Р
Е Ш Е
Н И Е
№1067
гр. Бургас, 06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН
СЪД, LI–ти наказателен състав, в публично заседание, проведено на 06.08.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН
ВЪЛКОВ
при участието на
секретаря К. Сл., като разгледа НАХД № 3046 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 72, ал. 4 Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР), и е образувано по жалба
на С.И.Т., чрез адв. К.К. – БАК, против Заповед за задържане на лице №
434зз-235/04.08.2020 г.
С
жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва
законосъобразността на същата, като се твърди, че не са налице предпоставките
за задържане на лицето, поради липсата на достатъчно данни за извършено
престъпление.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от
пълномощника си адв. К. – БАК, който поддържа и доразвива, изложените в
жалбата доводи.
Жалбоподателката, редовно уведомена не се явява.
Ответникът по жалбата – А. А. Т., редовно уведомена, се явява лично, като посочва,
че лицето е било задържано, поради това, че имало данни за участие в престъпна
дейност.
Съдът след като
се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е
изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения.
Разгледана по същество е основателна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт
е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност.
Спазена е
предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й.
Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.
74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице
– трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането.
Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР
и му е предоставено копие от заповедта.
Нормата на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в
случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от
закона. По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по
смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да
продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането
е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано
предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на
закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено
предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да
приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24
часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието
на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване
на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е
предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е
само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето
да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът
дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките
на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя
със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не
поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Въпреки това,
следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на административния акт
изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи
обосновано предположени, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
В този смисъл следва да се има в предвид и решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по
жалби № 50027/08 и № 50781/096 – Петков и Профиров срещу България, в което е
прието, че: „За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и
информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице
може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася
до конкретно престъпление”. Изхождайки от изискването „подозрението да се
базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен
арест и задържане”, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа
обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа
за защита на лицата от произвол.
С oпределението си
за насрочване, съдът е изискал от административния орган, в съответствие с
разпределената доказателствена тежест, да представи всички доказателства, които
са послужили за издаване на заповедта, включително и самото досъдебно
производство, цитирано в нея. Указанието на съда не е изпълнено в цялост, като
в проведеното с.з. на 04.08.2020 г., е представена само преписка без приложено
ДП. В кориците на ДП (представено в съда на 05.08.2020 г.) се съдържат данни,
от който може да се направи подозрение за съпричастност на задържаната към
инкриминираното деяние. Представени са докладни
и разпит на свидетел, от които може да
се направи евентуален извод за съпричастност към деянието.
По мнение на
настоящия състав, обаче, административният орган е нарушил принципа на
съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни
интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на
целта, за която се издава акта. Като всяка ПАМ, задържането за срок от 24 часа
по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане
на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от
конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер.
Казано по друг начин – за да се прибегне до задържане, същото трябва да
преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява съобразно
наказание, репресия налагана по усмотрение на административния орган. В случая
издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че
принудата и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да
бъде държано за 24 часа. Задържането на лицето е
осъществено в момент, когато не е извършено престъпление или друго
противоправно деяние, няма опасност от извършването на такова, за да бъде
предотвратено или да бъде осуетена възможността на нарушителя да се укрие.
Лицето е дошло доброволно със своя защитник пред органите на МВР. Видно от
материалите по делото действията, които са извършени с лицето са снемане на
сведения, обиск по реда на ЗМВР и поради отказ да предаде маратонките си, за
времето от 15:00 до 15:10 ч. е извършен обиск по реда на НПК. Не се събраха
данни след този час какво е наложило задържането на лицето. До изтичане на
допустимите 24 часа, органите на МВР не са извършвали каквито и да е действия с
лицето.
Това означава,
че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на материалноправните
предпоставки на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ. Всичко
това кара настоящият състав да приеме, че процесната ПАМ е наложена в нарушение
на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от
задържането на лицето и следва да бъде отменена.
С оглед горното
настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за
задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва
да се уважи.
Предвид изхода
на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът присъжда в полза на
оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретния случай по
делото има доказателства за сторени разноски в общ размер на 260 лева, от които
– 250 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева за държавна такса за
образуване на делото, поради което и същите следва да се възложат в тежест на
ОДМВР-Бургас.
Така мотивиран
и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице №
434зз-235/04.08.2020 г., издадена от А. А.Т., инспектор 02
РУ Бургас, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е заповядано
задържането за срок от 24 часа на С.И.Т., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 АПК ОД на
МВР-Бургас с адрес гр. Бургас, бул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати на С.И.Т., ЕГН **********, сумата от 260 лева, представляваща
сторени разноски в производството по обжалване на заповедта.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: A.ВЪЛКОВ.
В.О.: К.СЛ.