№ 175
гр. Бл. , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – Бл. в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501206 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е въззивна жалба от адв. И.Д., АК Бл., със съдебен адрес гр.П., ул.“Ал.Ст.“ ..,
., в качеството й на процесуален представител на Ф. И. Д., с ЕГН **********, срещу
Решение № 456/15.07.2020г., постановено по гр.д. № 1784/2019г., по описа на Районен съд –
П., въз основа на която е образувано настоящото в.гр.д. № 1206/2020г. по описа на ОС – Бл..
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалвания акт.
Поддържа се, че изводът на първоинстанционния съд, че е налице валидно облигационно
отношение между „В.“ и ответникът Ф.Д. е неправилен, тъй като е нарушен материалния
закон и същия е в противоречие със събраните доказателства по делото, тъй като по делото
не е представен писмен договор и общи условия. На следващо място се излагат доводи, че са
допуснати и процесуални нарушения от първоинстанционния съд, който е обърнал
доказателствената тежест, като въпреки че в изготвения доклад е възложил в
доказателствена тежест на ищеца да установи и докаже претенцията си, в решението е
възложил тежестта на доказване на ответника. В тази насока е възложено на ответника да
докаже, че е уведомил ищеца за настъпила промяна в собствеността, въпреки, че е
установено, че този имот никога не е бил собственост на ответника. Изложено е, че е
недопустим извода на съда, че е ирелевантно за процеса дали ответникът е собственик на
водоснабдения имот, тъй като такива са твърденията на ищеца, както в исковата молба, така
1
и в заявлението по чл.410 от ГПК. Наведени са доводи, че липсват доказателства приети по
делото, които да сочат, че абонатния номер посочен в исковата молба се идентифицира с
ответника, и същия се отнася за процесния обект, както и липсват доказателства, че № на
водомера е зачислен именно на ответника. Поддържа се, че РС П. е допуснал и друго
процесуално нарушение, като се е позовал в решението на представените с исковата молба
документи – справка за абонат и протокол, въпреки, че верността на същите е била оспорена
от ответника и видно от делото ищцовото дружество не е ангажирало каквито и да било
доказателства след направеното оспорване, за да докаже истинността на тези частни
документи.
Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено и предявеният иск да
бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноските направени за въззивното производство
включително заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателя Д., редовно призован, не
се явява, не се представлява. С писмена молба подадена от пълномощника му се поддържа
въззивната жалба. Заявено е, при разглеждане на делото се иска да бъде взето предвид
обстоятелството, че в началото на годината при проведен разговор със собственика на
процесния имот, същата е уверила, че не дължи плащане към „В.“ ЕООД гр. П. за минали
години, включително и за периода от 31.10.2015г. – 25.04.2019г.
Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява, не се представлява. В писмена
молба е заявено, че след постановяване на първоинстанционното решение и преди
образуване на въззивното производство задължението предмет на съдебния спор е било
изплатено изцяло. С оглед изложеното и след дадени от съда указания е уточнено, че се иска
съдът да се произнесе по съществото на спора, като се съобрази с извършеното плащане,
както и с това, че когато ответника е станал причина за образуване на исковото
производство, но в хода му е заплатил претендираната сума, той няма право на разноски, а е
длъжен да възмезди ищеца за направените от него разноски. Изложено е, че такива обаче не
следва да бъдат присъждани, тъй като са изплатени и В. ЕООД не претендира съдебни
разноски.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа
на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, и
съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното
производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа
необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по администрирането й,
поради което съдът я намира за допустима.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС П. е валидно и допустимо,
а по същество е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна поради следното:
Предявен е пред първоинстанционния съд иск с правно основание чл. 422 от ГПК от „В.“
2
ЕООД гр. П., ул. “О., представлявано от управителя инж. Ив.Т.Хр. против Ф. И. Д., с ЕГН
**********, с адрес гр. П., с. К. ул. “Стр., за признаване за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на „В.“ ЕООД, гр. П., сумата от 458,59 лв., представляваща
непогасено задължение за консумирана и незаплатена питейна вода за периода от
31.10.2015г. до 25.04.2019г., за имот, находящ се на адрес ул.“Стр., с абонатен № .....,
отчетена с водомер № 50401011881, която сума е предмет на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 896/2019г. по описа на РС П..
Ответника, не е депозирал в срок писмен отговор.
В хода на производството пред РС П. са представени и приети писмени доказателства, от
които се установява следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното в цялост производство по ч.гр.д.№ 896/2019г. по описа на РС П.
по заявление на В. ЕООД гр.П., срещу длъжника Ф. И. Д., е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Д. да заплати на
кредитора сумата от 458,59 лв., представляваща неплатена цена на консумирана в периода
от 31.10.2015г. до 25.04.2019г. вода, както и 25,00 лв. заплатена държавна такса за
образуване на делото. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК е депозирал възражение, че не дължи изпълнение на вземането,
тъй като не е включен във водопровода на с.К. нито има поставен водомер. Посочил е, че
ползва поливна вода от реката за битови нужди. Къщата е лятна и същия живее в нея
сезонно, не ползва вода от водопровода, защото къщата не е включена.
По делото е приобщен като доказателство протокол № 150519-1 от 15.05.2019г. съставен
в село К. община П., с който подписаните А.А. – водопроводчик и Г.Ч. – водопроводчик, са
удостоверили, че са прекъснали водоподаването за имот, находящ се в с.К. ул.“Стр., ползван
от Ф.Д..
Като доказателство е приобщена справка за абонат за периода от 01.01.1999г. до
30.04.2019г.
От страна на ответника е представен като доказателство нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот №..., том .., рег.№ ..., дело №....г. на нотариус К.Т., от който се
установява, че по силата на същия В.П. е станала собственик на УПИ .. -576, в кв.77, по
регулационния план на с.К. общ.П., с площ от 1120 кв.м., ведно с Двуетажна паянтова
жилищна сграда, построена в северозападната част на имота със застроена площ от 64,00
кв.м. и УПИ ..I – 576 в кв.77 по регулационния план на с.К. общ.П., с площ от 800 кв.м.
От заверено копие на личната карта на ответника Д., се установява, че същия е с
постоянен адрес с.К., общ.П..
Въз основа на така установеното от фактическа страна, районният съд е направил краен
извод за основателност на исковата претенция, като е признал за установено, че ответника
дължи на ищеца претендираната сума от 458,59 лв.
При проверката на правилността на постановеното решение, въззивният съд съобрази
следното:
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от
първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации и
правни изводи.
В хода на производството след постановяване на първоинстанционното решение,
съобразно заявеното от ищеца, се установи, че задължението предмет на исковата претенция
3
е заплатен. Това твърдение на ищеца въззиваем е такова за неизгоден факт, поради което и
независимо, че не са ангажирани доказателства от страните следва да бъде съобразено по
реда на чл.235, ал.3 от ГПК. Горното налага извода, че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено, а исковете предмет на претенцията да бъдат отхвърлени поради
извършено плащане на задължението от страна на въззивника.
По разноските: Претенция за разноски е направена единствено от въззивника. Съдът
обаче намира, че разноски на същия не се дължат, тъй като с процесуалното си поведение,
подаване на възражение срещу издадената заповед, същия е дал повод за завеждане на
делото, като задължението предмет на спора е изплатено след постановяване на
първоинстанционното решение, каквито са именно и неговите твърдения. С оглед горното
не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК за присъждане на разноски в полза на
въззивника.
Въззивното съдебно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно
ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
Водим от горното, ОС Бл.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 456/15.07.2020г. постановено по гр.д. № 1784/2019 г. по описа на
РС – П. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „В.“ ЕООД гр.П., със седалище и адрес на управление
гр.П., ул.“..., с ЕИК ......., представлявано от управителя инж. Ив.Т.Хр., за признаване за
установено, че Ф. И. Д., с ЕГН **********, от с.К. ул.“ Стр., му дължи сумата от 458,59
/четиристотин петдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ лева, представляваща
неизплатена и консумирана вода, отчетена от водомер с № 50401011881, абонатен номер
....., вписан на името на ответника за периода от 31.10.2015г. до 25.04.2019г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1291/12.06.2019г. по ч.гр.д.№ 896/2019г. по описа на РС П., поради плащане извършено в
хода на процеса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4