Решение по дело №75/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В. Р. и И. Р. от Г.Б. против

Въззивниците поддържат, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че съдът не се е съобразил с доказателствата по делото, поради което е направил необоснован извод, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.135 ЗЗД. Молят да бъде оменено, като се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция.

Въззиваемата поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че не са налице сочените в жалбата пороци, поради което моли да бъде потвърдено.

Във въззивната инстанция не се събрани нови доказателства.

Окръжният съд, като обсъди доказателствата по делото, приема следното:

С предварителен договор от 13.03.2008 г. ответницата В. Р. се е задължила да прехвърли на ищцата правото на собственост върху 1/10 ид. част от недвижими имот, представляващ ливада в местността " Логовето", с площ 1,804 дка, девета категория, парцел 6 от масив 269, представляващ имот № 269006 по картата на землището на Г. Д., при съседи: имот № 269004 - полски път, имот № 269005 - Община ползвател, имот № 000539 - местен път.

Видно от нотариален акт № 170, том IV, рег. № 3838, дело № 734/ 2008 г. на нотариус С. В., с район на действие РС- Р., на 19.06.2008 г. ответницата Р. е дарила на сина си - ответника И. Р., собствената си 1/10 ид. част от посочения недвижим имот.

Образувано е Г.д.№ 360/2008 г. на РРС със страни М. и Р. за обявяване за окончателен сключения на 13.03.2008 г. предварителен договор между тях.

В заключението на съдебно- техническа експертиза се установява, каква е пазарната стойност на имота към момента на подписване на предварителния договор и стойността му като земеделски такъв.

В показанията си свидетелите П. и М. сочат, че в началото на месец юни 2008 г. са отишли с ищеца при ответника В. Р. да изповядат окончателния договор за продажба, но не са осъществили контакт с последната и сделка не е сключена.

При така установеното от фактическа страна съдът приема, че предявеният иск по чл.135 ЗЗД е основателен.

Съгласно чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

Както се установява, ищецът е кредитор на длъжника- първият ответник, по сключен между тях предварителен договор за продажба от 13.03.2008 Г. по силата на който В. Р. се е задължила да прехвърли на С. М. собствеността върху 1/10 ид. част от процесния недвижим имот.

Не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищеца е предявил пред съда иск за сключване на окончателен договор досежно 1/10 ид. част от процесния имот. Ищецът се явява легитимиран да предяви иск по чл. 135 от ЗЗД срещу длъжника, тъй като е негов кредитор с вземане по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, тъй като предмет на предварителния договор за покупко- продажба е недвижим имот, който е прехвърлен от длъжника на трето лице преди сключване на окончателния договор за продажба с ищеца. С извършената прехвърлителна сделка ответникът се е поставил в невъзможност да изпълни задълженията си по предварителния договор за прехвърляне на собствеността.

Качеството кредитор е обусловено от съществуването на вземане към длъжника, като вземането- непарично в случая, е действително- кредитора има вземане от длъжника по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, което вземане произтича от действителността на предварителния договор за продажба.

Вземането е възникнало на 13.03.2008 Г. а сделката за дарение е сключена на 19.06.2008 Г. поради което вземането е възникнало преди извършване на увреждащото действие от длъжника и съществува при извършването му, като длъжника е знаел за увреждането на кредитора, тъй като е страна по двете сделки и сключването на дарението обуславя невъзможност за сключване и на договор за продажба на същия имот.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 2079/11.5.2010 г. постановено по Г.д.№ 100/2009 г. на Р. районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: