Решение по дело №2035/2013 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 568
Дата: 28 февруари 2014 г.
Съдия: Александър Антонов Митрев
Дело: 20137180702035
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

.....

28.02.2014 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и четиринадесета година, председателствано от

 

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

 

при секретаря Р.А., като разгледа Адм.Д № 2035 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 226 от АПК.

 

Образувано е по жалба на “Рефлекс Смолян” ООД, с ЕИК *, със седалище и адрес: *, представлявано от управителя С.А.А., против Ревизионен акт № ********* от 27.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, ИРМ-Хасково, потвърден с решение № 437 от 20.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега ДОДОП/ Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за определен при данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 ДОПК, корпоративен данък за 2009 г. и 2010 г., съответно в размер на 1620, 74 лева и 2439, 15 лева, ведно с лихви за 2008 г. в размер на 1, 48 лева, за 2009 г. в размер на 305, 96 лева и за 2010 г. в размер на 213, 35 лева, за допълнително начислен ДДС в размер на 6 553, 66 лева ведно с лихви в размер на 783, 99 лева.

В жалбата се развиват подробни съображения, касателно незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендира се противоречието му с материалният закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че е неправилен методът за определяне на цените, използван от назначеното в ревизионното производство вещо лице. Твърди, че дружеството не е укрило доходи и не са налице основания за извършване на ревизия по чл.122 ДОПК, че неправилно е прието, че дружеството следва да осчетоводява като разход горивото, използвано за провеждане на учебния процес, като не е взето предвид, че част от курсистите не са платили в пълен размер курса на обучение, за което говори фактът, че същите не са получили документи за успешно положени теоретически и практически изпити. Твърди за неправилен изводът на ревизиращите органи, че сключеният между "Рефлекс Смолян" ООД и ЕТ "Георги Стойков" договор за съвместна дейност представлява договор за гражданско дружество и не е взето предвид обстоятелството, че едноличният търговец е платил дължимия патентен данък за 2008 г. и 2009 г. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт С. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на Д “ОДОП”-Пловдив, и е допустима.

 

Разгледана по същество, тя е частично основателна.

І. Предмет на оспорване е ревизионен акт, издаден при ревизия по реда на чл.122 ДОПК, за установяване на задължения за корпоративен данък за периода 08.05.2008 г. – 31.12.2010 г., данък по чл.194, 195 и 204 ЗКПО за периода 08.05.2008 г. – 31.12.2009 г. и ДДС за периода 15.07.2010 г. – 31.12.2010 г. на "Рефлекс Смолян" ООД, което през периода е извършвало обучение на водачи на МПС от всички категории по разрешение № 2534 от 27.06.2008 г. След проверка на представените от дружеството счетоводни книги и информация, както и писмени обяснения от лицата, които са се обучавали в дружеството, е установено, че цената на курса е 200 лева, платена в брой, а горивото са зареждали лично на различни бензиностанции и е за сметка на курсистите. Констатирано е, че дружеството не отчита разходите за закупено гориво, като твърди, че в цената на курсовете за обучение не е калкулирана цената на горивото, което е потвърдено от обучаваните лица.

Според органите по приходите е налице извършена услуга, част от която се заплаща в натура чрез зареждане на определено количество гориво в учебните МПС, а останалата част – с пари в брой, което не освобождава дружеството от задължението да отчита цялата стойност на прихода от обучението. Съгласно СС № 18 при извършване на услуги в замяна на несходни стоки или услуги, размяната се разглежда като сделка, която създава приход, който се определя по справедлива стойност на получените стоки и услуги. Констатирано е от ревизиращите органи също, че обявената цена, по която са отчитани приходите за 2008-2010 г. е по-ниска от публикуваната за 2007 г. средна цена за курс, посочена в заключителния доклад на експертната група на CIECA, а задължителният хорариум от учебни часове е увеличен през 2008 г.

В хода на ревизията е била назначена експертиза за установяване на реалната пазарна цена за услугата "Обучение за придобиване на правоспособност да управление на МПС".

Според експерта, назначен при ревизията, тези цени са:

за категория "В":

за 2008 г. - 300 лева,

за 2009 г. - 285 лева,

за 2010 г. - 330 лева;

за категория "А":

 за 2008 г. - 150 лева,

за 2009 г. - 280 лева,

за 2010 г.- 320 лева.

Съпоставяйки информацията, предоставена от ревизираното дружеството и събраните в хода на ревизията доказателства, включително експертиза, органите по приходите са направили извод, че дружеството не отчита правилно приходите от извършваната дейност, налице са укрити приходи от осъществяваната дейност, т.е. налице е хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 ДОПК.

След анализ на относимите към дружеството-жалбоподател обстоятелства – вид и характер на осъществяваната дейност, платените данъци, такси, вноски и други публични вземания, движението и остатъците по банковите сметки, официални документи, наемна цена на недвижимите имоти, в които се осъществява дейността, търговското значение на мястото, където се осъществява дейността, брутните приходи/доходи (оборот), обобщени данни за реализираната печалба, органите по приходите са установили основа за облагане с корпоративен данък, както следва:

за 2008 г. в размер на 2 952,94 лева,

за 2009 г. в размер на 16 497,80 лева,

за 2010 г. в размер на 24 931,48 лева.

Така определената основа е изчислена, като към декларираните приходи по отчетите за приходи и разходи са прибавени неотчетените приходи.

Към разходите са прибавени разходите за гориво за провежданото практическо обучение, като е приета стойността на издадените фактури за гориво като размер на неотчетените разходи, въз основа на наличната в програмните продукти на НАП информация.

 

ІІ. В хода на първоначалното и повторното съдебно производство, с цел опровергаване на фактическите констатации в ревизионния акт е изготвена ССчЕ и СТЕ, приети са допълнителни писмени доказателства.

При повторното разглеждане на делото бяха съобразени задължителните указания на касационната инстанция.

В хода на съдебното производство е извършена експертиза от вещо лице инженер, която определя пазарните цени на курсовете за обучение на водачи на МПС за региона на град Смолян, съобразно използвания от него метод на увеличената стойност  по категории и стойности, както следва:

за категория "В":

 за 2008 г. - 260 лева, при приета с ревизията 300 лв.

за 2009 г. - 255 лева, при приета с ревизията 285 лв.

за 2010 г. - 280 лева, при приета с ревизията 330 лв.

 за категория "А" според това, дали курсистите притежават свидетелство за категория "В" или не притежават такова, цените са съответно:

за 2008 г. - 90 лева, при приета с ревизията 150 лв. и 80 лева, при приета с ревизията 105 лв;

за 2009 г. - 175 лева , при приета с ревизията 280 лв. и 145 лева, при приета с ревизията 195 лв.;

за 2010 г. - 180 лева, при приета с ревизията 320 лв. и 155 лева, при приета с ревизията 225 лв..

Вещото лице е констатирало също, че ЕТ "Георги Стойков" е заплатил патентен данък за 2008 г. в размер на 850 лева за обучение на водачи на МПС и в размер на 45,60 лева за магазин за парфюмерия и козметика; за 2009 г. в размер на 425 лева за обучение за водачи на МПС и в размер на 48 лева за магазин за парфюмерия и козметика.

Тези факти се установяват от представената от Община Смолян по искане на вещото лице справка за платените задължения по окончателен патентен данък за периода 2008-2009 г. на едноличния търговец, приложени по делото.

 

ІІІ. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи :

Описаната по-горе съдебна експертиза е приета, без да е оспорена от страните и се цени наред с останалите доказателства по делото, при което се констатират съществените различия в единичната цена на курса за обучение на водач на МПС с категория "А" и "В", което като следствие довежа до различна основа за облагане, която макар и формирана по реда на чл.122, ал.2 ДОПК, следва да е определена по възможно най-достоверен начин въз основа на законово определените критерии, които имат за цел постигане на максимална справедливост и обективност при определянето на данъчната основа.

Със заключението на вещото лице са оборени констатациите на органите по приходите. Предвид обстоятелството, че и двете вещи лица посочват цени на курсовете за обучение над 200 лева, са налице на основания за прилагане на особения ред за определяне на данъчната основа съобразно правилата на чл.122, ал.2 ДОПК.

Налице са съществени разлики при съпоставка на цената на курсовете по експертизата, приета в хода на ревизията и експертизата, приета от съда. Компрометирана е презумпцията за вярност на фактическите констатации на ревизионния доклад и на ревизионния акт, следователно, необосновано са определени данъчната основа и данъчните задължения по ЗКПО. Съобразно установените в хода на оспорването обстоятелства, липсва цялостна обоснованост на определената данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 ДОПК. При извършеното изчисляване на приходи/разходи при база, определена по цени на обучение по приетата съдебна експертиза от назначено вещо лице-счетоводител при така определените цени се установи основата за облагане, съответно дължимите данъци за ревизираните години, както следва:  за 2009 г. 1166, 78 лв., за 2010 г. – 1242, 15 лв., като съответно следва да бъдат изменени  установените данъчни задължения с оспорения РА.

По отношение на задълженията по ЗДДС, като следствие от констатациите за корпоративен данък, ревизията е извършена по особения ред на чл.122, ал.1, т.2 ДОПК – наличие на данни за укрити приходи. Констатациите на ревизията са пренесени автоматично, от което е прието, че към 30.06.2010 г. дружеството е достигнало облагаем оборот 53 020 лева, реализиран през последните 12 месеца и е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, на основание чл.96, ал.1 ЗДДС, в срок до 14.07.2010 г. Към определената по особения ред на чл.122, ал.2 ДОПК данъчна основа е приложена ставката по ЗДДС и органът по приходите е начислил ДДС в общ размер на 6553,66 лева и лихви за забава. Всички възражения по определяне на основата за облагане по реда на чл.122, ал.2 ДОПК са относими и към определените задължения по ЗДДС, които са следствие от това.

При неправилно определена основа за облагане, със завишени цени на предоставяните услуги, необоснован е и достигнатия оборот за облагане по ДДС към 30.06.2010 г. Това се потвърждава и от заключението на допуснатата по делото ССчЕ, съгласно което облагаемият оборот по ЗДДС е достигнат от дружеството едва към 31.12.2010 г. Следователно определените задължения по ЗДДС за данъчен период 2010 г. са незаконосъобразни и следва изцяло да бъдат отменени.

При така изложените мотиви, съдът счита, че обжалваният акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

 

ІV. При този изход на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и надлежно претендирани деловодни разноски в размер, съответстващ на размера на уважената част от жалбата. Разноските, сторени от дружеството се констатираха за всички инстанции в общ размер на 525 лв. /петстотин двадесет и пет лева/, като съответната подлежаща на присъждане част възлиза на 418, 88 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и 88 ст./

На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съответно на отхвърлената част от жалбата, което се констатира в размер на 139, 13 лв. /сто тридесет и девет лева и 13 ст./

 

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № ********* от 27.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, ИРМ-Хасково, потвърден с решение № 437 от 20.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега ДОДОП/ Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за определен при данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 ДОПК, корпоративен данък за 2009 г. и 2010 г., съответно в размер на 1620, 74 лева и 2439, 15 лева, ведно с прилежащите лихви, като НАМАЛЯВА размера на задължението за корпоративен данък за 2009 г. от 1620, 74 лева на 1166, 78 лв. и НАМАЛЯВА размера на задължението за корпоративен данък за 2010 г. от 2439, 15 лева на 1242, 15 лв.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № ********* от 27.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, ИРМ-Хасково, потвърден с решение № 437 от 20.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега ДОДОП/ Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за допълнително начислен ДДС в размер на 6 553, 66 лева ведно с лихви в размер на 783, 99 лева.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите да заплати на “Рефлекс Смолян” ООД, с ЕИК *, със седалище и адрес: *, представлявано от управителя С.А.А. сторените деловодни разноски в размер на 418, 88 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и 88 ст./

ОСЪЖДА “Рефлекс Смолян” ООД, с ЕИК *, със седалище и адрес: *, представлявано от управителя С.А.А. да заплати на  Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 139, 13 лв. /сто тридесет и девет лева и 13 ст./

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: