РЕШЕНИЕ
Номер 15329.10.2020 г.Град гр. Видин
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В.II-ри въззивен граждански състав
На 29.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Д. М. В.
като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело №
20201300500356 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ОД на МВР-
В. против Решение №115 от 04.03.2020г. постановено по гр.д.№2274/2019г.
по описа на ВРС.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е
неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Поддържа се, че страните по делото са в служебно правоотношение,
регламентирано от ЗМВР в който закон няма препращаща норма към КТ и
издадените към него подзаконови нормативни актове. Поддържа се, че поради
това ВРС неправилно е приел, че на ищеца се дължи допълнително
възнаграждение за положен от него извънреден труд предвидено в НСОРЗ,
която не може да намери приложение в настоящия случай. След като е приел
обратното ВРС е постановил незаконосъобразно решение за което се иска да
бъде отменено изцяло, като се приеме че предявените искове са
неоснователни.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника по жалба Д. М. М.
чрез адв.Соня Иванова, с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се
поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано.
1
Д. М. М. чрез адв.С.И. е подал ч.жалба против определение /решение/
от 03.07.20г. по същото дело като счита,че присъденото адв. възнаграждение е
неправилно изменено.
ОД на МВР оспорва ч. жалба и моли съда да я остави без уважение.
Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната и ч.
жалби, становището на ответната по жалба страна и събраните доказателства
приема за установено следното :
Въззивната и ч. жалби са подадени от надлежна страна и в законният
срок, поради което са допустими.
По същество Окръжният съд приема въззивната жалба за
неоснователна.
Спорът между страните е основан на разпоредбата на чл.178 във вр.с
чл.187 от ЗМВР. Ищецът претендира за допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за посочен период, получен в резултата на
преизчисляване на положен нощен труд при превръщане на нощните часове в
дневни съобразно определен коефициент, общо в размер на 1115,43 лева, след
направено изменение на иска и обезщетение за забава в размер на 27,50 лева,
след изменение на иска.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба в който се
поддържа, че исковете са неоснователни и недоказани по размер, тъй като
спрямо ищеца не е положен извънреден труд и не е работил извън
установеното работно време, тъй като осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици.
При разглеждане на делото пред ВРС са събрани писмени
доказателства, изслушана е съдебно икономическа експертиза, въз основа на
които с обжалваното решение съдът е приел, че са налице условията при
които претендира ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение,
съобразно чл.178, ал.1, т.3 във вр. С чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР за положен труд
през нощта. Съдът на база установената по делото фактическа обстановка,
която се базира на събраните по делото доказателства е направил съответните
правни изводи ,които са пространствени и обосновани.
2
От събраните по делото доказателства се установява, че през исковия
период 15.10.2018 г. – 08.08.2019 г., ищецът е работил на сменен режим като
е полагал и нощен труд. Ответникът не е направил възражения и не се е
противопоставил на полагането на извънреден труд. Не се оспорва и ищеца да
не е отработил нормативно установените работни часове.
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема
за установено от правна страна следното :
Районният съд правилно е дал правна квалификация на иска- чл.140 КТ
във връзка с чл. 179 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.За да бъде уважена такава
искова претенция в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, следните правно релевантни факти: фактът на възникване
на служебно правоотношение с ответника , че е полагал нощен труд за
исковия период , който не е преобразуван, чрез преизчисление с коефициент
1.143, както и размера на претендираното възнаграждение за положения
нощен труд след преобразуването му със съответния коефициент .Искът се
явява доказан изцяло поради следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата
на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.В процесния период
са действали последователно Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.З и в трите наредби са идентични
3
и са в смисъл,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2
от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Районният съд законосъобразно е приел ,че липсата на
такава норма не да следва да се възприема като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Законодателят е възприел подхода ,установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата .
Във въззивната жалба се поддържа ,че бил неправилен изводът на
Съда са субсидиарното приложение в процесния случай на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.Горните доводи са
неоснователни .
Съдът подробно е обсъдил възраженията на ответната страна за
недопустимост на превръщане на нощните часове в дневни, като обосновано
е приел, че в случая разпоредбата на чл.9,ал.2 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските няма отношение към начина на
преизчисляването на положения труд и дължимостта на претендираното
възнаграждение за извънреден труд, тъй като въпросната разпоредба касае
4
единствено отчитането на такъв труд пред Инспекцията по труда.
По тези съображения окръжния съд приема оплакванията във
въззивната жалба за неоснователни, като възприема изцяло изложените в
обжалваното решение мотиви, които се основат на събраните по делото
доказателства и нормативната уредба за конкретните трудови
правоотношения, поради което обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно и обосновано.
С обжалваното определение от 03.07.20г. по молба на ОД на МВР съдът
е намалил присъденото адв. Възнаграждение от 608,08лв. на 310лв.
Жалбоподателят счита,че следва да се присъди отделно адв.
Възнаграждение за двата иска .Настоящият съдебен състав счита частната
жалба против определението от 03.07.2020 е
неоснователна.Първоинстанционният се е обосновал и правилно е приложил
правилата на Наредба №1 от 09.07.2004г. като е присъдил адв.
възнаграждение в минимален размер предвид материалния интерес и
предявените искове.
По претендираните за тази инстанция разноски на ответника по жалба в
размер на 700 лева жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението, което се приема за основателно от настоящата инстанция,
преценявайки, че адвокат пълномощника на ответната по жалба страна е
изготвил само отговор на въззивната и ч.жалби, без да е осъществил
процесуално представителство поради което определя възнаграждение в
размер на 300 лева.
По изложените съображения окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №115 от 04.03.2020г. постановено по гр.д.
№2274/2019г. по описа на Видински Районен Съд.
Оставя без уважение ч. жалба на Д. М. М. чрез адв.С.И. против
Определение от 03.07.2020г. по гр.д.№ 2274/2019г. на ВРС.
5
ОСЪЖДА ОД на МВР –В.,ул.“***“№** да заплати на Д. М. М. ЕГН
********** от гр. В.,ж.к. „**“,бл.*,вх.**,ап.*- 300 лева адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на Касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6