№ 3487
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря Д. Й. Т.
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20221110114541 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т Б А Б“ ЕАД срещу „Т К“ ООД, А. К. А., А. Я. П.,
А. М. М., А. Н. К., Б. Г. Б., В. Г. К., В. Г. В., Г. Б. С., Г. С. П., Г. И. М., Д. Р. Д., Д. В. Т., Д. Й.
В., Д. Т. Н., Д. Т. Т., И. Т. Н., И. М. П., И. К. М., Й. П. Й., К. Я. Б., Л. А. Б., Л. Б. Д., М. И. Л.,
М. Д. О., М. К. Я., М. С. П., М. С. М., М. В. Г., М. К. Р., П. И. М., П. Т. И., П. С. П., Р. Ц. А.,
Р. Ц. В., С. К. Н., С. Д. С. и Т. Г. П., с която са предявени в условията на пасивно субективно
и обективно съединение установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 99 ЗЗД за прогласяване нищожността на следните договори за прехвърляне на вземания
/цесия/ поради невъзможен предмет: 1. Договор за вземания отфинансови институции от
11.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и А. К. А.; 2. Договор за вземания от финансови
институции от 02.07.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и А. Я. П.; 3. Договор за вземания
от финансови институции от 23.03.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и А. М. М.; 4.
Договор за вземания от финансови институции от 02.04.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и
А. Н. К.; 5. Договор за вземания от финансови институции от 03.06.2020 г., сключен между
„Т К“ ООД и Б. Г. Б.; 6. Договор за вземания от финансови институции от 19.06.2020 г.,
сключен между „Т К“ ООД и В. Г. К.; 7. Договор за вземания от финансови институции от
17.03.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и В. Г. В.; 8. Договор за вземания от финансови
институции от 03.04.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Г. Б. С.; 9. Договор за вземания от
финансови институции от 19.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Г. С. П.; 10. Договор за
вземания от финансови институции от 19.10.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Г. И. М.;
11. Договор за вземания от финансови институции от 02.04.2020 г., сключен между „Т К“
ООД и Д. Р. Д.; 12. Договор за вземания от финансови институции от 09.04.2020 г., сключен
1
между „Т К“ ООД и Д. В. Т.; 13. Договор за вземания от финансови институции от
10.07.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Д. Й. В.; 14. Договор за вземания от финансови
институции от 19.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Д. Т. Н.; 15. Договор за вземания
от финансови институции от 10.07.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Д. Т. Т.; 16. Договор
за вземания от финансови институции от 13.04.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и И. Т. Н.;
17. Договор за вземания от финансови институции от 02.07.2020 г., сключен между „Т К“
ООД и И. М. П.; 18. Договор за вземания от финансови институции от 02.04.2020 г., сключен
между „Т К“ ООД и И. К. М.; 19. Договор за вземания от финансови институции от
26.03.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Й. П. Й.; 20. Договор за вземания от финансови
институции от 11.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и К. Я. Б.; 21. Договор за вземания
от финансови институции от 11.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Л. А. Б.; 22.
Договор за вземания от финансови институции от 19.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и
Л. Б. Д.; 23. Договор за вземания от финансови институции от 05.08.2020 г., сключен между
„Т К“ ООД и М. И. Л.; 24. Договор за вземания от финансови институции от 19.06.2020 г.,
сключен между „Т К“ ООД и М. Д. О.; 25. Договор за вземания от финансови институции от
08.07.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и М. К. Я.; 26. Договор за вземания от финансови
институции от 03.04.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и М. С. П.; 27. Договор за вземания
от финансови институции от 03.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и М. С. М.; 28.
Договор за вземания от финансови институции от 02.04.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и
М. В. Г.; 29. Договор за вземания от финансови институции от 29.09.2020 г., сключен между
„Т К“ ООД и М. К. Р.; 30. Договор за вземания от финансови институции от 02.04.2020 г.,
сключен между „Т К“ ООД и П. И. М.; 31. Договор за вземания от финансови институции от
02.04.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и П. Т. И.; 32. Договор за вземания от финансови
институции от 19.10.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и П. С. П.; 33. Договор за вземания
от финансови институции от 29.09.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Р. Ц. А.; 34. Договор
за вземания от финансови институции от 20.01.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Р. Ц. В.;
35. Договор за вземания от финансови институции от 08.06.2020 г., сключен между „Т К“
ООД и С. К. Н.; 36. Договор за вземания от финансови институции от 29.06.2020 г., сключен
между „Т К“ ООД и С. Д. С.; 37 Договор за вземания от финансови институции от
16.07.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Т. Г. П..
Ищецът „Т Б А Б“ ЕАД твърди, че за периода от 01.01.2020 г. до 19.10.2020 г.
ответникът „Т К“ ООД е сключил 37 броя отделни договори за вземания от финансови
институции с всяко едно от физическите лица ответници в настоящото производство. Счита,
че по правната си същност тези договори представляват договори за прехвърляне на
вземания /цесия/. Сочи, че въз основа на тези договори всеки един от ответниците в
качеството на цедент е прехвърлил на ответника „Т К“ ООД в качеството му на цесионер
вземанията си, които има срещу ищеца в качеството му на длъжник. Ищецът твърди, че
предметът на всеки един от договорите, описан в чл. 1 от същите, е еднотипен. Излага, че в
Приложение № 1 към всеки договор за цесия е поместен списък с финансовите институции,
вземанията срещу които се прехвърлят на „Т К“ ООД, като ищецът фигурира във всеки един
от тези списъци. Посочва, че цесионерът „Т К“ ООД му е връчил уведомления за сключване
2
на процесните договори за цесии съответно на 07.07.2020 г., на 16.09.2020 г. и на 20.11.2020
г., като всяко от уведомленията се отнася за няколко цедента. Ищецът твърди, че всички 37
бр. договора за цесия са нищожни поради невъзможен предмет. Излага доводи, че
вземанията предмет на процесните договори за цесия, не са определени, нито са
определяеми. Счита, че използваните във всеки един от договорите за цесия изрази за
определяне на техния предмет, респ. за вземанията, са неясни. Посочва, че съгласно
процесните договори за цесия предмет на всеки от тях са всички вземания за суми, платени
неоснователно на ищеца от ответниците физически лица при начална липса на основание
или на отпаднало основание. Твърди, че не е посочен размерът на дължимите суми, с които
ищецът се е обогатил, поради което същите не могат да бъдат определени по никакъв начин.
Посочва, че в процесните договори не са индивидуализирани съответните договори,
задълженията за плащане по които се прехвърлят. Твърди, че вземанията предмет на всеки
един от договорите за цесия не са съществували към датата на сключването им, поради което
същите следва да се квалифицират като бъдещи вземания. По тази причина излага, че щом
прехвърленото вземане не е съществувало, договорът за цесия е нищожен поради
невъзможен предмет. Сочи, че в процесните договори вземанията не са индивидуализирани
по основание и размер, което е основна предпоставка за валидността на договора за цесия.
Посочва още, че в договорите за цесия не били посочени кои клаузи са нищожни, респ. кои
договори, сключени с ищеца, са недействителни, нито се установява дали твърдяната във
всеки договор за цесия нищожност/недействителност е установена от съда. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Т К“ ООД е подало отговор на
исковата молба, с който оспорва част от предявените исковете като недопустими поради
това, че договорите за прехвърляне на вземания от финансови институции, сключени между
ответника и всеки един от ответниците А. Н. К., Б. Г. Б., В. Г. В., Д. Р. Д., М. С. М., М. В. Г.,
М. К. Р., П. С. П., Р. Ц. А. и Р. Ц. В., са прекратени по взаимно съгласие, с оглед на което за
ищеца липсва правен интерес от предявените установителни претенции. За извършеното
прекратяване ответникът изпратил на ищеца уведомление, получено от последния на
01.07.2022 г. Счита, че с прекратяването на договорите за цесия, сключени с посочените
ответници, се е прекъснала облигационната връзка между страните по тях, респ. правната
сфера на ищеца не следва да се счита засегната от този момент насетне. На следващо място,
подчертава, че между ответното дружество и ответника П. И. М. никога не е бил сключван
договор за финансови вземания, с оглед на което за ищеца липсва правен интерес да иска
установяване нищожността на същия. Навежда подробни доводи по същество защо счита
исковете за неоснователни.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците А. К. А., А. М. М. и А. Д. О. чрез
назначения им особен представител С. В. са подали отговори на исковата молба, с които
оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Считат, че конкретизираната като
неоснователно обогатяване облигационна връзка, чиято промяна се цели с процесните
договори за цесия, индивидуализира в достатъчна степен основанието на цедираните
3
вземания. Твърдят, че вземанията предмет на процесните договори са определяеми и могат
да бъдат индивидуализирани по размер, но само в хипотезата, в която се установи, по
безспорен начин наличието на облигационно правоотношение по силата на твърдените
договори за кредит, сключени между ответниците и ищеца „Т Б А Б“ ЕАД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Т. Н. чрез назначения му особен
представител К. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове
като неоснователни. Оспорва да е клиент на ищеца. Твърди, че ищецът не е доказал
наличието на неоснователно обогатяване, поради което оспорваният договор за цесия,
сключен между ответника и „Т К“ ООД, не е породил действие. Не било установено и дали е
налице изпълнение от страна на „Т К“ ООД срещу ищеца. Претендира разноски.
С молба с вх. № 288349/23.12.2022 г. ответното дружество „Т К“ ООД отправя искане
към съда да прекрати изцяло делото поради недопустимост на исковите претенции. Редом с
доводите си за недопустимост на част от исковете, наведени с отговора на исковата молба,
счита, че ищецът в качеството си на длъжник по цедираните с процесните договори
вземания няма правен интерес, респ. не е процесуалноправно легитимиран да оспори
валидността на сключените договори за цесия. В този смисъл цитира практика на ВКС, в
частност Решение № 60256/07.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г., IV г. о., съгласно която
доколкото договорът за цесия не създава нови права и задължения в правната сфера на
длъжника, а само се промяна лицето, на което той трябва да изпълни, длъжникът няма
интерес да иска установяване нищожността на договора за цесия, като е без значение
моментът на връчване на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид твърденията в исковата молба и релевираните от ответниците
възражения, намира, че предявените в настоящото производство искове за установяване
нищожността на сочените 37 бр. договори за прехвърляне на вземания от финансови
институции /цесия/ се явяват недопустими поради липса на правен интерес по следните
съображения:
На първо място, общата постановка, към която се придържа и константната съдебната
практика на върховната инстанция, обективирана в Определение № 263 от 10.07.2020 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1681/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 334 от 3.11.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 570/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 299 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1331/2010 г., II
г. о., ГК, Решение № 152 от 31.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 881/2010 г., II т. о., ТК и др., е в
смисъл, че легитимирано да предяви установителен иск за нищожност на сделка е това лице,
чието право се засяга от правния спор. Установителният иск е насочен към установяване на
действително възникналото правоотношение, като интерес от предявяването му имат не
само субектите по спорното материално правоотношение, но и всички трети чужди на
правоотношението лица, чиито права зависят от неговото съществуване или несъществуване.
Когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД е от
страна по делото, която обаче не е страна по сделката, в случай че бъде обявена
нищожността на сделката и разпореденото с нея имуществено благо се върне в правната
сфера на страната по сделката, без от това да се облагодетелства страната по делото, заявила
4
нищожността, предявеният в този смисъл иск се явява недопустим поради липсата на правен
интерес. Това е така, доколкото във всички случаи позоваването на нищожност от страна на
трето за атакуваната сделка лице не следва да бъде самоцелно, а в защита на обоснован
негов защитим правен интерес. Следва да се вземат предвид и мотивите по т. 1 от ТР №
8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, от които следва, че въпросът за
евентуалното наличие, респ. липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с
преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е., за допустимостта на иска
като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на
претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на
обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва
да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на
иска още с предявяването му и да следи за наличието на правен интерес при всяко
положение на делото, а когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява
производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията.
В настоящия случай, с исковата молба ищецът е навел твърдения за нищожност на
сключени в периода от 01.01.2020 г. до 19.10.2020 г. между ответното дружество „Т К“ ООД
и всеки един от ответниците физически лица 37 бр. договори за прехвърляне на вземания от
финансови институции /цесия/ поради невъзможен предмет - страните не били постигнали
съгласие относно съществените елементи на всяко от прехвърлените вземания, а именно
правоотношението, от което са възникнали, както и техния размер, с оглед на което счита
същите за неопределени и неопределяеми. От представените и приети като писмени
доказателства по делото договори за прехвърляне на вземания от финансови институции се
установява, че предмет на всеки един от тях са всички вземания на конкретния цедент
/физическото лице/ от финансови институции, посочени в Приложение № 1 към договора,
дължими поради неоснователно обогатяване на финансовите институции за сметка на
цедента и възникнали в периода от 01.01.2015 г. до датата на сключване на договора, като
неоснователното обогатяване на финансовите институции следва да се счита за настъпило
вследствие всички плащания (директни или индиректни, чрез пълномощници на длъжника),
извършени в посочения период от цедента (или от трети лица, от името и/или за сметка на
цедента) без основание, включително, но не само по: 1) нищожни клаузи по сключени между
цедента и финансовите институции договори за потребителски кредити, овърдрафт,
кредитни карти и договори за обезпечения/гаранти (независимо от техния вид и
наименование, вкл. такива, сключени по смисъла на ЗПФУР) в посочения период; и 2)
недействителни договори за потребителски кредити, овърдрафт, кредитни карти и договори
за обезпечения/гаранти (независимо от техния вид и наименование, вкл. такива, сключени по
смисъла на ЗПФУР), сключени между цедента и финансовите институции в посочения
период.
Цесията представлява способ за прехвърляне на субективни права, по силата на който
настъпва промяна в субектите по облигационното правоотношение, доколкото кредитор по
вземането става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си, поради което тя
5
има правните последици на активна субективна новация. От транслативния ефект на
договора за цесия следва, че негов предмет могат да бъдат само прехвърлими права, респ.
такива вземания, възможността за чието прехвърляне не е изключена от закона или по
договорен път, или не следва от тяхното естество (чл. 99, ал. 1 ЗЗД). Нормата на чл. 99, ал. 2
ЗЗД, която включва в предметния обхват на прехвърлителното му действие привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности на вземането, определя цесионния договор като
комутативен, т.е., страните по него следва да постигнат съгласие относно съществените
белези на конкретното вземане - правоотношението, от което то е възникнало, и неговия
размер или начина на определянето му. От характера на договора като каузална сделка,
условие за чиято действителност е наличието на основание (causa), изразяващо се в
уговорените с него насрещни престации, следва, че договорът за цесия по необходимост
предполага съществуването на вземане, произтичащо от друго правоотношение, възникнало
между цедента и длъжника. Независимо от различните основания за сключване на
цесионния договор (acquirendi causa при продажба или замяна, donandi causa при дарение,
solvendi causa в хипотезата на даване вместо изпълнение и др.), определеността, съответно
определяемостта на съдържанието на престацията, е предпоставка за действителността на
договора, поради което, ако прехвърленото вземане не съществува, договорът за цесия е
нищожен поради невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД /в този смисъл
Определение № 914 от 9.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 60014/2016 г., IV г. о., ГК/.
Като съобрази така описаната теоретична рамка, а и воден от приетото в съдебната
практика, обективирана в Решение № 60256 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2020 г.,
IV г. о., ГК, съдът приема, че договорът за цесия не създава нови права и /или задължения в
правната сфера на длъжника, а въз основа на същия се променя единствено лицето, на което
той трябва да изпълни, поради което длъжникът не е страна по договора за цесия и не може
да иска унищожаването, развалянето или прекратяването му, тъй като тези права
принадлежат единствено на страните по сделката. Що се касае до нищожността като
съществен порок на сделките, както се изясни по-горе, на нея може да се позове всеки, вкл.
и трето на договора за цесия лице, в т. ч., и длъжникът, но възможността за такова
позоваване е ограничена от наличието на правен интерес у третото лице за установяване на
нищожността. Такъв правен интерес е налице, когато третото лице цели да отрече
съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е протИ.поставимо на
негово право, засяга го или го ограничава, или когато по силата на закона сделката поражда
задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Законът обаче не вменява в
задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор /цесионерът/ е
придобил вземането валидно, поради което за валидността на изпълнението е без значение
дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. Обратното би означавало при спор
за надлежността на изпълнението да се поставят въпросите за това как и в какъв обем следва
да се извършва преценката от длъжника за валидността на договора за цесия и дали е
положена дължимата се грижа за установяване на правата на новия кредитор. Също така,
обект на преценка би било и обстоятелството дали при позоваването на нищожността на
договора за цесия длъжникът действа добросъвестно - да охрани интереса на предишния
6
кредитор или да избегне изпълнението, дължимо на новия кредитор, като наред с това не
изпълни и на предишния. Поради липсата на изрична нормативна уредба на тези въпроси
при евентуална нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил на новия
кредитор, след като е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, той се
освобождава от задължението си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите
си към новия кредитор. Ето защо длъжникът няма интерес да оспорва валидността на
договора за цесия след получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а такъв интерес
липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде
отказано само поради липсата на уведомление. С тези доводи съдебната практика приема, че
длъжникът не притежава процесуалноправна легитимация да оспори валидността на
договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона
случаи - когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при
изрично установени условия, които не са спазени, поради което същият няма правен интерес
от водене на иск за оспорване на вземането поради нищожност на договора за цесия, въз
основа на който е било прехвърлено вземането.
Като взе предвид дотук изложеното, съдът намира, че твърденията в исковата молба не
обосновават съществуването на защитим правен интерес у ищеца. Безспорно е, че ищецът
„Т Б А Б“ ЕАД се явява трето за всеки от договорите за прехвърляне на вземания от
финансови институции лице, поради което, за да бъдат допустими предявените от него
претенции за установяване тяхната нищожност, същият следва да обоснове свой конкретен
правен интерес – че съществува право на някоя от страните по оспорените цесии, което е
протИ.поставимо на право на ищеца, засяга го или го ограничава, че по силата на закона
сделката поражда определено задължение за ищеца и т.н. В исковата молба твърдения в тази
насока липсват - ищецът дори не оспорва, че дължи изпълнение на прехвърлените с
процесните договори за цесия вземания.
Така установеното от съда положение налага настоящото производство да бъде
прекратено като недопустимо поради липса на процесуалноправна легитимация у ищеца
като абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответниците имат право на разноски и при
прекратяване на делото.
Ответното дружество „Т К“ ООД е заявило претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната
помощ възнагражденията на адвоката, определен да осъществява правна помощ за една
инстанция по граждански дела по неоценяем иск, са в диапазона от 80 до 180 лв. Предвид
7
фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е
ограничен до определените в наредбата размери, на ответника „Т К“ ООД следва да се
определи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 180 лв.
В полза на процесуалния представител на ответника М. И. Л. – адв. П. П., предоставил
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА предвид приобщения на лист
724 договор за правна защита и съдействие от 04.10.2024 г., следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., изчислено върху заявената претенция въз
основа на определеното минимално адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
редакцията, действаща към датата на уговаряне на безплатната правна помощ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 14541/2022 г. по описа на СРС, 113 състав,
образувано по искова молба с вх. № 53499/18.03.2022 г., уточнена с молба с вх. №
73986/13.04.2022 г. и с молба с вх. № 145311/12.07.2022 г., на „Т Б А Б“ ЕАД срещу „Т К“
ООД, А. К. А., А. Я. П., А. М. М., А. Н. К., Б. Г. Б., В. Г. К., В. Г. В., Г. Б. С., Г. С. П., Г. И. М.,
Д. Р. Д., Д. В. Т., Д. Й. В., Д. Т. Н., Д. Т. Т., И. Т. Н., И. М. П., И. К. М., Й. П. Й., К. Я. Б., Л.
А. Б., Л. Б. Д., М. И. Л., М. Д. О., М. К. Я., М. С. П., М. С. М., М. В. Г., М. К. Р., П. И. М., П.
Т. И., П. С. П., Р. Ц. А., Р. Ц. В., С. К. Н., С. Д. С. и Т. Г. П..
ОСЪЖДА „Т Б А Б“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С, да
заплати на „Т К“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С, на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 180 лв. – разноски по делото за юрисконсулстско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т Б А Б“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С, да
заплати на адвокат П. С. П., вписан в Софийската адвокатска колегия, с личен № на адвокат
***** на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 1 000 лв. - адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна адвокатска помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8