Р Е Ш Е Н И Е
№ 1705/ 07.08.2018 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХXXVІІ – ми граждански състав
На десети юли две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря Н.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 2755 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба
на Х.М.Х. срещу М.И.О., за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 16402.56 лв., която ищцата, като солидарен длъжник по договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 18906/21.02.2007 год.,
сключен между страните - кредитополучатели и „Юробанк (България)” АД, е платила
в периода от м.април 2011 год. до м.март 2018 год. и надхвърляща припадащата й
се част по посочения договор за кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
Исковете са с правно основание в чл.127, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и се поддържат от пълномощника на ищцата, който ангажира доказателства и моли за тяхното уважаване, както и присъждане на разноските по делото.
Ответникът, по реда на чл.131 от ГПК и лично, в проведеното открито заседание, оспорва исковете, моли за отхвърлянето им. Също претендира деловодни разноски.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Страните не спорят, че са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, както и че по време на брака помежду им, са изтеглили банков кредит в размер на 23 850 евро, по който общото задължение, вкл. главница, лихви и разноски възлиза на 58 588.82 евро и за връщане на който са се задължили солидарно.
Впрочем, в тази връзка са и представените решение по гр.д.№ 9546/2010 год. на БРС (служебно известно на съда), договор за кредит за покупка на недвижим имот, сключен между страните по делото и „Българска пощенска банка“ АД (понастоящем „Юробанк България“ АД), както и погасителен план.
В периода от 15.04.2011 год. до 07.03.2018 год., видно от приложените към исковата молба банкови бордера, приети като неоспорени по делото, ищцата е погасила част от общото задължение по кредита, възлизаща на 32 805.11 лв.
При така установената фактическа обстановка, настоящия състав на Бургаския районен съд намира предявените искове за неоснователни.
Според чл.127, ал.2 от ЗЗД, всеки от солидарните длъжници, който е изпълнил повече от припадащата му се част, може да иска от другите това, което е надплатил.
Спорът е по правото и по - точно за смисъла, вложен от законодателя в цитираната разпоредба, при употребата на словосъчетанието „своята част.
Категорично, задължението за връщане на предоставения кредит, с оглед множеството длъжници - кредитополучатели, е съвокупно, неделимо, тъй като и двамата дължат връщане. Тази неделимост, както и солидарността, е по волята на съдоговорителите и е качество на задължението (с оглед субектите), а не фактическото му (обективно) състояние, като и двете ползват кредитора, в отношенията му с длъжниците. Затова за последните е изключена възможността всеки от тях да погаси само половината от задължението по кредита.
Дори да е уговорено между страните, че погасяването ще става разсрочено, на месечни вноски, това е негова особеност от обективна страна, но не характеризира дълга като делим - както се каза, делимостта/неделимостта на задължението е негова характеристика, с оглед субекта - така р.261-2011-IV ГО. Следователно, не може да се приеме, че смисълът, вложен при употребата на „своята част“ в чл.127, ал.2 от ЗЗД, касае обективната страна на задължението, в т.ч. и особеностите на неговото изпълнение, а оттам - че за всяка вноска, платена изцяло от единия от солидарните длъжници, платилият има право на иск срещу другия солидарен длъжник.
Във вътрешните отношения между солидарните длъжници се прилага принципа за разделност, т.е. всеки от тях дължи част, съответна на броя им. В случая солидарните длъжници са двама и всеки дължи по ½ от целия дълг и при приетото по - горе, само ако ищцата е заплатила сума, надвишаваща нейната част от дълга, може да претендира от ответника заплащане на разликата между платеното и дължимото от нея. В тази връзка настоящият състав се придържа към р. 196-2015-IV ГО; р.827-2010-IV ГО.
И понеже за процесния период Х.Х. е изплатила сума от 32805.11 лв., при общ размер на дълга от 114 589.77 лв.( 58 588.82 евро х 1.95583 лв.), претенциите й са неоснователни.
На ответника разноски не се следват, тъй като липсват доказателства за сторени такива.
Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Х.М.Х. ***, ЕГН - **********, предявени срещу М.И.О. ***, ЕГН - **********, за осъждане на ответника, на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищцата сумата от 16402.56 лв., която тя, като солидарен длъжник по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 18906/21.02.2007 год., сключен между страните - кредитополучатели и „Юробанк България” АД, е платила в периода от м.април 2011 год. до м.март 2018 год. и надхвърляща припадащата й се част по посочения договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на депозиране на исковата молба - 18.04.2018 год. до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия:......./п/..................
Вярно с оригинала:
СА