Р Е
Ш Е Н И Е № 260038
гр.Бургас, 18.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Венета Иванова
при секретаря
Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
НАХД № 4733/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа
на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на Ж.Г. Т., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу наказателно постановление №
20-0769-000232/17.02.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас,
сектор Пътна полиция, с което на Ж.Г. Т., ЕГН **********,
на основание чл.178д от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/
лв., за нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в
съдебно заседание. Поддържа жалбата, излага доводи за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, тъй като твърди, че е с трайно намалена
работоспособност, удостоверена с решение на ТЕЛК, като новото решение се е
забавило предвид обективни причини -натовареност на ТЕЛК и поради тази причина
не е могла да се снабди своевременно с карта от община Бургас за паркиране на
места, предназначени за инвалиди. Моли наказателното постановление да бъде
отменено, като излага доводи за маловажност на случая.
Въззиваемата страна ОДМВР Бургас, сектор Пътна
полиция, не се представлява. Депозирано е писмено становище от упълномощен
юрисконсулт, с което се оспорва жалбата. Претендира се потвърждаване на
наказателното постановление като законосъобразно, като в случай, че жалбата
бъде намерена за основателна и се претендира адвокатско възнаграждение, се
прави възражение за прекомерност на същото.
Съдът, като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити,
поради което е допустима.
На 05.01.2020г. св.Л.Д.-мл.автоконтрольор към ОДМВР
Бургас посетил подземния паркинг на МОЛ Галерия в гр.Бургас по сигнал на
граждани, че на местата, предназначени за паркиране от инвалиди, има паркирани
автомобили, без водачите да имат това право. Във връзка с извършената проверка
на място той установил няколко нарушения. Едно от тях било от настоящата
жалбоподателка, като водач на л.а. Шевролет Авео, с рег.№ ***. Той съставил фиш
в нейно отсъствие за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и налагане на глоба
от 200 лева. Жалбоподателката своевременно на 08.01.2020г. оспорила фиша пред
Началника на сектор Пътна полиция -Бургас като изложила своите възражения.
Същите били приети за неоснователни, поради което на 10.01.2020г. на Ж. Т. бил
съставен АУАН за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, който тя подписала. На
13.01.2020г. Ж. Т. отново входирала възражение в сектор Пътна полиция-Бургас,
приложено на л.10 по делото. Видно от съдържанието му, същата претендира, че е освидетелствана
със 70% трайна неработоспособност с експертно решение № 148/17.01.2018г. на
втори състав на ТЕЛК при УМБАЛ Бургас с валидност до 01.01.2020г. , като на 24.01.2020г.
съобразно графика на ТЕЛК била поканена за нов преглед за преосвидетелстване.
Твърди, че към 13.01.2020г. състоянието й не се е подобрило. В производството
по съставяне на акта била представила пълната документация , която притежава
относно здравословното си състояние, но независимо от това, документите не били
взети предвид от актосъставителя. Към тази документация фигурира и карта за
паркиране за хора с увреждания, издадена от Община Бургас с валидност до
01.01.2020г.-л.15 по делото. Със същото възражение моли да бъде прекратено
административнонаказателното производство спрямо нея, тъй като счита, че
погрешно е констатирано извършването на административно нарушение.
АНО не е нзел предвид изложените възражения и на
17.02.2020г. е издал процесното наказателно постановление.
Впоследствие на 10.03.2020г. Началникът на сектор
Пътна полиция-Бургас е изискал справка от директора на ОП Транспорт -Бургас
относно обстоятелството издавана ли е карта на Ж. Т. през 2020 г. за паркиране
за хора с увреждания и с какъв срок на валидност е същата. Видно от писмото на
ОП Транспорт , приложено на л.17 по делото, на Ж. Т. е издадена карта по
надлежния ред № 0007722 с валидност датата на валидност на експертното решение
, а именно 01.01.2021г. Заявлението е депозирано на 28.02.2020г., а картите се
получавали в двуседмичен срок от тази дата.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля Л.Д., АУАН сер.АА
бл.№ 660158/10.01.2020г., НП № 20-0769-000232/17.02.2020г., както и от останалите писмени доказателства , приложени с
административнонаказателната преписка.
АУАН е съставен от
длъжностно лице, притежаващо материална и териториална компетентност, а
обжалваното НП е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за това,
видно от приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи.
В съдържанието на НП изпълнителното деяние е
индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от
правна страна, чрез точно словесно описание на поведението, с което се
осъществява състава на нарушението в това число и мястото на нарушението. В НП е посочена законовата разпоредба,
установяваща задължение, неизпълнението на което представлява административно
нарушение по см. на чл. 178д, във вр. с чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП.
От вменената на жалбоподателя като нарушена разпоредба
на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП е видно, че е забранено паркирането на
пътно превозно средство на места, които са определени за хора с трайни
увреждания. Очевидно е, че коментираната разпоредба е с императивен характер и
установява задължение по отношение на водачите на ППС, които не са лица с
трайни увреждания или не обслужват такива,да съобразят поведението си с
установената от законодателя забрана. В разглеждания случай по несъмнен и
категоричен начин в хода на съдебното следствие бе установено, че на
горепосочената дата - 05.01.2020 г. жалбоподателят е паркирал на подземния
паркинг на МОЛ Галерия в гр.Бургас, където работи като продавач-консултант,
управлявания от него лек автомобил, на място, което е било определено за хора с
трайни увреждания. Същото е било обозначено с пътен знак, който е задължавал
всеки водач на МПС, който не е лице с трайни увреждания и предстои да паркира
на паркинга, да се съобрази с това обстоятелство. Безспорно е установено също и
обстоятелството, че жалбоподателят е лице с трайно увреждане по смисъла на чл.64 от ДР към ЗДВП вр. § 1, т. 2 от
допълнителната разпоредба на Закона за хората с увреждания-със
70% намалена работоспособност с водеща диагноза злокачествено новообразуване на
млечната жлеза, удостоверено с експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас №
148/17.01.2018г.със срок на валидност две години от 01.01.2018г. до
01.01.2020г. и експертно решение № 203/24.01.2020г. със срок една година,
считано от 01.01.2020г. до 01.01.2021г.
Следва да се отбележи, че правото да се паркира на места,
определени за превозни средства, обслужващи хора с увреждания, е предоставено
на хората, а не на пътното превозно средство. Действително това право, съгласно
чл.99а от ЗДвП, се удостоверява с карта за паркиране на места определени за
превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, която се издава от
кмета на съответната община по местоживеенето на лицето с трайни увреждания.
Жалбоподателката е разполагала с такава карта, валидна до 01.01.2020г. и
издаването на нова е било в зависимост от издаването на експертното решение на
ТЕЛК за преосвидетелстване, което се е забавило по причини, независещи от
жалбоподателката, като това е удостоверено и в самото експертно решение-
по-късното преосвидетелстване се дължи на претовареност на ТЕЛК.
Предвид
изложеното съдът намира, че в случая
съставът на нарушението по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП е осъществен от формална
страна, доколкото към датата на деянието жалбоподателката действително не е
разполагала с валидно експертно решение на ТЕЛК, съответно карта, издадена от
община Бургас за паркиране за хора с увреждания, но предвид останалите
обстоятелства по делото е налице маловажен случай на административно нарушение
и аргументите за това са следните.
Законът за административните нарушения и
наказания не съдържа легална дефиниция на "маловажен
случай“. Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н.д. № 1/ 2005 г. на ВКС, прилагането
на чл. 28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от
административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдържанието на понятието "маловажен случай" и критериите за определяне на дадено
административно нарушение като маловажен случай,
следва да бъдат извлечени от чл. 93, т.9 от ДР на НК. По аргумент от
посочената разпоредба маловажен случай на
административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
В случая са налице обстоятелства, сочещи за по-ниска
обществена опасност на деянието, като основание за квалифициране на нарушението,
като маловажен случай, а именно действително установеното, че Ж. Т. е лице с
трайни увреждания към датата на нарушението, което обстоятелство е удостоверено
с експертно решение на ТЕЛК от 24.01.2020г. с валидност от 01.01.2020г. до
01.01.2021г , видно от представените по делото доказателства. Липсата на експертно решение към 05.01.2020г.
и карта за паркиране за хора с увреждания, издадена от община Бургас се е
дължало единствено на забавяне от страна на ТЕЛК за извършване на
преосвидетелстване на жалбоподателката предвид натоварения график, т.е. на
независещи от жалбоподателката обстоятелства.
От деянието не са произтекли и вредни последици.
Посочените обстоятелства представляват смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните
обективни и субективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят
е възприел при регламентирането на административнонаказателния състав
по чл. 178д от ЗДвП. В конкретния случай
освобождаването от административно наказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН - тъкмо обратното - предупреждението, че при повторно извършване на
такова нарушение ще бъде наложена глоба, е било адекватното за
случая решение на наказващия орган. В съответствие с разрешението, дадено
с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н.д. № 1/ 2005 г. на ВКС,
неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
По сочените съображения
настоящият състав намира, че процесното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
Предвид изхода на
делото, разноски се полагат на жалбоподателя, но той не е претендирал такива,
поради което не се налага произнасяне в тази насока.
Предвид изложените
съображения, на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0769-000232/17.02.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР
Бургас, сектор Пътна полиция, с което на Ж.Г. Т., ЕГН **********, на основание чл.178д от Закона за движението по пътищата/ЗДВП/ е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 /двеста/ лв., за нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 ЗДвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен
съдия:........................
Вярно с оригинала: Г.Ст.