РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Елин Пелин, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, III СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА Гражданско
дело № 20231820101319 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК вр. чл. 133 СК.
Образувано е по предявен от Р. В. Т., против К. А. С., иск по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, за
лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето М. К.ва С.а, родена на
30.07.2014г. и детето В. К.ва С.а, родена на 05.10.2017г.
В исковата молба се твърди, че от съвместното им съжителство с ответника имат родени
две малолетни към настоящия момент деца М. и В.. Навежда се, че от раздялата им преди
три години бащата не полага никакви грижи за децата и по никакъв начин не се интересува
по въпросите по отглеждането, възпитанието и издръжката им. Сочи се, че поведението на
ответника през времето на фактическото им съжителство е било агресивно спрямо ищцата,
изразяващо се в системен психически и физически тормоз. Моли се да бъде постановено
решение, с което К. С. да бъде лишен от родителски права спрямо общите им деца, тъй като
без основателна причина трайно не полага грижи за последните.
В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът, заявява, че
оспорва иска и фактите, изложени в исковата молба. В съдебно заседание ответникът се
явява лично.
Прокурор Николова от Районна прокуратура Елин Пелин намира предявения иск за
неоснователен.
При изслушването си по реда на чл. 133, ал. 2 СК ответникът заявява, че не желае да бъде
1
лишен от родителски права и не е очаквал да се окаже в подобна ситуация. Сочи, че до
момента, в който е споделял един дом с децата, ги е водел на детска градина, полагал е
грижи за домакинството и закупувал е необходимите продукти за бита. След като се
разделил с ищцата, е заплащал месечна издръжка от по 150 лв. Твърди, че продължава да
заплаща издръжка, но изпитва затруднения да отделя повече средства, тъй като
понастоящем е безработен. Сочи, че майката и бабата по майчина връзка възпрепятстват
контактите му с децата.
Районен съд – Елин Пелин, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представените и приети по делото удостоверения за раждане на децата, се установява,
че страните Р. В. Т., и К. А. С., са родители на малолетните М.К.ва С.а и В. К.ва С.а. Не се
спори по делото, че с решение № 180/01.08.2023 г., постановено по гр.д. № 402/2023 г. по
описа на РС – Елин Пелин, 4-ти състав, ответникът е задължен да заплаща за всяко дете
месечна издръжка в размер на по 200.00лв., до настъпване на причини за изменение или
прекратяване на издръжката. С протоколно определение, постановено в проведеното на
14.11.2023г. открито съдебно заседание по гр. дело № 554/2023 г. по описа на РС-Елин
Пелин, 4-ти състав, е одобрена постигана между страните по делото спогодба, по силата на
която родителските права по отношение на детето Миглена и детето Валентина, са
предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти и отношения с
децата.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт по делото е представен социален доклад от
ДСП-Елин Пелин, която изразява становище, въз основа на направеното социално
проучване, че основни грижи за детето полага майката, с подкрепата на фактическия й
съжител Ра. С.. Жилището, което обитават представлява собственост на последния, като в
същото се поддържат много добри хигиенно-битови условия. Майката е заявила, че работи
като помощник-възпитател в Детска градина „Слънце“ в село гара Елин Пелин. В социалния
доклад е отразено още, че същата детска градина посещава и детето Валентина, а Миглена е
ученичка в трети клас в ОУ ,,Отец Паисий в село гара Елин Пелин.
По делото е приложен и социален доклад от ДСП-Смолян, изготвен въз основа на
проведена среща-разговор с бащата и посещение в дома му. Изразено е становище, че
жилището, което бащата обитава е обзаведено с необходимите мебели и уреди за
функциониране на домакинството, като е обособена и детска стая за децата. В жилището
живее и бабата по бащина линия, на чиято подкрепа ответникът може да разчита.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, като са разпитани двама
свидетели.
Показанията на св. Саяна Т., съдът кредитира в частта относно обстоятелствата, че не е
присъствала на агресия от страна на ответника към ищцата, не е виждала първият да удря
децата, че бащата изплаща издръжка в непълен размер за децата, както и, че двамата
2
родители са в конфликтни отношения и не си сътрудничат помежду си, като в останалата им
част съдът не ги цени, тъй като същите в една част са вътрешнопротиворечиви, но и са в
разрез с останалите, събрани в хода на съдебното дирене, доказателства, а в друга - не
възпроизвеждат факти, които свидетелката е възприела лично.
Установява се, от показанията на доведения от ответника свидетел Северина С.а /майка
на ответника/, чиито показания, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът
кредитира като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства, събрани въз основа на лични впечатления, тъй като родителите и
децата са живели в нейно жилище в гр. Чепеларе. През периода, в който бащата и децата са
живели в едно домакинство, при последните се наблюдавала емоционална връзка.
Ответникът е осигурявал пари и вещи,необходими за отглеждането им, при нужда ги е водел
на лекар, излизали по разходки. От периода на раздялата между родителите, бащата е
правил опити пред свидетелката да се свърже по телефона с децата чрез ищцата и с
последната, но безуспешно.Споделял е, че се интересува от децата си и силно желае да ги
види.
По делото не са събрани други относими и допустими доказателства. Представения
препис на становище от психолог, съдът не взема предвид, доколкото същото няма правно
значение.
Относно претенцията с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК
Съгласно чл.132, ал. 1, т. 2 СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато
без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Твърденията в исковата молба, които са основание на предявения иск, са за
дезинтересиране на ответника от децата и недаване на издръжка.
Лишаването от родителски права представлява цялостно отнемане на родителските
правомощия - това е изключителна и крайна мярка, която се предприема за защита на децата
в отношенията им с родителите. Касае се до виновно поведение на родителя, тежко укоримо
виновно бездействие, когато без основателна причина не изпълнява родителските си
задължения, а именно не полага грижи и не дава издръжка на детето. Съгласно чл. 132,ал.1,
т.2 СК родител може да бъде лишен от родителски права тогава, когато той, без основателна
причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. В тежест на ищеца е да
докаже и установи кумулативното наличие на следните предпоставки - 1) между ответника
и детето трайно и постоянно, без основание липсва връзка със съдържание, в което се
реализират правата и задълженията на родителя и 2) родителят не плаща издръжка.
Неизпълнението на родителските задължения за непосредствени грижи при отглеждането и
осигуряване на материалната издръжка трябва да бъде „трайно”. Законът не сочи
продължителността на времето и критерий за оценка във всеки отделен случай е житейската
практика и моралът. Така установената фактическа обстановка налага обоснования извод, че
искът на ищцата за лишаване ответника от родителски права относно детето Миглена и
детето Валентина е неоснователен и недоказан. Съгласно чл. 132,ал.1,т.2 от СК родителят
3
може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага
грижи за детето и не дава издръжка. В случая тези две кумулативни предпоставки не са
налице, тъй като се установи, че ответникът заплаща месечна издръжка на децата си, макар
и в непълен размер, видно от приложените по делото платежни документи, и свидетелските
показания. От друга страна ответникът е правил опити за контакт с децата, дори и
неуспешни и е инициирал гражданско производство за определяне на режим на лични
отношения с децата, което е завършило със съдебна спогодба.
Съдът намира, че по делото не се установиха категорично основания ответникът да бъде
лишен от родителски права съгласно чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, тъй като не беше установено,
същият да е пренебрегнал изцяло родителските си задължения без основателна причина,
поради което и лишаването му от родителски права, което представлява крайна мярка, е
неоправдано. Ето защо претенцията с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК следва да бъде
отхвърлена.
Относно посоченото агресивно поведение спрямо ищцата, по делото по никакъв начин
не бяха доказани наведените в исковата молба твърдения. Не са налице доказателства, и
бащата да има негативно отношение към децата или подобно влияние върху тях. От
събраната доказателствена съвкупност се установява, че отношенията между родителите и
разширеното им семейство са конфликтни. Съдът апелира към близките на децата да
преосмислят поведението си, тъй като децата имат нужда от спокойна среда, в която да се
отглеждат и развиват правилно, и се нуждаят и от двамата си родители. При евентуален
опит за засягане емоционалното състояние на другия родител, подобно поведение би било
във вреда на неговите деца. Независимо от изложеното по-горе, съдът намира, че към
момента няма данни, за когото и да е от родителите да има съществени дефицити в
способностите си за родителстване или да е налице риск за децата, представляващо опасност
за личността, здравето, възпитанието или имуществото им, че да е наложително
предприемане на съответни мерки в тази насока.
Относно разноските
С оглед изхода на процеса, искането на ищеца за присъждане на разноските, следва да
бъде оставено без уважение. Тъй като представителството на ответника в процеса е
осъществено, при условията на безплатно такова по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв., то в полза на
представлявалия го адвокат следва да се присъди на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата от
600.00 лева на основание чл.21 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 132 СК Р. В. Т., с ЕГН
********** против К. А. С. с ЕГН **********, за лишаване на ответника от родителските
права по отношение на децата М.К.ва С.а, с ЕГН ********** и детето В. К.ва С.а, с ЕГН
4
**********, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Р. В.
Т., с ЕГН **********, да заплати на адв. Ж. Ч., адвокатско възнаграждение в размер на
600,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5