реда на чл. 422
от ГПК, поради което предпоставките за допустимост, предвидени в специалната
разпоредба, са налице.
Предвид изхода на делото и липсата на
произнасяне по съществото на спора разноски в настоящето производство не следва
да бъдат присъждани.Такива следва да бъдат присъдени при новото разглеждане на
спора по същество.
По тези съображения Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 72 от 09.03.2020г. на
Карловски районен съд, І гр. с., постановено по гр. д. № 48 по описа за 2020г.
на същия съд.
Връща делото на районен съд Карлово за разглеждане на
предявения иск от друг съдебен състав при съобразяване на указанията,
обективирани в мотивите на настоящето решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: