Р Е
Ш Е Н
И Е
№____________
гр. Варна, 09.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
Членове: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
При участието на секретаря ЕЛКА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Бажлекова въззивно гр. дело № 1557 по описа за 2018 година:
Производството
е
въззивно, по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по жалба
на Величка Д.В., И.К.И. и Й.Н.Г., чрез адв.С.Ш.- ХАК срещу решение № 1784/26.04.2018г., постановено по гр.д. № 1111/17г. на ВРС,
с което е прието за установено, по отношение на И.Б.Д., че че Величка Д.В., И.К.И.
и Й.Н.Г. не са собственици на ПИ № 103.114 по ПНИ на местност „Над Асфалта и
Калето“, землище на гр.Аксаково, с площ от 600 кв.м. и въззивниците са осъдени
да заплатят на И.Б.Д. сумата от 1160лв., представляваща направените по делото
съдебно деловодни разноски. Счита се, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като постановено в разрез със събраните по
делото доказателства и се претендира
неговата отмяна. Излага се, че въззивниците са собственици на процесния имот по
наследство от Н.В., който от своя страна е придобил имота с НА № 187/1997г. на
основание §4б от ПРЗ на ЗСПЗЗ, след приключила процедура по трансформиране на
предоставеното му право на ползване върху същия. Неправилно първоинстанционният
съд не е зачел силата на присъдено нещо на постановеното по гр.д.№800/1996г.
решение на ВОС и е приел, че същото е непротивопоставимо на лицата, на които е
признато право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Излага се,
че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и
е достигнал до неправилни изводи за наличие законови пречки за трансформирането
на предоставеното право на ползване в право на собственост върху имота, като от
представените по делото доказателства се установява, че същият се намира на
разстояние по-голямо от 10 км. от крайбрежната морска ивица. Твърди се също, че не е налице идентичност между
имота придобит от въззивниците и този, възстановен с решение на ПК по реда на
ЗСПЗЗ на ищцата. В заключение се излага, че от представените по делото
доказателства безспорна се установява, че на наследодателя на въззивниците е
предоставено валидно право на ползване върху процесния имот, което е
трансформирано в право на собственост по съответния ред. Имотът е
индивидуализиран с плана от 1990г. и ПНИ от 2012г. Предвид изложените съображения, моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което иска да
се отхвърли като неоснователен.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е
оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното
решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищцата И.Б.Д. е предявила установителен иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижим имот,
представляващ ПИ № 103.114 по ПНИ
на местност“ Над асфалта и Калето“, землище на гр.Аксаково, одобрен със заповед
№ РД-13-7706-375 от 07.10.2013г. на Областен управител на област с
административен център гр.Варна, с площ от 600 кв.м. и граници и съседи: имоти
№№ 103.528, 103.1610 и 103.115.
Ищцата твърди, че е наследник на К.Я.Г., като с Решение №8478/07.04.1997г. на
Поземлена комисия Аксаково на наследниците на К.Я.Г. е възстановено право на
собственост върху нива в землището на гр.Аксаково, местност „Курията“, с площ
от 7.080 дка, без посочени граници по решението, попадаща в територия по §4 от
ЗСПЗЗ. За наследниците на К.Я.Г. по
помощния кадастрален план към ПНИ бил отреден и записан стар имот 99, който по
ПНИ попадал в местност „Над асфалта и Калето“, кад. Райони 102 и 103, одобрен
със Заповед № РД-13-7706-375 от 07.10.2013г. на Областен управител на област с
административен център гр.Варна и новообразуван имот 103.114 участвал в стар
имот 99 с цялата си площ от 600 кв.м. Процесният имот не можел да бъде
възстановен на наследниците на К.Я.Г., тъй като към настоящия момент е записан
на Н. И. В. – ползвател, който е трансформирал правото си на ползване в право
на собственост и се снабдил с нот. акт за имота през 1997г. Н. И. В. починал на
04.07.2008г. и бил наследен от съпругата си В.Д.В. и децата си И.К.И. и Й.Н.Г..
Ищцата твърди, че ответниците не са собственици на процесния имот, тъй като
праводателят им Н.В. И. не е бил собственик на имота – не му е било
предоставено валидно право на ползване, не е имал право да закупи имот №
103.114, тъй като не отговарял на условията по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия отрицателен
установителен иск, с твърденията, че до приключване на спора между страните не
може да приключи процедурата по възстановяване собствеността върху процесния
имот на наследниците на К.Я.Г.. Наведени
са и твърдения, че решението на ПК Аксаково от 1997г. само признава, а не възстановява правото на
собственост, тъй като за землището на гр.Аксаково няма предходни планове за
земите включени в ТКЗС към момента на кооперирането им, няма изработени помощни
кадастрални планове, по които да се идентифицират земите на старите собственици
към момента на постановяване решенията на ПК Аксаково, поради което с решението
на ПК Аксаково не е приключила процедурата по възстановяване на земите,
попадащи в територия по §4 от ЗСПЗЗ.
Ответниците
в писмен отговор, подаден в срока по чл.131 ГПК и в съдебно заседание чрез
процесуален представител оспорват иска като недопустим, а в условията на
евентуалност като неоснователен. Считат,
че за ищцата липсва правен интерес от предявяването на иска, като исковата
молба следвало да е подадена от всички наследници на К.Я.Г.. Излагат, че с
влязло в сила решение от 30.03.1997г. по гр.д.№ 800/1996г. по описа на ВОС
е постановено, че Н. И. В. има право да
придобие правото на собственост върху предоставеното за ползване земя на
основание ПМС 26/87, включен в актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е отменен
отказът на кмета за признаване на правата по №4 от ЗСПЗЗ на Н. И. В., обявена е
крайна оценка на земята в размер на 19800 лева и кмета на община Аксаково бил
задължен да изпълни процедурата по №4 от ЗСПЗЗ. Със заплащането на цената,
правото на ползване на Н. И. В. се е трансформирало в право на собственост, на
основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което изключвало правото на възстановяване
правото на собственост на ищцата.
В условията
на евентуалност ответниците твърдят, че са придобили собствеността върху
процесния имот по силата на изтекла придобивна давност в периода от 1977г. до
2017г.
Съдът, въз основа на събраните пред двете инстанции
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за
установено следното:
С Решение №
№ 8478/07.04.1997г. на ПК Аксаково е призната правото на собственост на
наследниците на К.Я.Г. върху девет недвижими имота, сред които и нива с площ от
7.800 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с.Аксаково, местност
Курията. Имотите са индивидуализирани в решението с начин на трайно ползване,
категория на земята и местност,.
Посочено е,
че от възстановените имоти попадат в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Видно от
удостоверение за наследници, издадено от Община Аксаково, К.Я.Г. е починал на
13.05.1928г., като е оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга И.Б.К.
и децата си М.К.а Н., Т.К.А., Н.К.Т., Я.К.Я., П.К. Н., Б.К.Я. и наследяващите
по заместване наследници на сина му К.К., починал през 1925г. Ищцата И. Б. Д. е наследник по закон на Б.К.Я.,
починал на 28.12.1991г.
От
представеното удостоверение от Общинска служба по земеделие Аксаково, е видно,
че в ОСЗ Аксаково не е налице план на имотите на страите собственици в местност
„Над асфалта“, респективно „Курията“, към момента на кооперирането им в ТКЗС,
съответно в ДЗС или друга организация в периода към 1958г. или в по-ранен
период от време. Индивидуализирането на имотите на старите собственици не е
извършено въз основа на стар план, а чрез провеждане на анкета по реда на
чл.23б от ППЗСПЗЗ. В ОСЗ Аксаково не е налице предходен план на старите
собственици.
Видно от
представеното по делото удостоверение, издадено от община Аксаково, за
наследниците на К.Я.Г. не е издавана заповед по реда на пар. 4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ за възстановяване на н.и. № 103.114 по ПНИ на местност „Над асфалта“,
землище на гр.Аксаково. В община Аксаково няма данни за наличието на план на
имотите на старите собственици към момента на кооперирането на земеделските
земи, като за местност „Над асфалта“, землище Аксаково преди одобряване на ПНИ
е действал топографски план – част II,
местност Тракийска чешма, изработен 1990г.
Представен
е списък на имотите съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС за
гр.Аксаково, в който стар имот № 99 е записан на наследниците на К.Я.Г., както
и извадка от регистъра на собствениците към ПНИ, в който като собственик на
имот №114, с площ от 600.04 кв.м. и находящ се в землището на гр.Аксаково,
местност „Над асфалта“ е записан Н. И. В.. Представени са още таблица за
дължимото обезщетение на собствениците за местностите „Над асфалта“ и „Калето“,
гр.Аксаково, според което имот №114 попада в границите на стар имот №99 .
Представено
е заверено за вярност копие от удостоверение №224/13.05.1988г., издадено от ИК
на ОбНС Аксаково, в което е отразено предоставяне на право на ползване на земя
– хавра с площ от 600 кв.м., местност „Над асфалта“ по реда на Постановление
№26 на МС в землището на с.Аксаково на Н. И. В..
Представени
са: молба от 26.06.1992г. от Н.В., с която е поискано, същият да заплати
предоставената му за ползване земя и да бъде извършена оценка на имота, като е
декларирал, че имота е единствена земеделска земя за семейството му;
удостоверение от ОСЗ Вълчи дол, от което се установява, че Н.В. е заявил за
възстановяване собственост върху земеделски земи на името на баща си И. В. Добрев
в землището на с.Червенци и с.Стефан Караджа, община Вълчи дол; оценителен
протокол от 13.09.1993г. за оценка на имота в размер на 13200лв.; молба от
13.09.1996г., с която Н.В. потвърждава желанието си да стане собственик на
имота; писмо от 16.09.1996г., с което Н.В. е уведомен, че не му се предоставя
прав да закупи имота; Решение от 10.03.1997г. по гр.д. №800/1996г. по описа на
ВОС, с което е отменен отказа на кмета на община Аксаково за признаване на
правото на Вичкав да закупи имота, с което кмета на община Аксаково е задължен
да изпълни процедурата по §4 ЗСПЗЗ и е определена оценка на имота в размер на
19800лв.; копие от авизо по платежна нареждане от 31.03.1997г. за заплащане на
определената оценка на имота; удостоверение №3070/04.08.1997г., от което е
видно, че Н.В. е придобил право да закупи предоставеното му по реда на ПМС
място, находящо се в местност „Над асфалта“, представляващо имот №114.; НА от
06.10.1997г., за признаване на Н.В. за собственик на имот №114, находящ се в
землището на с.Аксаково, местност „Над асфалта“, на основание §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
От
заключението на СТЕ, прието по първоинстонционното дело, кредитирано от съда и
неоспорено от страните се установява, че новообразуван имот № 103.114 по ПНИ на
местност „Над асфалта“, землище гр.Аксаково с площ от 600 кв.м. попада в
границите на само един стар имот, а именно ПИ-2.99 с площ от 7135 кв.м. по ПСИГ
(пкп) на с.о. „Над асфалта“. Стар имот 2.99 с площ от 7135 кв.м. е записа на К.Я.Г.
на основание решение № 8478/07.04.1997г. на ПК – Аксаково и същият участва в НИ
103.114 с цялата му площ от 600 кв.м. Отстоянието на НИ 103.114 до центъра на
гр.Варна е 10170м., а до крайбрежната морска ивица 11290 м. измерено по
въздушна линия. Вещото лице не е установило идентичност между имота описан в
решение № 8478/07.04.1997г. на ПК Аксаково и имота по нот. акт, с който Н.В. е
признат за собственик на имот пл.114, находящ се в землище Аксаково, местност
„Над асфалта“, тъй като в решението на ПК имотите не са индивидуализирани с граници/съседи,
нито с номер на имот по кадастрален или друг план. Вещото лице е установило, че
местностите „Курията“, „Над асфалта“ и „Калето“ са съседни, като границите на
местностите не са обозначени на терен, нямат свое точно местоположение и е
възможно териториите на местностите да се припокриват в обследваната зона.
КП/1990 за м. „Тракийска чешма“ е неодобрен и не може да се каже кога точно е
изработен. Този план не съдържа предвиждания, а са отразени съществувалите към
него момент пътища, граници на имоти, сгради и други кадастрални данни. Плана обхваща територията на процесния имот
103.114. Към датата на реституционното решение е имало изработен план, който е
действал за обследваната територия и този план е КП/1990. В КП/1990 били
отразени само имотите на ползвателите, а стар имот 99 не е бил нанесен в плана,
а е даден на комбинирана скица само за съпоставка. Имотите на старите
собственици за първи път били индивидуализирани с Плана на новообразуваните
имоти, одобрен със Заповед РД-13-7706-375/07.10.2013г. на областен управител на
област с административен център гр.Варна. В заключението е посочено, че имота
предоставен за ползване на Н. И. В. е идентичен с имота описа в удостоверение №
224/29.04.1988г. Имота е частично идентичен с ПИ 114 с площ от 1010 кв.м. по
КП/1990 – по местоположение и три граници/съседи, но не и по площ. Такава
частична идентичност по местоположение и три граници, но не и по площ е налице
между ПИ 144 с площ от 1010 кв.м. по КП/1990 и имота описа в нотариален акт №187/1997г.
От констатираното вещото лице прави извод за частична идентичност между имота
описан в удостоверение № 224/29.04.1988г., имота, описан в НА №187/1997г. и
процесния НИ 103.114 отразен в ПНИ/2013г.
От
показанията на разпитания пред ВРС свидетел Алтъпармаков се установява, че
ищцата е притежавала имот в местност „Корията“, който тя е получила по
наследство от Костадин Янев. Според свидетеля „Корията „ и „Над асфалта“ са
наименования на една и съща местност. В показанията си свдетелите Стоянова и И.
заявяват, че процесния имот пил даден за ползване на праводателя на ответниците
и се обработвал от 1978-9година от него, а след като Н. В. се разболял имота се
обработвал от И. и съпругата му. Имотът бил много добре поддържан и ограден.
При извършена
от съда служебна справка в НСИ, се установява, че съгласно данните от
преброяване на населението през 1985г., 1992г. 2001г. населението на гр. Варна
е над 300000 жители.
Предявеният
иск е с правно основание чл.124 ГПК. В случая е налице правен интерес от
отричане на правото на собственост на ответниците върху процесния новообразуван
поземлен имот, тъй като с постановеното решение на ПК Аксаково, на наследниците
на К.Я.Г., между които е и ищцата е възстановено право на собственост върху нива
с площ от 7.800 дка, находяща се в землището на с.Аксаково, местност Курията,
като в решението е посочено, че имотът се възстановява по разпоредбите на §4 от
ЗСПЗЗ, в който попада имот № 103.1148 по ПНИ предвид възможността при успешното
провеждане на иска да приключи реституционната процедура и ищцата да възстанови
собствеността си върху имота, съгласно §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Решението
на ПК е издадено при действието на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, редакция на нормата
ДВ, бр.45/1995г., като към него липсва скица на възстановения имот, в
решението, имотите не са индивидуализирани по точно местоположение и граници,
поради което следва да се приеме, че същото не се ползва с конститутивен ефект,
а с него само се признава правото на собственост. Посоченото означова, че
реституционната процедура по отношение на ищцата досежно имотите, посочени в
решението не е приключила, а възстановяването на правото на собственост следва
да се извърши съгласно §4к ПЗР на ЗСПЗЗ – заповед на кмета на общината, към
която да се приложи скица на имота, издадена по реда на §4к, ал.7 ЗСПЗЗ. С
оглед установеното, че процесния имот №103.114 по ПНИ попада в признатите за
възстановяване имоти на ищцата, то и възможността за защита с оглед успешното
приключване в нейна полза реституционна процедура е обусловена от успешното
провеждане на производство по отриицателен установителен иск за собственост
срещу тветниците, претендиращи права върху имота, придобити от техните
праводатели по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, евентуално по давност.
Предвид
изложеното, съдът намира, че искът на ищцата за отричане на правото на
собственост на ответниците върху процесния новообразуван поземлен имот №
103.114 по ПНИ на местонст „ Над асфалта и Калето“ е допустим.
По
отношение на основателността на иска: при предявен отрицателен установителен
иск за собственост, предмет на изследване
е правото на собственост на ответника и в негова тежест е да докаже при
условията на главно и пълно доказване, че е собственик на спорния имот въз основа
на твърдяните от него придобивни способи.
Ответниците твърдят, че са
придобили собствеността върху имота въз основа на наследяване от Н. И. В.,
който е придобил собствеността въз
основа на изкупуване по реда на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, а в евентуалност по давност.
Влязлото в
сила решение по гр.д. № 800/1996г., с което е отменен отказа на кмета на община
Аксаково за признаване на правото на Н.В. по §4б да закупи предоставеното му за
ползване земя не е противопоставимо на лицата, на които е признато правото на
възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, които не са участвали в
производството по обжалване на административния акт.
В
настоящото производство, предвид наведените от ищцата твърдения и оспорвания, в
тежест н ответниците е да установят, че са осъществени кумулативно елементите
от фактическия състав на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, при наличието на които на бившия
ползвател се предоставя право да придобие собствеността върху земята в
размерите по §4з ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на §4б от НЗР на ЗСПЗЗ, в
редакцията към датата на заплащане на оценката на земята – 31.03.1997г.,
възстановява се правото на собственост на гражданите върху незастроени
земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, освен ако те
представляват лозе, овощни градини или са заети от етеричномаслени култури или
ако земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее в
населеното място, в чието землище е имотът. В тези случаи ползвателят не може
да придобие собственост върху имота, ако той е на по-малко от 30 км. За градове
с население над 300000 жители или на 10 км.
По делото
не е установено към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, в предоставения за
ползване имот да е била построена сграда, поради което и фактическия състав на
придобивния способ по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ не е осъществен; Предпоставките на §4а,
ал.5 ПЗР на ЗСПЗЗ също не са налице, доколкото е установено, че правото на
собственост е учредено върху земя, която не е общинска или държавна и подлежи
на възстановяване на бивши собственици по реда на ЗСПЗЗ.
В случая не
са налице и предпоставките за придобиване на правото на собственост по реда на
§4б, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото от представените по делото доказателства
безспорно се установява, че предоставения за ползване имот е на разстояние
по-малко от 30 км. От центъра на гр.Варна / град с население над 300000 души и
попада в обхвата на забраната по §4б, ал.1, изр. Трето от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното,
ответниците не са придобили право на собственост върху процесния имот по реда
на ЗСПЗЗ и същите не се легитимират като собственици на това основание.
Предвид
липсата на придобито право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, следва да се
разгледа възражението на ответниците за придобиване на имота по давност.
За да се придобие правото на собственост
по давностно владение, позоваващия се на него / ответниците/, следва да
установи, чрез главно пълно доказване наличието на всички елементи от
фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС.
Според чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност върху имоти,
собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита и от
влизане в сила на тази разпоредба/ разпоредбата е в сила от 22.11.1997г./,
започва да тече нова давност. Без значение е дали имотът има земеделски
характер, достатъчно е имотът да подлежи на земеделска реституция.
В случая придобивна давност в полза на ответниците би могла да започне да
тече едва след индивидуализирането на възстановените на наследниците на
Костадин Горанов имоти с одобряването на ПНИ през 2013г., евентуално по смисъла
на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, от окончателното възстановяване на собствеността върху
имота в полза на бившите собственици, в случая от издаване на заповед по §4к
ПЗР на ЗСПЗЗ, с оглед принципа, че давност не тече срещу този, който не може да
защити правата си по исков ред.
От представените по делото доказателства е безспорно, че заповед по §4к
ПЗР на ЗСПЗЗ не е издадена на ищцата, а от датата на одобряване на ПНИ през
2013г. до предявяването на иска- 26.01.2017г. не е изминал предвидения в закона
10 годишен период.
Предвид
изложеното съдът намира, че по делото не е установено наличието на предвидените
в чл.79 ЗС предпоставки за придобиване правото на собственост върху процесния
имот от ответниците, поради което същите не се легитимират като собственици, на
твърдяното придобивно основание.
В обобщение
искът на И.Б.Д. е основателен и следва да се уважи.
Предвид не
съвпадане на изводите, до които е стигнал
ВОС, с установеното от ВРС по спора от правна страна, решението на първата
инстанция следва да се потвърди.
Предвид
изхода от спора, въззивниците следва да заплатят на въззиваемата сумата от
500лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ВОДИМ от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1784/26.04.18г., постановено по гр.д. № 1111/17г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В.Д.В., с ЕГН **********,
И.К.И., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и Й.Н.Г., с ЕГН **********
***. „Траката-1“ №704 ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Б.Д., с ЕГН ********** *** сумата от 500 лв. , представляваща направени по делото съдебни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: