№ 18908
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110157585 по
описа за 2023 година
Г. К. Г. е предявил срещу „....“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на разпространени от ответника клеветнически
твърдения и обидни думи чрез публикуване на 29.07.2023 г. в издавана от ответното
дружество електронна медия на интернет страница с домейн https://www.standartnews.com/
статия, озаглавена „Страшни подробности за садиста с макетното ножче. Държавата се
вдигна.“ и подзаглавие „Бил е осъждан, съдийката, която го пусна – наказвана“, ведно със
законната лихва от 19.10.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 29.07.2023 г. в 20:02 минути на електронния новинарски сайт на
ответника - https://www.standartnews.com/ е публикувана процесната статия. Твърди, че
последната съдържа редица неверни факти и твърдения, които изопачават истината и не
отразяват реално ситуацията. Сочи, че статията е разгледана от 5 811 лица. Излага, че се е
запознал със съдържанието още в деня на нейното публикуване, като може да бъде
намерена и понастоящем на сайта на ответното дружество. Видно от съдържанието на
статията ищецът е представен в изключително негативна светлина – личността му е
определена като „садист“, „изверг“, „рецидивист“, „чудовище“, като съдържанието е и
видимо богато на обидни изрази, нападки и клевети, които поругават негови законово
защитени права, а именно – доброто му име, достойнство, авторитет, самоуважение и
репутацията му, които си е изградил сред членовете на обществото и приятелското му
обкръжение. Сочи, че в съдържанието на статията е посочено и че ищецът „наряза на 400
места по главата и тялото 18-годишната си приятелка, обръсна косата и счупи носа“,
както и че „е осъждан вече на пробация в началото на годината с две мерки и отново за
побой и пак за „лека телесна повреда“. От така изложените неверни факти и оценъчни
1
твърдения ищецът се е почувствал силно засегнат, обиден, омерзен и оклеветен до степен да
се страхува да излиза от дома си и да се страхува за живота си поради нестихващите нападки
в социалните мрежи и по телефона. Твърди, че поради това посетил клиничен психолог,
чието заключение гласяло, че Г. Г. е възприел отправените към него заплахи за реални и за
възможно да бъдат осъществени. Вследствие на това ищецът станал лабилен, емоционално
неустойчив, напрегнат, тревожен индивид с проблеми със съня. Сочи, че има постоянни
оплаквания от главоболие, понижено настроение, самочувствие и самооценка, изпитва
чувство за несигурност и застрашеност. Позорните и скандални квалификации, както и
неверните и непроверени твърдения, предизвикали сериозен дискомфорт и неприятни
усещания както за ищеца, така и за цялото му семейство, отразили се върху социалните му
контакти, приятелското му обкръжение, което се отдръпнало изцяло от него и дали
негативен ефект върху връзката му с неговата годеница. Ищецът твърди, че процесните
думи и клеветнически твърдения го представят на общността като жесток, извратен,
вулгарен, безпощаден садист и насилник. Квалификациите от статията, приписващи на
ищеца извършването на тежко престъпление, придобило изключителна медийна
популярност, били употребени с пряк умисъл и с цел личността на ищеца да бъде унизена и
опозорена. Използвайки описаните в статията изразни средства, авторът е изложил
дълбоко унизителни за честта и крайно неверни за достойнството на ищеца твърдения.
Посочва, че издателят не е упражнил надзорните си функции и е позволил клеветническите
твърдения и обидни думи спрямо ищеца да бъдат публикувани и да достигнат до голям брой
читатели. Посочва, че следва да бъде ангажирана отговорността за вреди на издателя в
качеството му на възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, тъй като последният не е
спазил добрите журналистически практики и не е проверил достоверността на изнесената в
статията информация, както и че авторът на статията не е бил наясно с действителния
извършител на престъпното деяние и е действал недобросъвестно. Излага, че свободата на
словото е човешко право от фундаментално значение за обществото, но в случая е
използвана с цел да се увреди доброто му име, да му се причинят душевни терзания и да се
накърнят честта и достойнството му. Употребявайки клеветнически твърдения ответното
дружество е нарушило установените в чл. 39, ал. 1 КРБ граници и рамките на правото на
свободно изразяване на мнение. Намира, че са налице всички елементи от обективна и
субективна страна на деликтно поведение, изразяващо се в нанасяне на обида. Безспорно се
установявало и че процесните твърдения в статията не са подкрепени с каквито и да е
доказателства, а с тях се цели единствено да се предизвикат негативни реакции сред
обществото и да се подсили въздействието на материала в публикуваната статия.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Противопоставя се
категорично на изложените с исковата молба твърдения и счита, че същите не отговарят на
обективната действителност и са представени от ищеца по изопачен начин. Оспорва
журналисти на ответното дружество да са извършвали посочените противоправни действия.
Оспорва авторството на процесните думи и изрази от съдържанието на статията с
твърдения, че процесният материал не е авторски, а е резултат от използване на множество
2
статии от интернет пространството, публикувани преди спорната статия. Счита, че в случая
ищецът е избрал да предяви претенцията си към дружество, от което би могъл евентуално да
събере присъдените в негова полза суми за вреди, вместо да търси отговорност от
действителните автори на статията. Ответникът сочи, че в процесната статия е посочен
източникът на материала, а именно „Телеграф“. Сочи, че от написаното в материала не може
да се направи категоричен извод кое точно лице се визира, тъй като има много лица с името
Г. Г.. Ответникът твърди, че в своята работа спазва добрата журналистическа практика да
събира информация от различни източници, а механизмът на работа на ответното дружество
осигурява система от проверки, чийто продукт е добросъвестната журналистика. Излага, че
законодателят е предвидил в защита на увреденото лице възможност за право на отговор или
на друг начин, чрез който да изложи позицията си по отношение процесните твърдения. По
делото липсвали данни ищецът да е упражнил това свое право или въобще да е потърсил
журналистите на ответното дружество с молба за корекция на съдържанието на статията.
Твърди, че дори и ищецът да е претърпял вреди, то те не са в причинно-следствена връзка с
процесната статия, тъй като една медия не може да носи отговорност за нещо,
разпространено едновременно от всички средства и платформи за масово осведомяване и
комуникация. Твърди, че не са налице елементите от състава на непозволеното увреждане.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Не е спорно по делото, че на 29.07.2023 г. в 20:02 часа на електронния сайт на
ответника - https://www.standartnews.com/ е публикувана процесната статия със заглавие:
„Страшни подробности за садиста с макетното ножче. Държавата се вдигна.“ и подзаглавие
„Бил е осъждан, съдийката, която го пусна – наказвана“.
За установяване на спорните обстоятелства по делото е приета разпечатка на
процесната статия.
Приобщени са статии с подобно съдържание в множество други медии, както и
справка за заведените дела от ищеца срещу тези медии.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свид. Л.Д.Г. която разказва, че
процесната статията била от 29.07.2023 г., но имало още около 10 статии за ищеца,
съдържащи негови снимки и възрастта му. Статиите били публикувани през периода
29.07.2023 г. – 04/05.08.2023 г. Първоначално били посочени имената на ищеца, а след
известно време, когато се установило кой е извършителят, всичко за ищеца било премахнато.
Процесната статия била видяна от около 30000 души. Разказва за съществуването на групи, в
които се отправяли обидни думи по отношение на ищеца и че трябва да бъде наказан за
извършеното престъпление. Този отзвук бил заради процесната статия и ищецът бил
наричан садист, измамник, престъпник, рецидивист. Получавал много заплахи. Бил
посещаван от полицията заради тиражираното в медиите, че е извършител на
престъплението. Ищецът спрял да яде, не спял, не ходел сам навън, защото бил уплашен,
изпитвал страх да не му се случи нещо заради всички заплахи и нещата, който писали за
него. Бил на валериан и валидол седмици наред, ходел на психиатър. Близки, приятели и
3
колегите се отдръпнали от него. Ищецът се идентифицирал с процесната статия по
профилната му снимка, били посочени имената му бяха, възрастта му и че тренира.
Всичките статии били в „.. но не касаели само ищеца, а случая като цяло. В различните
групи имало скрийншотове от процесната статия. Не може да каже дали реакциите на хората
са единствено заради статията в Стандарт нюз. Посочва, че имало много статии с идентично
съдържание, отразяващи новината. Намира, че процесната статия е била първата,
обвиняваща ищеца. И в други статии на други медии снимката на ищеца била същата, като
обидните думи садист, рецидивист, изверг, чудовище се срещали и в статиите на другите
медии.
Разпитана е свид. Е. И. Праматарова, заместник главен редактор в медия „Стандарт“
и съдружник в ответното дружество, която излага, че случаят, касаещ процесната статия, е
бил най-обсъжданото събитие в страната. Като водеща тема случаят бил отразяван като тема
във вестник „Стандарт“ с всички подробности, които били налични по това време. Новината
тръгнала от „Нова телевизия“, след което всички медии започнали да отразяват случая. В
началото официалната информация била оскъдна и се оказало, че тиражираното име
всъщност не е на истинския извършител. Когато това се разбрало, името било коригирано.
Сочи, че информацията в процесната била взета от вестник „Телеграф“ и „Стандарт“ не е
първа медия, създала основното съдържание, а било ползвано като източници всичко,
излязло по другите медии до този момент. Конкретната информация вече се била появила в
12-13 сайта. Използвали информация от „Телеграф“, защото източниците им били
проверяване и работата им била коректна. Сочи, че от „Стандарт“ не могли да съберат
собствена информация, поради което се наложило да ползват това, което вече е излязло в
публичното пространство. В процесната статия било споменато името на Г. Г., което
впоследствие било променено. Излага, че не е имало медия, която да не е отразила този
случай. С името на ищеца 12-13 медии били публикували публикации преди процесната
статия. Излага, че всяка публикувана новина в медията се проверява поне от два независими
източника. Излага, че на „Телеграф“ е от сайтовете, които спазват добрите журналистически
практики и е утвърдено име за качество и достоверност на информацията. Тяхната статия не
била идентична, като процесната статия била допълнена с информация и с последните
подробности по случая. Освен думата „садиста“, всички останали квалификации в статията
представлявали цитати от фейсбук. Излага, че официалната информация по случая беше
оскъдна, а случаят бил от огромен обществен интерес и щом един факт се бил появил в
много медии били сметнато, че заслужава доверие. Заглавието в статията било авторско.
Цитираните думи на различни хора от фейсбук също се били появили в няколко медии.
Сочи, че не са направили проучване в други медии откъде са се сдобили с информацията за
извършителя на деянието. Сочи, че фактът, че една медия с утвърдено име е публикувала
една новина, не поставяло под съмнение нейната истинност и именно заради това от всички
статии бил цитиран точно „Телеграф“, написаното в който не било поставено под съмнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
4
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Фактическият
състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от
противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на възложена
работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа, като
във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
В конкретния случай се претендира обезщетение за неимуществени вреди причинени
на ищеца с публикуването на статия на 29.07.2023 г. в електронния сайт на ответника -
https://www.standartnews.com/, в която на същия се приписва извършването на престъпление
с особена жестокост. Това действие на служители на ответника – публикуването на статия с
подобно съдържание, е противоправно – засегнати са авторитетът и личността на ищеца,
чрез разпространяване на невярно позорно обстоятелство, че ищецът е извършил
престъпление, за което е имало огромен обществен и медиен отзвук.
По делото не е спорно, че ответникът е издател на електронния сайт
https://www.standartnews.com/ и предвид горните мотиви на съда следва, че са налице
предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност като
възложител на работата за причинените на ищеца вреди.
Съдът, при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, намира, че
деянието е извършено виновно от служители на ответника. Ответникът не ангажира
доказателства, че посочените в статията обстоятелства са публикувани след добросъвестно
извършена проверка от журналистите. Когато журналист изнася засягащи честта на друго
лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност, преди да ги разпространи. В
решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о. е прието, че няма
правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши. Утвърдено е схващането, че
за изнесените факти журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два
независими източника. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава,
когато въпреки извършването , фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката
действително е добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите,
причинени от противоправното му деяние. Независимо, че се установи, че при публикуване
на процесната статия ответникът е ползвал материал от утвърдена и достоверна медия, която
обикновено извършва проучване при публикуване на своите материали, в конкретния случай
се установи, че съдържанието на процесната статия е невярно, доколкото не ищецът е
лицето, извършило престъплението, което се посочва в статията. Обстоятелството, че всички
медии първоначално са публикували материали, в които е посочено, че извършител на
5
престъплението е ищецът, не е от естество да ескулпира ответника за това, че е публикувал
материал с невярно съдържание, в който се набеждава ищеца в извършване на престъпление.
Не е от значение и фактът, че информацията е взаимствана от статия в „Телеграф“, който има
репутацията на съвестен и коректен източник, доколкото се установи, че същата не е точно,
следователно не е било проведено пълно и добросъвестно проучване преди публикуване на
процесната статия.
Съдът констатира, че опозоряващите думи в статията, използвани по отношение на
ищеца, са „садист“ и „изверг“, независимо че като цяло поднася факти за определени
събития и цитира изказвания на различни личности. Останалите цитирани в исковата молба
думи и изрази са част от други статии, различни от процесната, с оглед на което и по
отношение на тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Съдът намира,
че двете използвани думи са позорящи личността на лицето, по отношение на което се
използват и същите навеждат на извод, че ищецът е жесток, извратен човек, който извлича
удоволствие от това да наранява други същества. Няма съмнение също така, че лицето, за
което става дума в статията, е именно ищецът, доколкото са посочени двете му имена и към
статията е публикувана негова снимка.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е
претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на
доброто му име, достойнство, авторитет, самоуважение и репутацията му. Ищецът станал
лабилен, емоционално неустойчив, напрегнат, тревожен индивид с проблеми със съня, имал
постоянни оплаквания от главоболие, понижено настроение, самочувствие и самооценка,
изпитвал чувство за несигурност и застрашеност. Тези негативни изживявания се отразили
отрицателно на работата му, на положението му в обществото, както и на здравословното
му състояние, поради големия отзвук, който случаят получил в медиите и обществото.
Следва да се отчете факта, че всички негативни изживявания на ищеца, за които разказва
свид. Градинарова, не са следствие единствено и изцяло на конкретната статия в Стандарт,
доколкото и двете разпитани по делото свидетелки съобщават, че информацията за ищеца,
свързваща го като извършител на престъплението, получило широк медиен отзвук, е била
изнесена още в около няколко други медии, поради което съдът приема, че като цяло
медийната кампания е дала негативно отражение върху ищеца, част от която е била и
процесната статия.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост – чл.
52 ЗЗД. Съдът ръководейки се от този принцип и съобразявайки изложените по-горе
обстоятелства свързани с характера и интензитета на претърпените неимуществени вреди,
намира че обезщетение в размер на 1500 лева е достатъчно да репарира ищеца за
претърпените вреди от процесната публикация, поради което предявеният иск следва да
бъде уважен до този размер. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази
обстоятелството, че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие и на множество
други статии с подобно съдържание, публикувани от различни медии, не само от процесната
статия, доколкото темата е била тиражирана непрестанно в медийното пространство за
6
определен период от време.
При този изход на спора право на разноски имат двете страни. Претендира се
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 1500 лева.
Съразмерно с уважената част от предявения иск следва да се присъдят 225 лева. Ответникът
претендира разноски в размер на 3000 лева за адвокатско възнаграждение, което с оглед
направеното възражение за прекомерност и чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ съдът намалява до 1300
лева. Съразмерно с отхвърлената част от предявения иск следва да се присъдят 1105 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „....“ ООД, ЕИК ... да заплати на Г. К. Г., ЕГН **********, на основание
чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на разпространени от ответника клеветнически
твърдения и обидни думи чрез публикуване на 29.07.2023 г. в издавана от ответното
дружество електронна медия на интернет страница с домейн https://www.standartnews.com/
статия, озаглавена „Страшни подробности за садиста с макетното ножче. Държавата се
вдигна.“ и подзаглавие „Бил е осъждан, съдийката, която го пусна – наказвана“, ведно със
законната лихва от 19.10.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата 1500 лева до пълния предявен размер от 10000 лева.
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН **********, да заплати на „....“ ООД, ЕИК ... на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1105 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „....“ ООД, ЕИК ... да заплати на адв. Й. С. Л.-П., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 225 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7