Мотиви на присъда N 8 / 10.02.2014г.
по НОХД N 58 / 2014год. по описа на Окръжен съд - Р..
Р.нска окръжна прокуратура е обвинила Т.К.Т. в това, че на 23.11.2013 г. в гр. Р. при
управление на моторно превозно средство
- лек автомобил ****, нарушил правилата за движение:
-чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП: „ Водачът
на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства
-чл. 21 ал.1 ЗДвП: „ При избиране
на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч за категория В-в населено
място – 50км/ч
-чл. 119 ал.1 от ЗДвП: „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци,като намали скоростта или спре като с тези си деяния по непредпазливост причинил а смърт на С. М.Н., като деецът избягал от
местопроизшествието, управлявал без необходимата правоспособност, деянието е
извършено на пешеходна пътека и представлява особено тежък случай -
престъпление по чл. по чл. 343, ал.3, пр.6, 7 и 8,б. „б”, пр.2 във вр. с ал.1,
б „в”, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението в съдебно заседание.
Подсъдимият
Т.К.Т. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да
не се събират доказателства за тях по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и
съобразно чл.372, ал.4 от НПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Т. е роден на ***г***,
българин, с българско гражданство, с начало от непълнолетната си възраст бил
многократно осъждан за извършвани престъпления от общ характер. Последно, след
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, излязъл от затвора на 25.01.2013год.
На
23.11.2013г. в 00, 21 часа, подс.Т.Т. се обадил от мобилния си телефон с номер
0895 335 700 на мобилния телефон на св. Ю.Д. с номер 0877 121 288. Подсъдимия
казал на свидетеля, че събота (23.11.2013г.) през деня искал св.Д. да го
превози с таксиметровия си автомобил или да му предостави да ползва лекия
автомобил ****. Двамата се разбрали подс.Т. да се обади в събота на св. Д., за
да се доуточнят.
На 23.11.2013г.,
след 09:00 часа, св.Ю.Д. управлявал личния си атвомобил **** в гр.Р., като се движел към З.”, където
бил паркиран таксиметровия автомобил, който ползвал. Докато се движел с
лекия си автомобил ****, в 09:49 часа на мобилния телефон на св.Д. се
обадил подс.Т.. Подсъдимия казал на свидетеля да отиде да го вземе от спирката
на Оборище, за да говорят нещо. Св.Д. взел подс.Т. от уговореното място и
последния му казал, че иска да ползва лекия автомобил ****.. Св. Д. му казал,
че отива да вземе таксиметровия автомобил и че ще му остави да ползва Опела.
Св. Ю.Д. спрял на улицата между З.” и ****”, малко след портала на завода.
Оставил ключовете на автомобила на таблото и излязъл.
Подс.Т. се
качил на шофьорското място и потеглил по ****”,
в посока кръстовището **** въпреки, че бил неправоспособен. Непосредствено
преди кръстовището **** пред лекия автомобил ****, управляван от подс.Т.,
нямало други ППС-та. Макар, че на светофарната уредба за моторни превозни
средства светел червен забраняващ сигнал, подс.Т. навлязъл в кръстовището. Междувременно св. Й.Д. се прибирал към
дома си - ****, заедно със своята внучка
- С. М.Н.. Св.Д. и внучката му С. М.Н. пресекли северното платно за движение на
****”, след което спрели на пешеходната пътека, срещу разделителната улица, която
разделяла двете платна за движение на булеварда. Стояли и чакали да светне
зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба за пешеходци, за да пресекат
южното платно за движение на ****”. Св. Двамата изчакали да мине потокът от автомобили,
които се движели по ****”, откъм центъра. Св.Д. видял, че светофарната уредба
за пешеходци свети червено, но е към края си и ще светне зелен разрешителен
сигнал. Огледал се и видял, че в близост до кръстовището няма приближаващи се
автомобили, поради което тръгнал да пресича с нормален ход южното платно на
движение на ****. Непосредствено след него, на една-две крачки, тръгнала да
пресича и С. М.Н., като и тя се движела с нормален ход. Срещу тях на отсрещния
тротоар чакала св.И.Г., заедно с четиригодишния си син. Св. Г. видяла, че на
светофарната уредба за пешеходци светна зелен разрешителен сигнал, изчакала 1-2
секунди и тръгнала да пресича заедно със сина си южното платно за движение на ****”.
Св. И.Г. се движела с нормален ход срещу св. Д. и С. М.Н..
Когато
светнал зелен сигнал за пешеходците, светнал и зелен разрешителен сигнал на
светофарната уредба за моторните превозни средства, които се движели по
северното платно за движение по ****”. Св.С. Г. управлявал личния си автомобил ****.
Св. Г. бил спрял в лявата пътна лента на
севреното платно за движение на ****”,
тъй като изчакал да направи обратен завой и да тръгне по южното платно
за движение на булеварда и чакал да светне зелен сигнал на светофарнта уредба.
Пред автомобила, управляван от св.Г., нямало спрени други моторни средства.
Когато светнал зелен разрешителен сигнал на
светофарната уредба за моторни превозни средства, св.Г. започнал да
прави обратен завой. Видял, че светофарът за пешеходците за южното платно за
движение на.. също свети зелено. Спрял пред пешеходната пътека, за да пропусне
пресичащите пешеходци. Св. Г. спрял автомобила си перпендикулярно на платната
за движение на…. Автомобилът му заемал мястото пред разрешителната ивица и част
от лявата пътна лента (почти половината) на южното платно за движение ****”.
Докато
пресичала на пешеходната пътека, на зелен разрешителен сигнал на светофарната
уредба за пешеходци, С. М.Н. била блъсната от лекия автомобил ****, управляван
от подсъдимия Т.Т.. Ударът станал около средата на средната пътна лента на
южното платно за движение, на пешеходната пътека. В момента на удара, св. Д.
тъкмо бил навлязъл в дясната пътна лента, а св. Г., заедно със сина си били
минали средата на дясната пътна лента. Непосредствено преди удара обв. Т. не
задействал нито спирачната уредба на лекия автомобил ****, нито подал звуков
сигнал. Автомобила, управляван от подс.Т.Т. блъснал С. М.Н. с предната дясна
част. След удара тялото на Н. достигнало предната част на предния капак на
автомобила, направило салто във въздуха и паднало върху покрива и предното
обзорно стъкло на автомобила. В това положение, върху покрива и предното
стъкло, останало тялото на С. М.Н.. Подс.Т. започнал да намалява плавно
скоростта си на движение и спрял на около 55 метра след мястото на
удара, в дясната пътна лента на южното платно на движение на ****”, до бордюра.
Слязъл от автомобила, минал пред него и отишъл от дясната му страна. Видял
какво е състоянието на С. Н. след което я хванал с две ръце и я изтеглил от
покрива на предното стъкло на лекия автомобил.
Оставил тялото на Н. в тревната площ, разположена непосредствено до
южното платно за движение на ****”, вдясно от лекия автомобил, който
управлявал. След това, подсъдимия клекнал за момент над С. Н. след което
станал, качил се в автомобила и потеглил с него по…. с висока скорост.
Свидетелите на
пътнотранспортното произшествие се обадили на телефон 112, за да съобщят за
случая.
След като
избягал от местопроизшествието , обв. Т.Т. спрял лекия автомобил **** в
задблоковото пространство между ****, в
непосредствена близост до хранителен магазин, находящ се на ****. Обадил се от
мобилния си телефон на св. Д. и му казал да дойде спешно в
”, до детската градина. Тъй като Д. не успял да намери
въпросното място, подс. Т. му се обадил още 2 пъти, за да се доуточнят. Докато
чакал да дойде св.Д. с таксиметровия автомобил, подс.Т. отишъл в хранителен
магазин, находящ се на **** 71, и си взел цигари. Подс.Т. се прикривал в
близост до хранителния магазин и гледал към ул.„Петрохан”. Видял, че св.Д. се
приближавал с таксиметровия автомобил и тръгнал след него. Св.Д. видял в
огледалото за задно виждане, че подс.Т.Т. тича към таксито и го изчакал. След като подс.Т. се качил, св.Д. потеглил с
таксиметровия автомобил по…. Подсъдимият казал на св.Д., че станала „голяма
беля” и хвърлил ключа за лекия автомобил **** на арматурното табло на таксито.
В 10:36 часа св. Д. бил потърсен от полицейски служител на мобилния си телефон.
Полицейският служител го попитал за имената му и дали притежава лек автомобил ****.
Подс.Т. разбрал, че св.Д. говори с полицай по мобилния си телефон и направил
знак към свидетеля, да не казва къде се намира лекия автомобил ****. Св. Д. се разбрал с
полицейския служител да отиде на кръстовището на **** след което приключил
разговора по телефона. Тогава подс.Т. казал на св. Д. да каже, че лекия
автомобил **** е откраднат. Докато се движили по ****, покрай футболното игрище
„Грийн арена”, подс.Т. казал на св. Ю.Д. да намали и, че ако иска да няма
проблеми да каже, че лекия автомобил **** е отраднат. Св. Д. спрял
таксиметровия автомобил, а подсъдимия слязъл и се насочил към ****.
Междувременно на мястото, където настъпило пътнотранспортното произшествие,
пристигнали екип на ЦСМП-Р., който откарал С. М.Н., и екип на Сектор „Пътна помощ”.
След като слязъл от таксиметровия
автомобил, подсъдимия се насочил към мястото, където преди това паркирал
автомобила ****. При приближаване към хранителния магазин, подс.Т. се опитал да
прикрие лицето си от охранителната камера на магазина, като придържал
горнището, с което преди това бил облечен, с дясната си ръка към дясната страна
на лицето си. Преминал покрай св.А.С., който стоял и пиел бира в близост до хранителния магазин
и до лекия автомобил ****. Отишъл до шофьорската врата, отворил я и влязъл в
лекия автомобил ****. С горнището, което придържал към главата си, започнал да
заличава следите, които бил оставил вътре в автомобила - бършел волана, таблото
и около предните седалки. След това излязъл, затворил шофьорската врата, пак
поставил горнището до главата си и тръгнал в посока магазин „Пацони”, като
минал между хранителния магазин, находящ се на **** 71 и блок 81.
С. М.Н.
била откарана и настанена в МБАЛ-Р., където била изпаднала в кома.
Подсъдимия се укрил. На 23.11.2013
г. полицейски служители от ОД на МВР- гр. Р. търсили подс.Т. на четири адреса,
но не бил установен.
На
следващия ден – 24.11.2013 г. св.Й. П. разбрала, че нейният познат подс.Т.Т. е
предизвикал пътнотранспортно произшествие, при което блъснал пешеходка и
избягал от местопроизшествието. Св.П. се свързала с адв.С.С. и му разказала
всичко, което знае. Адв.С. я посъветвал да посети МБАЛ - Р., за да установи
какво е състоянието на пострадалата жена. Св.П. дала номера на мобилния телефон
на подс.Т., за да може адв.С. да разговаря с него.
На 23.12.2013 г. С. М.Н. починала в МБАЛ-Р..
Били извършени огледи на
местопроизшествието на ****, при което били иззети веществени доказателства:
листа, по които има следи от червено-кафява течност. Също така и оглед на
автомобила „Опел”, при което били иззети
веществени доказателства: обтривка, люспи от червено-кафява течност,
парченца стъкла, влакна (косми),
дактилоскопни следи, СИМ карта и метален пръстен заедно със зелено
камъче с формата на сърце. Били назначени и
изготвени дактилоскопна, химическа, съдебномедицински, биологична,
техническа и автотехническа експертизи. Съгласно изводите на дактилоскопната
експертиза, дактилоскопни следи, иззети с протокола за оглед на
местопроизшествието, са оставени от лицето Т.К.Т., ЕГН:**********. От извода на
изготвената химическа експертиза се
установява, че С. М.Н. не е имала етилов алкохол в кръвтта си при настъпване на
пътнотранспортното произшествие.
От изводите на двете
съдебномедицински експертизи: 1) С. М.Н. е получила редица увреждания –подробно
описани в съдебномедицинската експертиза
по писмени данни №1393/2013 г. , които са резултат на действието на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и предмети с режещи ръбове и остри върхове
(стъкла)и могат да бъдат получени при пътнотранспортното местопроизшествие на
23.11.2013; 2) в резултат на пътнотранспортното местопроизшествие на С. М.Н. е
била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота, и трайно затрудняване на движенията на
десния долен крайник за срок повече от 30 тридесет дни; 3) смъртта на С. М.Н. е настъпила в резултат на конглиураща
и абсцедираща бронхопневмония вдясно, като усложнение на установената съчетана
травма, на фона на психиатрично заболяване; 4) смъртта на С. М.Н. е в пряка
причинно-следствена връзка с установените травматични увреждания, които могат
да бъдат получени при пътнотранспортното произшествие на 23.11.2013 г. Съгласно изводите на автотехническата
експертиза, водачът на лекия автомобил **** е имал техническа възможност със
скорост на движение 80 км/ч,
както и с всяка по-ниска, да започне спиране и да спре преди мястото на удара.
Причината за настъпването на пътнотранспортното произшествие е, че водачът на
лекия автомобил **** не е намалил скоростта на движение или спрял, когато е
възникнала опасността на движение - навлизането на С. М.Н. на платното за
движение. Съгласно изводите на биологична експертиза, след изследването на
иззетите обтривка, люспи от червено-кафява течност и листа, по които има следи
от червено-кафява течност, се е установило наличие на човешка кръв, която е
сходна с кръвта на С. М.Н.. В
заключението на биологичната експертиза е посочено, и че иззетите влакна
(косми) са човешки косми от глава и са сходни с космите от главата на С. М.Н.. Съгласно изискана и приложена по
делото, справка от Сектор „Пътна Полиция”, подс.Т.К.Т. е неправоспособен - няма данни да му е издавано
свидетелство за управление на МПС.
Тази
фактическа обстановка се установява несъмнено от цялата доказателствена
съвкупност, съобразно чл.373, ал.3 от НПК. Направеното самопризнание от подс.Т.
при хипотезата на чл.370, т.2 от НПК, се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства. За обстоятелствата, свързани с познанството с,
разговора рано на процесната дата, последващата среща и предоставяне на
автомобила от св.Д. на подс.Т. и мястото и времето, при които последният
предприел управлението му, източник са показанията на Д., съответно справките,
обективиращи телефонните разговори, обясненията на подсъдимия от досъдебното
производтство, както и за последните обстоятелства /управлението на автомобила
по бул.»Липник» в посоченото направление и време и конкретно пресичането на
кръстовището /т.нар.»Олимп»/ в гр.Р., източник се явяват и показанията на
всички свидетели по делото, даващи едновременно и пряка /тези, които
свидетелстват за конкретни елементи от фактологията на самото му настъпване/,
така и косвена информация /тези, които свидетелстват за възприети моменти след
настъпилият удар на автномобила в пострадалата Н./. Гласните доказателствени
източници, вкл. и тези съдържащи пряка доказателствена информация за времето,
мястото и начина на преминаване на управлявания от подсъдимия автомобил през
кръстовището, мястото, където блъснал пешеходката, настъпилото отхвърляне на
тялото, местоположението върху автомобила и отнасянето му на разстояние в
посоката на движение напред след мястото, са изобилни, и взаимнодопълващи и по
този начин потвърждаващи се помежду си, като съвкупно илюстрират една
изключително подробна картина на настъпването на пътнотранспортното
произшествие, по начин, изключващ всякакво съмнение за настъпването му, именно
по описания в признатите от подсъдимия факти, начин. В тази насока съдът
съобразява и изцяло кредитира показанията на свидетелите С. Г., В.Г., Ю.Д., В.И., А.С., Й.Д.,
И.Г., С.В., И.Д., С.А., Д.П., С.С., Н.И., Й. П., В.М., М.А., В.П.. За основните
елементи от фактологията – управление на автомобила при преминаване на това
кръстовище и направление, настъпилият удар от автомобила по пешеходката,
неизвършването на действия за намаляване на скоростта или спиране на автомобила
при възникналата опасност за движението /стъпилите на пешеходната пътека
пешеходци, вкл. и процесната пострадала/, последвалото отхвърляне от удара и
падане на тялото върху автомобила, придвижването му с автомобила в посоката на
движение до спирането му и действията на подсъдимия по сваляне на тялото от
автомобила и оставянето му в тревната площ/, източник са и обясненията на
подсъдимия, дадени в предходната фаза на процеса. Съответствието произшествието
да е настъпило именно по отразения в тези гласни доказателствени източници
място, приблизителна скорост на движение, механизъм, липса на предприети
действия за спиране на автомобила, следва и от изводите на Автотехническата
експертиза /л.2 – 15, т.2 от досъд. п/во/. Достатъчно категорично признатите факти
от подс.Т. се установяват и по отношение на последващите му действия, залегнали
във фактологията на обвинението – по напускане на мястото, изоставянето на автомобила,
последвалия опит да заличи възможно останалите следи в купето, по които би
могло да бъде идентифициран като негов водач при произшествието /от съответната
част от посочените показания, на лица възприели последните действия/, както и
конкретно тези на св. Д.. Обстоятелството, че подсъдимият не притежавал право
да управлява МПС /бил неправоспособен водач по време на дението/, като също
признат факт по обвинението, се потвърждава както от неговите обяснения, така и
изрично от нарочната справка от ПП – КАТ – Р., приложена в досъдебното производство.
Изводите на съдебномедицинските експертизи, изготвени в досъдебната фаза,
изясняват здравословното състояние на пострадалата от момента на постъпването й
в болничното заведение до датата на настъпилата смърт, съответно причината за
смъртта и дават ясен положителен отговор, неподлежащ на съмнение, за значимото
от правна страна обстоятелство, че тя е в резултат на произшествието /установява
се изискуемата причинно-следствена връзка между произшествието – от което е
причинена съчетана травма за пострадалата, довела до болнично, вкл. и оперативно
лечение на корема и главата, от която травма е настъпило усложнение – усложнена
бронхопневмония, в резултат на което влошаване на здравословното състояние на
постр.Н. тя починала в болничното заведение на 23.12.2013год.
/съдебномедицинска експертиза на труп – л.117 – 119, т.1 от досъд. п/во/.
От
събраните доказателства, установените факти чрез института на съкратено съдебно
следствие при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, съдът е стигнал до единствено
възможния извод за виновността на подсъдимия Т.К.Т. и за
постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
Предвид
изложеното съдът достигна следните правни изводи:
Подсъдимия Т.К.Т. е годен субект на престъплението, в което е
обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От обективно и субективна страна Т.К.Т., осъществил
състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.6, 7 и 8, б. „б”, пр.2 във вр. с
ал.1, б „в”, пр.1 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на 23.11.2013г. в гр.Р. при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил ****, нарушил правилата за движение:
- по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП: „Водачът на
пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците”;
- по чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При
избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е
забранено да превишава стойности на скоростта в км/ч за категория В - в
населено място - 50 км/ч.”;
- по чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.”,
с което по непредпазливост причинил смърт на С. М.Н.,
като деецът избягал от местопроизшествието, управлявал без необходимата
правоспособност, деянието е извършено на пешеходна пътека и представлява
особено тежък случай.
От обективна страна елементите на
изпълнителното деяние са налице: Несъмнено при горепосочените време и място в
гр.Р. подс.Т. управлявал посоченото моторно превозно средство – бил водач на
ППС по смисъла на &6, т.25 от ДР на ЗДвП. При управлеянието на автомобила нарушил
правила за движение, първото от което в това му качество му било вменено с
разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. За подсъдимия като
водач на автомобила, управляващ го по ****, започналата пресичането на платното
С. Н. по пешеходната пътека към острова между двете платна на кръстовището,
била уязвим участник в движението, по смисъла на тази разпоредба, във връзка с &6,
т.28 от ДР на ЗДвП. Тя указвала
въздействие върху движението на пътя, като се намирала на пътното платно. Подсъдимия
бил длъжен да наблюдава цялото платно за движение и да възприема другите
участници в движението, особено уязвимите такива – пешеходците, имал възможност
да изпълни това свое задължение – липсвал обективен фактор, който да е водел до
невъзможност за изпълнение на това
задължение да бъде внимателен и предпазлив към процесната пешеходка, като
предприеме необходимите за такава грижа мерки, за недопускане на вредоносно
въздействие върху нея с управлявания автомобил. Съгласно изводите на автотехническата
експертиза /по т.3 – л.12, т.2 от досъд. п/во/, подсъдимия е имал възможност да
възприеме пешеходката Н. в момент, когато управлявания от него автомобил е бил
на около и над 100 метра
от мястото на удара, а съгласно т.4 от изводите на същата експертиза, опасната
зона за спиране с максимално приетата скорост на движение /в случая 80 км/ч/ е
била 60, 82 метра.
Подсъдимия е имал възможност да наблюдава, от момента на появата на пешеходката
във видимата за него част от платното до настъпване на удара най-малко 4, 2 секунди.
От гласните доказателства и особено обясненията на подсъдимия става ясно, че не
само имал възможност да възприеме пешеходката още първия момент, в който била
стъпила на пешеходната пътука, а и обективно я възприел.
При управлението на автомобила
подсъдимия нарушил и правилото по чл.21, ал.1 от ЗДвП – не спазил задължението
си, при избиране на скоростта на движение като водач на пътното превозно средство
в населено място, при управление на средство категория „В”, да не превишава скорост
на движение от 50 км/ч.”.
Макар в случая при съпоставянето на установената скорост на движение от
управлявания от подс.Т. автомобил – около 70-80 км/ч, със стойностите на
опасната зона, съгласно експертните изводи да обуславя извод, че при всяка от
тези стойности в този диапазон, както и при всяка по-малка /изчислено конкретно
до разрешената от 50 км/ч/, подсъдимия е
имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране /т.4 и
т.5 от изводите, л.12 и 12 от същата е-за/, факта на конкретното надвишаване на
допустима в населено място скорост за движение се явява нарушение, което
повлияло и поради това било част от комплекса на всички установени такива, за
настъпване на съставомерният резултат, поради което и правилно е въведено по
обвинението и се възприема от съда като едно от тях. В този смисъл съдът отчита
извода на втората по време СМЕ, че смъртта на постр. Н. е в пряка причинно
–следствена връзка с установените травматични увреждания, като без съмнение за тежестта и вида на
уврежданията при настъпване на ПТП един от значимите фактори е винаги конкретната
стойност на скоростта на движение на участвалото в ПТП превозно средство.
Подс.Т. нарушил и правилото по чл.119,
ал.1 от ЗДвП – не спазил задължението при приближаване към пешеходна пътека
като водач на нерелсово пътно превозно средство да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре. Подсъдимия е имал възможност да наблюдава, от момента на появата на
пешеходката /стъпването й върху пешеходната пътека/, върху платното. От този мочент
до настъпване на удара са изминали най-малко 4, 2 секунди и подсъдимия е можел
да възприема пешеходката от разстояние около и над 100 метра. В момента, в
който същата е стъпила на пешеходната пътека, незабавно за подсъдимия е
възникнало задължението да намали скоростта или спре. Същият не сторил нито
първото, нито второто, а е имал обекстивната възможност да го направи.
Спирачната система на автомобила е била изправна, а опасната зона за спиране на
моторно превозно средство обхваща времето и разстоянието от момента на
възникване на опасността, до привеждането му в покой. При съпоставянето на установената
скорост на движение на управлявания от подс.Т. автомобил – около 70-80 км/ч, със стойностите на
опасната зона, съгласно експертните изводи се обуславя извод, че при всяка от
тези стойности в този диапазон, както и при всяка по-малка /изчислено конкретно
до разрешената от 50 км/ч/, подсъдимия е
имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране /т.4 и
т.5 от изводите, л.12 и 12 от същата е-за/. Или категорично следва, че
подсъдимия е имал обективната възможност да избегне удара, чрез намаляване на
скоростта на движение, а при необходимост и чрез спиране на автомобила. Ако е
бил взел незабавно необходимите мерки като наприви това – намали скоростта или
спре, както това е предписано към всеки водач в чл.119, ал.1 от ЗДвП – чрез
привеждане в действие в необходимия съобразно скоростта на движение момент и
продължителност спирачната система на автомобила /която, както и автомобила
като цяло били изправни/, автомобила е щял да спре преди мястото на удара /с
това дължимо поведение подсъдимия като водач на ППС би избегнал настъпването на
ПТП/. Вместо това, не сторил дължимото, не намалил скоростта или не спрял ППС
до момента на удрянето му в пешеходката. Имал техническата и обективна
възможност навреме да намали скоростта на, или спре превозното средство, поради
което настъпилото ПТП се дължало на неговото виновно поведение в неспазване и на
това правило от ЗДвП.
Настъпилото блъсване на подс.Нецева
от управлявания от подсъдимия автомобил било пряка последица от неспазването на
посочените правила за движение, от който удар на последната били причинени
телесни увреждания – сътресение
на мозъка, с наличие на обективна неврологична симптоматика; повърхностни
порезни наранявания, одрасквания, охлузвания и кръвонасядания на лицето; субдурални
хидроми, двустранно наложили оперативно отваряне на черепната кухина; слабо
изразен субдурален кръвоизлив двустранно; порезна рана на дясната ушна мида;
контузия на десния бъл дроб; пневмоторакс в дясно; постконтузионна конфлуираща
и абсцедираща бронхопневмония в дясно; многофрагментно счупване на дясна
голямопищялна кост, в близката трета, наложило метална остеосинтеза; остра
кръвозагуба, наложила преливане на кръв и кръвни продукти; повърхностни порезни
наранявания на дясна ръка; кръвонасядане на ляво коляно; кръвонасядане и оток
на лява глезенна става. Тези травматични увреждания, по давност съответстват да
са получени при ПТП на 23.11.2013год., а като се има устатовеното при
извършената аутопсия, причината за настъпване на съставомериня резултат –
смъртта на С. Н. е конфлуираща и абсцедираща бронхопневмония в дясно, като
усложнение на установената Съчетана травма, на фона на психиатрично заболяване
/последното според писмена медицинска документация/, и е налице причинно –
следствена връзка между произшествието и смъртта на Н..
Налице са
квалифициращите деянието обстоятелства, предвидени от законодателя в разпоредбата
на чл.343, ал.3, пр.6, 7 и 8 от НК. Подс.Т. е избягъл от местопроизшествието,
за което фактическо положение, както и психологично отношение на същият, доказателственият
материал е достатъчно категоричен. Освен, че е
прието като факт, залегнал в обстоятелствената част на обвинителният
акт, признат от подсъдимия наред с всички останали в проведеното съкратено
съдебно следствие, именно за такава проява присъщо психологично отношение, се
установява от последващото му поведение, свързано с опит да се отстранят следи
от автомобила, които да го свързват с него, както и опита да убеди св.Д. да
заявява на органите недостоверна информация, също в смисъл да препятства или
затрудни разкриването на факта, че именно подсъдимия управлявал автомобила
участавл в произшествието. Това поведение се явява логично продължение на, по
които начин и потвърждава следващото от самия факт на напускане на местопроизшествието,
че същото се дължало именно на намерение за избягване на последиците от
стореното и препятстване на разкриването му като водач, участвал в процесното
ПТП, а не и поради каквито и да е други съображения. На следващо място, налице
е и квалифициращото обстоятелство управление без необходимата правоспособност,
източниците за формалното наличие на което юридическо състоание бяха посочени
по-горе. Налице е и квалифициращият признак, деяние извършено на пешеходна
пътека, по каквата именно се е движила пешеходката Н. и именно при движението й
там, е била блъсната от управляваното от подсъдимия пътно превозно средство.
Деянието представлява
особено тежък случай, за което съдът в аспекта на дефиницията, дадена с чл.93, т.8 от НПК, на
първо място отчита от значение факта, че същото довело до причиняване на смърт
на лице, което било едва на 31 години. На следващо място, отчита като
обстоятелство от комплекса, определящ случая за особено тежък и многобройността
на квалифициращите го признаци. Не влиза в противоречие с правилото по чл.56 от НК, и следва в този смисъл да се обсъжда едновременната даденост на три
квалифициращи деянието обстоятелства /извън обсъжданото/, тъй като и
самостоятелното наличие на което и да е от тях при условията на алтернативност,
е прието от законодателя като достътъчно да обуслови съставомерност по
процесният, по-тежък по отношение на предвидената санкция, текст. Поради това,
самото едновременно наслагване на няколко квалифициращи обстоятелства
илюстнрира само по себе си изключително висока степен на обществена опасност на
деянието и на дееца Т.. На следващо място, също в комплекса, обуславящ
положителен оговор по този квалифициращ признак, съдът отчита факта на
множество предходноизвършвани престъпления от подс.Т. /наказани с отделни
влезли в сила съдебни актове/, и в частност разнородността на тази престъпна
дейност, продължителността във времето и спецификата на отделните престъпления,
от които се състои. В тази насока съобразява информацията, следваща от
приложената на л.32 до 37 от досъд. п/во, т.2, справка за съдимост. Подс.Т. е
осъждан с дванадесет отделни присъди /определения за прекратяване на
наказателни производства по споразумения, за различни престъпления, извършени в
периода 2000 год. до 2011год., като две от тях в непълнолетна възраст, като за
което и да е от тях не са настъпили последици на реабилитация, или амнистия.
Самата многобройност на осъжданията и разполагането им в този относително дълъг
период от време, свидетелства за степен на опасност на Т., която следва да се
определи за изключително висока. Още по – убедително се достига до тази оценка
на личността му, като се вземе предвид и факта, че извършените престъпления са
различни по вид /имат за обект различни обществени отношения – против
собствеността, против общественото спокойствие, против народното здраве/,
включително и такива които за усложнени по съдържанието си и насочени както
срещу собствеността, така и личността на гражданите /грабеж/, както и извършени
в задружие с други лица /в огранизирана престъпна група, създадена с цел да
върши престъпления по чл.354а от НК – последното по време престъпление/. Освен
това, в реалната съвкупност са налице и извършени продължавани престъпления от
подс.Т.. Всички тези хакарактеристики на престъпната му дейност категорично сочат
за изключително висока степен на обществена опасност на Т., а в допълнение и
това, че извършил процесното престъпление /което е и пореден различен спрямо
предходните вид/, по-малко от година след като бил освободен от затвора, където
изтърпял поредното ефективно наказание, което наред с факта, че процесното
престъпление увеличава разнородността на извършваните до момента /засяга нов за
този подсъдим обект - общественвите отношения, свързани с транспорта, свидетелства
и за непоправянето му. Всички тези обстоятелства мотивират съда за извода, че
процесното деяние, извършено от подс.Т. представлява особено тежък случай,
което обуславя квалифицирането му и въз основа на този признак.
От
субективна страна подсъдимия Т. осъществил състава на престъплението при пряк умисъл по
отношение на нарушаването на правилата за движение, тъй като той съзнавал, че реализира
поведение на невнимателност и непредпазливост към пешеходци, като уязвими
участници в движението, да има дължимо поведение към пешеходката, като уязвим участник в
движението, да я пропусне когато същата е стъпила и се намира на пешеходната
пътука, като намали скоростта или спре, както и да управлява превозното средство с
допустимата от ЗДвП скорост за населено място. Съзнавал е всички обстоятелства,
свързани с тези правила и се е съгласил с настъпването на общественоопасните
последици от нарушаването им. Нарушавайки посочените правила от ЗДвП, причинил по непредпазливост престъпния резултат – смъртта
на С. М.Н., който резултат не е желаел,
но е бил длъжен и е могъл да предотврати.
Съдът
приема, че установените посредством признанието факти по обстоятелствената част
на обвинителният акт не разкриват конкретика относима към един от въведените с
обвинението елемент от състава на нарушението по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, а
именно – да е налице неизпълнение от подс.Т. на задължение, свързано с хипотезата
за невнимателност и непредпазливост към водачите на двуколесни пътни превозни
средства (липсват факти и доказателства за
подобно съставомерно въздействие), поради което и на основание чл.304 от НПК е постановил оправдаване на
подсъдимия конкретно по тази част от обвинението.
Причини за извършването на престъплението – неглижиране
на установените правила за безопасно движение по пътищата.
Индивидуализация на
наказанието.
С оглед приложението института на
съкратеното съдебно следствие при хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, съобразно
чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а от НК, съдът съобразява, че в случая
в състава на чл. 343, ал.3,
пр.6, 7 и 8,б. „б”, пр.2 във вр. с ал.1, б „в”, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал.1,
пр. 3 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода по размер в границите
от пет до петнадесет години. При индивидуализация размера на базисното наказанието
в тези рамки, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, съдът отчита като
отегчаващи отговорността обстоятелства следното: На първо място като
отрицателно за наказателноправното положение на подсъдимия, обстоятелство взема
предвид негово поведение, непредставляващо елемент от съставомерността, но във
всеки случаи установено от доказателствената сувкупност, и залегнало и като
фактическо положение в обстоятелствената част на обвинителният акт /респективно
признато от подсъдимия по реда на л.371, т.2 от НПК/, а именно – действията на
подсъдимия, непосредствено след извършване на деянието насочени да затрудни или
направи невъзможно разкриването му и конкретно неговото авторство в
извършването му – опита да заличи следи от неговото присъствие в автомобила,
както и опита да убеди собственика на автомобила, участвал в произшествието да
даде заблуждаваща информация към органите на реда, очевидно със същата цел /че
автомобила бил откраднат или че не знаел къде се намира/. Тези предприети от
подсъдимия действия го определят като извършител с по-висока обществена
опасност от други, обичайни извършители на деяния от този вид. На следващо
място, като отегчаващо вината обстоятелство съдът обсъжда и високата степен на
опасност за живота, в която деянието на подсъдимия поставило и много други
участници в движениоето и по-конкретно останалите пешеходци – малко дете и
двама зрели човека, намирали се също на пешеходната пътека в момента на блъскането
на пострадалата Н.. На практика, блъскането единствено на последната от
управлявания от подсъдимия автомобил, а не и на възможното повече също уязвими
участници в движението, било въпрос на случайност и стоящата голяма опасност същото
да сполети и останалите пешеходци, не може да се подмине като белег, значително
укоряващ престъпното съставомерно поведение на подсъдимия Т.. От
доказателствената съвкупност съдът не установи наличие на смекчаващо
обстоятелство и по-конкретно каквото и да е по степен, относима към въпроса за индивидуализацията на наказанието.
Изтъкнатото обстоятелство, че подсъдимия работи /в тази насока приложен договор
– л.31, т.1 от досъс. п/во/, освен, че поначало не представлява някаква
положителна проява в аспекта на предмета на наказателното производство,
очевидно не повлияло на продължаващото от негова страна увреждане на
обществените отношения, с процесната му проява. Наред с това, съдът взема
предвид и обстоятелството, че не е налице самопризнание, надхвърлящо декларативно
изискваното за целите на института на съкратеното съдебно следствие, и оказало
се значимо за разкриване на престъплението още в предходната фаза на процеса,
за да се оценява евентуално и като самостоятелно положително обстоятелство при
определяне на наказанието (в какато насока е т.7 от обст. и заключителна част на Тълкувателно решение
№ 1 от
06.04.2009год. на ВКС по тълк.д.№ 1/2008г., НК). Отчитайки така обстоятелствата от значение за
индивидуализацията на наказанието, и приемайки, че са налице фактически само
отегчаващи /трудовата ангажираност на подсъдимия доколкото може да се приеме за
положително, е крайно незначително обстоятелство, за да повлияе в различен смисъл/,
както и достигнатият извод за непоправяне на подсъдимия чрез многократното му
до момента ангажиране на наказателна отговорност, включително и чрез
изтърпяване на ефективни наказания, и че процесното престъпление се явява само
поредна проява на вече изградена престъпна личност, съдът намира, че базисното наказанието
лишаване от свобода следва да се определи в максималнопредвиденият му размер, а именно ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Без съмнение в случая не е налице хипотезата на чл.58а,
ал.4 от НК, на алтернативност свързана с наличие на предпоставките и на чл.55
от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи вината обтоятелства, нито
едно изключително, а освен това, включително и най-тежкото предвидено в състава
на престъплението наказание, не се явява несъразмерно тежко на извършеното от
подс.Т.. При тези условия, съдът прилагайки правилото на чл.58а, ал.1 от НК,
намалява така определеното наказание ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с
една трата - на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Този размер съдът счита за
адекватен за постигане целите на наказанието и най – вече от тях, за този
период от време на подс.Т. да се отнеме възможността да върши престъпления и в
достатъчен период от време да обмисли предстоящото си поведение. Това наказание
следва да се изтърпи ефективно от подс.Т., както предвид размера му, така и
предвид миналите му осъждания, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип, съгласно правилата по чл.41, ал.6 от НК,
вр. с чл.61, т.2,вр . с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Не са налице предпоставките за
постановяване лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС, тъй като същият
не разполага с такова право.
Следва да се постанови приспадане
при изтърпяване на наказанието от подс.Т., на времето, през което е бил
задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража”, считано от 25.11.2013год., до началото на изпълнението.
Веществените
доказателства (запечатан хартиен плик с обтривка, иззета от предната броня на
лек автомобил ****; запечатан хартиен плик с люспи от червено- кафява течност,
иззети от предния капак на лек автомобил ****;
запечатан хартиен плик с люспи от червено- кафява течност, иззети от
предния капак на лек автомобил ****; запечатан хартиен плик с влакна (косми),
иззети от декоративна решетка на лек
автомобил ****; запечатан хартиен плик с парченца стъкла, оцветени в
червено-кафяв цвят, и влакна (косми), иззети от декоративна решетка на лек автомобил ****; запечатан хартиен плик с
влакна (косми), иззети от бутилка, намерена в лек автомобил ****; - запечатан хартиен плик с листа, по
които има следи от червено-кафява течност, иззети при огледа на
местопроизшествието; запечатан хартиен плик с кръв, иззета от трупа на С. М.Н.; запечатан найлонов плик с косми, иззети от
главата на трупа на С. М.Н.), следва да се унищожат по съответния ред, като
вещи без стойност.
Следва да се постанови осъждане
на подсъдимия Т., да заплати направените радноски в наказателното производство:
977, 07 лева /деветстотин седемдесет
и седем лева и седем стотинки/ в полза на ОД на МВР – Р. - разноски на досъдебното производство; 61,00
лева /шейсет и един лева/ в полза на Окръжен съд - Р. - разноски на съдебното
производство.
Мотивиран така, съдът постанови
присъдата си.
Окръжен съдия: