Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 6.11.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав
Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14753 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 26.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 57133/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 28 състав, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ П.НА Р.Б.е
осъдена да заплати на В.А.Ю. /ЕГН **********/ сумата 5 000 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на повдигане и поддържане на
обвинение за неизвършено от него престъпление от общ характер по чл.195, ал.1,
т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК, за което е признат за невиновен с Присъда
от 06.12.2012 г. по НОХД № 1383/ 2011 г. по описа на СРС, НО, 102 състав,
влязла в сила на 22.12.2012 г., с мярка за неотклонение „задържане под стража”
по искане на П.за периода 16.09.2010 г.- 24.02.2011 г. и „домашен арест“ за
периода 25.02.2011 г.- 29.03.2011 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 18.08.2014 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен
до пълния предявен размер от 24 000 лв., като неоснователен. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът Прокуратура на Р.Б.е осъден да заплати на ищеца В.Ю.
сумата 2.08 лв.- разноски за държавна такса, и на адв. С. Д. С. сумата 580 лв.-
адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.1 ЗА.
Постъпила
е въззивна жалба от В.А.Ю. /ищец по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в частта относно
разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение
за присъждане на останалата част от претендираното по делото обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Подадена
е въззивна жалба срещу постановеното
от СРС решение и от ответника ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в която е
заявено искане за отмяна на решението в осъдителната му част и за отхвърляне на
иска, евентуално- за намаляване размера на присъденото на В.Ю. обезщетение по
ЗОДОВ.
Насрещните
страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.
Предявени са искове с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са
подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледана по същество, жалбата на ищеца В.Ю.
е частично основателна, а жалбата на ответника Прокуратура на Р България- неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Постановеното от СРС решение е неправилно в
отхвърлителната му част за сумата 3 000 лв.- горница над присъденото
обезщетение от 5 000 лв. до размер на сумата 8 000 лв., и следва да
бъде отменено. В останалата част решението на СРС като правилно следва да бъде
потвърдено.
Спорно във въззивното производство, предвид
релевираните в жалбите на насрещните страни доводи, е дължи ли се на ищеца В.Ю.
обезщетение за претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно
преследване, приключило с оправдателна присъда, неимуществени вреди /болки и
страдания от психическо естество/, и за претърпените във връзка с наложените му
мерки за неотклонение неимуществени вреди, и евентуално- какъв е размерът на
дължимото за тези вреди обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
По въпроса за съдържанието на понятието
справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е налице задължителна практика на ВС и ВКС,
намерила израз в ППВС № 4/ 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005
г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ВКС- ОСГК, и е установена константна съдебна
практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК, според която справедливостта- като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът справедливост изисква в най- пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото
лице. Този принцип изисква
индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на пострадалото лице, като
размерът на обезщетението се определя от съда съобразно обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което и
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда. Понятието
„вреда“, което не е нормативно определено, следва да се тълкува в широк смисъл-
като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество,
телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. Конкретно при
исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, какъвто е
предявеният по настоящото дело, такива правно
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 14753/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
релевантни обстоятелства за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е
оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, вкл. дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца- има ли
влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца, и изобщо- цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му- семейство,
приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване
на повдигнатото обвинение чрез медиите, и пр. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
се определя глобално- за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт.
В този смисъл неимуществените вреди са конкретно определими и глобално
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта
за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за
репарирането им- в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с
оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.
В случая въз основа на събраните по делото
доказателства се установява, че НОХД № 1383/ 2011 г. на СРС, 102 наказателен
състав, е образувано срещу В.А.Ю. /ищец по делото/ за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 НК /кражба
в немаловажни случаи, извършена повторно/ вр. чл.28, ал.1 НК, като
досъдебната му фаза, считано от датата на привличане на ищеца като обвиняем /16.09.2010
г./, и съдебната му фаза, са траели общо от 16.09.2010 г. до 22.12.2012 г.,
когато е влязла в сила постановената по посоченото НОХД оправдателна присъда
/без протест на СРП/, с която В.Ю. е признат за невиновен в извършване на
посоченото деяние. Основание за постановяване на оправдателната присъда от 6.12.2012
г. по НОХД № 1383/ 2011 г. на СРС, 102 състав- според изложеното в мотивите й,
е недоказаност на обвинението и приложение на чл.304 НПК.
От съдържащите се в приложеното НОХД
доказателства се установява, че ищецът е бил задържан на 17.09.2010 г., като
тази мярка за неотклонение е изменена в по- лека: „домашен арест“- с
определение на СРС от 24.02.2011 г. по НОХД № 1383/ 2011 г., видно от протокола
от проведеното на посочената дата открито съдебно заседание, която мярка е
отменена с постановено по същото дело в о.с.з. на 29.03.2011 г. определение.
Видно от приложената в първоинстанционното
производство справка за съдимост, през периода 2004 г.- 2017 г. са били
образувани общо 5 бр. наказателни производства срещу ищеца Ю. /изключая
процесното/, четири от които са приключили със споразумение, а по едно е
постановена присъда, влязла в сила на 3.07.2009 г., с която Ю. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 НК и му е наложено съответно наказание. Според
справката по НОХД № 19515/ 2011 г. на СРС е сключено споразумение, влязло в
сила на 20.10.2011 г.
При
тези данни и доказателства се налага приемането на извод, че наказателното
преследване срещу ищеца В.Ю., за което същият претендира заплащането на
обезщетение по ЗОДОВ и за чието незаконно водене и поддържане може да бъде
ангажирана отговорността на П.на Р България по ЗОДОВ, е продължило
приблизително 2 години и 3 месеца, считано от датата на привличането на Ю. като
обвиняем в извършване на посоченото престъпление до датата на влизане в сила на
постановената от СРС оправдателна присъда. Наложената му по повод процесното
наказателно преследване мярка за неотклонение „задържане под стража“ е била
приложена през периода 17.09.2010 г.- 24.02.2011 г. /над пет месеца/, а
следващата мярка за неотклонение „домашен арест“ е била приложена през периода 24.02.2011
г.- 29.03.2011 г. /приблизително един месец/.
За
горепосочения релевантен за настоящия правен спор период въз основа на
събраните по делото гласни доказателства се установява следното относно
преживените от В.Ю. във връзка с наказателното преследване и задържането му
болки и страдания: Свидетелят А. Ю.- баща на ищеца, сочи, че след задържането му
под стража синът му станал агресивен и много нервен, по време на свижданията в
ареста не му изглеждал добре. Бил „опорочен пред всички съседи“ заради
процесното задържане, а в следствие на същото дъщеря му получила страхова
невроза, което силно го притеснило.
Съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство
съдебно- психиатрична експертиза, възприето от въззивния съд като компетентно и
обективно дадено, през процесния период от време ищецът бил в стадий на
декомпенсация на личностно разстройство с асоциални прояви, които фигурират още
от юношеска възраст и биха могли да продължат до зряла възраст. Сочи се от
експерта изразено от Ю. протестно поведение за случващото се с него, изразяващо
се в редукция на храна, невротично безсъние и персистираща раздразнителност, за
които състояния не може да се определи със сигурност дали се дължат на
процесното дело или на синхронно протичащи срещу него други наказателни дела.
Според вещото лице липсват данни във връзка с процесното наказателно дело да е
възникнало специфично емоционално състояние при ищеца.
С
оглед горното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал настоящият въззивен състав намира, че на ищеца В.Ю. следва да бъде
определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. общо, надвишаващо с 3 000
лв. присъденото с обжалваното решение обезщетение.
При определяне размера на дължимото
обезщетение въззивният съд взе предвид: характера и тежестта на увреждането на
здравето на жалбоподателя- ищец, изхождайки от характера на претърпените болки и
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 14753/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
страдания от психическо естество, установени
въз основа на събраните по делото гласни доказателства /св. показания на св. А.
Ю.- баща на ищеца, преценени при условията на чл.172 ГПК/ и приетото като
неоспорено от страните експертно заключение на съдебно- психиатрична експертиза,
които не са довели до разстройство на здравето му и до трайни неблагоприятни
последици за психичното му здраве; продължителността /2 години и 3 месеца/ на
понесените във връзка с воденото срещу него наказателно преследване страдания и
интензивността им; обстоятелството, че през времетраенето на процесното
наказателно преследване ищецът Ю. е имал негативни преживявания, свързани с
наличието на друго водено срещу него наказателно дело от общ характер /бил е
подсъдим по още едно НОХД, образувано за престъпление против реда на
управлението- чл.274, ал.1 НК, приключило със споразумение, в сила от
20.10.2011 г./; обстоятелството, че е имал множество други противозаконни
прояви, отразени в приложените по делото справка за съдимост и справка за
образувани досъдебни производства и прокурорски преписки /според които ищецът е
имал множество полицейски регистрации за извършени деяния в обхвата на НК, за част
от които са образувани предварителни производства през процесния период/;
обстоятелството, че при привличането му като обвиняем с постановление от 16.09.2010
г. му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е отменена
с определение на СРС от 24.02.2011 г., т.е. задържането под стража е траяло над
5 месеца; както и обстоятелството, че при изменение на тази мярка за
неотклонение му е била определена мярка за неотклонение „домашен арест“ с
продължителност от 24.02.2011 г. до 29.03.2011 г., т.е. приблизително 1 месец.
При съобразяване на горните релевантни факти
и обстоятелства, за претърпените през периода м. септември 2010 г.- м. декември
2012 г. болки и страдания от психическо естество съобразно диспозитивното
начало, по преценка на настоящия съд на ищеца В.Ю. следва да бъде определено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. общо, отговарящо на
принципа на справедливостта, прогласен в чл.52 ЗЗД. Сумата 8 000 лв.-
обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, следва
да бъде присъдена на ищеца, ведно със законната лихва от 18.08.2014 г.
/3 г. преди датата на подаване на исковата молба- 18.08.2017 г./- чл.86 вр.
чл.84, ал.3 ЗЗД, до окончателното й
изплащане, а в останалата част до пълния предявен размер от 24 000 лв.
искът на Ю. като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При
тези съображения, поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора атакуваното решение следва да бъде отменено
като неправилно в частта, в която предявеният от В.Ю. иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата 3 000 лв.- горница над присъденото от СРС
обезщетение от 5 000 лв. до размер на сумата 8 000 лв., и тази сума
да му бъде присъдена, ведно със законната лихва от 18.08.2014 г. /3 г. преди
датата на подаване на исковата молба- 18.08.2017 г./- чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, до окончателното й изплащане,
както и да му бъдат присъдени допълнително разноски в размер на 1.24 лв.- за
платена държавна такса. Не следва да бъде присъдено на адв. С. Д. С.
допълнително адв. възнаграждение по чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв, тъй
като присъденото му с обжалваното решение надхвърля дължимото адв.
възнаграждение, определено съразмерно на уважената част от иска. В останалата
част, в която на ищеца Ю. е присъдено обезщетение по ЗОДОВ в размер на
5 000 лв., ведно със законната лихва от 18.08.2014 г. /3 г. преди датата
на подаване на исковата молба- 18.08.2017 г./ до окончателното изплащане на
сумата, и в частта, в която искът му по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за
горницата над сумата 8 000 лв. до пълния предявен размер от 24 000
лв., обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят-
ответник дължи да заплати на адв. С. Д. С., осъществил безплатно процесуално
представителство на жалбоподателя- ищец, чиято жалба е частично уважена,
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 174.38 лв.,
съразмерно на уважената част от жалбата.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
26.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 57133/ 2017 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 28 състав, в частта, в която предявеният от В.А.Ю. /ЕГН **********/ срещу П.на Р.Б.иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен
за горницата над сумата 5 000 лв. до размер на сумата 8 000
лв. /разлика от 3 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди- болки и страдания в резултат на повдигане и поддържане на обвинение за
неизвършено престъпление от общ характер по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.28, ал.1 НК, за което е признат за невиновен с влязла в сила на
22.12.2012 г. Присъда по НОХД № 1383/ 2011 г. на СРС, НО, 102 състав, с мярка
за неотклонение „задържане под стража”, приложена през периода 16.09.2010 г.-
24.02.2011 г., и „домашен арест“- за периода 25.02.2011 г.- 29.03.2011 г.,
ведно със законната лихва върху сумата 3 000 лв., считано от 18.08.2014 г.
до окончателното й изплащане, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на В.А.Ю. /ЕГН **********/ сумата
3 000 лв. /три хиляди лева/- горница над присъдената от СРС сума от
5 000 лв. до размер на сумата 8 000 лв. /определено от СГС обезщетение/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на повдигане и
поддържане на обвинение за неизвършено престъпление от общ характер по чл.195,
ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК, за което е признат за невиновен
с Присъда от 6.12.2012 г. по НОХД № 1383/ 2011 г. на СРС, НО, 102 състав,
влязла в сила на 22.12.2012 г., с мярка за неотклонение
„задържане под стража”,
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 14753/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
приложена през периода 16.09.2010 г.-
24.02.2011 г., и „домашен арест“- за периода 25.02.2011 г.- 29.03.2011 г.,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 18.08.2014 г. /чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД/ до окончателното й
изплащане, а също и сумата 1.24 лв.
/един лев и 24 ст./- разноски за
платена държавна такса, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на адв. С. Д. С. от САК сумата 174.38 лв. /сто седемдесет и
четири лева и 38 ст./- адвокатско възнаграждение за осъщественото във въззивното
производство процесуално представителство на жалбоподателя- ищец В.Ю., на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
26.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 57133/ 2017 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 28 състав, в останалата част, в
която:
-
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ П.на Р.Б.е осъдена да заплати на В.А.Ю. /ЕГН
**********/ сумата 5000 лв.-
обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на повдигане и
поддържане на обвинение за неизвършено от него престъпление от общ характер по
чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК, за което е признат за
невиновен с Присъда по НОХД № 1383/ 2011 г. на СРС, НО, 102 състав, влязла в
сила на 22.12.2012 г., с мярка за неотклонение „задържане под стража”,
приложена през периода 16.09.2010 г.- 24.02.2011 г., и „домашен арест“ за
периода 25.02.2011 г.- 29.03.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.08.2014 г. /чл.86
вр. чл.84, ал.3 ЗЗД/ до окончателното й изплащане;
-
искът на В.А.Ю. по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен
за горницата над сумата 8 000 лв. до пълния предявен размер от 24 000 лв.,
и
-
на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Прокуратура на Р.Б.е осъден да заплати
на ищеца В.Ю. разноски по делото и на
адв. С.С.- адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.