РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на тридесети октомври октомври
две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря П. Александрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 77 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на К.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена чрез упълномощния
адвокат П.Н. от САК срещу Наказателно постановление /НП/ №
42-0002160/29.11.2017г., издадено от началника на ОО „АА“ към Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, с което на основание чл.178а, ал.7, т.1,
предл.1 ЗДвП на жалбоподателя Г., като председател на Комисия за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни
средства, е наложено административно наказание - глоба в размер 1500 лв. за
нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б. „б“ във вр. чл.30, ал.1, т.4 от Наредба №Н-32
от 16.12.2011г. на МТИТС, а именно: че е допуснал извършването на периодичен
преглед на автомобил, без собственикът да е представил документ от общината за
платен данък върху превозното средство.
В
жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон. Оспорват се констатациите в Акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и НП с твърдението, че системата за преглед не
допуска извършването на прегледи без въвеждане на данни за платен данък. Сочи
се, че документ за платен данък е бил представен при проверката, като
жалбоподателят не е следвало да следи за достоверността на представения от
клиента документ за платен данък, което обстоятелство безспорно обуславя и
липсата на вина у него. Заявено е в жалбата, че административнонаказващият
орган е имал задължението, след като съобрази, че не е налице изискване към
документа за плащане на данъка да се прилага и удостоверение от общината за
липсата/наличието на задължения за данък ППС, да извърши разследване и да
установи дали действително лицето, предоставило МПС-то за преглед, е
представило някакъв документ за плащане на данък, какъв документ и как
системата е допуснала да се извърши прегледа, каквато проверка обаче не се
сочело да е извършвана. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление се
явява незаконосъобразно и с оглед приложението на материалния закон, тъй като
към настоящия момент е настъпил по-благоприятен закон за дееца по смисъла на
чл.3, ал.2 ЗАНН, а именно: в конкретния случай, с ДВ бр.38 от 2018г.,в сила от
20.05.2018г., била отменена разпоредбата на чл.30, ал.1, т.4 от Наредба
Н-32/16.12.2011г., описана като нарушена от жалбоподателя и към настоящия
момент проверка за изпълнение на условието за заплащане на дължимия данък, се
осъществява посредством автоматизираната информационна система, без да е
необходимо представянето на документ за платен данък, т.е. деянието, за което
жалбоподателят е наказан, към настоящия момент не съставлява административно
нарушение по смисъла на чл.178а, ал.7, т.1, предл.1 ЗДвП. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли да се отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят К.Д.Г. се представлява от адв.П.Н., която
поддържа жалбата и в хода по същество на делото моли съда да постанови решение,
с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно оспореното НП, съгласно
изложените доводи и съображения в жалбата, които според адв.Н. не се променят
от събраните доказателства. Безспорно се твърди, че е установено, че не може да
се направи обоснован извод за това дали системата, обслужваща самия проверяван
пункт, е могла да се задвижи и да бъде издаден протоколът за техническа
изправност, който е приложен по делото. Не било установено органът да е
осъществил правомощията си при спор за платен данък да предприеме мерки за
изясняване на това обстоятелство. Не се установило и за кой точно период е
отчетено да не е платен данъкът, независимо че в кориците на делото след това е
приобщена справка от община Стрелча за наличие на неплатен данък, включително и
към проверявания период. Адв.Н. счита, че доверителят и, като председател на
комисията, за което е бил санкциониран, не е бил длъжен да изследва истински
или неистински е представения документ за платен данък. Адв.Н. поддържа и
довода, че към настоящия момент е налице по-благоприятна разпоредба на ЗАНН и
счита, че оспореното НП е изцяло незаконосъобразно, като моли да бъде отменено
с всички законови последици от това.
Въззиваемата страна Областен отдел „Автомобилна
Администрация“ - София, както и РП-Пирдоп не изпращат свои представители и не
вземат отношение.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
При проверка дейността на пункт
за периодични прегледи на "Оскар Комерс М"
ЕООД, намиращ се в гр.Пирдоп, на
бул. "Стефан Стамболов" № 61 било установено, че на 16.06.2017г., около 10.40 г. К.Д.Г., като председател на комисия за извършване на периодични
технически прегледи на ППС е допуснал извършването на периодичен преглед на лек автомобил
„Мерцедес Ц 270 ЦДИ“, с рег. №РА3033ВМ, собственост на Танчо Груйчев
Кацаров от гр.Стрелча, без същият да е представил документ от Общината за
платен данък върху превозното средство, изискуем към деня на извършване на
периодичния преглед, съгласно чл.60, ал.6 ЗМДТ и издал УТИ на ППС № №13572157 от 16.06.2017г. За установеното нарушение свидетелят К.С.К.,
на длъжност инспектор в ОО "АА" – София, в присъствието на свидетеля И.А.К., издал АУАН бл.№ 242734/11.10.2017г.,
квалифицирайки нарушението като такова по чл.30, ал.1, т.4 от Наредба № Н-32 на МТИТС. Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено
наказателно постановление № 42-0002160/ 29.11.2017 г. на Началник ОО "Автомобилна администрация" -
София, с което на жалбоподателя К.Г. за
виновно нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б. "б" от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, вр. чл.30, ал.1, т.4 от същата наредба
и на основание чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 ЗДвП било
наложено административно наказание глоба в размер 1500.00 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния
анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства,
а именно: писмените доказателства - АУАН
№ 242734/11.10.2017 г., Протокол № 13572157 от 16.06.2017 г., Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на
транспорта, информациите, технологиите и съобщенията, писмо изх. № С-3311/03.07.2019 г. от община Стрелча, ведно с дубликат от приходна квитанция с №**********/
23.11.2017г., писмо изх. №2538/16.05.2019г., от община Стрелча,
ведно със справка за неплатени задължения на лицето Танчо Груйчев Кацаров към
община Стрелча /находяща се в кориците на приобщеното НАХД №7003/2019г. на
Софийски районен съд/, както
и от гласните доказателствени средства -
показанията на свидетелите К.С.К. и И.А.К..
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени
доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 283 НПК, тъй
като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
Видно от справката за неплатени
задължения към дата 15.05.2019г. лицето Танчо Груйчев Кацаров няма неплатени
данъци за МПС марка „Мерцедес“ с рег. № РА3033ВМ. Видно от дубликата на
приходна квитанция №*********/23.11.2017г., издадена от
община Стрелча, Танчо Груйчев Кацаров е заплатил на 23.11.2017г. сумата от
712.67 лв., представляваща данък за 2014, 2015, 2016 и 2017г. за МПС „Мерцедес
Ц 270 ЦДИ“, с рег. № РА3033ВМ.
Видно от протокол № 13572157/16.06.2017г.,
подписан от К.Д.Г. – председател на комисия и Георги Цветанов Кунин – член на
комисия, е бил извършен преглед на техническата изправност на ППС - „Мерцедес Ц
270 ЦДИ“, с рег. № РА3033ВМ, като е отбелязано, че „се
допуска ППС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване“ и
прегледът е валиден до 16.06.2018г. В т.0.5 от протокола е отбелязано наличието
на „платен данък за ППС“.
Съдът кредитира с доверие показанията на двамата
разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, от които се установява, че проверка
на място в пункта за технически прегледи на „Оскар Комерс М“ ЕООД в гр.Пирдоп
не е правена, а констатацията на нарушението е изцяло по документи. Свидетелят К.К.
– инспектор към 2017г. в ОО „АА“ – София, заявява, че от Министерството са им
изпратили информация, която те си проверяват – вероятно в общините, след това я
предоставят на тях и те съставят акт, но лично на място не са ходили и актът е
съставен по документи. Според свидетеля К. и друг път са проверявали този
пункт, но предишни нарушения не са установявали. Свидетелят не е сигурен дали
би могла да се излъже системата за техническите прегледи към 2017г. Свидетелят И.К.,
който към 2017г. също е бил инспектор в ОО „АА“ – София, не си спомня
конкретика по случая, но заявява, че те не са извършвали лично проверка и е
възможно да са им дали информация, че е извършвана проверка от службата им,
като уточнява, че проверката обикновено се е извършвала в системата на ДАИ, а
също и чрез достъп до данъчното.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против
подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения
срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 04.01.2019г. срещу подпис, а жалбата е
подадена по пощата на 10.01.2019г. и е входирана на 11.01.2019г.).
Съдът, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на наказателното постановление,
намери че наказателното постановление е незаконосъобразно
издадено.
Компетентността
на издаващия наказателното постановление началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – София се извежда от представената по делото Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на
транспорта, информациите, технологиите и съобщенията, с която сред определените длъжностни
лица, които могат да издават наказателни постановления по Закона за движение по
пътищата и подзаконовите нормативни актове, са поставени началниците на
областен отдел „Автомобилна администрация“ в Главна Дирекция „Автомобилна
администрация“ /т.6 от заповедта/. Няма спор, че актосъставителят е заемал
длъжността „инспектор“ в ОО „АА“, т.е. е имал качеството на контролен орган, а
съгласно чл.51 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС, за
констатираните нарушения по наредбата контролните органи съставят актове за
установяване на административни нарушения.
В разпоредбата на чл. 11, ал.2 от Наредба Н-32 е въведено
изискване към контролно техническите пунктове да имат компютъризирана система
за управление на работата на средствата за измерване и информационна система за
електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС. Тази информационна
система е следвало да осигурява автоматична проверка на платен данък върху ППС,
когато е предоставен технически съвместим с информационната система по тази
алинея достъп до базата данни за платен данък от съответната община, както и
възможност за еднозначно идентифициране на документа за платен данък върху ППС
съгласно чл.11, ал.3, т.17 и т.18 от Наредбата. Съгласно действалата към
момента на проверката разпоредба на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-32 (отм.
ДВ бр.38 в сила от 20.05.2018 г.), при периодичен преглед на ППС, следва да се
представи документ за платен данък върху ППС, изискуем към момента на
извършване на периодичния преглед на ППС съгласно чл. 60, ал. 4 ЗМДТ или
документ, че лицата са освободени от данък съгласно чл. 58 ЗМДТ. Документите
трябва да са обозначени или маркирани за еднозначно идентифициране чрез
информационната система по чл.11, ал.3 от Наредба Н-32 и се изискват само
когато от автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не се дължи
данък върху съответното ППС.
Съществува приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба Н-32, представляващо
Методика за извършването на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на ППС, според която - част 2, раздел 1, т.2 (в сила от 01.09.2014
г.), периодичният преглед на ППС се извършва, ако са представени съответните
документи по чл. 30 от Наредба Н-32, като преди началото на прегледа
председателят на комисията проверява представените документи. Според нормата на
чл.30, ал.4 от Наредбата (отм.), председателят на комисията има право да
изисква документ за платен данък върху ППС, когато при автоматичната проверка
не се получи потвърждение, че не се дължи данък за съответното ППС.
Председателят трябва да сканира представения от лицето документ, маркиран със
стикер за еднозначно разпознаване, като прегледът се извършва след
потвърждение, че не се дължи данък. Ако не се получи потвърждение, че не се
дължи данък върху съответното ППС, председателя на комисията отразява
несъответствията в протокола и не се извършва периодичния преглед.
Съгласно чл.11, ал.5 от Наредба Н-32, компетентността,
респективно задължението за утвърждаване на елементите за маркиране на
документите за платен данък върху ППС или документ, че са освободени от данък
върху ППС, е на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна
администрация" или упълномощено лице, като общините получават елементите
за маркиране срещу платена от тях цена.
По делото е установено, че на 16.06.2017 г. лек автомобил марка "Мерцедес", модел "Ц 270 ЦДИ"
рег. № РА3033ВМ, е преминал в пункт в гр.Пирдоп технически преглед при комисия, председателствана от К.Д.Г.. Ясно е, че към момента на извършване на периодичния преглед не
е бил налице достъп до база данни на общините за платени данъци върху ППС,
доколкото към този момент системата въобще не е била предвидена, а още по-малко разработена и внедрена за
експлоатация. Административно-наказващият
орган, чиято е тежестта за доказване на санкционираното нарушение, е следвало
да представи като част от преписката доказателствата, на база на които е
установил нарушението, което не е сторено, а свидетелите заявиха, че лична
проверка на място в пункта за технически прегледи не са извършвали, поради
което на вниманието на съда следваше да се представят достатъчно доказателства,
от които недвусмислено може да се изведе нарушението. На съда е служебно
известно, че системата на ИА „АА“ позволява изваждане на протокол за всеки един
извършен преглед, в който протокол фигурира опцията „преглед на данъчна
бележка“, което явно не е сторено от контролните органи, предвид че такива
доказателства той не е представил.
Съдът намира, че съдържанието на НП е изрично дефинирано по закон и не се поставя под съмнение
необходимостта от пълно и точно описание на посочените реквизити в чл. 57 ЗАНН.
В процесния случай в НП, както и в АУАН не са
посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и
доказателствата, които го потвърждават. Установи се още от свидетелските показания, че актосъставителят
и единственият свидетел по АУАН, не са били очевидци на установяване на
нарушението, а информация за нарушението им е била подадена от други лица и в
този смисъл е нарушено правилото на чл.40, ал.3 ЗАНН, според което при липса на свидетели,
присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност
да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
Посочена за нарушена е разпоредбата на чл.43, ал.1, т.1, б.
"б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., съгласно която при извършване
на периодични прегледи на ППС председателят на комисията следи за качественото
и пълнообемно провеждане на периодичните прегледи на ППС от страна на
техническите специалисти, като не допуска извършването на периодичен преглед на
ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи,
определени в тази наредба. Съгласно чл. 30, ал.1, т.4 от Наредбата при
периодичния преглед на ППС се представя документ за платен данък върху
превозните средства, изискуем към деня на извършване на периодичния преглед на
ППС съгласно ЗМДТ или документ, че са освободени от данък съгласно чл.58 ЗМДТ;
документите трябва да са обозначени или маркирани за еднозначно идентифициране
чрез информационната система по чл.11, ал.3 от Наредбата. Разпоредбата на
чл.60, ал.6 от Закона за местните данъци и такси въвежда заплащането на данък
върху превозните средства като условие за редовност на годишния технически
преглед на същите, чието изпълнение се удостоверява с представянето на издаден
или заверен от общината документ.
В процесния случай е видно от протокола от извършен
периодичен преглед за техническа изправност на лек автомобил марка "Мерцедес", модел "Ц 270 ЦДИ",
с рег. № РА3033ВМ, че в позиция 0.5 от протокола за извършен технически
преглед на процесния автомобил е била отбелязана графата
"да" - "Платен данък за ППС". По делото се събраха доказателства от община Стрелча, че
в действителност към датата на прегледа – 16.06.2017г. за подложения на
технически преглед автомобил не са били заплатени данъците за 2014г., 2015г.,
2016г. и 2017г. В АУАН и НП обаче не е отразено данъкът за коя година не е бил
платен, а това обстоятелство е част от съставомерния фактически състав на
нарушението. Практически недоказуемо към настоящия момент е обстоятелството
дали лицето, предоставило за проверка автомобила, е представило или не документ
за заплатени данъци, доколкото фактът, че изискуемият данък не е бил платен, не
води автоматично до извод, че документ не е представен. Жалбоподателят не може
да бъде санкциониран за това, че към момента, в който му е връчено
наказателното постановление – близо две години след установяване на
нарушението, не ангажира доказателства, че към процесната дата му е бил
представен документ за платен данък. Това е така, тъй като към 2019г. в пунктовете
за технически прегледи вече функционира друга система, въведена в експлоатация
поради новостите в законодателството и от нея не може да бъде извлечена
информация за прегледите, отразявани в старата система. В този смисъл,
неустановима се явява и субективната страна на нарушението, тъй като в случай,
че на вниманието на жалбоподателя е предоставен документ, който е бил
неистински по една или друга причина, той не е могъл да формира знание за това
и следва да се отчете липса на вина.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, наказващият
орган преди да се произнесе по административнонаказателната преписка, проверява
акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, преценява
възраженията на наказателноотговорното лице и събраните доказателства, а когато
е необходимо извършва и разследване по спорните обстоятелства. Тежестта на
доказване лежи върху органа, издал НП. В
административнонаказателния процес действа презумпцията за невиновност на
лицето, посочено в АУАН и НП като нарушител. АУАН няма презумптивна
доказателствена сила, обстоятелствата отразени в акта не се считат за установен
до доказване на противното. Съобразно възприетото принципно положение в т.7 на
ППВС № 10 от 28.09.1973 г. отразените в АУАН фактически констатации не се считат
за установени до доказване на противното и затова административно-наказателното обвинение следва да се установи с допустимите
от закона доказателства. Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗАНН, в 7-дневен срок от
получаване на жалбата, наказващият орган я изпраща заедно с цялата преписка на
съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва всички
доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление. Установеният факт, че към датата на
прегледа не са били платени данъците за МПС-то, подложено на преглед, не влече непременно извод, че при прегледа не е представен
никакъв документ за плащане, включително и манипулиран такъв. При разглеждане
на делото не са събрани доказателства, които да опровергават този извод.
Липсата на доказателства, опровергаващи отразеното в протокола, че е представен
документ за платен данък за лекия автомобил и липсата на данни какъв по вид и
характеристика документ е представен при извършване на процесния технически
преглед води до извода, че описаното в наказателното постановление нарушение не
е доказано. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение,
административният орган се позовава единствено на протокола от извършен периодичен
преглед на ППС, без да посочва други доказателства и не извършва проверка по спорните обстоятелства. Така наказващият орган е допуснал нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
опорочава наказателното постановление. Тежест на доказване както в
административнонаказателното производство, така и при съдебното оспорване на НП
лежи върху административнонаказващия орган, който трябва да докаже
съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, да докаже
извършеното нарушение при наличието на умисъл (пряк или евентуален), включително
с данните от преписката, обосноваващи НП. Изпълнението на това задължение е
елемент от принципа на законосъобразност, а в
процесния случай АНО не се е съобразил със задължението на тежест на доказване.
Актосъставителят е квалифицирал
нарушението като такова по чл.
30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС, която разпоредба
обаче не вменява задължения на председателя на комисията във връзка с
извършване на технически прегледи, а определя единствено вида на документите,
които се представят при периодичния преглед. Едва в НП за пръв път е посочена
приложимата материалноправна разпоредба, съдържаща правило за поведение, а
именно: чл.43, ал.1, т.1 б. "б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, като макар да е направена привръзка
с чл. 30, ал.1, т.4 от наредбата, квалификацията в АУАН и НП се различава, с
което може да се счете нарушено правото на защита на соченото за нарушител
лице. Нещо повече - според съда, за да бъде правилна квалификацията на
нарушението в случая е следвало да бъде направена привръзка с приложение №5, част 2, раздел 1, т. 2 б. "б" от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, доколкото там се съдържа методика за извършване на периодичния преглед,
която председателят на комисията следва да съблюдава. В
наказателното постановление обаче не само че тази разпоредба изобщо не е
упомената, но липсва и еднозначно посочване на фактите, от които с
категоричност да се отсъди за нейното нарушение.
На следващо място разпоредбата,
която е приета за нарушена и която е цитирана в АУАН и НП и е послужила като основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя чрез връзката с
чл.43, ал.1, т.1, б. "б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС,
е отменена с ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г., като след
20.05.2018 г. не съществува задължение по Наредбата да се представя документ за
платен данък върху превозните средства. Задължението по чл.30, ал.1, т.4 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС е отпаднало на 20.05.2018 г., поради
което действията (така, както са описани в акта и НП) на жалбоподателя вече не осъществяват състав на административно нарушение по
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. В Част 2, Раздел 1, т. 2, б. Б от
Методиката по Приложение 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата недвусмислено
законодателя е указал, че прегледът се извършва единствено и само след
потвърждение, че данъкът не се дължи. Точка 2, б. "б" от раздел 1,
Част II на Приложение 5 към Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС е изменена
с ДВ, бр. 38 от 2018 г. в сила от 20.05.2018 г. и вече според изменението,
когато при автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не се дължи
данък върху превозното средство и/или задължителна застраховка (когато има
достъп до базата данни), председателят на комисията отразява несъответствията в
протокола (приложения № 9, 10, 11 или 15) и не извършва периодичния преглед на
ППС. Т.е. същият няма задължение да изисква и сканира документ за
платен данък върху превозните средства, изискуем към деня на извършването на
периодичния преглед на ППС, маркиран със стикер за еднозначно разпознаване
(изискване на цитираната в АУАН и НП отменена разпоредба на чл. 30, ал. 1, т. 4
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС). На жалбоподателя е вменено неизпълнение на задължение на
текст от Наредба № Н-32/2011 г., нормата от която обаче към настоящия момент е
отменена. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 178а,
ал.7, т.1, предл.1 от ЗДвП, визираща неизпълнение именно на задължение от
Наредба № Н-32/2011 г. Отмяната на разпоредбата на чл.30, ал.1, т.4 от
Наредбата влече като последица и отпадане на административнонаказателната
отговорност точно за този вид нарушения. С оглед на това, в хода на настоящото производство е налице условие и за
прилагане на чл.3, ал.2 ЗАНН, съгласно който ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, тъй като преди влизане
в сила на наказателното постановление е влязъл в сила по-благоприятен за дееца
закон. Такава е и
практиката на касационните съдилища за случаи като настоящия – напр. Решение № 4660 от 04.7.2019
г. по адм.д. № 5045/2019 г. на Административен съд –
София и Решение №
2097 от 19.10.2018 г. по к.адм.н.д. № 1825/2018 г. на Административен съд –
Пловдив.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1, предл.3 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002160/29.11.2017г., издадено от Началник ОО "АА" - гр. София, с което на К.Д.Г., с ЕГН: **********, на основание чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 ЗДвП, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.43, ал.1,
т.1, б. "б" от Наредба № Н -32 от 16.12.2011 г. на МТИТС във връзка с
чл.30, ал.1, т.4 от същата наредба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: