МОТИВИ по НОХД
200/2020 год.:
Обвинението
на ОП-Ямбол е срещу Н.Д.К. ***, затова
че на *******г., около 13.30 ч., в гр.Ямбол , в к-к"*******", в бл.*,
вх."*", ет.*, пред
ап.***, е отнел чужди движими вещи - калъфче за
документи, с намиращите се в него
пари в банкноти с различен номинал на обща стойност около 200 лева, от
владението на собственика им - И.М.И.от
гр. Ямбол , на **години, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила, изразила
се в нанасяне на удари с ръце в областта на главата и тялото на пострадалия , в резултат
на което му е причинил
тежка закрита черепно- мозъчна травма, която
се е изразила в наличието на масивен
субдурален хематом под
твърдата мозъчна обвивка в
теменно-слепоочните области на
дясната голямо мозъчна хемисфера, който
е притиснал силно мозъчните хемисфери, контузионни увреждания на мозъчната кора в същата
област и изразени субарахноидални
кръвоизливи ,довела до
постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота като в резултат на тази тежка
телесна повреда е последвала и смъртта
на И.на *******г. в "*******"-
Ямбол , въпреки оказаната му
квалифицирана медицинска помощ в МБАЛ
"Д-р И.Селемински"- гр.Сливен - престъпление по чл.199, ал.2, т.1, вр. с чл.198, ал.1
от НК.
По делото няма предявени граждански
искове за имуществени
и неимуществени вреди, пряка
последица от престъплението.
На осн.
чл.76 и сл. от НПК наследниците на пострадалия И.М.И.- съпругата му К. Г. И. и
дъщеря му П. И.Н. са конституирани като частни
обвинители в наказателния процес.Двете са своевременно и редовно
уведомени, но не се явяват в съдебно заседание и не изпращат процесуален представител.
Представителят на ОП- Ямбол поддържа
изцяло обвинението. Счита същото за
безспорно доказано. Навежда доводи, че по делото
безспорно е установена
фактическата обстановка, такава каквато
подробно е описана в обстоятелствената част на обвинителния
акт предвид направеното от
подсъдимия признание по обема
на обвинението, депозирано
по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Настоява се
за налагане на
ефективно наказание
“лишаване от свобода “ в
рамките на 18
години , което в условията на чл.
58а, ал.1 НК да се намали с 1/3 и с редукцията да има
окончателен размер от 12 години "лишаване от свобода" и същото да се изтърпи
при първоначален "строг"
режим. Навеждат се във връзка с наказанието аргументи, че
другите две предвидени в
материалната норма алтернативи за наказание - "доживотен затвор"
и "доживотен затвор без
замяна" се явяват твърде
строги и
несъответни на степента на обществена
опасност на деянието и дееца и
на характера и механизма на осъщественото деяние. Обръща се внимание на
съдебния състав от страна на
държавното обвинение, че подсъдимият е о..
В съдебно заседание подс. К. участва лично
и със служебно назначен защитник -
адвокат Д.Н. ***. Защитата прави искане
наказанието на подс.К. да се определи
в условията на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства като се отчете съдействието, което
е оказал подсъдимия за разкриване на обективната истина от самото начало на
разследването, искреното му
съжаление за стореното и проявената от него самокритичност към извършеното. Пледира се, че подсъдимият не е очаквал такъв тежък вредоносен резултат, т.
к. умисъла му е обхващал
осъществяването на лека или евентуално средна телесна повреда като
се обръща внимание
и на факта, че
телесните повреди са
получени не от директните
удари с ръце, нанесени от подс.К. , а при
падането на пострадалия на
площадка на стълбището. Излагат се и
аргументи за влошеното общо
здравословно състояние на
пострадалия преди инцидента , извеждано от свидетелските показания на Директора на *******и на една от медицинските сестри
в същия дом както и
на факта,че след изписването му от болницата с подобрение, пострадалият И.е
живял 21 дни изолиран и на
легло с катетър и без да
е в състояние да се храни и обслужва
сам.Алтернативно на наказание
"лишаване от
свобода" в условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК се настоява за налагане на наказание "лишаване от свобода" в условията на чл.54 от НК в
рамките на законовия минимум, преди задължителното му редуциране с 1/3 в съответствие с нормата на чл.58а, ал.1 от НК , императивно приложима в условията на съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371,т.2 от НПК.
В личната си защита
и последна дума подс.К.
се признава за виновен и съжалява за стореното като моли
съда да му наложи по - леко наказание.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, Ямболският
окръжен съд установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.Д.К.
е роден на *** ***, б.г.е, с настоящ адрес ***, с о.о., н., не работи, о..
На ******., около 13.00 - 13.30 ч., пострадалият
И.М.И., на **години , който
живее в *******в гр.Ямбол се
намира пред бл.*, вх."*" на
ж.к."*******" в гр.
Ямбол за
да търси свой познат.
Пострадалият не знаел точният
адрес на своя познат , а
само ,че той
живее в бл.* на този
жилищен комплекс.
Подсъдимият Н. К. живее в същият жилищен блок и в същия
вход- вход"*",
ап.***. Пострадалият среща пред
входа подс.К. и го пита
дали познава "Г." от *****.
Подсъдимият решава, че непознатия възрастен мъж го
пита за негов съсед от шестия
етаж на име, който
е починал отдавна, но независимо
от това води пострадалия И.до
апартамента на шестия етаж.След като на
позвъняванията на входната врата
никой не отваря,
пострадалият моли подс.К. да го
отведе и на осмия
етаж, където също да проверят за неговия познат от *****. Двамата се качват на осмия
етаж и когато се намират пред
апартамент № ***, подс.К. звъни на входната врата като на него
предварително му е
известно, че този апартамент е
празен и там не живее никой.В този момент
той вече е взел решение да вземе
парите на възрастния мъж,
които той евентуално
носи у себе си. За
тази цел подсъдимият нанася няколко
удара с ръка в областта та тялото и на
главата , в резултат на които
пострадалият пада на пода на площадката на
етаж.*.
Възползвайки се от падането и от безпомощното състояание на възрастния
мъж, подс.К.
бърка в джоба му и от
там взема тефтерче
с поставени в него пари както и
идна кутия с цигари.Веднага след
това подс.К.
бяга по
стълбите на долу към входната врата, а междувременно изважда
парите от тефтерчето-
банкнотите са около
200 лева, а ненужното
тефтерче е изхвърлено между етажите. След кат напуска жилищния
блок, подс.К.
посещава своя приятел - свидетеля Х.Ц., който живее
в бл.**, ап.**в ж. к."*******". По пътя
за дома на свид. Ц., подс.К. е видян от свид. А.Г.. На свид.Ц.подсъдимият
разказва какво е сторил като
пред него брои отнетите
от възрастния човек пари и му
оставя и открадната
от същия кутия с цигари.
Междувременно пострадалият И.И.се съвзема от нанесените му удари
и падането на площадката, изправя
се и тръгва по стълбите
надолу като между етажите
намира изхвърленото от подс.К. тефтерче, което си прибира. Пред апартамент № ***той
среща свид. А.Т., която го
пита кого търси. Пострадалият отговаря на свид. Т.,че
търси свой познат на име "Г.",
който има лек автомобил "******".
Свидетелката му обяснява ,че
в този вход такова лице не живее.
Веднага след това възрастният мъж
споделя ,че е пострадал
от някакъв млад мъж , който
го е отвел до
осмия етаж, нанесъл му е побой
и го е
ограбил- отнел му е пари в
брой на стойност около 200 лева. Свидетелката,
която вижда по лицето на
пострадалия възрастен мъж
следи от кръв, веднага
се обажда на спешния телефон 112
и на мястото незабавно пристига
полицейски екип.На полицай
М.Д.пострадалият разказва как е бил набит и ограбен
и дава описание на
младия мъж, който е сторил това. Незабавно е предприето
издирване на извършителя въз
основана на даденото от пострадалото
лице описание. Около 14.00 ч.
пострадалият И.е отведен в РУ-Ямбол за
вземане на показания , но пред
разследващия полицай пострадалия изпада в безсъзнание , което
налага спешното му транспортиране в болницата в гр. Ямбол , а след това
и в болница в гр. Сливен , където
е направена по спешност черепно-
мозъчна операция.
На ******г. пострадалият И.И.е изписан от болницата в гр. Сливен и
е откаран в *******в гр. Ямбол, където е настанен в
самостоятелна стая в болничното отделение
на социалния дом. Здравословното състояние
на пострадалия И.е тежко- същият
е неадекватен, с постоянно поставен
катетър е и приема вода само с лъжичка. На *******г. пострадалият И.И.починал.
Междувременно, след проведени оперативно
- издирвателни
мероприятия, извършителят на престъпното посегателство е установен и
задържан още на ******.
Той доброволно предава на
полицай М.Г.сумата от **0 лева /
две банкноти с номинал от 50 лева/, за която обяснява, че
е отнета от възрастния пострадал
мъж. Това обстоятелство е изрично вписано в съставеният Протокол за доброволно
предаване /л.14,ДП/, в който собственоръчно подс.К. вписва, че парите са отнети
от пострадалия възрастен непознат мъж, на когото той е
нанесъл няколко удара във вх."*" , ет.*
на бл.* в
ж. к."*******".
Видно от писменото заключение на вещото
лице по назначената и изготвена
в хода на ДП съдебно - медицинска експертиза /л.**4 -л.**7,ДП/, прочетена и приобщена
към доказателствената
съвкупност по реда на чл.374 вр.
с чл. 283 от НПК, в условията на
съкратено съдебно следствие, на
пострадалото лице И.И.е причинена тежка
закрита черепно- мозъчна
травма, изразяваща се в наличието на масивен субдурален хематом под твърдата
мозъчна обвивка в теменно -
слепоочните области на дясната голямомозъчна хемисфера, който е притискал силно мозъчните хемисфери,
контузионни
увреждания на мозъчната кора в същата
област и изразени субарахноидални кръвизливи.
Установена е и значителна гръдна травма
със счупване на седмо и осмо
ребро в областта на лявата половина
на гръдния кош. Като причина за
настъпилата в последствие смърт/ след изписване
от болницата в гр. Сливен с подобрение/, вещото лице - съдебен лекар
сочи тежкия оток на мозъка с вклиняване на мозъчния
ствол, което е довело до
вторични кръвоизливи в областта на мозъчния ствол и
до силно затормозяване на
функциите на жизнено важните центрове в областта на мозъчния ствол, каквито са центровете на дишането и сърдечносъдовия.
Съдебният лекар констатира, че смъртта
на пострадалото лице е пряка и непосредствена последица от получената тежка закрита черепно- мозъчна травма. Тази травма се описва
в писменото заключение като
дължаща се на действието на механичен фактор с широка повърхност
и добре отговаря
да е получена в следствие падане на
пострадалия и удряне на дясната половина на главата на
повърхността на терена на местопроизшествието.Според вещото лице , това падане
е станало от собствен ръст и е в
резултат на нарушаване на равновесието
на пострадалия от получените удари в главата и гръдния
кош, които се определят
като нанесени му със значителна
сила. За това, според вещото лице, свидетелстват и констатираните кръвонасядания и
охлузвания в областта на лицето на
пострадалия И., на дясната му
мишница, както и счупването
на двете
му ребра.
Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице
по изготвената в хода на ДП съдебно-
медицинска експертиза, прочетена и
приобщена към доказателствената
съвкупност в хода на съкратеното
съдебно следствие , т. к. същата
е обективна ,
компетентна и не е оспорена от страните. Експертизата е в пълно съответствие с приложените по делото медицински документи,
касаещи здравословното състояние на
пострадалия И.И.към момента на
постъпването му на лечение, по време
на лечението и към момента
на изписването му от МБАЛ
" Д-р И.Селимински"- гр.Сливен/л.86- л.143,ДП/
и кореспондира с приложената
по делото Съдебно-
медицинска експертна справка № 8/2020 г. от
02.03.2020г., изготвена от съдебния лекар Д-р Т.Ч./ л.53, ДП/, касаеща моментното здравословно състояние на
пострадалия И.И.24 часа след престъпното деяние.
Видно
от заключението на вещото
лице по назначената и
изготвена в хода на ДП видеотехническа
експертиза, именована като Протокол за извършена
експертиза № 79/30 .04.2020 г. на НТЛ при ОД на МВР-Ямбол / л.195- л.206,ДП/, прочетена и приобщена към доказателствената съвкупност по реда на
чл. 374 вр. с чл. 283
от НПК в условията на съкратено
съдебно следствие, при
обследването на видеозаписа
от монтираната на бл.*, вх.* в *. к."*******", за периода от 13.00 ч. до 14.00 ч. на *******г. не са установени
следи от манипулация
на записа.Вещото лице е констатирало
заснемане на лице
от мъжки пол, облечено в сини дънки и тъмно яке, което
влиза в обсега на камерата в 01.22:36 ч. на ******. Записът отразява,
че това лице се движи
много бързо, почти тичешком и се
отдалечава от бл. № * в
посока улицата, която по- късно пресича пресича, тръгвайки надясно
по тротоара , а след това завива наляво
покрай зелената растителност и се
скрива зад сградата, която е в
дъното на изображението в 01:23:03ч.
Писменото заключение на вещото лице, изготвило назначената в хода на ДП
видео-техническа експертиза като
компетентно, обективно и неоспорено от
страните се кредитира изцяло от съда. Вещото лице притежава необходимите експертни
знания и професионален опит, а по
делото липсват данни, които да
компрометират достоверността и правилността на
даденото заключение.
В хода на ДП е назначена
и изготвена дактилоскопна експертиза, която е обследвала
открадната от пострадалото
лице кутия с цигари/л.1**- л.184,ДП именована като Протокол № 76/21.04.2020 г. на НТЛ при
ОД на МВР- Ямбол. Вино от писменото
заключение, приобщено към
доказателствената съвкупност по съответния
процесуален ред в условията на
съкратено съдебно следствие,
по празната цигарена
кутия марка "Кинг- GD", не са констатирани и
иззети годни дактилоскопни следи, което
води до заключение, че по
изследваното веществено доказателство няма наличие на дактилоскопни
следи.
Заключението на вещото лице, изготвило в хода на ДП назначената дактилоскопна експертиза като обективно, компетентно и неоспорено
от страните, се кредитира
изцяло от съда.
Видно
от приложените по делото писмени доказателства / л.27- л.29, ДП/, подс. Н. К. е о. пет
пъти за осъществени престъпления
от общ характер, за които един
път му е налагано наказание "пробация"
и четири пъти му е
налагано наказание “лишаване от свобода”, от които последното е ефективно
изтърпяно.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява
по безспорен и
категоричен начин от
показанията на разпитаните
в хода на ДП свидетели Х.Ц.,Н.Г., М.Д.,А.Т., А.Г., Я.Т.и В.И., приобщени
към доказателствената съвкупност по
делото чрез прочитането им по реда на
чл. 374, вр. с чл. 283 от НПК , в условията на Глава XXVII-ма от
НПК, кореспондиращи изцяло със
самопризнанията на подсъдимия, депозирани по
реда на чл. 371, т.2 от НПК, от писменото заключение на вещите лица по съдебно- медицинската и видео-техническата експертизи, приобщени към доказателствата по реда на чл. 374, вр.
с чл. 283 НПК и от приложените по делото писмени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум към него / л.2 - л.9, ДП/, протоколи за доброволно предаване / л.14- л.18,ДП/, справка за съдимост /л.27-л.29, ДП/, характеристична
справка за Н. К./л.42-л.43,ДП/,
медицински документи за здравословното състояние на
пострадалия И.И./л.45-л.50 и л.86-л.143,ДП/, Протокол за оглед на веществени доказателства
ведно с фотоалбум /л.76-л.79, ДП/, Протокол за оглед
на труп ведно с фотоалбум /л.147- л.***,ДП/,
Препис от акт за смърт/л.***,ДП/,
Удостоверение за наследниците на И.М.И./л.**1- л.**2,ДП/, всички приобщени
към доказателствата след
прочитането им по реда на чл. 374, вр. с чл.283 от НПК.
При
така установената по безспорен и категоричен начин фактическа
обстановка Ямболският окръжен съд
прави следните правни изводи:
Подсъдимият Н. К. е осъществил както от
обективна, така и от субективна
страна престъпния състав на 199, ал.2, т.1, вр. с
чл. 198, ал.1 и съдът го призна за
виновен по така предявеното му и
поддържано от страна на ОП-Ямбол
обвинение .
От
обективна страна : Касае
се за осъществено от подс. К. престъпление
по глава V-та,
раздел II-ри от НК -посегателство против обществените отношения, свързани с
правото на собственост. Несъмнено
е осъществено съставомерно
деяние по посочените текстове
от НК като съда
счита за безспорно доказани както
авторството на деянието, така и времето и мястото на осъществяване на престъпното
посегателство, а така също и наличието на
пряка причинна връзка
между действията на подсъдимия
на инкриминираната дата и
час и настъпилия вредоносен
престъпен резултат- смъртта на пострадалия
И.И., която не е искана и пряко
целена. В този смисъл са показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели - пострадалото
лице И.И./преди да настъпи смъртта му на по- късен
етап/, приятелката на
подсъдимия Н.Г., свидетеля- очевидец
Х.Ц. / по реда на чл.223, ал.1 от НПК/, свидетеля- очевидец А.Г., полицай
М.Д., свидетелката - очевидец А.Т.,
която се
обажда на спешния телефон 112, В.И. и П.П., служителки в *******- Ямбол, чийто показания анализирани поотделно и в
съвкупност, изцяло кореспондират със самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т.2 от НПК
от една страна, а от
друга страна - с обективираното в Протокола
за оглед на веществени доказателства
с приложения към него фотоалбум и в протоколите за
оглед на местопроизшествие с фотоалбуми
към тях. Гласните доказателства изцяло кореспондират с писмените такива , предявени на
страните и приобщени към доказателствената
съвкупност по съответния процесуален ред, визиран в разпоредбите на Глава XXVII-ма от НПК.
Касателно
авторството на деянието – безспорно
и несъмнено е, че именно подс.Н.К. е осъществил вмененото
му престъпно посегателство, в резултат на което
са отнети пари и тефтерче
от владението на пострадалия, а той
след няколко удара в тялото му
е с телесни увреждания - налице са самопризнанията на подсъдимия , направени в хода на съдебното
следствие по отношение на време, място и механизъм на осъществяване на деянието и
пострадалото лица, в резултат на
нанесените му удари в областта на тялото и главата като тези самопризнания кореспондират изцяло с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства от една страна , а от
друга - със заключението на вещите лице
по изготвените в досъдебната фаза, прочетени и приобщени съдебно- медицинска и видео- техническа експертизи. По отношение
на авторството на деянието от съществено значение е
заключението на вещото лице, обследвало
записите от охранителната видео- камера, находяща се на
вх."*"
на бл.**в ж.к."*******" - записите
са автентични и без следи
от манипулация, разкриващи бързо
движещ се, почти тичешком млад мъж,
облечен с тъмно яке и сини дънки , което се отдалечава
от бл. *
на ж. к." *******" по същото време , в което
е извършено престъпното
деяние. Обективираното
на записите от частната охранителна камера
за видеонаблюдение, монтирана на бл.**,
кореспондира с гласните доказателствени източници- както пострадалото лице И.И., така и свидетелите Х.Ц.
и А.Г., подробно
възпроизвеждат с какви дрехи
е облечен подсъдимия
към инкриминирания момент, идентичен със заснетото
на видеозаписа като
свидетелстват и за действията на
подсъдимия, осъществени именно в този
фиксиран и от охранителната камера момент. В този смисъл са и наличните самопризнания
на подс.К.,
който подробно разказва кога и как
е удрял по главата и
тялото пострадалия възрастен
мъж и кога е
напуснал бл. *
на ж.к. "*******", тичайки
към дома на свид. Х.Ц., на когото подробно и в
детайли разказва за побоя над "дядото" и какво
точно му е отнел.
Еднопосочни и в кореспонденция със самопризнанията на
подсъдимия са и писмените доказателства - протокол за доброволно предаване на сумата от **0 лева /л.14,ДП/,Протокол за доброволно
предаване от свид.Х.Ц.
на 1 бр. празна кутия от цигари
и на черното яке на
подс.К. /л.**,ДП/ и Протокол за доброволно предаване от свид. Я.Т.на
видеозаписите от собствената му
частна охранителна камера, монтирана на бл.* в ж. к."*******" /л.17,ДП/.В
този смисъл е и обективираното
в Протокла за
оглед на веществени доказателства
с фотоалбум към него/л.76- л.79,ДП/- фиксирано е черното мъжко
яке, предадено доброволно от свид.Х.Ц., за което яке същия обяснява, че
на инкриминираната дата подс.К. е облечен с него и със сини дънки,
когато веднага след престъпното
деяние пристига в дома на Ц.и
му разказва за действията си.
Съдът
намира, че видеозаписите от
частната охранителна фирма, обследвани от вещото лице по назначената в хода на ДП
видео-техническа експертиза са процесуално годно
доказателствено средство,т. к. камерата случайно се намира на
местопроизшествието и е
монтирана с друга цел- да
охранява периметъра около
бл.*
на кв."*******" като същата е
на общо достъпно обществено
място и е видима като за
голям брой съседи на нейния собственик- свид.Я.Т.,
който живее в бл.*,
частната охранителна камера е ноторно известна.
За да се квалифицира едно престъпно деяние като
грабеж е необходимо да бъде
отнета вещ от владението на другиго, без негово съгласие,
като за целта е
употребена принуда в двете
или в една от двете и
форми - сила или заплаха. Престъплението грабеж
е довършено всякога, когато е
причинена принудата като
начин за постигане
на целта и е
присвоена чуждата движима
вещ. В процесният случай
от обективна страна е безспорно, че при
престъпното посегателство деянието е
довършено - подсъдимият е нанесъл няколко удара с ръка
по главата и тялото на пострадалия И.И., в резултат на което
той пада на земята в безпомощно състояние, т. е .
използвана е принуда под
формата на сила. Именно в резултат на
използваната сила по
отношение на пострадалия
възрастен мъж И.И., с помощта на която
той е поставен в невъзможност
да защити себе
си и имуществото си – черно тефтерче с намиращите се в него пари в брой, подс. К. реализира престъпната си цел - отнемането на чужди движими вещи /пари
в брой/ в своя полза. и във вреда на пострадалия.
Досежно използваната сила – несъмнено
при престъпното посегателства
е налице нанесен побой спрямо пострадалия И.И.- нанесени удари
с ръка в областта на главата и
тялото на И., в резултат на което той
пада в безпомощно състояние на стълбищната
площадка и при падането
си "от собствен ръст" получава
допълнителни наранявания. По
отношение на използваната сила - нанесения над пострадалия
побой с констатираните телесни
увреждания, довели в по - късен момент
до смъртта на И.И.,
то съдът изцяло кредитира свидетелските
показания на самия пострадал И., депозирани преди настъпването на смъртта
му/л.38-л.39,ДП/, на свидетеля Х.Ц., разпитан пред съдия по реда на чл.223 от НПК /л.24-л.26,ДП/, на свид.М.Д.,
полицай в РУ-Ямбол, отзовал се пръв
на повикването по тел.112
и лично възприел съобщеното
му от
пострадалия на мястото на
инцидента /л.63- л.64,ДП/, на свид. А.Т.,
лично възприела кръвта по лицето на пострадалия и
чула разказа му
за нанесения му
побой и отнетата му сума от 200
лева /л.66-л.67,ДП./
Цитираните свидетелски
показания са еднопосочни
и кореспондират както
помежду им, така и с
обясненията на подсъдимия К., дадени в хода на ДП, и
изцяло потвърдени от
него в хода на съдебното следствие
по реда на чл. 371, т.2 от НПК.
Свидетелските показания и обясненията
на подс.К.
са в пълна кореспонденция и с
приложените по делото множество писмени доказателствени източници- медицински
документи за здравословното състояние на
пострадалото лице И.И.към инкриминирания момент
и по време на престоя му в МБАЛ "Д-р Ив. Селимински"-Сливен
както и с приложената по
делото Съдебно- медицинска експертна справка № 8/******г./л.53,ДП/, изготвена
от съдебния лекар Д-р Т.Ч.към момента на настаняването на
пострадалия И.в болницата в гр. Сливен.
Коментираните гласни и
писмени доказателствени източници
са еднопосочни и
кореспондират и със
заключението на вещото лице по
назначената и изготвена
в хода на ДП съдебно-
медицинска експертиза, изследваща телесните
повреди довели
до смъртта на пострадалия И./л.**4- л.**7, ДП/.
На следващо място
от обективна страна е безспорно, че подс.К.
е отнел от владението на пострадалия И.И.чужди
движими вещи без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - видно от свидетелските показания на
пострадалия И./ преди да настъпи смъртта му/ и на свидетелите Х.Ц.,
М.Д., А.Т., кореспондиращи с
пълните самопризнания на подсъдимия, в
условията и по реда на чл.371, т.2 от НПК,
подс.К.
предприема противоправното нападение
с цел да се снабди с пари, които да изхарчи
за свои нужди - половината от придобитите
пари в брой подс.К. е изхарчил в
рамките на един ден - аргумент от протокола за доброволно предаване /л.14, ДП/, от който
е видно, че са предадени само **0 лева от
отнетите общо около
200 лева в брой.
На
следващо място от
обективна страна е безспорно, че подс. К. установява
трайна фактическа власт върху
отнетите чужди движими вещи - пари в брой на обща стойност около 200
лева, собственост на пострадалото лице И.и започва
да ги счита за свои, предприемайки действия по
разпореждане с тях - аргумент
от цитирания по- горе протокол за доброволно предаване ,
кореспондиращ със самопризнанията на
подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие и със свидетелските показания на Х.Ц. от досъдебната фаза на
процеса /разпит по реда на
чл.223, ал.1 от НПК/.
На
следващо място от
обективна страна е безспорно, че
в резултат на упражнената принуда
под формата на сила-
нанесени удари в тялото и лицето на пострадалия И.И.и последвалото падане "от собствен ръст" на стълбищната
площадка, 80- годишния И.е получил телесни
повреди , изразяващи се в масивен
субдурален хематом и контузия на мозъка ведно
с тежка контузия на гръдния кош
със счупване на две леви ребра,
довели до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно
за живота - аргумент от приложената по делото съдебно- медицинска експертна справка № 8/2020 г., изготвена на ******г. от съдебния
лекар Д-р Ч., кореспондираща изцяло със заключението на съдебно-
медицинската експертиза, изготвена от
същото вещо лице
след последващата / след 20 дни/ смърт
на пострадалия от една страна , а от друга
с многобройните медицински документи , приложени по делото, подкрепени от
свидетелските показания на А.Т. и М.Д.и
от самопризнанията на подсъдимия,
направени в хода на съкратеното
съдебно следствие по реда на
чл.371,т.2 от НПК.
Безспорно
и несъмнено се касае
за довършено изпълнително деяние, т. к. в резултат на упражнената сила, подс.
К. е
успял да установи трайна фактическа власт върху
отнетите чужди движими вещи,
собственост на пострадалия И.И.като
е последвало и разпореждане
с тях, а в резултат на упражнената сила чрез нанасяне на
удари в областта на главата и тялото на пострадалия , последния
е получел телесни увреждания ,
част от които са довели до общо трайно
разстройство на здравето ,
опасно за живота му , наложило хоспитализация и
животоспасяваща операция.
От
субективна страна : Съдът намира, че
анализа на доказателствените източници сочи на безспорен
и категоричен извод, че подсъдимия е действал с
пряк умисъл, т. к. действията му
са насочени пряко към използуването на принуда под
формата на сила по отношение
на пострадалия И.И.като несъмнено
е искал и пряко е
целял настъпването именно на този общественоопасен вредоносен
резултат - отнемането на чуждите движими вещи
и установяването на трайна
фактическа власт върху тях. Безспорно е, че прекият умисъл на дееца обхваща
действията на подс.К. досежно упражнената сила- нанасянето на удари върху
пострадалия, пряко целящи
отнемането на неговите вещи- пари в брой на стойност 200 лева.
По отношение на
настъпилата смърт на пострадалия
- 20 дни след деянието, при налично
предхождащо болнично
лечение и престой и изписване
с подобрение на пострадалото
лице, подс.К. е действал при условията на непредпазливост с форма на
вина престъпна небрежност по смисъла на чл.11,ал.3 от НК, т. к. не е предвиждал
настъпването на общественотоопасните последици- влошаването на здравословното
състояние на пострадалия И.и настъпилата
по- късно смърт, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди - видимо
пострадалия е бил възрастен мъж ,
който след нанесените му от подс.К. удари
пада "от собствен ръст" на стълбищната
площадка и очевидно
изпада в безпомощно състояние.
Нанасяйки удари по тялото и главата на възрастния непознат мъж,
подс.К. не
е целял пряко и не е
искал настъпването на летален резултат, но е бил длъжен и е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните вредоносни последици - смъртта на пострадалия И., която
е пряка последица от действията
на подсъдимия на
инкриминираната дата. В тази връзка съдът съобрази изцяло кредитираната
от него съдебно - медицинска експертиза № 55 от 23.03.2020 г. /л.**4- л.**7,ДП/,
изготвена от съдебния
лекар Д-р Ч., според която субдуралния хематом в дясната половина на главата на пострадалия
и кръвоизливите в областта на меките черепни покривки са получени при рязко нарушаване на
равновесието на пострадалия вследствие
на получените от него
удари в областта на лицето ,
главата и гръдния кош и рязкото падане
от собствен ръст със значителна сила с последващо удряне на
дясната половина на главата на
пострадалия по повърхността на терена .
Според същото кредитирано от съда
писмено заключение, кръвонасяданията
и охлузванията на пострадалия в областта на лицето и дясната
мишница, както и счупването на двете леви
ребра, добре отговарят да са получени вследствие нанасяне на
удари с твърди тъпи или тъпоръбести
предмети , или с ръце, които са свити в юмрук.Според вещото лице- съдебен лекар смъртта на пострадалия е непосредствена последица на тежката закрита черепно-мозъчна травма
и значителната травма на гръдния
кош. Приложената по делото, значителна по обем, медицинска документация изцяло
кореспондира с писменото
заключение на вещото лице - съдебен
лекар и със свидетелските показания
на В.И. и П.П., съответно ст.мед. сестра и Директор на СУ ДСХ -Ямбол, които
подробно описват тежкото здравословно състояние на
пострадалото лице И.след изписването
му от МБАЛ"Д-р И.Селимински"-Сливен и
връщането му в ********- Ямбол ,
където 20 дни по- късно настъпва смъртта му.
КАСАТЕЛНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ :
При определяне на наказанието на подс.К. по вид , размер и начин на
изтърпяване, съдът взе предвид
характера и степента на обществената опасност на осъщественото престъпно
деяние, съобрази обстоятелствата , при
които то е осъществено, обществената опасност на личността на подсъдимия от една страна , а от
друга - съобрази императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, императивно изискваща налагане на наказание при
условията на чл.58а от НК в случаите,
когато самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят
от събраните в досъдебната фаза на производството доказателства - в този
случай направените от подсъдимия
самопризнания по реда на чл. 371, т.2
НПК се подкрепят изцяло от събраните в ДП доказателства и по
отношение на него безспорно е
императивно приложима нормата на чл.58а, ал.1
от НК.
Съобразявайки степента на вина на подс.К. и предишните
му о.ия на
“лишаване от свобода “ за умишлени
престъпления от общ характер, съдът намери, че
следва да отмери наказание при условията на чл.58, ал.1 НК в размер на ОСЕМНАДЕСЕТ
години ”лишаване от свобода “, което
според изискванията на материалната норма следва да се намали с 1/3 .
В този смисъл на подс.К. съда
определи окончателно редуцирано
наказание от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ”лишаване от свобода”. Съобразявайки всички смекчаващи отговорността на подс.К.
обстоятелства, а именно : частните му самопризнания веднага след
установяването и задържането му, допринесли в значителна степен за разкриване на обективната истина,
критичното му отношение към
осъщественото престъпно деяние
и искреното съжаление за действията му, довели до смъртта на
пострадалия И., частичното възстановяване
на отнетата при грабежа сума, съдът
намери, че тези множество смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни , поради което
и обсъждането на
приложението на чл. 55, ал.1, т.1
от НК при отмерване на наказанието
на подс.К.се явява неотносимо. В
тази връзка като неоснователни се определят исканията и възраженията на защитата за
максимална снизходителност от страна на съда и за налагане
на наказание "лишаване от
свобода" в рамките на законовия
минимум или при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдебният състав намира, че тежкото съдебно минало на подс.К.
и наличието на ефективно
наложени и изтърпени наказания
"лишаване от свобода",
които очевидно не са
довели до целения
и търсен от специалната и генерална
превенция на закона възпитателно- възпиращ и превантивен ефект, препятстват както прилагането на нормата на чл.55,ал.1, т.1 от НК,
така и отмерването на наказание
"лишаване от свобода" в
рамките на минимума ,независимо от
отчетените и съобразени от съда
множество смекчаващи отговорността обстоятелства. В този смисъл, съдът
избра от трите алтернативно предвидени в материалната норма наказания, най-
лекото такова , а
именно "лишаване от
свобода" и го
отмери в размер на 18 години , който по правилата, разписани в нормата на чл.58а,
ал.1 от НК редуцира с 1/3 до
окончателен размер от 12 години. Съдът
споделя становището на държавното обвинение, че първите две
алтернативно предвидени в нормата на чл.199, ал.2, т.1 от НК
наказания - доживотен затвор и доживотен затвор без замяна ,
се явяват твърде тежки и неотносими към
характера и механизма на осъщественото престъпно деяние и
към обществената опасност на деянието и
дееца. Осъщественото престъпно деяние е
несъмнено с много висока степен на
обществена опасност - касае се за грубо
посегателство срещу имуществото и телесната неприкосновеност на видимо възрастен мъж, сочещо на агресивност
и арогантност на дееца, който очевидно
не зачита правовия ред и морално - етичните ценности, възпитаващи уважение и респект към
възрастните хора, но не разкрива такава
висока степен на обществена опасност
,която да е съответна на наказанията "доживотен затвор" и
"доживотен затвор без замяна". Съдът отчете и личната обществена опасност на дееца, която е завишена, предвид предишните о.ия на подс.К. за умишлени
престъпления от общ характер, разкриващи в съвкупност
личност с трайни престъпни навици. Изложеното
аргументира при
индивидуализацията на наказанието определянето на наказание
"лишаване от свобода" над
средния размер и към максимума,
предвиден в материалната норма.
Съдът определени първоначален „строг” режим за
изтърпяване на наказанието по смисъла на чл.57, ал.1, т.2, б."а"
от ЗИНЗС, т. к. на подс.К.
е отмерено наказание "лишаване от свобода" за срок по-дълъг от 5
години.
По
отношение на подс.
К. съда не приложи
алтернативно предвиденото по- леко наказание “конфискация до
½ от имуществото “, съобразявайки поотделно и
в съвкупност всички обстоятелства по делото и отчитайки факта, че производството се развива по реда на Глава XXVII-ма от
НПК.
Така
определеното на подсъдимия К. наказание,
според настоящия съдебен състав, ще въздейства превантивно и
възпитателно-възпиращо като по този начин ще се осъществят целите на генералната и специална превенция на закона.
На
осн. чл. 59, ал.1 от НК, съдът приспадна от така наложеното на подс.К.
наказание от 12
години "лишаване от свобода", времето, през което
той е
бил задържан под стража ,считано
от ******г., до привеждане на
присъдата в изпълнение.
ПО
ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА:
В хода
на съдебните прения служебният
защитник на подс.К.
направи искане за
определяне на наказанието му в условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, т. к. са
налице многобройни смекчаващи
отговорността му
обстоятелства от една страна,
а от друга - най- лекото предвидено в закона наказание и след редукцията му по реда на чл.58а, ал.1 от НК с
1/3 би било несъразмерно тежко. Съдът
намира, че доказателствената
съвкупност не извежда аргументи
за наличието на изключително или на многобройни смекчаващи
отговорността на подс.К. обстоятелства. Наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства като
пълни самопризнания , направени в хода на ДП,
критично отношение към
извършеното, доброволно възстановяване на част от
отнетото в хода на разследването, са съобразени
от съда при отмерването на
наказанието - в съвкупност същите
са множество смекчаващи отговорността обстоятелства , но
не са многобройни
по смисъла на
чл.55,ал.1,т.1 от НК. Направените в хода на ДП
самопризнания от страна на подс.К., които на в
първите дни на разследването са само частични, не са изиграли
решаваща роля за
изясняване на фактическата
обстановка, поради което и не
следва да се възприемат
като изключително по своя
характер смекчаващо отговорността
обстоятелство. Съдът счита, че
нормата на чл.58а, ал.4 вр. с чл.55,ал.1,т.1
от НК е неприложима в конкретиката на процесния
случай , т. к. личната
обществена опасност на дееца е
безспорно завишена - предишни о.ия и
осъществяване на престъпното деяние само
след като са налице изтърпени ефективни
наказания "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим - наложените
и изтърпени наказания очевидно не са изиграли търсената от нормата на чл.36 от НК
превантивна и възпиращо- възпитателна роля
по отношение на подс.К.. Изложеното дава
аргументи на настоящият съдебен състав да намери
за неоснователно и не подкрепено
от доказателствената съвкупност искането на защитата
за налагане на наказание в условията на чл.58а, ал.4 от НК.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ:
Съдът постанови, след влизане в сила на присъдата , веществените
доказателства - 1 бр. черно мъжко
яке с качулка, 1 бр. компакт диск
с видеозапис, 3 бр. метални кутийки / кенчета /"Хел" е 1 бр. бутилка
водка "Савой"/празна/, да се унищожат след влизане в сила на присъдата , като
вещи без стойност. съдът постанови веществените доказателства- два броя чипове за
асансьор /сив и син/, след влизане в сила на присъдата да се върнат на свидетелката Н.Д.Г..
При
горния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал.2
НПК, ОС-Ямбол възложи
в тежест на подсъдимия направените по делото разноски
като го осъди да
заплати разноски в размер на 740.86 лева по сметката на ОД на МВР Ямбол, в приход на
Републиканския бюджет.
Причина за осъществяване на престъпното
деяние е системното незачитане
на установения в страната правов ред, ниската правна и обща
култура на подсъдимия и стремежа
му към лично облагодетелстване за чужда сметка.
По
изложените съображения ОС- Ямбол
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СЪДЕБЕН СЪСТАВ :