РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Ямбол , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и девети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330100794 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „АКПЗ“ООД, с която
се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Д. Б. А., че
дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №***/2020 г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 13.11.2018 год. между праводателя на ищеца
– “Вива Кредит“ООД и ответника бил сключен договор за паричен заем за сумата от
1000 лв., която следвало да бъде върната на 9 месечни погасителни вноски или общо
1175, 31 лв. в едно със договорна лихва. По договора ответникът заплатил 1431 лв.
Дължимата към настоящия момент главница била в размер на 481, 28 лв. Освен това
ответникът дължал договорна лихва. В договора било уговорено ответникът да
предостави на заемателя едно от изчерпателно посочените обезпечения в 3 – дневен
срок, като поради неизпълнение дължал и неустойка в размер на 424, 44 лв. Заемателят
заявил ползването на услуга експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричния заем, таксата за която била в размер на 141, 81 лв.Предвид неплащане на
всички вноски на ответника била начислена и лихва за забава. На 01.12.2016 год. бил
сключен Рамков с договор за прехвърляне на вземанията , а на 01.04.2020 Приложение
1 към него, по силата на които ищецът придобил вземането срещу ответника с
всичките му привилегии и обезпечения.Иска се уведомлението за цесия да бъде
връчено заедно с преписа от исковата молба. Иска се уважаване на иска, както и
присъждане на разноски.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска като неоснователен и
недоказан. С подробни мотиви оспорва клаузата за неустойка в договора, като посочва
че същата е нищожна. Оспорва клаузи в договора като противоречащи на чл. 11, ал.1,
т. 9, т.10 и т. 11 от ЗПК. Твърди,че такса за експресно разглеждане не се дължи по
1
силата на чл.10а,ал.2 от ЗПК. Счита, че целият договор за заем следва да бъде приет за
недействителен. Претендира разноски.
В с.з. ищецът не изпраща представител.
Ответникът се представлява от упълномощен адвокат, чрез който оспорва
претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2020
год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. Т.к. длъжникът е
релевирал своевременно възражение и в едномесечния срок от уведомяването си за
това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от договор за паричен заем от 13.11.2018 год. ,
сключен между „Вива Кредит“ООД и ответника, по силата на който на последния е
отпусната сумата от 1000 лв. , при уговорено връщане на 9 месечни погасителни
вноски от по 177,75 лв. по погасителен план инкорпориран в договора. Уговорен е
фиксиран годишен лихвен процент, включително ГПР. В чл. 2 е посочено, че
заемателят е избрал доброволно да ползва услугата експресно разглеждане на
документите, за което дължи сумата от 424,44 лв., платима на равни части включени в
месечните погасителни вноски.В чл. 4 е уговорена дължимостта на неустойка в размер
на 424, 44 лв. при неизпълнение на посочени задължения от страна на
заемополучателя- за осигуряване на поръчител, отговарящ на посочени условия или
банкова гаранция. Уговорено е предаване на сумата в брой, като договорът има сила на
разписка за предаването и получаването. В договора е посочено, че преди
подписването му на заемателя е предоставен СЕФ и съответната преддоговорна
информация.
Представено е още Тарифа относима към договори за паричен заем.
Представено е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземанията от 01.12.2016 год. год., сключен между „Вива Кредит“ООД- цедент и
“АКПЗ“ООД, в качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели
продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по
договори парични заеми сключени с физически лица, които ще се индивидуализират в
Приложение №1 към този договор. Прието е Приложение №1 от 01.04.2020 год.,
където под № *** фигурира вземането срещу ответника по процесния договор.
Представено е пълномощно , по силата на което цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми длъжниците по реда на чл. 99 от ЗЗД, както и потвърждение за
извършената цесия.
Към исковата молба е приложено и уведомително писмо адресирано до
ответнника, изходящо от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента „Вива
Кредит“ООД.
По делото е назначено и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която
посочва, че по процесния договор са извършени плащания в общ размер на 1431 лв., с
2
които са погасявани- такса разходи за събиране на просрочени задължения, част от
главница, договорна лихва, неустойка, такса за експресно разглеждане на документи.
Изчислен е размерът на неплатените суми към датата на депозиране на заявлението в
съда. Изготвена е и алтернативна справка за дължимия остатък, в случай че
извършените плащания се отнесат единствено за погасяване на главница и лихви, в
който случай вещото лице е посочило, че е надвнесена сума от 255, 69 лв., както и при
изслушването си е заявило, че плащанията не са извършвани винаги на падежите, но
кредитодателят не е начислявал лихва за забава докато кредитът е бил активен.
Съдът кредитира експертизата с доверие, като изготвена от лице разполагащо
със съответните специални знания и неоспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените
предпоставки за недължимост на сумата.
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява,
че праводателят на ищеца и ответника са били във валидно облигационно отношение
по сключен договор за потребителски кредит. Безспорно, а и видно от материалите по
делото е и, че заявлението по чл. 410 ГПК е подадено след настъпване на крайния
уговорен в договора падеж.
Извън горното не се спори, а и се установява от приложените по делото писмени
доказателства, че вземането срещу ответника е било прехвърлено с всичките му
принадлежности и привилегии на ищеца по силата на валиден договор за цесия.
Според Решение №*** / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът
не поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на
цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство
по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да
бъде игнорирано като по правилата на чл.235, ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид
като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право.
Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова молба, а
връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия, изходящо от
цедента и адресирано до длъжника. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус,
че към исковата молба е приложено уведомително писмо , изходящо от пълномощник
на цедента и адресирано до ответника, с което е уведомен за извършената цесия, като
препис от това уведомление , ведно с препис от исковата молба са връчени на
ответника в хода на процеса. Допустимо е по силата на принципа на свободата на
договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по
3
волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът
й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД. При това положение съдът намира, че изискванията на закона за съобщаване на
цесията са спазени. Без значение за горното обстоятелство е правното основание на
предявеният иск, т.е. дали същият е осъдителен или иск по чл. 422 ГПК.В горния
смисъл е и практиката на ЯОС, обективирана в решение от 10.101.2017 год. по в.гр.д.
№*** / 2017 г. и др.
Основните възражения на ответника касаят нищожността на клаузи от
договора като противоречащи на добрите нрави и разпоредби от ЗПК. Сключеният
договор между ответника и „Вива Кредит“ООД е потребителски и попада под
защитните клаузи на ЗПК и ЗЗП . Установената съдебна практика приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи и
служебно, и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни.
По отношение предвидените в договора и претендирани от ищеца такси и
неустойка, съдът намира следното:
Съгласно чл.4 от договора, при неизпълнение задължение на заемателя в 3-
дневен срок от усвояване на сумата да осигури обезпечение по договора за заем
/банкова гаранция или поръчителство/, на същия се начислява неустойка в установен
размер от 424, 44 лева, разсрочена на равни части и платима на съответните падежни
дати към погасителните вноски, които нарастват на 224, 91 лева, дължими на всеки от
падежите.
Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка.Неравноправността на клауза в договора, сключен с потребител, се
преценява конкретно, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет
на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на
сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи.
Така уговорената неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът
намира за неравноправна и недействителна както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и
по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД, предвид следното:
Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно да се доказват по размер. Със задължителна практика в
ТРОСТК №1/09г., с т.3, е дадено разяснение, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката
за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични
4
или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали
изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. Доколкото в случая размерът на неустойката от 424,44 лева е
почти еквивалентен на половината от заетата сума, тя се явява прекомерна и
противоречи на обезщетителната и функция. Тази неустойка по своя характер е
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но
същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към
погасителните вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Следва да се
отбележи още, че изискване на обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с
поемане на поръчителство от физическо лице/или банкова гаранция в същия размер/,
което да отговаря на изисквания създаващи значителни затруднения за изпълнението
им, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за
начисляване на неустойката по чл.4 от договора. Това е така, защото, от една страна,
това задължение неопределено от кредитора, като предварително условие за сключване
на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към
поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в
определения тридневен срок информация. Такива са например изискванията свързани с
кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити.
Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя,
който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за
да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези
задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок – 3 дни за
изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да
възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде
предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.4. Съдът намира, че
поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение
от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие
с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение
№1/2009г. ОСТК/.
По горните съображения съдът приема и, че ответникът не дължи уговорената за
допълнителна услуга такса за експресно разглеждане на документи.Безспорно
кредитополучателят дължи някаква сума за избраната услуга/за реалното
предоставяне на която услуга, обаче кредиторът не е и ангажирал каквито и да е
доказателства/, но не и в посочения размер от 424, 44 лв. равняващ се на половината от
заемната сума.
В обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че начислената по
договора неустойка и такса за експресно разглеждане на документи не се дължат
поради нищожността на клаузите от договора, които ги уреждат.
Освен това от назначената ССЕ се установява, че на кредитополучателя е била
начислена и такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането.Съгласно чл.10а
ЗПК, действащ към датата на подписване на процесния договор /считано от
23.07.2014г./, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
5
управление на кредита. Съгласно ал.3 кредиторът не може да събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. В процесния случай това изискване не е
изпълнено.Същите са определени в Тарифа на кредитора.Отделно от това, по делото не
са представени никакви доказателства във връзка с доказване на основанието за
начисляването на тези суми – не се доказва извършването на каквато и да било дейност
или реализирането на разходи във връзка със събиране на вземането /извънсъдебни/. В
никакъв случай не може да се приеме, че тези суми са винаги безусловно дължими от
длъжника.
С оглед на всичко изложено до тук, като взе предвид констатираната нищожност
на клаузи в договора сключен с потребител, съдът приема, че внесените от ответника
суми за погасяване на кредита в общ размер на 1431 лв. неправилно са отнасяни за
погасяване на посочените задължения. Установи се от неоспорената експертиза, че в
случай, че бъдат отнесени за погасяване на дължимите месечни погасителни вноски по
кредита, ответникът е погасил дължимата главница и договорна лихва, включително е
надвнесъл сумата от 255, 69 лв. Ето защо претенциите са изцяло неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Предвид отхвърляне на претенцията разноски за заповедното производство не
следва да бъдат присъждани в полза на ищеца.
На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски за настоящата
инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение. Още в исковата молба ищецът е
релевирал възражение за прекомерност , което съдът предвид ниската и правна
сложност на делото намира за основателно. Ето защо възнаграждението следва да бъде
намалено до минимума от 300 лв., предвиден в чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004 год.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от «Агенция за контрол на
просрочени задължения"ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК
*** против Д. Б. А., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, да бъде
прието за установено, че ответникът дължи на ищеца следните сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2020 г. на ЯРС, а и именно – 481, 28
лв. – главница 41,08 лв. – договорна лихва за периода 13.12.2018- 10.08.2019 год., 174,
35 лв. – неустойка, 141, 48 лв. – такса за експресно разглеждане на документите, 11, 16
лв. – лихва за забава за периода 11.08.2019 – 27.10.2020, в едно със законната лихва от
датата на заявлението – 04.11.2020 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА "Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД, със седалище
и адрес на управление гр. София, ЕИК *** да заплати на Д. Б. А., ЕГН **********
сумата от 300 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7