№ 45610
гр. София, 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110150329 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от 18.09.2023 г., подадена от ответника Върховен касационен съд
на Република България, чрез пълномощника му съд. помощник З.С. с искане за допълване на
постановеното по делото определение № 31124/05.09.2023 г. в частта за разноските, като в
полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ
(ЗПрП), вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Намира, че предвид изхода
на делото – прекратяване на производството на основание чл. 126, ал. 1 ГПК и на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК право на разноски има ответната страна. Случая, с депозирания по делото
писмен отговор ответникът е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото.
На основание чл. 248, ал. 2 ГПК и по разпореждане на съда от 14.10.2023 г. препис от
молбата е изпратен на насрещната страна – ищеца Е. М., чрез упълномощения му
процесуален представител адв. И. Ю., с указание за възможността да подаде писмен отговор
в едноседмичен срок от получаването му, като съобщението е получено от адресата на
20.10.2023 г. (л. 71 от делото), но в указания срок, а към настоящия момент по делото не е
депозиран писмен отговор.
Съдът, като съобрази доводите на молителя и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо като релевирано в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и
от легитимирана страна с правен интерес – ответната страна по делото. С оглед изложените
в същата доводи, съдът намира, че се касае за искане за допълване на постановеното по
делото определение от 05.09.2023 г., тъй като се твърди, че такова искане е направено от
ответника с депозирания по делото писмен отговор, но съдът не се е произнесъл по същото.
По същество искането се явява основателно, предвид следните съображения:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Е. Д.
М. против Върховния касационен съд на Република България с искане за осъждане на
ответната страна да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страх, унижение, отчаяние и
1
безпокойствие, вследствие от незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в
неизпращане по компетентност на главния прокурор на Република България на искане за
възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, обективирано в жалба №
6463/2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
С постановено по настоящото дело Определение № 31124 от 05.09.2023 г.
производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК – поради наличието
на образувано преди настоящото и висящо между същите страни друго гражданско дело с
идентичен предмет, а именно гр. дело № 50327/2022 г. по описа на СРС, ГО, 42-ри състав,
образувано на 16.09.2022 г. по искова молба с вх. № 192109/15.09.2022 г.- жалба, подадена
от ищеца по делото Е. Д. М. срещу ответника Върховния касационен съд на Република
България с искане за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 20 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
страх, унижение, отчаяние и безпокойствие, вследствие от незаконосъобразно бездействие
на ответника, изразяващо се в неизпращане по компетентност на главния прокурор на
Република България на искане за възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на
ВКС, обективирано в жалба № 6781/2020 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането. В мотивите на определението съдът е приел, че
касае за образувани и висящи две граждански дела – настоящото гр. дело № 50329/2022 г. по
описа на СРС, I ГО, 51-ви състав и гр. дело № 50327/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 42-ри
състав, при които е налице пълна идентичност между страните – ищец Е. Д. М. и ответник
Върховния касационен съд на Република България; между основанието на исковите
претенции – осъдителни искове с предмет вземания за обезщетения за неимуществени
вреди, търпени в рамките на един период – от 18.08.2020 г. до 06.08.2022 г. и в размер от по
20 000 лева, произтичащи от един правопораждащ факт – противоправно бездействие на
ответната страна, изразяващо се в неизпращане по компетентност на искане за
възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, на главния прокурор, въпреки
законоустановеното задължение за това. Налице и пълно припокриване на отправеното към
съда искане – за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца процесната парична
сума. Настоящото производство е прекратено като по-късно заведеното измежду двете.
С оглед изхода на делото – прекратяване на производството и основанието за това,
право на разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, има ответната страна - Върховен
касационен съд на Република България за извършените процесуални действия, изразяващи
се в депозиране на писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК от 25.04.2023 г., чрез
упълномощения си процесуален представител - съд. помощник към ТК на ВКС З.С., с
приложено към отговора пълномощно за учредена представителна власт. Същевременно, с
отговора на исковата молба ответникът е направил изрично искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер,
определен от съда на основание чл. 37 ЗПрП.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото, а съгласно ал. 8 от законовия текст в полза на юридически лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, но до максималния такъв, определен
по реда на чл. 37 ЗПрП, когато те са били защитавани от юрисконсулт.
В конкретния случай, за осъществената защита по настоящото дело, ответната страна
Върховен касационен съд на Република България има право на разноски по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК, макар да е представлявана в процеса от съдебен помощник, а не от юрисконсулт.
В тази връзка съдът съобрази, че съгласно Закона за съдебната власт съдебните помощници
са съдебни служители с висше юридическо образование, поради което същите се явяват и
„други служители с юридическо образование“ по см. на чл. 32, т. 3 ГПК, приравнени на
2
юрисконсултите с правото да представляват упълномощилото ги учреждение. Следователно,
в полза на ответника се следват разноски за осъщественото процесуално представителство
по делото, макар от съдебен помощник, тъй като противното би означавало формално
тълкуване на нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК и ограничаване на последната до случаите на
представителство на страната само от лице, заемащо длъжността „юрисконсулт“.
Ето защо, в полза на ответника Върховен касационен съд на Република България
следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на сумата от 100 лева – в
минимален размер, следващ от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, към чието прилагане препраща чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37, ал. 1 ЗПрП. В
тази връзка съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото,
приключило преди насрочване в открито съдебно заседание, както и конкретно извършените
процесуални действия от пълномощника на ответника, изразяващи се в депозиране на
писмен отговор, поради което присъди възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения, процесното искане следва да уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № 31124 от 05.09.2023 г.,
постановено по настоящото гр. дело № 50329/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-
во Гражданско отделение, 51-ви състав, като ОСЪЖДА ищеца Е. Д. М., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ...................., да заплати на ответника Върховен касационен съд на
Република България, с адрес: .................... сумата от 100 лева, представляваща сторени
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК - за осъщественото процесуално
представителство и защита по настоящото дело от съдебен помощник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3