РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Варна , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С.Т. Гражданско дело № 20203110109868 по
описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ***/с предишно
наименование „***“ ***/, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр***,
представлявано от изпълнителния директор Г.А.Г., чрез пълномощника си И.З. срещу Б. П.
М., с ЕГН ********** и адрес гр.***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.9 ЗПК вр.
чл.99 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми,
за които е издадена Заповед № 2042/21.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 4922/2020г. по описа на ВРС:
сумата от 2867.89 лв. /две хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и осемдесет
и девет стотинки/, представляваща сборът на 20 броя неплатени ежемесечни вноски за
главница падежирали в периода от 30.03.2015г. до 30.10.2016г., дължими на основание
сключено на ***г. споразумение между „***“ ЕООД, но за сметка на „***“ ***/с ново
наименование „***“ ***/ и Б.П. М. споразумение за погасяване на задължения в общ размер
на 8613 лева, вземанията за които са прехвърлени с договор за продажба на вземания от
25.03.2010г. и Приложение №1 към него от „***“ А.Е., чрез клона си „***“, на „***“ ЕООД,
впоследствие цедирани с Договор за прехвърляне на вземания от 09.03.2010г. и
Приложение №1 към него от „***“ ЕООД на „***“ ***/с ново наименование „***“ ***/ и
произтичащи от сключен между М. и „***“ А.Е., чрез клона си „***“ Договор за
потребителски кредит – ***№ ***г.,
сумата от 836.46 лв. /осемстотин тридесет и шест лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
1
28.04.2017г. до 12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда – 18.05.2020г. до окончателно погасяване на
задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
между Б. П. М. и „***“ А.Е., действаща чрез клона си „***“ е сключен Договор за
потребителски кредит – ***№ ***г., съгласно който банката е предоставила на ответника
банков кредит за текущи потребителски нужди в размер на 7600 лева. Ответникът се
задължил да върне заемната сума заедно с начислените договорни лихви на 96 ежемесечни
анюитетни вноски, всяка в размер на 123.56 лева, при падеж последен работен ден на
месеца, за който се отнасят и последна изравнителна в размер на 122.76 лева и падеж –
30.07.2016г.
В срока на действие на договора, Б. П. М. не изпълнявал коректно задължението си
за плащане на дължимите вноски, поради което към 25.03.2010г. дължимите от ответника
суми по договора за кредит били в общ размер на 8612.32 лева, от които 7507.28 лева
главница и 1105.04 лева възнаградителна лихва.
На 25.03.2010г. бил сключен договор за продажба на вземания, с който „***“ А.Е.,
действаща чрез клона си „***“ прехвърлило възмездно на „***“ ЕООД, с ЕИК
***вземанията си към свои длъжници, произтичащи от сключени договори за потребителски
кредит, изброени в Приложение № 1 към Договора, срещу посочената в договора цена,
която цесионерът заплатил в цялост на цедента. Сред прехвърлените вземания са и
вземанията към ответника по Договор за потребителски кредит ***№ ***г.
С договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010г. и Приложение №1 към него
„***“ ЕООД прехвърлило възмездно на ищцовото дружество вземанията придобити по
силата на договора за цесия от 25.03.2010г.
На същата дата „***“ ЕООД възложило на „***“ ООД да извършва извънсъдебно
събиране на вземанията на „***“ ***, представляващи просрочени потребителски кредити
на физически лица, с първоначален кредитор „***“, изрично посочени в нарочни списъци,
приложени към договора.
На 20.05.2010г. от името на „***“ ЕООД, действащо чрез упълномощен
представител „***“ ООД, и за сметка на „***“ ***е сключено споразумение с Б. П. М., с
което последният признава, че дължи сумата от 8613.00 лева, представляваща неплатена
част от задължението му съгласно сключения с банката Договор за потребителски кредит
***№ ***г. Страните се съгласили М. да изплати задължението си разсрочено за периода от
30.05.2010г. до 30.10.2016г. включително на 78 ежемесечни анюитетни вноски съгласно
Погасителен план, при уговорена годишна лихва в размер на основния лихвен процент,
увеличен с надбавка от десет пункта, при първа вноска в размер на 200 лева, всяка следваща
в размер на 150 лева и последна изравнителна, при падеж 30-то число на месеца, за който се
отнасят.
С посоченото споразумение, представляващо договор за спогодба по смисъла на
чл.365 ЗЗД, страните доброволно преуредили по описания начин отношенията си, свързани
с вземанията на „***“ А.Е, действаща чрез клона си „***“ към ответника, произтичащи от
Договора за потребителски кредит ***№ ***г., цедирани последователно на „***“ ЕООД и
на „***“ АДСИЦ.
2
В изпълнение на описаните договорености, Б.П. М. заплатил по банкова сметка на
кредитора сума в размер на общо 450 лева, като извършил два превода: 150 лева на
01.06.2010г. и 300 лева на 20.08.2010г. С извършените плащания ответникът погасил в
цялост първите две разсрочени ежемесечни вноски, дължими за периода от 30.05.2013г. до
30.06.2013г. включително, както и част от третата разсрочена ежемесечна вноска, с падеж
30.07.2010г. за сумата над 50 лева.
Към 19.05.2020г. дължими от ответника били 20 броя ежемесечни вноски за
главница съгласно сключеното споразумение, с настъпили падежи в периода от 30.03.2015г.
до 30.10.2016г. включително.
По заявление на ищеца било образувано ч.гр.д. № 4922/2020г. по описа на ВРС и
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена по
реда на чл.47 ГПК и на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване
дължимостта на вземанията, което породило правен интерес за ищеца от предявяване на
настоящите искове.
Ищецът моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от от ответника, чрез назначения му
особен представител, с който оспорва претенциите като процесуално недопустими, тъй като
ищецът не бил страна по договорните отношения с ответника. Оспорва се наличието на
валиден договор за цесия от 25.03.2010г., с което се прехвърля вземането от „***“ на „***“
ЕООД вземането на своите длъжници.
Оспорва се и валидността на договора за прехвърляне на вземания между „***“
ЕООД и ищцовото дружество. Посочените договори за цесия нямали действия по
отношения на ответника, нямало доказателства той да е получил сумит, както и не били
спазени изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД.
Оспорват се също общите условия към договора за потребителски кредит, като част
от клаузите в тях се поддържа да са неравноправни, противоречащи на закона за защита на
потребителите и нищожни по отношение на същия закон.
Въвежда се възражение за погасяване по давност на вземанията, произтичащи от
договор за потребителски кредит № ***г.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С
писмена молба, постъпила преди заседанието, заявява, че поддържа исковите претенции на
изложените в исковата молба основание и моли за уважаването им. Ответникът се
представлява от особен представител, който оспорва исковете по изложените в отговора на
исковата молба възражения.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, като от ч.гр.д.№ 4922/2020г. по описа на ВРС се установяват
предпоставките за допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в законоустановения
едномесечен срок.
3
На ***г. е сключен Договор за потребителски кредит – ***№ ***г., по силата на
който „***“ АД е предоставила на ответника Б. П. М. кредит в размер на 7600 лева за срок
от 96 месеца.
Към доказателствата по делото са приобщение заверени за вярност копия от
договора за кредит, погасителния план към него и молбата – декларация от ответника, с
която е поискал сключването на договора /л.12-21/.
С договор за продажба на вземания от 25.03.2010г. „***“ А.Е е прехвърлило на
„***“ ЕООД свои вземания в общ размер на 1807584.76 евро, сред които и вземанията си
срещу ответника, възникнали по силата на Договор за потребителски кредит – ***№ ***г.
/л.22-48/.
Длъжникът е уведомен лично за сключения договор за цесия от цедента, което се
установява от представено с исковата молба уведомление за прехвърляне на вземания, върху
което ответникът собственоръчно е изписал, че е уведомен и се е подписал /л.49/.
На 29.03.2010г. е сключен договор за прехвърляне на вземания, с който „***“
ЕООД е прехвърлило на ищцовото дружество „***“ ***, придобити вземания с общ размер
7391502.58 лева, сред които и вземанията срещу ответника произтичащи от Договор за
потребителски кредит – ***№ ***г. /л.50-61/.
Към исковата молба е представено уведомление от цедента за извършеното
прехвърляне на вземания, което е адресирано до длъжника Б. П. М., не няма данни дали е
достигнало до него /л.62/.
С договор за събиране на вземания от 29.03.2010г. ищцовото дружество е
възложило на „***“ ЕООД да извършва действие по извънсъдебно събиране на вземания на
ищцовото дружество. С договор от същата дата „***“ ЕООД е възложило на „***“ ООД да
извършва действия по извънсъдебно събиране на вземания на ищеца /л.63-68 и 69-76/.
На 20.05.2010г. е сключено споразумение между „***“ и ответника Б. П. М., с
което е постигнато съгласие относно размерите на задълженият на ответника по Договор за
потребителски кредит – ***№ ***г. и начина на погасяване на тези задължения. Съгласно
споразумението ответникът се е задължил да заплати сума в общ размер на 8613 лева на 77
равни ежемесечни вноски от 30.06.2010г. до 30.10.2016г. /л.10-11/.
За изясняване на фактическата страна на спора по делото са ангажирани специални
знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че кредитът по договор за потребителски
кредит – ***№ ***г. в размер на 7600 лева е било на 30.07.2008г., като средствата са
постъпили в наличност по сметката на ответника и с тях се е разпоредил титуляра. Към
25.03.2010г. остатъкът по дълга е бил в размер на 7507.28 лева главница и 1105.04 лева
договорни лихви, като последно погасяване от ответника е извършено на 30.10.2008г.
Съгласно споразумение от 20.05.2010г. размерът на задължението за главница по него е бил
8612.32 лева, като последно погасяване от ответника е извършено на 20.08.2010г. Остатъкът
от задължението по споразумението според вещото лице е в размер на 8433.78 лева
главница и 2894.01 лева договорни лихви или общо 11327.79 лева. Дължимата главница с
дати на падеж от 30.03.2015г. до 30.10.2016г. е в размер 2767.89 лева, а мораторната лихва
върху тази главница за периода от 28.04.2017г. до 12.03.2020г. е в размер на 836.46 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, компетентно дадено и
4
неоспорено от страните по делото /л.125-129/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Според изложените по делото фактически твърдения, с доклада по делото е
разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено
да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на Договор за
потребителски кредит – ***№ ***г. между Б. П. М. и „***“ А.Е., действаща чрез клона си
„***“, настъпването на изискуемостта на вземанията по договора за кредит, придобиването
на процесните вземания от ищцовото дружество посредством описаните в исковата молба
два договора за прехвърляне на вземания, както и сключването на спогодба между
ответника и „***“ ООД относно размера и начина на погасяване на задълженията
произтичащи от Договор за потребителски кредит – ***№ ***г.
Сключването на договора за кредит между „***“ А.Е., действаща чрез клона си
„***“, извършените плащания по договора от страна на ответника, неизпълнението от
негова страна на задълженията по договора и размер на тези задължения към 20.05.2010г. се
установяват от представения договор за кредит и от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза.
С исковата молба са представени договори за прехвърляне на вземания, от които се
установява, че ищцовото дружество е придобило процесните вземания срещу длъжника,
както и към 20.05.2010г. е възложило на „***“ ЕООД да извършва действия за извънсъдебно
събиране на вземания от свое име, но за сметка на ищеца. По посочения начин се установява
придобиването на процесните вземания от ищцовото дружество и редовното уведомяване
по чл.99, ал.3 ЗЗД за сключените договори за цесия, включително и чрез получаване на
книжата като приложения към исковата молба.
Действие по извънсъдебно събиране на вземанията се явява сключеното
споразумение с ответника от 20.05.2010г., което има характер на спогодба по смисъла на
чл.365 ЗЗД.
Споразумение, чиято автентичност не е оспорена от ответника, ответникът е
признал качеството си на длъжник по договора за потребителски кредит № *** и размера на
задължението си по същия. С поставяне на подписите на страните по това споразумение
ответникът е признал неизгодния за него факт на промяна на началния му кредитор с новия
цесионер, с което е прекъсната давността по отношение на вземанията, уговорен е нов
размер на дължимите от ответника суми по договора за кредит и нови план за погасяване на
същите. Към датата на сключването на споразумението ищцовото дружество е било титуляр
на вземанията срещу ответника, а третото за спора лице „***“ ЕООД е сключило
споразумението с ответника в изпълнение на задълженията си по договора с ищеца за
събиране на вземания, според който извършва действията от свое име, но за сметка на
ищеца.
Частично неоснователно се явява и възражението за погасяване на вземането по
давност. С подписване на споразумението и уговорените в него падежи на задължението е
започнала да тече нова погасителна давност, доколкото всяко споразумение между
кредитора и длъжника, с което се разсрочва или отсрочва изискуемостта на вземането, има
за последица прекъсване на изтеклата дотогава погасителна давност и преместването на
началния й момент към деня, в който според споразумението вземането става изискуемо. С
оглед това и за падежиралите на 30.03.2015г. и 30.10.2016г. месечни вноски, 5-годишният
давностен срок по чл. 110 ЗЗД към дата на депозиране на заявлението в съда – 18.05.2020г.
5
(съобразно датата на изпращане на заявлението по чл. 410 ГПК) е изтекъл, поради което и
претенцията са сумата от 252.91 лева (125.90 лева по вноската с падеж 30.03.2015г. и 127.01
лева по вноската с падеж 30.04.2015г.) претенцията следва да бъде отхвърлена. Що се отнася
до вноските, падежирали от 30.05.2015г. до 30.10.2016г. включително, предвидения в закона
давностен срок не е изтекъл към датата на депозиране на заявлението в съда, поради което и
претенцията за сумата от 2514.92 лева следва да бъде уважена.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава от деня на забавата, като
съобразно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ датата на падежа.
Или, ответникът е изпаднал в забава от деня следващ падежа на съответната месечна вноска.
Отчитайки направеното възражение за погасяване на претенцията по давност и в
съответствие с правилото на чл. 111, б. „в“, предл. второ ЗЗД, акцесорната претенция на
ищеца за времето от 28.04.2017г. до 17.05.2017г., включително, е погасена по давност.
Размерът на лихвата за забава за периода от 18.05.2017г. до 12.03.2020г., върху уважената
част от главницата от 2514.92 лева, изчислена с помощта на програмен продукт „Апис
Финанси“ възли на 719.54 лева. До този размер претенцията следва да бъде уважена, като за
разликата до предявения размер, претендиран като обезщетение за забава върху вноските с
падеж 30.03.2015г. и 30.04.2015г. (по арг. от чл. 119 ЗЗД) и за периода 28.04.2017г. до
17.05.2017г., включително, претенцията следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от
исковете. Направените от ищеца разноски са в общ размер на 980.62 лева в исковото
производство, от които 90.62 лева довнесена държавна такса, 490 лева депозит за особен
представител, 300 лева депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение
определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК, както и 124.09 лева в заповедното производство.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
108.35 лева в заповедното производство и 856.23 лева в исковото производство, които
разноски да се възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. П. М., с ЕГН
********** и адрес гр.*** ДЪЛЖИ на „***“ ***/с предишно наименование „***“ ***/, с
ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** следните суми, за които е издадена
Заповед № 2042/21.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4922/2020г.
по описа на ВРС:
сумата от 2514.92 лв. /две хиляди петстотин и четиринадесет лева и деветдесет и
две стотинки/, представляваща сборът на 18 броя неплатени ежемесечни вноски за
главница падежирали в периода от 30.05.2015г. до 30.10.2016г., дължими на основание
сключено на 20.05.2010г. споразумение между „***“ ЕООД, но за сметка на „***“ ***/с
ново наименование „***“ ***/ и Б.П. М. споразумение за погасяване на задължения в общ
размер на 8613 лева, вземанията за които са прехвърлени с договор за продажба на вземания
от 25.03.2010г. и Приложение №1 към него от „***“ А.Е., чрез клона си „***“, на „***“
ЕООД, впоследствие цедирани с Договор за прехвърляне на вземания от 09.03.2010г. и
Приложение №1 към него от „***“ ЕООД на „***“ ***/с ново наименование „***“ ***/ и
произтичащи от сключен между М. и „***“ А.Е., чрез клона си „***“ Договор за
6
потребителски кредит – ***№ ***г.,
сумата от 719.54 лв. /седемстотин и деветнадесет лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
18.05.2017г. до 12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда – 18.05.2020г. до окончателно погасяване на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 2514.92 лева до предявения
размер от 2867.89 лева, претендирана като главница по ежемесечни вноски с падеж
30.03.2015г. и 30.04.2015г., както и за разликата над 719.54 лева до предявения размер от
836.46 лева, претендирана като обезщетение за забава върху главницата за незаплатени
ежемесечни вноски с падеж 30.03.2015г. и 30.04.2015г. и за периода от 28.04.2017г. до
17.05.2017г., включително.
ОСЪЖДА Б. П. М., с ЕГН ********** и адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ***/с
предишно наименование „***“ ***/, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.***
сумата от 856.23 лв. /осемстотин петдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща направени в настоящето производство разноски, както и сумата от 108.35
лв. /сто и осем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4922/2020г. по описа на ВРС, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7