№ 602
гр. Варна, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря М. Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100500152 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, гр. София, против Решение № 3290/02.11.2022
г., постановено по гр.д. № 4454/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 18-ти състав, с
което са уважени предявените искове от Д. И. И. срещу „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД за заплащане на сумата от 3841,91 лева, представляваща разликата между
изплатеното застрахователно обезщетение от 559,98 лева и действителната стойност на
имуществените вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил „**“ с рег. № ***,
увреден в резултат на застрахователно събитие – ПТП, причинено на 11.12.2021 г. в гр.
Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.04.2022 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, непълнота на
фактическия и доказателствен материал и необоснованост на решението. Посочва се, че
първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел размера на обезщетението и
не е взел предвид възражението на ответника за наличие на тотална щета. Посочва съдебна
практика, че при наличието на тотална щета на превозното средство следва стойността на
запазените по него части да се приспадне, за да не се реализира икономическа полза за
1
увредения, която да надхвърля обезщетяването. Посочва се практика и по отношение на
значението на прекратяване на регистрацията на МПС в производства като настоящото.
Сочи се, че ВРС в нарушение на съдопроизводствените правила не е назначил експертиза за
установяване на действителната стойност на превозното средство с цел с установяване, дали
тя не надхвърля стойността на ремонтните дейности. Изтъква се, че в ТР 1/2013 г. на
ОСГТК, ВКС са посочени правомощията на въззивната инстанция в такива случаи. За
неправилно се счита увеличението на иска от страна на ищеца и съответно уважаването му
до този размер. По отношение на периода на законната лихва, се посочва, че следва да се
съобрази увеличението на иска, върху което лихва се начислява от датата на увеличението, а
ако се приеме, че е налице тотална щета – от датата на представяне доказателства за
прекратена регистрация. Прави се доказателствено искане да бъде назначена САТЕ по
посочените във въззивната жалба задачи. По същество жалбоподателят моли да бъде
отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.
В открито съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
поддържат изложените в жалбата и отговора доводи. Въззивникът акцентира върху
обстоятелството, че автомобилът е възстановен, поради което обезщетението следва да се
определи в размер на действително направените разходи за ремонт. Процесуалният
представител на въззиваемата страна поддържа, че автомобилът не е ремонтиран.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Направеното възражение за недопустимост на увеличението на иска над
първоначално заявения пълен размер от 3 078,02 лева до сумата от 3 841,90 лева е
неоснователно. Съгласно чл. 214, ал.1, изр. 3-то, предл. първо от ГПК, до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера на предявения
иск. При предявен частичен иск, с увеличаване на исковата претенция вземането се заявява
за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото. Не е
налице основание да се отрече правото на ищеца да увеличи предявения като частичен иск
до размер, който е различен, вкл. по-голям, от първоначално заявения пълен размер. В
последния случай се стига до изменение на вида на иска от частичен в иск за целия размер
на вземането, което в случая е и изрично заявено от процесуалния представител на ищеца.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
2
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
ВРС е бил сезиран с пряк осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Д.
И. И. против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД за осъждане на ответното дружество
да й заплати сумата от 100 лева, частичен иск от сумата в размер нa 3078.02 лева,
представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение от 559.98 лева и
действителната стойност на имуществените вреди, причинени на собствения на ищеца лек
автомобил марка „**“ с peг. № ***, увреден в резултат на застрахователно събитие – ПТП,
причинено на 11.12.2021 г. в гр. Варна, местност Траката, по вина на водача на товарен
автомобил марка „**“ с peг. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
В съдебно заседание на 07.10.2022 г. е допуснато увеличение на иска, като същият е
предявен за сума в окончателен общ размер 3 841,91 лева.
Ищцата твърди, че на 11.12.2021 г. в гр. Варна, местност Траката собственият й лек
автомобил марка „**“ с peг. № *** претърпял ПТП при следните обстоятелства: при
движение по ул. „8“ ищцата отбила вдясно, за да се размине с насрещно движещия се
товарен автомобил „***“ с peг. № ***. При разминаването водачът на товарния автомобил
внезапно отклонил автомобила наляво и ударил нейния автомобил в задната лява част. За
настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който като
виновен бил посочен водачът на товарен автомобил „***“ с peг. № ***. Тъй като лекият
автомобил не можел да се придвижва на собствен ход, се наложило да бъде репатриран, за
което ищцата твърди, че е заплатила сума в размер на 120 лева. Поддържа, че управляваният
от виновния водач товарен автомобил е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ от ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, действаща към датата
на ПТП. Посочва, че на 13.12.2021 г. уведомила застрахователя за настъпилото ПТП, като
същият извършил оглед и заснемане на автомобила и бил съставен опис на щетите. За
установяване на вредите по ходовата част ищцата заплатила сумата от 18.00 лв. Получила е
застрахователно обезщетение в размер на 559.98 лева, от които 120 лева за репатрирането на
автомобила и 18 лева за проверка на ходовата част, което не отговаря на действителния
размер на претърпяната вреда.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск
като неоснователен. Не оспорва качеството си на застраховател на виновния водач по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и механизма на настъпване на
процесното ПТП. Поддържа, че изплатеното в полза на ищцата застрахователно
обезщетение съответства на действителната стойност на претърпените вреди. Счита, че
същото следва да бъде определено в съответствие с методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, приета с наредбата по чл. 504 КЗ. Оспорва твърдяната стойност на
ремонта на увреденото МПС и причинната връзка между процесното ПТП и част от
3
сочените от ищцата увреждания (ляв стоп, уплътнение на стъкло задно ляво, заден мост и
джанта).
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
В производството пред ВРС е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
на 11.12.2021 г. в гр. Варна, местност Траката, е настъпило ПТП между лек автомобил марка
„**“ с peг. № ***, собственост на ищцата, и товарен автомобил марка „**“ с peг. № ***; че
ПТП е причинено по вина на водача на товарния автомобил; че за товарен автомобил марка
„**“ с peг. № ***, към датата на настъпване на процесното ПТП е сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество; че на 13.12.2021 г. ищецът е
подал пред застрахователя искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска
отговорност“, въз основа на което е образувана преписка по щета, по която е определено и
изплатено обезщетение в размер на 559.98 лева /в т. ч. 120 лева – разноски за репатриране на
автомобила и 18 лева – за проверка на автомобила в специализиран сервиз/.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ и настъпило застрахователно събитие, причинено по
вина на застрахования делинквент, не се оспорват от жалбоподателя.
Спорен между страните във въззивното производство е размерът на дължимото
обезщетение с оглед на повдигнатото от ищцата в първото съдебно заседание след
изслушване на допусната САТЕ възражение за тотална щета. Другият спорен въпрос,
въвадан с въззивната жалба, е за основателността на претенцията за законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в случай, че се установи наличие на тотална щета.
От заключението на вещото лице по допуснатата от ВРС съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че общата стойност на щетите по
автомобила по средни пазарни цени е в размер на 4263.90 лева.
С определение № 521/09.02.2023 въззивният съд прие, че възражението на ответника
за „тотална щета“ е направено в първото по делото заседание пред ВРС и касае новоузнато
обстоятелство, доколкото стойността на ремонта е установена с изслушаното в същото
заседание заключение на вещото лице, а пазарната стойност на увреденото МПС не е
установена. Тъй като възражението касае и размера на иска, по делото е допусната съдебна
автотехническа експертиза за установяване на действителната стойност на увреденото МПС
и стойността на запазените части в случай, че е налице „тотална щета“.
Видно от приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата пред
настоящата инстанция съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което
настоящият съдебен състав кредитира като ясно и обосновано, действителната пазарна
стойност на процесния автомобил към датата на ПТП е била 5 214,63 лв. Доколкото по
делото е установено, че стойността на ремонта за възстановяване на автомобила възлиза на
4 263,90 лв., то същата надвишава 70% от средната пазарна цена за такъв автомобил към
датата на ПТП, което води до извода, че се касае за тотална щета на моторно превозно
4
средство по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в размер,
равняващ се на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При
пълна увреда обезщетението е в размер на действителната стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. В случаите, когато отговорността на
делинквента е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ обезщетението за вреди на имущество не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
Доколкото в случая се установи тотална щета на увреденото МПС, дължимото
застрахователно обезщетение е в размер на действителната (пазарната) стойност на
автомобила към датата на увреждането, т.е. сумата 5 214,63 лв.
С оглед на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, от тази стойност
следва да се приспадане стойността на запазените части. Същите без съмнение имат пазарна
стойност, която следва да бъде съобразена. В този смисъл е и константната съдебна
практика (напр. Решение № 65 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 865/2012 г., III г. о., ГК,
Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о., ТК, Определение №
392 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 66/2018 г., II т. о., ТК).
По отношение стойността на запазените части, въззивният съд кредитира изцяло
заключението на изслушаната и приета от настоящата инстанция САТЕ, вещото лице по
която е приело сумата 292,50 лв., като е посочило, че това е цената, на която търговец би
изкупил останките от автомобила.
Ето защо, дължимото на ищцата обезщетение е равно на разликата между
действителната стойност на автомобила към датата на увреждането – 5 214,63 лева и
определената от вещото лице и приета от съда стойност на запазените части в размер на
292,50 лева, или сумата от 4 922,13 лева. От тази стойност следва да бъде приспаднато
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 421,98 лева (формирано като
разликата между общо изплатената сума от 559.98 лева и стойността на разноските за
репатриране на автомобила – 120 лева и за проверката му в специализиран сервиз – 18 лева),
при което дължимият незаплатен остатък възлиза на 4 500,15 лева. Предявеният иск е в
размер на 3841.92 лева, т.е за по-малка стойност, поради което се явява изцяло основателен.
Следва да се посочи, че съдът не приема изчисленията на вещото лице, според които
при тотална щета размерът на дължимото обезщетение следва да се определи като
стойността на ремонта за възстановяване на автомобила (4 263,90 лв.) бъде намалена със
стойността на запазените части (292,50 лв.), тъй като същите нямат законова опора. При
тотална щета, дължимото обезщетение се определя в размер на действителната стойност на
увреденото имущество, но не повече от застрахователната сума, която в случаите на
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е определена с разпоредбата на
5
чл. 492, т. 2 от КЗ и е в максимален размер от 2 100 000 лв. за всяко събитие, независимо от
броя на увредените лица.
С оглед на горната фактическа установеност, основателно е оплакването на
въззивника, че не е възникнало акцесорното вземане за обезщетение за забава върху
главницата. Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за забава в размер на
законната лихва считано от датата на исковата молба, тъй като не е установил, че се касае за
тотална щета на МПС. Съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ, преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение
от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. В настоящия случай, доказателства за прекратяване на
регистрацията на МПС, обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не са
представени, а и липсва твърдение от страна на ищцата за такова прекратяване.
Същевременно процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа, че
автомобилът не е ремонтиран. Поради това, обезщетение за забава ще следва да се дължи,
считано от датата на представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на това
обстоятелство. (В този смисъл и цитираното от жалбоподателя Решение № 44 от 2.06.2015 г.
на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК).
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение ще бъде потвърдено като правилно
в частта за дължимата главница и отменено в частта за началната дата на обезщетението за
забава, която ще следва да бъде поставена в зависимост от сбъдването на посоченото по-
горе условие.
Въззиваемата страна има право на съдебно-деловодни разноски, в размер на 820 лева
заплатено адвокатско възнаграждение, което е равно на минималния размер съгласно
Наредба № 1/2004 г. на ВАС, определен на база уважената претенция за главница.
Доколкото обезщетението за забава след датата на предявяване на исковата молба не
е част от размера на иска, респ. не може да служи като база за изчисляване на
възнаграждение за процесуално представителство, на въззивника не се присъждат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3290/02.11.2022 г., постановено по гр.д. № 4454/2022 г. по
описа на Районен съд – Варна, 18-ти състав, в частта за началната дата на обезщетението за
забава, вместо което постановява:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да
заплати на Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***, законната лихва върху главницата от
6
3841,91 лева, считано от датата на представяне на доказателство за прекратяване на
регистрацията на лек автомобил марка „**“ с peг. № *** до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3290/02.11.2022 г., постановено по гр.д. № 4454/2022
г. по описа на Районен съд – Варна, 18-ти състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да
заплати на Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 820.00 лева, представляваща
разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7