О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1642/4.11.2020г.
гр. Пазарджик,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ПАЗАРДЖИК, ІІІ – административен състав, в закрито
съдебно заседание на четвърти ноември, две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 731 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 256 от АПК и е образувано по жалбата на Н.Й.Б. с ЕГН ********** *** против Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София, бул. „*** № **, п.к. **, със специално звено
и административен орган по случая „Областно пътно управление“ гр. Пазарджик, с
искане да се отмени бездействието на административния орган, обективирано с
писмо с изх. № 94-00-343/18.06.2020 г., и се осъди и задължи същият в подходящ
срок да постави граничните табели Д 11 и Д 12 между селата Ветрен дол и
Варвара.
В жалбата се твърди, че е недопустимо
бездействието на ответния административен орган по непоставянето на гранични
табели между двете населени места.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично, като по изложени съображения твърди, че няма
пречка да се поставят въпросните табели, това технически е възможно. Грешното
им поставяне, не на границата между двете населени места, а на мястото, където
преминава реката, на моста, обвързва ответния административен орган да поправи
тази грешка и в този случай няма да има наслагване на знаци, чисто технически.
Ответникът – Агенция Пътна
инфраструктура – Областно пътно управление гр. Пазарджик, редовно уведомени,
явява се Началник отдел ''Административно обслужване“ в ОПУ гр. Пазарджик.
Заявява се, че не се спори по въпроса, че няма поставени табели – пътни знаци Д
11 и Д 12, на границата между двете населени места. Проблемът в случая се
дължал на наслагването на табели на кръстовището, предвид съществуващите пътни
знаци и евентуално поставянето на четири нови табели. В случай, че съдът
задължи административния орган да постави пътните знаци, се моли да се определи
подходящ срок за това минимум два месеца.
Административен съд - Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С писмо с две искания по чл. 250 от АПК
с № 506594 от 08.06.2020 г. Н.Й.Б. е поискал от Агенция Пътна инфраструктура –
Областно управление гр. Пазарджик да бъдат поставени и изписани и на латиница
пътни знаци Д 11 и Д 12, липсващи на вход-изхода на село Ветрен дол в посока
село Варвара към град Пазарджик. Прави се искане тези два знака да бъдат
поставени на границата на урбанизираната територия на населеното място между
село Варвара и село Ветрен дол, съгласно посоченото в чл. 4, ал. 2 от ЗП.
В отговор по делото е представено писмо с
изх. № 94-00-343 от 08.06.2020 г. от Директора на ОПУ гр. Пазарджик, в което се
казва, че километричното положение за пресечната точка между републиканските
пътища и границите на съответното населено място се определя съвместно от
представители на всяка община и служители на АПИ, съответно ОПУ и на
територията на област Пазарджик дейността е изпълнена през 2018 г. Дава се
информация, че границата между двете населени места - село Ветрен дол и село
Варвара е при км. 9+906 и съвпада с кръстовището на ул. „***“ и републикански
път II-84-Звъничево-Велинград. Отговаря се, че в района на кръстовището не
могат да бъдат поставени табели Д 11 и Д 12, тъй като съгласно Наредба №
18/23.07.2001 г. минималното разстояние за видимост на пътния знак е 100 метра,
също така следва да се има предвид, че границата между двете населени места е
кръстовище в населено място и това не позволява поставянето на четири табели от
група Д.
Недоволен от полученото писмо-отговор от
ОПУ гр. Пазарджик, Н.Й.Б. подава жалба пред Административен съд – Пазарджик.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната
съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните,
съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор на поставените въпроси
вещото лице е констатирало, че в разглеждания случай границата между двете
населени места съвпада със строителните им граници. Тази граница е в
урбанизираната територия и преминава през улица разположена между ул. „***“ и
ул. „**“. Същата е с километрично положение 9+909,85 (според километрирането на
път II-84).
Към момента на изготвяне на СТЕ, община Септември не притежава одобрен и
влезнал в сила – действащ
генерален план за организация на движението. За организация на движението по
републикански път II-84 е наличен одобрен и съгласуван проект. На чертеж №
5.1.6 погрешно и в противоречие с ОУП е показано, че строителните граници на с.
Ветрен дол и с. Варвара са по двата бряга на река Ели дере. Съгласно ОПУ,
границата между землищата на двете села (същата съвпада с границите на
населените места) е в урбанизираната територия и преминава през улица
разположена между ул. „**“ и ул. „**“. Същата е с километрично положение
9+909,85 (според километрирането на път II-84). Точното километрично положение
на липсващите пътни знаци Д 11 и Д 12 в обхвата на кръстовището с километрично положение 9+909,85 е предмет на
проектна разработка. Същата не е възможно да се изпълни в рамките на СТЕ.
Необходимо е да бъдат обследвани редица предпоставки, основните, от които са:
широчина на тротоара, разстояние и поле за видимост.
В съдебно заседание вещото лице заявява,
че е допуснало техническа грешка относно километричното местоположение –
навсякъде в заключението да се чете 9+909,55. В отговора на първия въпрос е
посочено кръстовището, но не и конкретното място, на което трябва да се
поставят пътните знаци. Това не може да се направи по преценка на
административния орган, а трябва да се направи проект за организация на
движението на кръстовището. Този проект трябва да бъде съгласуван с КАТ.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима по следните
съображения:
С направеното уточнение от жалбоподателя
е конкретизирано, че жалбата е с правно основание чл. 256 от АПК, а именно
твърди се, че административният орган не е извършил фактически действия, които
е бил длъжен да извърши по силата на закона.
Разпоредбата на чл. 256 и следващите от АПК са приложими тогава, когато административният орган е длъжен да изпълни определено
действие, което следва от задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Това
са случаите, в които нормативните актове задължават административните органи да
извършат нещо в определен срок или веднага след настъпване на определено
събитие, или след влизане на нормативния акт в сила, без да е необходимо
органът да бъде сезиран с молба, заявление и т. н. Искът за защита срещу
неоснователно бездействие на административен орган трябва да отговаря, освен на
общите за всички граждански искове процесуални предпоставки, и на
предпоставките, които въвежда АПК. За да е допустима защитата по чл. 256 от АПК, е необходимо действията, чието извършване се иска, да бъдат фактически.
Искът се предявява срещу административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
АПК, който по силата на закона е длъжен да извърши претендираното фактическо
действие.
В конкретния случай искането на
жалбоподателя е за извършване на фактическо действие по поставяне на пътни
табели Д 11 и Д 12, липсващи на вход-изхода на село Ветрен дол в посока село
Варвара към град Пазарджик. Бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК е налице
само тогава, когато се дължи действие по конкретно задължение, изпълнението, на
което произтича пряко от нормативен акт. В случая тази хипотеза не е налице,
тъй като се претендира изпълнение на правно действие, а не на фактическо
действие. От доказателствата по делото, както и от заключението на вещото лице
стана ясно, че за да бъде поставен един пътен знак не може просто да дойде
група работници и да постави пътните знаци между двете населени места. Следва
да се премине определена процедура - да се изготви проект от общината, който да
се съгласува с КАТ и ОПУ, да се вземе решение къде точно следва да бъдат
сложени въпросните табели и по какъв начин това ще се осъществи. Ето защо по
същност действията по поставянето на пътни знаци Д 11 и Д 12 са правни
действия, а не фактически.
Освен това, искането може да се счита
като такова за издаване на административен акт, а мълчанието на органа - за
отказ по смисъла на чл. 58 от АПК или изричен отказ на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София. Правната възможност на гражданите и организациите за
защита от неоснователни бездействия на административните органи, по реда на чл.
256 и чл. 257 от АПК е създадена и се отнася само за случаите, когато те са
извън производство по издаване на индивидуален или общ административен акт. Във
всички останали случаи, когато административното производство завършва с
издаване на такъв акт, той е предмет на съдебен контрол и при надлежно сезиране
на съда се развива съдебно производство по проверка на законосъобразността му.
По изложените съображения, настоящият
състав намира производството за процесуално недопустимо, поради което жалбата
ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото
прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 159,
т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 06.10.2020
г. за даване ход по същество на адм. дело № 731/2020 г. по описа на
Административен съд гр. Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Й.Б.
с ЕГН ********** *** против Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, бул. „***“
№ **, п.к. ***, със специално звено и административен орган по случая „Областно
пътно управление“ гр. Пазарджик, с искане да се отмени бездействието на
административния орган, обективирано с писмо с изх. № 94-00-343/18.06.2020 г.,
и се осъди и задължи същият в подходящ срок да постави граничните табели Д 11 и
Д 12 между селата Ветрен дол и Варвара.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
731/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, IІІ - състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/