Р
E Ш Е Н И Е
№162
гр.
Пловдив, 04.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, втори наказателен състав, в публично
съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА
СТОЙНОВА ВЕЛИНА АНТОНОВА
при
участието на съдебния секретар НЕЛИ КИРИЛОВА и в присъствието на прокурора
МАРИНА БЕЛЧЕВА, след като разгледа докладваното от съдията Велина Антонова ВНОХД
№ 274 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XХІ от НПК. Делото е било образувано във връзка с въззивна жалба на
подс. С.С.П. срещу присъда № 27 от 27.02.2018 г., постановена по НОХД №
976/2016 г. на Окръжен съд – Х., наказателно отделение. С посочения съдебен акт подс. С.С.П. е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“
вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е било
наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК –
пробация от една година и шест месеца при двете задължителни пробационни мерки.
На основание чл. 343г от НК П. е бил лишен от право да управлява моторно
превозно средство за срок от една година и шест месеца, след влизане на
присъдата в законна сила.
Посочената
присъда е била обжалвана пред Апелативен съд – Пловдив, който с решение № 220
от 17.07.2018 г. по ВНОХД № 229/2018 г. e потвърдил
съдебния акт на първата инстанция и осъдил подсъдимия да заплати на частния
обвинител разноските за повереник във въззивното производство. С решение № 92
от 16.05.2019 г. по н. д. № 982/2018 г. на ВКС, ІІ н. о., касационният съд е
отменил решението на АС-Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на въззивния със задължителни при новото му разглеждане указания за
извършване на цялостно и законосъобразно обсъждане на всички доказателствени
материали и излагане на мотиви, съобразени с разпоредбата на чл. 339 от НПК.
Подсъдимият
е обжалвал присъдата с оплаквания от нейната незаконосъобразност и
необоснованост. Релевирал е доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон, несправедливост на наложената
кумулативна санкция. Претендира за съществено процесуално нарушение, свързано с
възприемането на доказателствата и доказателствените източници, довело до
признаване на дееца за виновен по обвинението. Оспорват се правните изводи за
съставомерност на деянието. От въззивния съд се иска да отмени присъдата на
първата инстанция и да оправдае подсъдимия по обвинението.
В
хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение намира, че
авторството на деянието, вменено на подсъдимия е било безспорно установено.
Счита, че с действията си подсъдимият като водач на превозно средство виновно е
нарушил правилата за движение по пътищата, които са му били вменени, като по непредпазливост
е причинил смъртта на пострадалия. Наложеното на подсъдимия наказание намира за
съответно на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Сочи, че правилно първият съд е отчел наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и му е наложил наказание при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК след като е преквалифицирал деянието по
привилегирования престъпен състав, свързан с оказване на помощ на
пострадалия.
Моли
присъдата на първия съд да бъде изцяло потвърдена.
В
хода на съдебните прения адв. М.Т., в качеството си на повереник на частния
обвинител А.Г.Г. пледира за запазване на параметрите на кумулативно наложената
на водача санкция, която намира за съответна на допуснатите нарушения на
правилата за движение и на тежкия
престъпен резултат.
В
хода на съдебните пренията защитникът на подсъдимия – адв. С.Р., който участва
в съдебните прения пред въззвния съд при второто по ред разглеждане на делото
от състав на апелативния съд, оспорва
причинната връзка на вменените нарушения по ЗДвП с вредоносния резултат. Оспорва
и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача и
настъпването на смъртта на пострадалия. Отделно намира, че размерът на
наказанието е несправедливо определен и несъобразен с обстоятелството, че
тежкият противоправен резултат е следствие от непредпазливо престъпление, а
личната обществена опасност на подсъдимия не е висока. Моли въззивния съд
наказанието да бъде намалено, като кумулативно наложеното наказание лишаване от
правоуправление бъде наложено в размер на три месеца. Подсъдимият поддържа изцяло заявеното от неговия защитник.
В
последната си дума моли съда да бъде оправдан. Пловдивският
апелативен съд, след като взе предвид постъпилите жалби и съобрази доводите на
страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и
извърши служебна проверка на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК на законността,
обосноваността и справедливостта на съдебния акт в пределите на компетентността
си, намери жалбата на подсъдимия за не основателна по следните съображения.
Въз
основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на
първоинстанционното и въззивното съдебно следствие и след цялостния анализ на
доказателствената съвкупност, настоящият състав на въззивния съд възприема
фактическата обстановка, възприета от първия съд, при която се установява
извършването на деянието, участието на подсъдимия, механизма на осъществяване
на деянието, причините за това, личността на подсъдимия, субективната страна на
престъплението, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които
то е било извършено в изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 НПК,
както следва:
През лятото на 2013 г. подсъдимият С.П.
работел като шофьор в „Х.Т.“ ЕООД - Х.. На
02.07.2013 г., около 11:00 часа, той изпълнявал обичайните си трудови
задължения по разнасяне на хляб до
различни населени места в района на Х., като с управлявания от него фирмен
товарен бус „М. С.“ ** Д с **се движел по път III – ** към с. д., Община Х.. Подминал
разклона за с. Р., като продължил към д.. Пътят бил сух, прав, с асфалтово
покритие и включвал платно за двупосочно движение, което се осъществявало при
нормална видимост. В участъка от пътя на около 2 км и 800 м след разклона за с.
Р., подсъдимият приближил движещо се пред него пътно превозно средство - каруца,
теглена от кон. Каруцата се управлявала от пострадалия Г.А.Д., който бил на 81
години. В момента на приближаването управляваният от П. товарен автомобил и
каруцата се движели в дясната лента на платното за движение. Подсъдимият имал
намерение да изпревари каруцата, но в лентата за насрещно движение се появил
лек автомобил „О.А.“, управляван от свидетелката Д. А.. Появата на лекия
автомобил не позволила на П. да извърши веднага изпреварването, поради което
той продължил да се движи в дясната лента със скорост около 78 км/ч. и
значително скъсил дистанцията между него и каруцата на пострадалия. След като
лекият автомобил в другата пътна лента отминал, П. предприел изпреварване на
разстояние от около 11-12 м от каруцата. При предприемане на изпреварването
каруцата с впрегнатия в нея кон се отклонила леко наляво, като се движела с
много ниска скорост – около 3,6 км/ч. Поради близкото разстояние между товарния
автомобил и каруцата, както и несъразмерната разлика в
скоростта на всяко едно от превозните средства, П. не съумял да извърши правилно предприетото от него изпреварване, при
което последвал сблъсък на предната дясна част на товарния автомобил със
задната лява част на каруцата. В резултат на удара пострадалият Д. залитнал и
паднал на пътното платно, каруцата се изместила напред и настрани, а
впрегнатият в нея кон се освободил от сбруята и юздите, като побягнал изплашен
в неизвестна посока. Веднага след удара подсъдимият задействал спирачната
система и спрял товарния автомобил на известно разстояние пред каруцата, за да
не пречи на преминаващите превозни средства и да избегне друг инцидент. Слязъл
от товарния автомобил и отишъл до пострадалия Д., като му помогнал да се
изправи, задавайки му въпроси има ли някакви оплаквания. Междувременно, А.,
която управлявала лекия си автомобил в лявата пътна лента и вече била отминала
на известно разстояние, видяла в огледалото за обратно виждане, че товарният
автомобил е ударил каруцата, при което на пътното платно се разхвърчали дървени
части. А. спряла и се върнала на мястото на инцидента. Заварила пострадалия да
седи на земята, с охлузвания по челото и да се оплаква. Заедно с подсъдимия, А.
му помогнала да се изправи, след което се обадила на тел. 112 и повикала помощ.
На получения сигнал се отзовал медицински екип на Ц. – гр. Х. и полицейски
автопатрул в състав свидетелите М.С.и Д.Ч.. Непосредствено преди пристигането
на медицинския екип и полицейските служители с помощта на неустановени по
делото трети лица каруцата била преместена от позицията, в която се установила
след удара, и положена на друго място, близо пътното платно. Товарният
автомобил останал на известно разстояние пред нея. Свидетелите С. и Ч. взели
мерки за запазване на местопроизшествието и регулиране на движението. Съставили
акт за установяване на административно нарушение на подсъдимия П.. Взетата от пострадалия
кръвна проба, също не показала наличието на етилов алкохол. Медицинският екип на спешна
помощ при Ц. - Х. откарал пострадалия първоначално до М. – Х., където му била
направена рентгенова снимка, след което бил откаран за лечение в М. – Х.. След
като разбрал, че пострадалият е транспортиран до лечебното заведение, подс. П. отишъл
в болницата в Х. където разговарял
със свидетеля П., който първоначално приел и прегледал Д.. Като научил, че
пострадалият има травма на ключицата и за обездвижването й е необходимо да се
купят медицински консумативи, П. лично ги осигурил от близката аптека. След
като бил изписан от М. – Х., Д. бил транспортиран до дома си в с. Р., Община Х..
Започнал период на възстановяване, но след злополуката той не се чувствал добре
и през по-голямата част от времето лежал в дома си. За него и съпругата му,
която също имала здравословни проблеми, се грижела С. Н. – почиствала, помагала
в обслужването на Д. и съпругата му, носела храна и други продукти. След
известно време, в следствие на залежаването, Д. получил рани по седалището и
гърба - „декубитални рани“, които започнали да гноят и да се инфектират.
Наложило се отново да бъде изпратен на лечение в М. – Х., където постъпил на
24.07.2013 г. Раните били обработени, но след преглед от д-р О., се установило,
че общото здравословно състояние на пострадалия изобщо не е добро. Д. бил
изписан на 31.07.2013 г. и отново върнат в дома си в Р., като на следващия ден
починал.
Правилно първият съд е приел изложените
по-горе фактически обстоятелства въз основа на събраните по делото
доказателства: частично от обясненията на подсъдимия С.П.; от показанията на
свидетелите Д. П., В.К., М. С., Д.Ч., Д. А., П. П., Е. Ш., Г. Г., Д. С., Я.Ч., К.
С., Д. Д. – С., Н. Н., К. Й., А. О. – П., С. Н., Г. К., В. С., С. Н. и А.Г.;
приетото по делото заключение на съдебно-химическа експертиза, изготвена от
вещото лице Д. Х.; приетите по делото заключения на първоначална и допълнителна съдебно-автотехнически
експертизи, изготвени от вещото лице С.П.; приетите по делото заключения на
съдебно-медицинска експертиза на труп и съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни, изготвени от д-р Х. Е.; приетото по делото заключение на
комплексна съдебно-медицинска автотехническа експертиза на вещите лица С.М.,
д-р С.С., д-р И.Б., д-р Г.Б. и д-р Д.М.;
писмени
доказателства, приети в хода на съдебното производство пред първия съд и тези
инкорпорирани по реда на чл. 283 НПК от ДП.
Фактическата обстановка е била изведена след
задълбочен и обстоен анализ на събраните доказателства, който настоящият съд
изцяло споделя, поради което доводите на първата инстанция няма да бъдат
преповтаряни дословно. Правилно
първият съд е отчел двояката природа на обясненията на подсъдимия и е възприел
само тези техни пунктове, за които е установил, че се потвърждават от
останалата доказателствена съвкупност. Не ги е кредитирал относно за заявената
скорост от порядъка на 50.60 км/ч и посоченото разстояние от 50-100 метра, от
което е започнал да извършва изпреварването. В тази насока е ползвал от експертното
знание на вещите лица по приетите по делото първоначална и допълнителна единична
съдебно-автотехническа експертизи, както и комплексната такава, които не подкрепят тези твърдения, както
съгласно последната в момента на сблъсъка товарният автомобил се е движел с
около 78 км/ч и е започнал да извършва маневрата изпреварване на разстояние
около 11 – 12 метра преди каруцата. Отчел е това, че нито една от експертизите не
е установила спирачен път и данни за
намаляване на скоростта до твърдените от подсъдимия параметри към момента на
първоначалното съприкосновение между товарния автомобил и каруцата първият се е
движел с тази скорост, с която се е движел още от момента, в който е възприел
движещия се пред него обект, като естеството на установените следи от
инцидента, пораженията върху двете превозни средства и цялостният механизъм на
произшествието не позволяват да се възприемат обясненията на П. за тези
параметри. Пред настоящата инстанция
се прави идентично оплакване, както и пред първия съд за подплашване на коня и
рязка смяна на посоката на движения на каруцата. Първият съд е дал аргументиран
отговор на тези доводи на защитата, като е отхвърлили претенциите на подсъдимия
за подплашване на коня и рязко изместване на каруцата. С основание окръжният
съд е обърнал внимание на непоследователността в обясненията на П., които съдържат
противоречиви твърдения, като ползвайки експертното знание на автоекспертите,
свидетелските показания и обективните находки на мястото на произшествието,
преценявайки и пораженията по превозните средства без да пострада коня, е
достигнал до извод за тяхната изолираност. Подробно са били обсъдени
показанията на свидетелите А. и В. С. /последният открил и върнал коня/, както
и устните разяснения на вещото лице С.М. при приемането на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, мястото на първоначалното
съприкосновение между двете превозни средства и цялостният механизъм на
произшествието, от които се е наложил извод, че в момента на удара е имало
известно отклонение на каруцата в посока наляво под много малък югъл спрямо
платното, което е залегнало като елемент от цялостния механизъм на
произшествието. След изместването на каруцата подсъдимият не съумял да вземе
необходимите мерки за избягване на удара, тъй като и товарният автомобил в този
момент също е започнал своето отклонение наляво с цел извършване на маневрата
изпреварване.
Първият съд правилно е посочил, че е
невъзможно бъде установена причина за поведението на коня. Не била установена сочената
от подсъдимия възможност за подплашване на от преминаващ ТИР на птица, която
излетяла. Правилно е било отчетено, че подобни твърдения са изолирани и не намират
опора в нито едно друго доказателство по делото. Свидетелката А., която преминала
в този момент с колата си не съобщила нито за движение на ТИР, нито за излитане
на птица. Действително първият съд коректно е отбелязал, че в показанията й, в
които се твърди, че падналия на земята възрастен човек се оплакал, че конят се
подплашил, тя възпроизвежда думите на пострадалия Д.. Според настоящия съд интерпретацията
на думите на пострадалия не е еднозначна и не може да залегне в основата на
претенциите на подсъдимия за рязка промяна в движението на системата
кон-каруца. Още повече, че не намира обективни данни в оставените на
местопроизшествието следи. Възможен е и друг обективен прочит на това изказване
на А.. Една от възможните интерпретации на чутото от нея действително е, че Д.
е визирал неочаквана реакция на коня си или негово импулсивно движение при
равномерен ход. Възможна е, обаче, и друга смислова интерпретация, а именно че
възрастният човек просто е отбелязал обективно настъпилото събитие, че след
бутането на каруцата впрегнатото в нея
животно се подплашило и побягнало, което обективно е било налице. От
значение по делото е само обстоятелството, установено по експертен път, въз
основа на обективни данни по делото, че конят се е отклонил леко наляво,
повлиявайки по този начин и движението на каруцата, но е без значение дали това
се е дължало на „подплашване” или на друга причина и дали пострадалият е
визирал такава след инцидента.
На същата плоскост в съответствие с
цялостната оценка на материалите по делото, правилно не са били кредитирани и
твърденията на подсъдимия П. относно характера на коня – че бил „много
агресивен и плашлив”. Подобни претенции представляват само неясна и
непотвърдена информация за нрава на животното, получена от неизвестни за делото
източници. От друга страна първият съд е обърнал внимание на това, че на свидетелката
Ш. не били известни други инциденти с коня, като нейният чичо /пострадалият Д./
ползвал това домашно животно отдавна и бил добре запознат с навиците му. И
кметът на селото - свид. Г. Г. не бил
информиран за предходни инциденти с коня на Д.. На свидетелите Д. С. и В. С.,
ангажирани с намирането на коня, също не
били известни други инциденти с коня, като С. подчертал, че нямал никакви
проблеми с хващането му, когато животното, макар и без хамут, не се
съпротивлявало да бъде отведено от хората. Правилно е било отчетено, че свид. В.
С. съобщил непроверими „твърдения“ на съселяни за особености в нрава на коня,
но последните останали в сферата на предположенията и с основание не били приети
за относими при конструиране на фактическата обстановка по делото.
Съдът кредитирал изцяло обясненията на
подсъдимия относно действията му след произшествието, оказаната помощ на
пострадалия, както и данните за първоначалните оплаквания на пострадалия от
болки рамото, тъй като ги е приел за съответни и на други подкрепящи ги данни
по делото.
Първият съд е проследил внимателно
показанията на А. във връзка с реконструкцията на инцидента. Имал е основание
да отчете заявеното от нея, че докато се разминавала с каруцата, забелязва, че
тя се движи в своята пътна лента. Това обстоятелство, след изясняването му в
хода на допълнителен разпит на свидетелката, преведен през 2014 г. в досъдебното
производство, довело до назначаване на допълнителната автотехническа експертиза,
за което ще стане въпрос и по-късно. Окръжният съд е констатирал условията, при
които тази очевидка е получила зрителни и слухови възприятие от инцидента, като
е обърнал внимание на заявеното от нея, че не чула звук от спирачки и не видяла
намаляване на скоростта на товарния автомобил, което напълно кореспондира с приетото
от автоекспертите за липса на спирачен път. Показанията на А. от досъдебното
производство са били прочетени във връзка с местоположението на каруцата
непосредствено след сблъсъка, като са били кредитирани данните на А. от
досъдебното производство като депозирани в по-близък план до събитията. Още
повече, че заявеното тогава било потвърдени и от показанията на пристигналите
на място полицейски служители съгласно, които местопроизшествието не било
запазено в първоначалния му вид поради преместване на каруцата. С последното не
могат да бъдат споделени оплакванията на защитата пред настоящия съд за
игнориране на подобно обстоятелство. Друг е въпросът, че в последващия анализ
ще стане ясно, че то само по себе си не
препятствало вещото лице М. да определи мястото на настъпване на
инцидента по обективни находки, свързани с оставените на местопроизшествието
следи. Показанията на А. са били кредитирани във връзка с установяването на
първоначалното състояние на пострадалия веднага след сблъсъка като обективни и
корелиращи с обясненията на подсъдимия и медицинските данни от извършените в
последствие прегледи и лечение. Показанията на свидетелите М.С.и Д.Ч., които не
са очевидци, но посетили местопроизшествието след инцидента служебно са били кредитирани с изключение на заявеното
за взаимното разположение на товарния автомобил и каруцата след инцидента, като
в тази насока с основание били възприети показанията им от досъдебното
производство, тъй като се подкрепяли и от други данни по делото. Тогава
свидетелите посочили, че са установили двете превозни средства отдясно на
пътното платно, товарният автомобил на известно разстояние пред каруцата, която
била преместена спрямо първоначалното си местоположение от неустановени по
делото лица.
Показанията на свидетелите С. Н., Г. К.,
В.К., Д. П. и Д. Г. – С. са били коментирани като относими към оказването на
първа медицинска помощ и приемането за изследвания на пострадалия
непосредствено след самия инцидент. Техният анализ е изключително задълбочен и
подробен и няма да бъде преповтарян, тъй като аргументите на първия съд се
споделят от настоящата инстанция. Коректно е било посочено значението на
показанията на всеки един от разпитаните медицински лица, свързани с лечението
на пострадалия, като е било отчетено, че те взаимно се допълват, не съдържат противореия
и намират опора в приложената по делото медицинска документации и заключението
на комплексната експертиза. Подробно е била проследена и информационната натовареност
на показанията на всеки един от свидетелите Н. и К. от Ц. – Х. във връзка с поставената
временна диагноза и нейното потвърждаване, субективните оплаквания на
пострадалия, както и наблюдението на К., че
не е можел да ходи. Според действителното си значение са били отчетени
за нуждите на производството и показанията на свидетелите Д. П. и Д. Г. –
лекари в болницата в Х., като същите са били анализирани задълбочено и кредитирани
като обективни, последователни и непротиворечиви. От тях се установява, че на преден
план при лечението и диагностиката на пациента, доведен от спешна помощ, е била водещата диагноза за
счупената ключица, при все да е имало данни, повдигащи съмнение за травма на
ребрата, визирани като травматични изменения при разчитането на лицевата рентгенография
на белия дроб, като била разчетена и фрактура на двете кости на дясна
подбедрица. При все първият съд да е посочил, че няма данни за взети мерки след
разчитането на този резултат от образното изследване, по-късно ще стане въпрос,
че тези счупвания и при съответна диагностика, не са налагали болнична
медицинска помощ на пострадалия, като в крайна сметка и при аутопсията му се е
установило, че дори са били покрити с калус. Правилно са били възприети показанията
на друга група медицински специалисти като относими към второто постъпване за
лечение на пострадалия Д. в М. – Х. на 24.07.2013 г. по повод на получените
рани от залежаване - Н. Н., К. Й. и А. О. – П., като общото състояние на
пациента било тежко и се влошило с крайната
прогноза „песима“ – недобър очакван край, поради увреденото общо състояние, сърдечна
и белодробна недостатъчност, като неблагоприятната медицинска прогноза от 29.07.2013
г. се сбъднала на 01.08.2013 г., когато настъпила смъртта на Д.. Именно на
посочената дата окончателно се проявили последиците от получените травматични
увреждания, които при първото постъпване на Д. в М. – Х. на 02.07.2013 г. все
още не са били толкова ясно изразени, за да бъдат диагностицирани от медиците.
Показанията
на свидетелите Е. Ш., Г. Г. и К. С. отразяват впечатленията на близки и познати
на пострадалия относно неговото състояние в периода между произшествието и
настъпилата смърт. Я.Ч. е полицейският служител при РУ – Х., който получава
съобщението за настъпилата смърт на пострадалия. Показанията на същия правилно
е било посочено, че не сочат на лични впечатления от пострадалия Д..
Правилно е било отчетено и значението на
показанията на свидетеля П. П. - технически директор на „Х.Т.“ ЕООД и на А.Г., приобщени
чрез прочитане – последното за влошаване на състоянието баща му дотолкова, че вече
трудно говорел дори по телефона. Тези показания кореспондират с останалите
установени по делото факти и отразяват постепенното проблематизиране на здравословното състояние на Д., отразено и в
показанията на свидетелите Ш., Г., Н. и О.. Съществени данни относно
обективната страна на деянието първият съд е извлякъл от приетите по делото
експертни заключения, като е обърнал подробно внимание на всяко едно от
изготвените и приети от него заключения, които не е необходимо да бъдат
преповтаряни. Наложително е да се акцентират и обсъдят само определени аспекти,
свързани с доводи на защитата пред настоящата инстанция. Съдебномедицинската експертиза на трупа на
пострадалия с оглед на констатациите си е поставило смъртта на пострадалия в
пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с автомобилната поли-травма от
02.07.2013 г. С по-късната съдебномедицинска експертиза по писмени данни е
направен опит да се изследват евентуални пропуски при лечението, като за пълен
отговор по тези въпроси е била назначената комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, включваща експертиза със специални знания в областта на
съдебната медицина, ортопедия и травматология, неврохирургия и инженерни науки и техника.
Правилно първият съд не е възприел първоначалната
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице С.П. за точното място на удара
между товарния автомобил и каруцата по характер е кос при заден сблъсък –
предна челна дясна част на купето на товарния автомобил със задна част на
каруцата в зоната на заден ок при първоначалния контакт и заден десен ъгъл. За определяне на мястото на първоначалното съприкосновение вещото
лице е пояснило устно пред първия съд, че е взело предвид единствено деформациите и пораженията по каруцата, които са основно в дясната й част. Определило скоростта на движение
на товарния автомобил непосредствено преди произшествието 72,8 км/ч и същата в
момента на удара с каруцата, с което на практика липсва задействане на
спирачната система на товарния автомобил. Опасната зона за спиране на товарния
автомобил е била опредЕ. на 62,80 м., а скоростта на системата каруца-кон - на
3,6 км/ч, но при тава изследване е било прието, че каруцата се движи в десния
край на платното за движение и интензивно променя посоката си, като навлиза
вляво на платното за движение пред товарния автомобил в момента, в който
последния изпълнява маневра за заобикаляне. Това с основание не е било
възприето от първия съд, като е било аргументирано, че констатацията е била подложена
на ревизия при допълнителната автотехническа експертиза и комплексната такава. Назначаването
на допълнителна единична експертиза от
разследващия било продиктувано от посочения допълнителен разпит на А. и
установеното, че каруцата се е движила върху платното за движение по средата на
дясната лента. При заместване в показателите на съответните формули,
вещото лице П. определило минималното фактическо разстояние за изпълнение на
маневрата изпреварване на 43,34 м, а действителното отстояние на товарния
автомобил за извършване на маневрата - 26,36 м. Впоследствие, комплексната
експертиза ще коригирала последните две стойности, но и единичната
автотехническа експертиза достигнала до извода на комплексната, макар и при
по-различни стойности, че при конкретната пътна обстановка с оглед траекторията
на движение на каруцата, подсъдимият П. е имал техническа възможност да
възприеме появата и поведението на други участници в движението, да съобрази
действията си с тях и да предотврати настъпилото произшествие. Описаният механизъм
на ПТП в допълнителната експертиза, който вещото лице е определило като втори
разработен вариант без данни за подплашване на коня, акцентира върху преценката
на подсъдимия за пътната обстановка и предприетите от него действия при
изпреварването, като е бил приет за непротиворечащ и на изводите на
комплексното заключение. Така и двата варианта на единичната
техническа експертиза са визирали изпълнявана от подсъдимия маневра заобикаляне
отляво по отношение на каруцата на пострадалия, като при вторият водачът е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Комплексната СМАТЕ сочи
като най-вероятен от техническа гледна точка следният механизъм на
анализираното ПТП – „водачът на товарния автомобил „М. С. ** Д“ предприел
маневра изпреварване в опасна близост до каруцата на разстояние 11-12- метра, а
не на минималното необходимо безопасно разстояние от 47-48 метра, когато би
имал техническа възможност за избегне произшествие, независимо че каруцата е
тръгнала наляво. Налице е известно различие в експертните интерпретации, но
първият съд ясно е изразил становището си кои от тях кредитира, кои отхвърля и по
какви съображения. В случая каруцата се е намирала в движение, поради което правилно
първият съд е възприел прецизното становище на комплексната СМАТЕ, където се
коментира изпреварване по смисъла на чл. 87 от ППЗДвП, а не за заобикаляне по
чл. 91 от ППЗДвП. Във връзка с единичните основна и допълнителна автотехнически
експертизи, назначени в рамките на досъдебното производство следва да се каже,
че действително преди разпита на свид. А. в рамките на досъдебното производство,
в хода на който е било пояснено, че каруцата и товарния автомобил са се движели
един след друг в средната на дясната лента на платното за движение, е била
констатирана празнота в становището на автоексперта, поради което е била
назначена допълнителната експертиза в посочения вече по-горе смисъл. При
устните разяснения на експерта ясно е било посочено, че като изходна база при
изготвянето на защитната експертиза са били приети зададените в постановлението
факти за рязко отклоняване на движението на коня, но в крайна сметка в хода на
разследваното и при съдебното следствие по делото, тези обстоятелства останали
непотвърдени, поради което изследваната от вещото лице възможност е останала
без фактическа база и не следва да се има предвид при решаването на делото, тъй
като няма отношение към дискутираните въпроси. Така е възникнала и ситуация при
която вещото лице – автоексперт е достигнало до две противоречиви становища при
собствените си заключения но в зависимост от различните изходни фактически
данни. Така първата единична автотехническа експертиза следва се определи като
защитна по своя характер, а втората като обвинителна за водача. Изводите в
първата от тези експертизи са несподеляеми, защото не е било обсъдено
действителното положение на участниците в ПТП върху платното за движение, както
и по никакъв начин не се е установило фактическо обстоятелство върху, което са били
базирани изводите й за рязко внезапно движение на коня, изразило се в засичане
на пътя на водача, съгласно версията на самия подсъдим. Вещото лице няма
правомощия да приема обективните данни по делото, поради което с отпадане на
доказателствената обезпеченост на подобна позиция, заявена от подсъдимия, която
правилно е била приета за негова защитна версия, следва да се счита, че и
значението на тази експертна възможност /защитна версия на единичната АТЕ/ е
отпаднало по делото. Така при установената непълнота на експертизата е била
назначена допълнителната единична автотехническа експертиза, която е достигнала
до обвинително за водача заключение. В тази процесуална ситуация закономерно се
е била потърсена и друга допустима от закона възможност за постигане на
обективната истина, като е била назначена комплексна петорна експертиза за
решаване едновременно на въпросите от различни области на медицината и инженерните
науки и техника.
Правилно първият съд е посочил, че двата
предложени в първоначалната автотехническа експертиза варианта са намерили
своето окончателно разрешение в комплексната експертиза. За нуждите на
медицинската част от експертизата вещите лица са изискали хистологичните
материали от отделението по съдебна медицина при М. – Х.. В автотехническата
част от комплексната експертиза са били прецизирани и коригирани някои от
констатациите на предходните две единични автотехнически експертизи, изготвени
от вещото лице С.П.. По-конкретно, прието било, че непосредствено преди удара и
по време на самия удар товарният автомобил се е движел с 78 км/ч (а не с 72,8
км/ч), а за безопасно извършване на изпреварването, подсъдимият П. следвало да
започне маневрата на разстояние най-малко 47,86 м преди каруцата (а не 43,34
м). Ако маневрата е била извършена от това разстояние, автомобилът би се
намирал в ляво от каруцата и независимо, че тя е тръгнала наляво, удар не би
настъпил, тъй като не е имало припокриване на техните габарити. От друга
страна, действителното разстояние, от което подсъдимият е започнал извършването
на маневрата при конкретните пътни условия, в комплексната експертиза е прието
за 11,47 м (а не 26,36 м, както е прието в допълнителната единична автотехническа
експертиза). Скоростта на движение на каруцата е приета за 3,6 км/ч, при което
подсъдимият е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако е
предприел изпреварването на разстояние 47 – 48 м преди каруцата. Доколкото
проведените изследвания на комплексната СМАТЕ са значително по-обширни и задълбочени,
ката са били взети под внимание всички възможни данни, съдът правилно е отдал приоритетно
значение на именно на същата преди тези на първоначалната и допълнителната
автотехнически и медицински експертизи, за да изгради изводите си за
фактическата обстановка по делото.
Правилно е било посочено, че настъпването
на удара между двете превозни средства с предна дясна част на товарния автомобил и в лявата
част на каруцата е обяснено от вещото лице М. въз основа на следите по пътното
платно, като в посочения по-горе смисъл те не са били положени в основата на
изводите на вещото лице С.П., който взел под внимание само деформациите на
каруцата преимуществено отзад в дясно, за да определи, че каруцата била ударена
отзад в дясната си част. Последното не намира опора в материалите по делото и
не следва да се кредитира. Видно от заключението /л. 45, том трети от досъд.
пр./ част от следите от гуми и от задиране, видни от снимките към протокола за
оглед, са силно изразено странично плъзгане, каквото може да извърши само
каруцата след удара в задната лява част, при което получава силна ротация в
отрицателна посока и задната лява гума оставя тези следи, като следа 3 е от
гумата на каруцата, а следите от задиране 4,5, и 6 са оставени от деформирани
при удара части от каруцата. Дървените отломки са преимуществено в дясната
лента на платното за движение, като пострадалият Д. също е паднал в дясната
лента. Окът на каруцата е изкривен надясно, което означава, че ударният импулс
е преминал отляво на центъра на тежестта на каруцата, при което тя се е
завъртяла в отрицателна посока и окът е деформиран при удар в автомобила
отстрани, а не отзад. Всичко това дава основание да се приеме по-прецизното
мащабно построение на пътната ситуация, извършена от комплексната СМАТЕ. Следва
да бъдат изцяло кредитирани устните разяснения на вещото лице М. в посочения от
първия съд смисъл, че когато се говори за следи в ляво, се има предвид лявата
част на дясната пътна лента. Няма да бъдат преповтаряни доводите на първия съд
и устните разяснения на вещото лице М. пред този съд, с основание са били
възприети и са мотивирали изводите на първия съд, че отклонение наляво е имало
при каруцата, но то не е било толкова съществено и ако товарният автомобил е
започнал изпреварването по-рано, произшествието е нямало да има.
Особено съществено значение е отдадено и
на отговорите на комплексната експертиза по въпроса за причинната връзка между
ПТП и настъпилата смърт на пострадалия. Вещите лица д-р С., д-р Б., д-р Б. и
д-р М. въз основа на проведените хистологични изследвания са приели, че
водещата патология е била от страна на белия дроб и се изразила в наличието на
субмасивна белодробна тромбоза (тромбоемболия), което се явява и
непосредствената причина за смъртта на пострадалия Д.. Приема се наличието на
автохтонен характер в произхода на тромбозата, развила се на фона на хронична
исхемична болест на сърцето и хронична застойна сърдечна недостатъчност,
залежаване след травмата и вероятна промяна на кръвта към хемоконцентрация с
основание за развитие на тромби. Като основна причина за смъртта се сочи
понесената травма при произшествието един месец по-рано, тъй като политравмата
с последващото залежаване са причинили постепенното влошаване на състоянието на
пострадалия. Допълнително значение са отдали и на получената интоксикация от
нагноилите пролежни рани и кислородна недостатъчност, довели до увреждане на
сърдечно-мускулните клетки, провокиращи ритъмни и проводни увреждания, които са
в основаната на тромбообразуване. Предварително съществувалата тежка миокардна
склероза е допринесла за утежненото протичане на травмата. В подкрепа на тези
изводи е било посочено, че смъртта е настъпила до 30 дни след инцидента, в
който период двигателната активност е била затруднена и свързана със
залежаване, а те от своя страна са причинени именно от получените по време на
произшествието травматични увреждания. Първият съд с основание е цитирал освен
комплексната експертиза и подробните устни разяснения на вещите лица при
изслушването им, като е счел, че същите са изготвени от високо квалифицирани
специалисти и убедително защитени, съответстват на данните по делото и следва
да бъдат изцяло възприети.
Не могат да бъдат споделени доводите на
защитата пред настоящия съд, че първата инстанция е игнорирала възможността да
установи евентуални пропуски в лечението на Д. и тяхното отражение върху
леталния изход. Това оплакване не намира опора в материалите по делото. Първият
съд ясно е посочил, че възприема заключението на вещите лица, че
черепно-мозъчната и гръбначно-мозъчната травма са протекли при пролежаването на
Д. в болница и в дома му безсимптомно и лекуващите лекари не са имали
възможност да ги установят, като пред настоящия съд устно е било разяснено, че
дори и при тяхното своевременно установяване, чрез скенер или по-специална
диагностика, същите не са налагали хоспитализация и лекарска интервенция. При
разпита на вещото лице д-р С. се изтъква, че първоначалното диагностициране на
уврежданията не винаги е възможно в първите дни след получаването им. Това важи
особено за счупените ребра и фрактурата на малкия пищял на подбедрицата. Макар
и да е отделено внимание на естеството на полаганите за пострадалия грижи,
основният дисбаланс в цялостното състояние е получената травма.
В заключение, първият съд аргументирано
е кредитирал изцяло и медицинската част на комплексната експертиза, която за
изграждането на своите изводи е извършила и надлежните хистологични изследвания,
разкрили допълнителни подробности относно смъртта на пострадалия Д..
Във
връзка с доводите на защитата пред настоящата инстанция следва да се посочи, че
първата правилно е отразила във възприетата фактическа обстановка установените
от заключението на назначените експертизи обстоятелства, имащи съществено
значение за правилното решаване на делото. Първият съд е анализирал всички
налични по делото експертни заключения, като с основание е приел да базира
изводите си върху комплексното като най-всеобхватно и изчерпателно по всички
въпроси от значение за делото, като се е обосновал както със съдържанието му,
така и с доказателствените източници по делото – показанията на свидетелите
които подробно е анализирал и кредитирал, протокола за оглед на
местопроизшествието и медицинската документация във връзка със случая. В
конкретния казус независимо от броя на експертните заключения, приети по делото
най-изчерпателно, подробно и аналитично е било заключението на комплексните
експертиза, която най-вече е дала основание на първия съд да направи своите
констатации относно спорните и неизяснени въпроси. Настоящият съд не може да отправи
упрек за формално отношение към оценката на това заключение от страна на първата инстанция. Не могат да бъдат
споделени и оплакванията на защитата пред настоящия съд, че вещите лица не били
посочили кои пунктове от предходните експертизи не приемат, тъй като не са
имали подобна задача. Освен това първият съд ясно е посочил, че в основните
линии, при направената по-горе уговорка за първата защитна автотехническа
експертиза, няма съществени различия, като е приел, че става въпрос за
допълнително изследване на предмета на експертизата. Следва да се добави, че
пред настоящата инстанция бе извършен подробен преразпит на петте вещи лица,
които са изготвили комплексното заключение, като по този начин на страните
/някои от тях като защитата, встъпили за първи път в производството и участващи
пред инстанция по фактите/, че предоставена възможност да формира собствено
убеждение по неговата обоснованост. Именно като напълно обосновано следва да се
квалифицира експертното становище на комплексната експертиза и от настоящата
инстанция с оглед устните разяснения на вещите лица, техните познания и
дългогодишния опит в съответните дялове от медицината, както и опитът и
познанията на автоексперта в областта на инженерните науки и техника.
Не могат да бъдат споделени оплакванията
на защитата пред настоящата инстанция за установяване на мястото на удара и
механизма на настъпване на ПТП въз основа на неправилна оценка на
доказателствените източници. Мястото на удара между двете ППС е било
категорично и еднозначно определено във всички изготвени по делото експертизи,
като неговото установяване е в резултат на обективни данни, съобразени от
вещите лица – ширината и дължината на пътното платно за движение, разположение
на автомобилите след удара, налични следи оставени в района на произшествието и
тяхното разположение, насоченост и деформация на превозните средства. Следва да
се припомни, че от вниманието на вещите лица не е убягнал и най-малкия детайл
включително и посоката на изкривяване на ока на
каруцата като е обяснено и неговото значение от експертна гледна точка.
Така по категоричен начин е установено в посочения вече и по-горе смисъл, че ударът
е бил изцяло в дясната лента за движение, което се потвърждава от
характеристиките на следите, оставени от превозните средства, описани в
протокола за оглед и ползвани от вещото – лице от комплексната експертиза,
както и движението на двете превозни средства след удара, оставените отломки и
деформациите по самите ППС. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата за
игнориране на обстоятелството, че вещите лица не са съобразили, че след
инцидента каруцата била преместена на известно разстояния, така че да не пречи
на движението. Видно от изключително подробните устни разяснения на вещите лица
в хода на въззивното съдебно следствие пред настоящия съд, вещото лице М. ясно
е посочило, че по никакъв начин не е било подведено или недооценило
преместването на каруцата, като за място на установяване на товарния автомобил
след инцидента коректно е възприело именно мястото, на което е изтекла част от течността
от спукания при удара радиатор на превозното средство. Няма никакви данни и за
разпиляване на отломки от ПТП от преминаващи автомобили, като вече бе посочено,
че свид. А. си тръгнала от мястото на произшествието след пристигане на
автопатрула, който се постарал да запази мястото на произшествието до
извършването на оглед. В хода на въззивното съдебно следствие вещите лица
отговориха изключително подробно на всички поставени от защитата на
подсъдимия въпроси за възможността конят
да е тръгнал рязко наляво и да е засякъл пътя на подсъдимия. Неоснователно е твърдението
за защитата да допусната грешка при изчисленията на нещото лице М., за което
свое твърдение и самият защитник сочи, че се касае за цифри след десетичния
знак на установената по експертен път скорост. Още по-малко е възможно
настоящият съд да коментира оплакването за грешките на този експерт в
изчисленията, допуснати според защитата по други дела. В съдебно заседание
вещото лице много подробно е обяснило значението на оставените върху асфалта следи
от пътния инцидент, значението на масовия център на тежестта на каруцата и
мястото на удара за създаването на въртящ момент, който може да остави следи
като тези, обективно налични в случая. Всичко това е било посочено и от първия
съд. Във връзка с изложеното още веднъж следва да се посочи, че не могат да
бъдат споделени доводите на защитата и подсъдимия пред настоящия съд за
внезапно косо навлизане на коня пред товарния автомобил на подсъдимия.
Съпоставката на всички данни по делото в описания по-горе смисъл, включително и
показанията на А., са дали основание на първия съд, отчитайки позицията на
превозните средства, скоростта им на движение, изминавания от тях път при
установената скорост да отхвърли защитната теза на подсъдимия и версията в
първата защитна АТЕ. Същото може да се каже и по отношение на разпитите на
вещите лица – съдебен лекар, доцент и преподавател по съдебна медицина, доктор
по медицина-специалст по обща и клинична патология и анатомия, неврохирург и специалист
по ортопедия и травматология. Същите ясно поясниха устно какво представяла шоковият
бял дроб като състояние, което може да се развие при най-различни заболявания и
в крайна сметка то води до затруднение в дишането и тежки смущения в
циркулацията на кръвта в белия дроб, които често имат летален изход. Ребрата,
поначало, трудно се виждат, когато са счупени, ако това е без разместване.
Снимка на бял дроб и снимка на гръдна клетка, на гръден кош, са с различни
рентгенови параметри. В конкретния случай е поръчана снимка на ключица и
параметрите за тази снимка се различават от тези за гръден кош, за бял дроб. Много
често счупване на ребра, без разместване на фрагментите, дори при насочено
търсене, не се установяват с рентген, тъй като липсват сенки като при
счупванията с разместване, като „падат“ при аутопсията. Палпацията е
ориентировъчен метод, да се насочим къде има болезненост, за да се търси там
концентрирано евентуално травми, но пациентът е бил с адреналин в случая
счупени ребра, като реброто не боли, а съдово-нервният
сноп, който е в канала на реброто. Болят меките тъкани – кожата и подкожието. В
случая, тези счупвания на ребра, са били по индиректен механизъм – от
деформация на гръдния кои и е счупено на най-слабото място на реброто. Затова
се и тези серийни счупвания, които са описани. Възможно е пациентът да не
реагира на болка, в резултат и на адреналина. Лекарят няма как да усети
счупване при палпация, няма какво да усети. Адреналинът е биологично активно
вещество, който се изръсва от над бъбреците при стресови ситуации, каквото е
ПТП и твърде често, при първия преглед в спешните отделения, болните не могат
да кажат, да усетят всички болки. По въпроси на защитата вещите лица са
пояснили, че малкият пищял не е опорен за един крак и не е носеща кост, като при
счупването му пациентът може да ходи. При тези особености, пловдивската
медицинска школа, слага шина за един месец, докато софийската не го
обездвижват, а го оставя на самолечение.
Вещите лица са изяснили, пак по въпроси на защитата, че в случая е налице болен,
закаран в спешното отделение, след ПТП и е политравматичен - има травми по
цялото тяло. Приемащият обикновено е хирург и се търси водещото травматично
увреждане като тежест и изискващо болнично лечение, като в случая индикациите
са били за ключицата, при която си има характерна деформация, която се вижда и без
рентген. Рентгенът е само доказателство, че е счупена, а не съмнение, че е
счупена. Отразеното счупване на бодлестия израстък и на ръба на тялото на първи
гръден прешлен и разкъсана предна надлъжна връзка на гръбнака на границата на
шийния с гръдния отдел е толкова скрито,
че и при аутопсия може да не се намери, като нивото между шийния и гръдния отдел не се
вижда на рентген или ако се вижда, то изключително трудно, поради което не може
да бъде показателно за степента на гръбначната травма, и по-точно на гръбначния
мозък, и най-вероятно това е случайна находка, открита при аутопсията. В
документацията има данни, че човекът е имал затруднени движения на крайниците,
но ако е травма, която е клинично значима, със сериозна увреда на гръбначния
мозък, краката са абсолютно парализирани. В свидетелските показания е
упоменато, че при изписването на пациента, като лечението му е траело един ден,
той се е изправил, като се е подпирал със здравата си ръка на шкафчето. Ако
пострадалият е имал сериозна травма на гръбначния мозък, тя настъпва веднага, в
момента и краката може да бъдат изцяло парализирани. В медицинската практика
няма еднозначни отговори. Може да се случи така, че при едно залежаване, да
авансират, т. е. да напреднат симптомите, които са при една гръбначна или
черепно-мозъчна травма, но най-често, когато травмата е достатъчно тежка да
предизвика проблем в гръбначния мозък, тя се изявява непосредствено след самия
инцидент. Достатъчно ясно е показано в свидетелските данни, че Д. се е движил
затруднено, което е степен, която не обективизира какво точно е било
състоянието. Ясно е било пояснено по въпрос на защитата, че няма данни за директни
счупвания на ребра - от удар с някакъв предмет, било то с по-неограничена или с
по-ограничена повърхност, тъй като тогава тези ребра са в различни участъци и
се чупят по-малко на брой – две, три. Там, където контактува предметът, те са
сгънати навътре към гръдния кош счупените фрагменти и обратно, когато ние
притиснем гръдния кош, ребрата отвън по тези линии се изгъват навън и се
счупват по другия начин, фрагментите остават отворени навън. Вероятният
механизъм в случая е падане върху каруцата или от каруцата, и то върху рамо.
Огъва се целия гръден кош, чупи се ключица, чупят се и ребра. Тези травми може
да се свържат с пътния инцидент и като давност, и като характеристика. Има образуване калус, което може да бъде
отнесено към момента на ПТП. Във връзка със залежаването вещите лица са
посочили, че става въпрос за възрастен
човек, като проблемът с ключица води до нарушаване на движенията на дясната
ръка с поставена обездвижваща превръзка, като Д. остава да се обслужва с една
ръка. Има си компенсираните хронични заболявания от преди това, поради което ще
лежи, тъй като не може да работи с една ръка, а има и други болки - натъртвания,
счупени ребра и да го боли при движение гръдния кош.
Налице е възможно е да е имало контузия,
натъртване на гръбначния мозък, което да е водило до някаква степен на пареза -
отслабване на силата на краката и известното им обезчувствяване, но по никакъв
начин не може да посочи в каква степен е било това на база на свидетелките
показания. Тази слабост би могла да бъде интерпретирана като една пареза на
долните крайници от травмата на гръбнака. Ако е било така, това нещо
съвпада с общата травматична болест на
човека, който е пострадал и има счупване на ребра, на ключица, на пищял и при
самото лечение, при самото възстановяване, възстановителния период, при него се
отключват съпътстващите, хронични болести, които има, като сърдечна
недостатъчност, хипертонично сърце и т. н. Състоянието му още повече се
влошава, което от своя страна рефлектира върху нервната система, т. е. върху
гръбначния мозък. Крайният резултат - едно залежаване, при което се получават
въпросните рани. Болката в гърдите,
описани от свидетелите, могат да се интерпретират при пукнати ребра при напъни
се да стане, цялата мускулатурата в тялото се напряга, за да може да се
мобилизира и да стане тялото. При напрягането на мускулатурата, счупените места
може да болят. Комисията е постигнала пълен консенсус, че има
причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалия и ПТП, като нито една
от травмите няма пряка причинна връзка, но всичките имат косвена. Залежаването
е вследствие от всички комплексни увреждания, като резултатът от определено
заболяване не винаги може да се предположи. Като цялост, като комплекс, тези
травматични увреждания са довели с течение на времето, един месец, до
развитието на тавтологични процеси, като травматични увреждания заедно с хроничните
заболявания преди ПТП, са довели до състояние, в което пострадалият е починал. Във
връзка с всичко изложено, не се установиха никакви основания за ревизия на
възприета от първия съд фактическа обстановка в поискания от страна на защитата
смисъл.
При
така установената по делото фактическа обстановка правилно първият е приел, че подсъдимият
П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на чл.
343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, като
доводите нямат да бъдат преповтаряни. С основание първият съд е отбелязал, че подсъдимият
наближил движещата се по същия път пред него каруца, теглена от кон и
управлявана от пострадалия Д.. Тъй като скоростите на движение на двете
превозни средства били несъизмерими една спрямо друга (товарният автомобил –
около 78 км/ч, каруцата – около 3,6 км/ч), взаимното разстояние между тях се скъсило
твърде много. В този момент, когато се намирал вече на около 11-12 м от
каруцата, подсъдимият необмислено взел решение да предприеме изпреварване, без
да съобразява скоростта си на движение с твърде близкото разположение на
каруцата. При предприемане на изпреварването конят се отклонил леко наляво,
което довело и промяна в движението на каруцата. При така създадената
пътно-транспортна обстановка подсъдимият не могъл да избегне настъпилия удар, в
резултат на който пострадалият Д. изпаднал на земята и получил многобройни
увреждания. Именно при движението си в непосредственото приближаване до
каруцата и при извършване на маневрата изпреварване подсъдимият е нарушил
определени правила за движение, което е довело до причиняване на съставомерния
резултат. Налице е нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която задължава водачите
на превозни средства при избиране скоростта си на движение да се съобразяват с
характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, ако възникне опасност за движението. П. е избрал да се
движи със скорост от 78 км/ч, без да се съобрази, че пред него се намира
бавнодвижещо се превозно средство, като твърде бързо ще скъси дистанцията, движейки
се с тази скорост и ще засташи безопасността на ППС с конска тяга, като така на
практика се е поставил в невъзможност да предприеме евентуално спиране в случай
на опасност. Наред с това, П. е нарушил и нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, която
задължава водачите при предприемане на маневра, свързана с преминаване в друга
пътна лента, да я извършат по начин, по който да се съобразят с положението,
посоката и скоростта на движение на останалите участници. Нарушението се е изразило
във факта, че П. не е съобразил твърде близкото си положение до каруцата (само
на около 11-12 м) и нейната много ниска скорост, в резултат на което дори и при
лекото изместване на коня в ляво, той вече е бил в невъзможност да избегне
удара, като сам се е поставил в това състояние с неправилната си преценка за
пътната ситуация. За да извърши маневрата изпреварване със скорост от 78 км/ч, П.
е трябвало да предприеме промяната на своята траектория от разстояние още от
47-48 м преди каруцата. Неизпълнението на тези две вменени му със закон
задължения е обусловило и причиняването на произшествието.
Не могат да бъдат споделени доводите на
защитата, че е налице нарушение на закона с осъждането на подсъдимия за
нарушение на правилата за скоростта и по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и правилото по
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Първата от посочените разпоредби се намира раздел ІV от
ЗДвП – “Скорост и дестинация. Намаляване на скоростта”, докато втората е в
раздел V на цитирания закон “Маневри”. Посочените норми са самостоятелни и не
се намират в съотношение при което да се изключват взаимно. Както е посочило
вещото лице от комплексната експертиза маневрата, която е възнамерявал да
извърши подсъдимия сама по себе си е двукомпонентна, като в едната си част изисква
изпълнение на маневра смяна на лента. Изводите на първата инстанция по
отношение на нарушаването на нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП следва да бъдат
възприети. Прочитът й сочи на това, че се забранява извършването на опредЕ.
маневра – преминаване в друга лента за движение, ако извършването й създава
опасност за участниците в движението. В случая след разминаването с автомобила
на свид. А., движещ се в насрещната лента, като опасност за движението следва
да се приема не само движещите в лентата за движение автомобили, в която
водачът навлиза, но и всички други превозни средства, намиращи се на пътното
платно. Няма съмнение, че каруцата се е намирала пред автомобила на подсъдимия,
била е на пътното платно и нейното
поведение е имало значение и е трябвало да бъде преценено от подсъдимия като
опасност за движението. Ето защо, дължимото поведение на подсъдимия при
конкретната пътна обстановка е било да намали скоростта на движение /в случай
на необходимост и да спре/, при което да изчака момент, при който преди извършването
на маневрата си, се намира на достатъчно разстояние зад каруцата на пострадалия
или да започне изпълнението й по подходяща траектория, описана от
автотехническите експертизи. Следва да се посочи, че в контекста на визираното
от автотехническите експертизи, е налице закъснение от страна на водача на
товарния автомобил при изпълнение на маневрата изпреварване на каруца, като
отклонението му наляво при започването й е следвало да стане на разстояние
по-голямо от безопасното за изпреварването й, като липсата на реакция от негова
страна за намаляване на скоростта и изпълнение на маневрата със скорост
по-висока от тази, при която при фактическото разстояние на отклонението в
ляво, маневрата би се изпълнила безопасно, е довело ПТП /конкретно това е
посочено и на л. 33-35, том ІІ от досъд. пр. – допълнителна АТЕ, което само
подкрепя изводите на комплексната, че при надлежна реакция от страна на водача
за момента на отклонението вляво с цел изпреварване, е могъл да избегне ПТП/.
Във връзка наличието на нарушение по чл.
25, ал. 1 от ЗДвП може да се посочи и съдебна практика - решение № 337 от
01.07.2013 г. по н. д. № 1021/2013 г. на
ВКС, ІІІ н. о. Във връзка с всичко изложено следва да се приеме за безспорен
изводът на първия съд, че предприемане на маневрата изпреварване подсъдимият е
бил длъжен да се увери с оглед нормата на чл. 25, ал. 1 ЗдвП, преди да я предприеме,
че няма да създаде опасност за движението за останалите участници, които се
движат преди него, след него или минават покрай него като се съобрази с тяхното
положение, посока и скорост на движение. В случая е следвало след като е
пропуснал намиращото се пътно в ПП за насрещно движение лек автомобил за
направи маневра завиване вляво и да започне изпреварване на бавно движещата се
каруца, теглена от кон, съобразявайки нейната безопасност. Същият е следвало да
възприеме движещата се пред него каруца като опасност на пътя и да реагира,
съобразявайки безопасността или да не предприема маневрата завой наляво, като е
бил длъжен да реагира като намали скоростта си на движение или спре. Вместо
това той е п предприел изпреварването на каруцата, когато вече я е застигал без
да намалява скоростта си на движение, като е предприел първия компонент от
изпреварването – навлизане в лявата лента на разстояние от което се е явило в опасна близост до
движещото се отпред превозно средство, включително и е последвалата
невъзможност подсъдимият да реагира на лекото изместване на каруцата вляво тъкмо
поради високата му и несъобразена скорост. Подробни мотиви са били изложени от
първия съд и във връзка с уврежданията
на пострадалия, тяхната съвкупност и влиянието им за настъпването на смъртта,
като са съобразени индивидуалните особености на пострадалия, произтичащи от негови
предходни заболявания и възраст, поради което не могат да бъдат споделени
доводите на защитата за пропуски и грешки при тази дейност.
След инцидента, обаче, е безспорно, че П.
е оказал помощ на пострадалия, като незабавно е спрял встрани от пътното
платно, отишъл е до Д. и с помощта на свидетелката А. му е помогнал да се
изправи на крака. По предложение на П. свидетелката се е обадила на тел. 112,
за да подаде сигнал за инцидента. Положените от П. по-късно усилия да се
интересува от състояние на Д. и да го посещава в дома му излизат извън обхвата
на помощта по смисъла на чл. 343а НК, но правилно са били разгледани при индивидуализацията на
наказанието.
Споделя се и посоченото от първия съд,
че от субективна страна деянието е извършено при условията на непредпазливост
под формата на престъпна небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжeн и е могъл да ги предвиди. В
съзнанието му не е намерило отражение допускането на възможността да настъпят
последиците от произшествието, но е бил длъжен да ги предвиди. Това е било в
неговите възможности поради опита му като шофьор с дългогодишна практика. Могъл
да предвиди последиците, тъй като от развитието на отделните събития в тяхната
последователност не се установява наличието на обективни пречки за правилното
оценяване на пътната ситуация. При изпълнение на предприетата от П. маневра
изпреварване той е имал възможността да предвиди, че начина на изпълнение на
тази маневра не е съобразен с останалите участници в движението.
Достатъчно подробно във връзка с
доводите на защитата вече бе обяснено, че залежаването на Д. е обусловено
именно от уврежданията, които се намират в основата на започналия
причинно-следствен процес на влошаване на здравословното състояние, закономерно
завършил с неговата смърт, която при подобна клинична картина е била неизбежна.
Първият
съд е приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между всички посочени
нарушения на правилата за движение по пътищата и настъпилия вредоносен
резултат, тъй като се явяват необходима предпоставка, без която съставомерният
резултат би бил невъзможен.
Не могат да бъдат споделени доводите на
защитата пред настоящата инстанция че не е налице пряка причинно-следствена
връзка между престъпните последици и реализираното от подсъдимия поведение. В
този смисъл се иска неговото признаване
за виновен само за престъпните последици, разкриващи медико-биологичните
характеристики на средна телесна повреда и изразили се в счупване на ключицата
на пострадалия. Тези доводи не могат да бъдат споделени, тъй като не намират
опора в съдебната практика. Същата е константна по отношение на това, че при
различните засягания на човешкия организъм наличието на по-леки наранявания
наред с по-тежка травма тежестта на поражението зависи от различни фактически
подробности като възраст, физически и жизнени показатели пострадалия и неговите
индивидуални особеност и компенсаторни механизми и прочие. Когато, обаче,
деецът постави в действие процеси, които се подчиняват на сложни биологични и
физиологични закономерности, причинно-следствената връзка е непрекъсваема.
Наред с това не се изисква да има познания и представи за всички тези
специфични усложнения, които са резултат на неговото деяние се достига до инкриминирания
престъпен резултата. Подсъдимият следва да носи наказателна отговорност в
случая, тъй като с поведението си е
поставил началото на причинния процес. Действително особеност на случая е, че
при наличието на политравма от ПТП и хронични заболявания на пострадалия,
резултатът не е настъпил веднага и е реализиран в следствие на комплекс от
причини, изяснени подробно от вещите лица от комплексната експертиза.
Действително вещите лица сочат, на открит червен ликвор, но от медицинска
гледна точка са посочили, че е напълно приемлива и възможността да става въпрос
за предсмъртно увреждане, като независимо от обстоятелството, че по експертен
път не може да се каже може или не може това да индикира някаква връзка с
поведението на други лица или самонараняване, в крайна сметка остава без
значение, защото резултатът е настъпил от цял комплекс причини, като по никакъв
начин не е била установена проява на вторичен инцидент. Същата би била
констатацията на вещите лица и ако се разглеждаше без горепосоченото.
Изрично следва да бъде посочено, че
съгласно ТР № 20 от 17.05.1985 г. по н. д. № 14/85 г. на ОСНК когато между
деянието и настъпилите обществено опасни последици е изтекъл период от време,
престъплеинето се счита за извършено към момента на осъществяване на деянието и
се прилага законът, който е действал по това време. Видно от съобразителната
част на посоченото ТП, последиците, макар и да са причинно свързани с деянието,
могат да настъпят по-късно от извършването му. За това в случая ще се приложи
законът който е бил в сила по време на извършване на деянието. Видно и от Постанвления № 2 от 1957 г. на Пленум на
ВС “......обект на престъплението е човешкият живот. Това престъпление е
завършено когато настъпи смъртта на пострадалия. Тя може да настъпи както
непосредствено след извършване на деянието, така и по късно. И в двата случая
престъплението е завършено, ако между деянието и настъпилата смърт има причинна
връзка.” Наред с горепосоченото следва да се уточни, че действително особеност
на настоящия случай се явява обстоятелството, че между деянието и настъпването
на общественопосаните последци е имало известен времеви период, но настъпването
на биологичната смърт на пострадалия жертвата е когато главният мозък престане
да функционира, поради което за проявата на този съставомерен резултат не е
необходимо смъртта на пострадалия да настъпи ведната след упражняване на
конкретните прояви на въздействие върху организма му. От значение се явява
наличието на пряка и непосредствена причнно-следствена връзка между
поведениетието на подсъдимия и настъпилия резултат. В случая независимо, че
смъртта е настъпила в един по-късен момент след деянието установено по
експертен път съществуването на такава причинна връзка в контекста на
изслушаните и коментирани по-горе съдебно-медицински експертизи е налице. Видно
от цитираното вече ППВС № 2/57 г. при невземането навреме на мерки за спасяване
на живота на пострадалия или пък при неуспешна медицинска помощ, причинната
връзка не се изключва, като за отговорността на дееца е без значение дали
смъртта е настъпила като резултат от нанесената травма или като усложнения от
нея, тъй като се касае за единен и непрекъснат процес. В този смисъл и Решение
№ 691 от 2003 г. на ВКС, І н. о.
За
престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл.
342, ал. 1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до четири
години, както и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. При
определяне на вида и размера на наказанието първият съд се е ръководил от изискванията на чл. 55 НК
при неговата индивидуализация, като е отчел наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Степента на обществена опасност на
деянието е висока, тъй като вредоносният резултат е довел до смъртта на
пострадалия, при което е засегната най-високата обществена ценност – човешкият
живот. От друга страна е приел, че личността на подсъдимия се отличава с ниска
степен на обществена опасност. Съдът е констатирал като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително
младата възраст на подсъдимия; трудовата му заетост като шофьор; чистото
съдебно минало (реабилитиран по право за осъждане по НОХД № 36/2004 г. на РС –
Златоград); полагането на усилия и внимание от страна на подсъдимия за състоянието
на пострадалия след първоначално оказаната му помощ и след завръщането му в с. Р..
Не е констатирал отегчаващи отговорността обстоятелства, като е отчел многобройност на смекчаващи такива и приложил
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК. Доколкото за деянието по чл. 343а, ал. 1, б.
„б” НК не е предвиден най-нисък предел на наказанието „лишаване от свобода“, го
е заменил с „пробация“, при днете задължителни
пробационни мерки за срок от 1 година и 6 месеца. Предвид императивното правило
на чл. 343г НК, съдът наложи и наказание „лишаване от право да се управлява
МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца.
Не могат да бъдат уважени и останалите
аргументи за защитата за допълнително смекчаване на санкцията на водача, като
му се наложи наказание три месеца лишаване от правоуправление. В тази насока не
се излага нито един довод, а само се прави предположение, че подсъдимият
по-трудно би си намерил работа. Това само по себе си не може да обоснове
допълнително смекчаване на наложената кумулативна санкция на водача. Отделно от
това видно от приложената на л. 81-82 от делото на първия съд справка,
подсъдимият е правоспособен водач от 2000 г., като за периода 08.03.2003 г. до
28.01.2011 г. спрямо него са били издадени четири акта за нарушения по ЗДвП –
по чл. 25, ал. 1 , т. б от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 т. б от ЗДвП, чл. 137а, ал. 1 т.
б от ЗДвП и по чл. 104а, т. б от ЗДвП за които на водача са били налагани
глоба, като първата от тях не е била платена.
За пълнота ще бъде посочено още и това,
че не е налице дублиране на производствата, като административно наказателното
производство от гледна точка на вмененото нарушение, не покрива настъпването на
най-тежкия престъпен резултат – смъртта на пострадалия, каквато е фактологията
на наказателното производство. Отделно от това НП е било издадено на водача на
10.07.2013 г., като към момента пострадалият е бил на лечение, като е починал
известно време след деянието, а именно на 01.08.2013 г., когато е настъпил
изискуемия по НК престъпен резултат. Отделно от това, е налице влязло в законна
сила решение № 143 от 29.06.2017 г. по ВЧНД № 250/2017 г., с което са изчерпани
доводите за припокриване на производствата и наличието на основание по чл. 24,
ал. 1, т. 6 от НПК.
С
така определените наказания настоящият съдебен състав приема, че се постигат
изцяло целите на генералната и индивидуалната превенция по смисъла на чл. 36 НК.
С
оглед на постановената осъдителна присъда и в съответствие с разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия П. направените по
делото разноски, като го осъди заплати разноски по досъдебното производство в
размер на 2564,88 лв. в полза на бюджета на МВР и разноски в съдебното
производство в размер на 366,11 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд – Х..
С оглед изхода на делото на основание чл.
189, ал. 3 от НПК подс. С.С.П. /със снета по делото самоличност/ следва
да бъде осъден да заплати на частния обвинител А.Г.Г. направените от него
разноски за повереник в хода на първото по ред въззивно производство по делото
в общ размер на 500 лв. /петстотин лева/. Размерът и основанието за заплащане
на същите се установяват от приложения на л. 20 от ВНОХД 229/2018 г. на АС –
Пловдив договор за правна защита и съдействие съгласно който договорената от
повереника и частния обвинител сума от 500 лева е била изцяло заплатена от последния
на първия в брой.
С
оглед изхода на делото подс. С.С.П. /със снета по делото самоличност/ следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на
Апелативен съд – Пловдив направените пред настоящия въззивен съд разноски в
размер на 300 лв. /триста лева/ за устното изслушване на вещите лица С.М., С.С.
и Д.М. в съдебното заседание, проведено на 09.07.2019 г. пред Апелативния съд в
Пловдив, като издаването на РКО за изплащането на горепосочените суми /от по
100 лева за всяко едно от трите вещи лица/ се установява от протокола за
проведеното съдебно заседание по делото.
Изложените
съображения мотивираха настоящият потвърди проверяваната присъда на Хасковския окръжен
съд.
Водим
от горното и на основание чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 27 от 27.02.2018
г., постановена по НОХД № 976/2016 г. по описа на Окръжен съд – Х., наказателно
отделение.
ОСЪЖДА подс. С.С.П. /със снета по
делото самоличност/ да заплати на частния обвинител А.Г.Г. направените от него разноски
за повереник в хода на първото по ред въззивно производство по делото.
ОСЪЖДА подс. С.С.П. /със снета по делото
самоличност/ да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на
Апелативен съд – Пловдив направените пред настоящия въззивен съд разноски в
размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението подлежи
на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: