О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.02.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело № 68/2022 г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Ю. В.И. с адрес ***, ЗОЗТ Разделна, с която е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди – претърпян психически дискомфорт, вследствие на бездействие на ответника – непровеждане на медицинско лечение на Хепатит С.
С Разпореждане № 842/21.01.2022 г. съдът оставя без движение исковата молба като приема, че същата е нередовна – не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5, както и на чл. 128, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК.
С посоченото разпореждане е дадена възможност на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението за разпореждането, да отстрани допуснатата нередовност на исковата молба, като представи в АдмС - Варна уточнение, с което ясно да конкретизира периодът, за който се претендира обезщетение за неимуществени вреди с начална и крайна дата на времевия отрязък и да приведе петитумът (искането до съда) в съответствие с уточнение на исковата молба, както и да представи доказателства за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 10 лева по сметка на АдмС – Варна. Съдът е указал и негативните последици при неотстраняване на нередовността на исковата молба.
Разпореждането на съда е получено от ищеца на 26.01.2022 г., т.е. определеният от съда 7-дневен срок за отстраняване на нередовността изтича на 02.02.2022 г. (сряда, присъствен ден), включително.
На 02.02.2022 г. в съда от ищеца е постъпил „отговор на Разпореждане № 842…“, с който посочва, че искът е за периода от 02.07.2021 г. до 30.01.2022 г. Ищецът заявява, че не е споделил с близките си за здравословното си състояние, за да не ги тревожи и няма кой да му поеме държавната такса, като иска от съда да бъде уведомен как може да заплати от мястото, където се изпълнява наказанието му.
Въпреки дадената на ищеца възможност, същият не е отстранил нередовността на исковата молба в определения му срок.
Исковата молба предопределя съдебния процес в няколко насоки: поражда процесуално отношение, определя спорния предмет, страните по делото, вида на търсената защита и тази, която получава ответникът, както и предмета на решението. Законодателят е определил редица условия за надлежното упражняване на правото на жалба, като едни от тях трябва да са налице и затова представляват положителни процесуални предпоставки за редовно упражняване на право на жалба. Една от тези предпоставки е съобразяване на исковата молба с изискванията, на които трябва да отговаря редовната искова молба - чл. 127 и чл. 128 ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК. Липсата на положителна или наличието на отрицателна предпоставка за надлежно упражняване на правото на жалба би довело до постановяване на решение, което е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът следва да определи срок на ищеца за отстраняваното на нередовността на исковата молба и при не отстраняване в указания срок по аргумент от чл. 129, ал. 3 ГПК - да прекрати производството.
В случая ищецът уточнява периода на исковата претенция, но не привежда в съответствие с това уточнение петитума на исковата си молба, а и не представя доказателства за внасяне на държавната такса, както изрично му е указано от съда.
В определения от съда срок не са представени доказателства за заплащане на държавната такса, не е направено искане за удължаване на срока за отстраняване на нередовността на исковата молба, не е направено и евентуално искане за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса.
Съдът съобрази, че още в първоначалната искова молба ищецът заявява, че ще плати държавната такса, след като съдът му посочи кога и как. С Разпореждане № 842/21.01.2022 г. съдът изрично е посочил, че държавната такса следва да се заплати по банков път, като е посочена и банковата сметка на АдмС – Варна за държавни такси. Съдът няма компетентност да указва на ищеца как да извърши плащането от мястото, където изтърпява наказанието си. Съгласно чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС лишените от свобода могат да разполагат с парични суми до размера на една минимална работна заплата, установена за страната, като сумите над размера, посочен в ал. 2, се внасят на влог на името на лишения от свобода в посочена от него банка или с негово съгласие се изпращат на близките му. Разпореждането от страна на ищеца с паричните средства му средства (редът и начинът) следва да е според вътрешните правила, действащи в мястото за лишаване от свобода, с които правила ищецът следва да е запознат.
Непредприемането от ищеца на надлежни процесуални действия за поправяне на всички недостатъци на исковата молба в определения от съда срок, независимо от дадената от съда възможност, представлява пречка за разглеждане на спора, респ. налице е основание за прекратяване на образуваното съдебно производство по делото.
Във връзка с направения извод за нередовност на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба на Ю. В.И. с адрес ***, с която е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди – претърпян психически дискомфорт, вследствие на бездействие на ответника – непровеждане на медицинско лечение на Хепатит С, за периода 02.07.2021 г. – 30.01.2022 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 68/2022 г.
на АдмС - Варна.
Определението може
да бъде обжалвано пред тричленен състав на АдмС – Варна с частна жалба в
7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ :