№ 838
гр. Варна , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Галина С. Стефанова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100503548 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по подадена въззивна жалба от Д. А. К., гражданин на Руската
Федерация, с адрес: гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1, ап. 111, О. А. С., гражданин
на Руската Федерация, с адрес: гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1, ап. 53, Л. А. Л.,
гражданин на Руската Федерация, с адрес: гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1, ап.
55, Ю. А. Н., гражданин на Руската Федерация, с адрес: гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Цар
Ивайло“ № 1, ап. 62; А. Г. Ч., гражданин на Руската Федерация, с адрес: гр. Бяла, обл.
Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1, ап. 67; А. В. С., гражданин на Руската Федерация, с адрес: гр.
Бяла, обл. Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1, ап. 115, чрез адв. К.М. – АК София, срещу Решение
№ 260717/16.10.2020 г., постановено по гр.д. № 4969/2019 г. по описа на РС - Варна, XLVI
състав, с което са отхвърлени предявените от ищците Д. А. К., гражданин на Руската
Федерация, с адрес: гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1, ап. 111, О. А. С., гражданин
на Руската Федерация, с адрес: гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1, ап. 53, Л. А. Л.,
гражданин на Руската Федерация, с адрес: гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1, ап.
55, Ю. А. Н., гражданин на Руската Федерация, с адрес: гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Цар
Ивайло“ № 1, ап. 62; А. Г. Ч., гражданин на Руската Федерация, с адрес: гр. Бяла, обл.
Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1, ап. 67; А. В. С., гражданин на Руската Федерация, с адрес: гр.
Бяла, обл. Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1, ап. 115, срещу ответника „Миг-Маркет“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Страхил войвода“ № 15,
искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗС за осъждане на ответното дружество да
заплати обезщетение на всеки един от ищците за лишаването от възможността да ползват
обща част на жилищна сграда, находяща се в гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1, а
именно партерно фоайе, за периода от 01.04.2016 г. до 01.04.2019 г. в размер на по 50,00
лева месечно, или по 1800,00 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
1
датата на депозиране на исковата молба – 01.04.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението;
- иск с правно основание чл. 109 от ЗС за преустановяване ползването на партерното
фоайе на жилищна сграда, находяща се в гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1, чрез
премахване на поставената рецепция.
Жалбоподателите считат обжалваното решение за необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат твърдения, че
първоинстанционният съд не е съобразил Протокол от 21.04.2009 г. на приемателната
комисия на РДНСК - Варна, поради което е достигнал до погрешни изводи, приемайки, че
процесната рецепция се намира на проектното си място, като излага подробни съображения
в тази насока. Сочи се още, че по проект същата се състои от стая и външен плот към нея,
които по чертеж се намират вдясно от входа откъм улица „Цар Ивайло“, докато фоайето,
наречено още „главно фоайе“, се намира вляво от входа откъм горепосочената улица. Излага
се, че от събраните по делото доказателства категорично се установява ограничаване
ползването на жалбоподателите на общата вещ. Твърди се още, че съдът неправилно е
приел, че липсва отправена към отвеника писмена покана за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползите от общите части на сградата.
Изразяват становище, че изводът на първоинстанционния съд, че процесното фоайе
е с проектно предзначение рецепция, е неправилен, поради което и неправилно е отвхърлен
предявеният иск по чл. 109 от ЗС.
Настояват за отмяна на обжалваното решение. Претендират разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „Миг-Маркет“ ООД, чрез адв. Р.Г.,
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на
атакуваното решение. Счита, че първоинстанционният съд е съобразил и обсъдил всички
относими към спора доказателства. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивниците Д. А. К., О. А. С., Л. А. Л., Ю. А. Н., А. Г. Ч., А. В.
С., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адв. К.М..
В съдебно заседание въззиваемата страна „Миг-Маркет“ ООД, редовно призована, не
изпраща представител. С депозирната молба вх. № 5280/22.03.2021 г., чрез адв. Р.Г. оспорва
отговора на въззивната жалба, прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 23653/01.04.2019 г., уточнена с
молба вх. № 28897/19.04.2019 г., вх. № 32557/08.05.2019 г., вх. № 35273/17.05.2019 г., вх. №
42968/13.06.2019 г., вх. 48782/03.07.2019 г., вх. № 52347/17.07.2019 г., от Д. А. К.,
гражданин на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. "Цар Ивайло ", № 1, ап. 111, О. А. С.,
гражданин на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. "Цар Ивайло ", № 1, ап. 53, Л. А. Л.,
гражданка на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. "Цар Ивайло", № 1, ап. 55, Ю. А. Н.,
гражданка на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. "Цар Ивайло", № 1, ап. 62, А. Г. Ч.,
гражданин на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. "Цар Ивайло ", № 1, ап. 67 и А. В. С.,
гражданин на Русия, от гр. Бяла, Варненска област, ул. "Цар Ивайло", № 1, ап. 115, чрез адв.
К.М. - САК, срещу "Миг-Маркет" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Страхил Войвода“ № 15, представлявано от управителя Г.И.Н., с
която е предявен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗС, за осъждане на ответното
дружество да заплати обезщетение на всеки един от ищците за лишаването от възможността
да ползват обща част на жилищна сграда, находяща се в гр. Бяла. ул. "Цар Ивайло " № 1, а
именно партерно фоайе, за периода от 01.04.2016 г. до 01.04.2019 г. в размер на по 50,00 лв.
2
месечно или общо по 1800,00 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на исковата молба - 01.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за преустановяване ползването на
партерното фоайе, чрез премахване на поставената рецепция.
В исковата молба се излага, че ищците и ответникът притежават самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Бяла, ул. "Цар Ивайло "
№ 1. Поддържа се, че партерното фоайе има характер на обща част. Навежда се, че без
съгласие на ищците ответното дружество използва партерното фоайе като рецепция, като по
този начин обслужва развиваната от дружеството хотелска дейност. Сочи се, не е че взето
решение на ОСЕС за промяна на предназначението на общата част. Твърди се, че ищците са
ограничавани при ползването на фоайето. Приканвани са да преминават по най-бърз начин
през фоайето и да не се задържат там, за да се осигури спокойна атмосфера за работа на
рецепцията. Забранено им е да използват електрическите контакти във фоайето, както и да
провеждат събрания на собствениците в това помещение. Ищците сочат, че Етажната
собственост е изпратила покана до ответното дружество от 10.09.2017 г. за заплащане
обезщетение за лишаване от ползването. По изложените съображения се настоява за
заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ищците да ползват процесната обща
част, както и за преустановяване поведението на ответното дружество, с което ограничава
достъпа на ищците до общата част чрез поставяне на рецепция. Настоява се за уважаване на
предявените претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва иска. Изтъква, че предназначението на сградата е студиен хотел. Съобразно
изготвените архитектурни проекти, рецепцията е ситуирана във фоайето на сградата.
Възразява с поставянето на рецепцията да е променен характерът й на обща част. Възразява
да е ограничен достъпът на ищците до фоайето. Оспорва се дружеството да е поканено да
заплаща обезщетение за ползването на файето. Въз основа на изложеното се настоява за
отхвърляне на исковете.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, а и се установява от приложените нотариални актове № 59, том 4, рег. №
8213, дело № 593/2011 г. (л. 12), № 84, том 1, рег. № 2406, дело № 78/2011 г. (л. 14), № 78,
том I, рег. № 1786, дело № 78/2009 г. (л. 15), № 151, том I, рег. № 3357, дело № 151/2009 г. (л.
17), № 184, том 4, рег. № 7237, дело № 613/2013 г. (л. 18), № 41, том 7, рег. № 11757, дело
№1001/2014 г. (л. 19), № 81, том 2, рег. № 4332, дело №251/2009 г. (л. 21), № 72, том 4, рег.
№ 8661, дело №594/2010 г. (л. 23), № 88, том 3, рег. № 6185, дело №433/201 г. (л. 25), че
ищците са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда, находяща се в гр. Бяла,
ул. "Цар Ивайло" № 1.
Не се спори, че фоайето на сградата в режим на етажна собственост, находяща се в
гр. Бяла. ул. „Цар Ивайло“ № 1, има статут на обща част.
Видно от копие на Писмо от 10.09.2017 г. (л. 66) до „Миг-Маркет“ ООД, подписано
от управителя на ЕС Д.К., в същото е посочено, че „Миг-Маркет“ ООД извършва стопанска
дейност в двата снек бара в сградата, които, съгласно съдебно решение, са помещения,
собственост на Етажната собственост; такава дейност се извършва и чрез рецепцията във
фоайето на сградата, също обща част на сградата. Излага се, че за тези три обекта „Миг-
Маркет“ ООД следва да заплаща наем или да бъдат освободени, като съответно бъде
премахната рецепцията. Сочи се, че ако наемът за трите обекта не бъде заплатен,
настоящото писмо следва да се счита за едномесечно предизвестие за освобождаването им и
3
за премахване на рецепцията. Определен е месечен наем по 10,00 лв./кв.м., съответно -
годишен наем за рецепцията в размер на 3600,00 лева (30 кв.м. х 10 лв./кв.м. = 300 лв.
месечно х 12 = 3600 лв.).
От Заключението по допуснатата пред първа инстанция Съдебно-техническа
експертиза вх. № 36923/15.06.2020 г. се установява, че съобразно проектната документация
на сградата, рецепцията е представена в разпределението на кота ± 0,00 = + 32,00, ситуирана
в североизточния ъгъл на сградата – съответно, същата е разположена в десния ъгъл, като се
влезе през входа от ул. „Цар Ивайло“ № 1. В лявата част е разположено фоайето с площ от
272 кв. м. Рецепцията е част от фоайето.
Излага се, че на място рецепцията е изградена вляво, като се влезе през входа на ул.
„Цар Ивайло“ № 1. Тя отново е част от фоайето, но е изградена на друго място, а не на
предвиденото в проекта. Посочено е, че рецепцията е част от обзавеждането на фоайето.
Изтъква се, че фоайето представлява обширно свободно пространство в обществена сграда.
Ползването на лявата му част като рецепция и място, където са поставени маси и столове, не
отговаря на проектното му предназначение като свободно пространство.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че фоайето е свободно пространство, не е
помещение, няма стени от всички страни. Сочи, че по проект рецепцията е отбелязана в
десния край на фоайето, но не е отделен самостоятелен обект, тъй като под надписа
„рецепция“ на чертежа няма посочена квадратура, каквато трябва да е посочена за всеки
отделен обект. Това е начин на обзавеждане на фоайето, като в момента мястото на
рецепцията е преместено. Изтъква, че едно обзавеждане винаги може да търпи промени.
Посочва, че там, където е рецепцията, има маси със столове, които не са неподвижно
захванати за пода, а са преместваеми. Сочи, че фоайето и рецепцията са част от едно общо
пространство с площ 272 кв. м., като е въпрос на обзавеждане в коя част да бъде
разположена рецепцията – целта е да не пречи на пътникопотока, който отива към
стълбището и асансьора. Излага, че същата не пречи, тъй като не е срещу вратата и има
оформен условен коридор до стълбите и асансьора. Изтъква, че има много свободно
пространство.
От заключението по допустаната Допълнителна съдебно-техническа експертиза с вх.
№ 264843/08.09/2020 г. се установява, че във вида, в който е към момента на огледа,
рецепцията заема площ от 17 кв.м. Посочено е, че ако към тази площ се добави и прилежаща
площ (контур, успореден на очертанията на самата рецепция с радиус 1 м.), то площта на
рецепцията и прилежащата й площ се увеличават до 37 кв. м., или чистата прилежаща площ
е 20 кв.м. Посочено е, че масите и столовете са разположени на квадратура от 4 кв.м. в
прибрано състояние и на квадратура от 11 кв.м. с добавена прилежаща площ. Сумарната
площ на рецепцията, масите и столовете е 48 кв. м. при обща площ на фоайето от 272 кв. м.
Вещото лице сочи, че по одобрения архитектурен проект, рецепцията е разположена
в дясната част на фоайето при влизане през входа откъм ул. „Цар Ивайло“, на чиста площ
от 37 кв. м. Уточнява, че ако към тази площ се добави площта на обслужващите я
помещения (стая-рецепция – 25,4 кв. м., баня-WC – 4 кв. м., антре – 3,4 кв. м.), то по
одобрения архитектурен проект площта на рецепцията с обслужващите я помещения
възлиза на 69,8 кв. м.
Според изчисленията на вещото лице, средномесечният наем за площта от фоайето,
заета от рецепцията, се равнява на 116,00 лева, а за площта на рецепцията заедно с
прилежащата към нея площ - на 236,00 лева. Средномесечният наем за площта от фоайето,
заета от масите и столовете, се равнява на 26,00 лева, а за площта на масите и столовете
заедно с прилежащата към тях площ - на 70,00 лева. Съобразно горните изчисления,
полагащият се наем за периода от 01.04.2016 г. до 1.04.2019 г. на всеки един от ищците,
според квотата му в собствеността на общите части, е както следва: на Д.К. – 42,01 лева без
4
прилежащите площи, или 90,51 лева с прилежащите такива; на О.С. – 43,02 лева без
прилежащите площи, или 92,68 лева с прилежащите; на Л.Л. – 74,65 лева без прилежащите
площи, или 160,83 лева с прилежащите; на Ю.Н. – 47,96 лева без прилежащите площи, или
103,31 лева с прилежащите; на А.Ч. – 34,50 лева без прилежащите площи, или 74,33 лева с
прилежащите; на А.С. – 68,85 лева без прилежащите площи, или 148,34 лева с прилежащите.
От Заключението по допуснатата пред въззивната инстанция Съдебно-техническата
експертиза с вх. № 4544/11.03.2021 г. се установява, че цялата площ на фоайето на корпус
„А“ на апартаментен студиен хотел „Силвър бийч“ – гр. Бяла, по направени от вещото лице
замервания на място, е 275 кв. м. Чистата площ на рецепцията е 17 кв. м., а заедно с
полезната площ с радиус от 1 кв. м., успореден на действителните й очертания – общо 37 кв.
м. Вещото лице излага, че във фоайето към момента на огледа са били разположени 2 бр.
маси с радиус 0,60 м. с по 2 бр. столове около всяка от тях. Сочи, че чистата заета площ от
масите и столовете е 4 кв. м., а заедно с полезната площ около тях – 11 кв. м.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля И.И.П., без дела и родство със страните; съдът кредитира същите
по реда на чл. 172 от ГПК. Свидетелят излага, че живее в гр. Бяла от 13 години и посещава
често сградата на ул. „Цар Ивайло“, тъй като е пълномощник на собственика на апартамент
№ 57 в нея. Сочи, че рецепция има от 2016 г. Оттогава досега същата е в лявата страна,
изглежда като корабче, около нея има 4-5 маси от дясна страна и столове. Излага, че когато
няма интернет, е виждал някои от собствениците да сядат по масите, за да се обадят по
интернет. Сочи, че рецепцията е на „Миг-Маркет“ ООД. Излага, че на проведеното на
30.08.2017 г. общо събрание не са се ползвали масите и столовете, тъй като „Миг Маркет“
заявили, че същите са тяхна собственост; забранили също да се ползва и токът във фоайето,
така че телефоните и таблетите на присъстващите трябвало да работят на батерии.
Свидетелят заявява, че не знае рецепцията да се ползва за контрол върху това кой може да
влиза и да излиза. Служителят на рецепцията няма отношение да спре или не някой да влиза
в сградата. Сочи, че контролът на входа по принцип се извършва от пазача. Излага, че
отдясно на входа има стая, където стои Г.С. - работник на „Миг-Маркет“,
рецепционист/камериерка; изтъква, че имало случаи последната да забранява на свидетеля,
както и на други етажни собственици, да влизат в сградата. Твърди, че от 2018 г. досега на
собствениците на ап. 111, ап. 55, ап. 53 и ап. 36 е било забранено да влизат. Сочи, че през
2018 г. бил пълномощник на собствениците на ап. 62 и ап. 11 – тях също не ги допускали,
нямали чип. Сочи, че допускали хотелските гости, но не и гостите на собствениците на
апартаменти. Отделно, заявява, че се е случвало пазачът на сградата да разпитва свидетеля
защо и по каква причина влиза в сградата. Излага, че рецепцията работи само сезонно - през
лятото, но стои целогодишно, като масите и столовете също са целогодишно във фоайето.
Свидетелят сочи, че лично не ползвал масите, влизал през входа и отивал направо в
апартамента на собственика, когото представлявал. Заявява, че не познава всички
собственици. Виждал е собственици, които познава, да влизат или излизат от фоайето, но не
ги е виждал да седят на масите. Посочва, че има хора по масите, свидетелят не знае дали са
собственици или не.
От показанията на св. О.К., без дела и родство със страните, ценени по реда на чл. 172
от ГПК, се установява, че същата работи в „Миг-Маркет“ от декември 2015 г., на едно от
работните места в „Силвър бийч“. Сочи, че рецепцията е във фоайето - като се влезе, вляво.
Излага, че откакто е започнала работа, рецепцията съществува; когато отишла за първи път,
тя била там. Сочи, че фоайето е доста голямо, рецепцията се намира вляво, има доста маси и
столове и я ползват всички, които живеят там, както и гостите. Излага, че служителите на
рецепцията обслужват всички, които влизат в комплекса - живущи, собственици, гости на
собствениците, гости на „Миг-Маркет“. Сочи, че всички първо минават през рецепцията.
Изтъква, че рецепцията не пречи на достъпа. Сочи, че по-голямата част от собствениците са
чужденци и доста пъти се обръщат към рецепцията – когато чакат пратка, за превод по
телефона или когато имат проблем с нещо друго. Излага, че има видеонаблюдение на входа
5
на сградата и до рецепцията винаги има портиер, който съдейства, ако не може да се отвори
вратата, независимо дали става дума за собственик или не. Достъпът се контролира, като се
пита кой влиза. Излага, че масите и столовете се ползват от всички. Предполага, че същите
са собственост на „Миг Маркет, но не е чувала „Миг-Маркет“ да ограничава достъпа до тях,
като заявява ,че „винаги който си пожелаел, сядал“. Свидетелктата заявява, че познава по-
голямата част от собствениците на апартаменти. Изтъква, че познава ищците и доста пъти ги
е виждала да сядат, да питат за паролата на интернета, да си говорят или да се събират, за да
отидат на разходка, оставяли са багажи, като никой не им е правил забележка и не им е
забранявал да преминават. Не й е известен случай, в който ищците да не са можели да влязат
във фоайето или да не са допускани. Излага, че е виждала ищците да влизат през главния
вход и да си отварят с чип. Сочи, че никой никога не е пречил, тъй като фоайето е доста
голямо. Излага, че е имало случаи на провеждане на общо събрание на собствениците във
фоайето, като никой не е пречил на провеждането, когато такова е било организирано.
Свидетелката не си спомня дали е имало събрание на 30.08.2017 г. и дали хората са стояли
или са били седнали. Рецепцията си била там. Излага, че рецепционистите се назначават от
„Миг-Маркет“, но обслужват всички. Портиерите също били назначени от „Миг-Маркет“ –
имало портиер, който стои и охранява територията, и друг, който отваря вратата и помага,
ако има трудноподвижен човек или някой е с дете.
С оглед на така установеното, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Алинея 2 на същия член урежда, че когато общата вещ се
използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД
за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго.
Предвидените в хипотезата на правната норма на чл. 31, ал. 2 от ЗС предпоставки за
присъждане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен неползващият съсобствената
вещ съсобственик, е вещта да се използва лично само от някои от съсобствениците и от
последните да е поискано писмено да заплащат обезщетение
Уреденото в ал. 2 на цитирания законов текст право на обезщетение е
регламентирано като средство за защита на лишените от възможност пряко да си служат с
общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу
неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не може да получи
реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, съответният съсобственик
има право на парично обезщетение. Последното се дължи само за времето, през което
същият е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. Размерът на
обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване
обема, за който ползващият имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГК, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата
вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление
за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата,
но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и
6
от този момент започва да тече срокът на общата петгодишна погасителна давност. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето, докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
Посочено е още, че претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е
основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от
ползващия съсобственик.
Предвид изложеното, на първо място, съдът намира, че в настоящия случай не е
налице писмено поискване за заплащане на обезщетение за ползите, от които са лишени
ищците в резултат на невъзможността им да използват процесното фоайе. Представеното
копие от писмо на л. 66 не обективира искане за същото, нито по делото има данни то да е
получено от насрещната страна.
На второ място, от съвкупния анализ на гласните доказателства, съдът достига до
извода, че ищците са имали достъп до процесното фоайе - обратното не беше установено от
изложеното както в показанията на св. Кадулина, така и в тези на св. П..
Предвид горното, настоящият състав приема, че не се установи да са налице
предпоставките за уважаване на предявената претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
По иска с правно основание чл. 109 от ЗС:
Предявяването на негаторен иск е правна възможност, която всеки от собствениците
на обект в сграда в режим на ЕС може да упражни, за да преустанови противоправното
въздействие по отношение общите части на сградата. Целта е да се преустановят действия,
бездействия или комбинация от двете, чрез които един от собствениците пречи на
останалите собственици да ползват общите части на сградата в режим на ЕС по
предназначението им (така и Решение № 179 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 219/2009 г., I
г. о., ГК)
Съгласно текста на чл. 109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователност на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не
създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и
че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот, по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).
Безспорно по делото се установи, че по одобрения архитектурен проект, рецепцията е
разположена в дясната част на фоайето, а в действителност същата е изградена вляво.
Независимо от посоченото несъответсвие, съдът намира, че от съвкупния анализ на
доказателствата по делото не се установиха данни за създадени пречки за използването на
процесната обща част.
Неоснователно е наведеното във въззивната жалба, че по проект рецепцията не е част
от фоайето. Категорично и от трите допуснати съдебно-технически експетризи се установи,
че фоайето заедно с рецепцията (включително по проект) предстявлява едно общо
пространство, цялото с площ от 272 кв. м. (275 кв. м. измерени на място). От горното следва,
че въпреки разполагането на рецепцията вляво, с последното проектното предназначение на
фоайето не е променено.
7
Само за пълнота, видно от Допълнителната СТЕ, по проект чистата площ на
рецепцията-плот е 37 кв. м., а на място, както е изградена, чистата й площ е 17 кв. м., като 37
кв. м. е площта й заедно с прилежащата полезна площ (контур с радиус 1 м. около
действителните й очертания). Следователно, заетата в момента полезна площ от рецепцията
заедно с полезната площ, заета от наличните маси и столове, не надвишава предвидената
проектна полезна площ на рецепцията-плот – с радиус 1 м. около действителните й
очертания.
По изложените съображения, предявените претенции се явяват неоснователни и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се следват на въззивемата страна. Доколкото обаче
по делото няма доказателство за извършването на такива, тъй като не е представен Договор
за правна за защита и съдействие, разноски не се присъждат.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260717/16.10.2020 г., постановено по гр. д. № 4969/2019
г. по описа на РС - Варна, XLVI състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8