СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на трети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
11114 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 12.12.2017 г. по гр. д. № 22683/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 123 състав, е признато за установено, че „А.А.Р.“
ЕООД, ЕИК ********, и П.П.Ш., ЕГН **********, не дължат на „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от 10 048,23 евро с
произход задължение по запис на заповед с падеж 01.02.2008 г., вземане,
обективирано в изпълнителен лист от 27.07.2009 г., издаден по гр. дело №
26806/2009 г. по описа на СРС, 75 състав, въз основа на който е образувано и
водено изпълнително дело № 20108500400075 по описа на Частен съдебен изпълнител
(ЧСИ) А.Б., peг. № 850, гр. София, поради погасяване, на основание чл.
531, ал. 1 ТЗ, по предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. 439, ал. 1
ГПК, вр. чл. 531, ал. 1 ТЗ.
С решението „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, е осъдено да заплати на „А.А.Р.“ ЕООД, ЕИК ********,
и на П.П.Ш., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 404 лв. - държавна такса; сумата от 41, 30 лв. - разноски по молбата за
обезпечение на бъдещ иск, както и сумата от 1 200 лв. - направени по делото
разноски за възнаграждение на един адвокат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД, чрез редовно упълномощен процесуален представител - юрк. Р.Р., в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Твърди, че в мотивната част на решението липсва обсъждане на събраните
доказателства, както и липсват фактически и правни изводи на първоинстанционния
съд. Моли съдът да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „А.А.Р.“ ЕООД и П.П.Ш., чрез редовно
упълномощен процесуален представител - адв. М.И., с който жалбата се оспорва и се моли решението да бъде потвърдено. Твърдят,
че липсата на мотиви не води до съществено нарушение на процесуалните правила.
Сочат, че искането за прихващане на суми за разноски е преклудирано.
Претендират разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
СРС, Гражданско отделение, 123 състав е бил сезиран с иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК.
При осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която
възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл.
414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение - чл.
416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено
нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл.
424 ГПК и чл.
439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава
ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането - арг. и
от чл.
371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД - срокът на новата давност е всякога пет години.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2017 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Според цитирания акт не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на
изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения
от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да
избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и
кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер.
Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от
страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното СГС приема, че с оглед нормата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната заповед за
изпълнение - 27.09.2009 г. е започнала да тече нова петгодишна давност, която
не е изтекла към момента на предприемането от страна на кредитора на действия
за принудително изпълнение на вземанията по № 20108500400075 по описа на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) А.Б., peг. № 850, чрез
налагането на запор върху притежаваните дружествени дялове от капитала на „А.П.М.“
ООД и „А.А.Р.“ ЕООД, собственост на П.П. Щ.на 08.02.2010 г.
Взискателят е поискал с молбата си за образуване на изпълнително
производство от 29.01.2010 г. от частния съдебен изпълнител да извърши всички
изпълнителни действия посочени в чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ. С разпореждане от 08.02.2010 г. е наложен запор върху
притежаваните дружествени дялове от капитала на „А.П.М.“ ООД и „А.А.Р.“ ЕООД, собственост на П.П.Ш..
С разпореждания от 09.02.2010 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжниците,
както и тези на съпругата недлъжник на П.П.Ш. в следните банки: „Уникредит
Булбанк“ АД, „Обединена българска
банка“ АД, „Коропоративна търговска банка“ АД, „Сити Банк Н.А“ АД, „БНП Париба“
АД, „СиБанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Инвестбанк“ АД, „Българска банка за развитие“
АД, „Търговска банка Д“ АД, „Банка Запад Изток“ АД, „Общинска банка“ АД, „АлфаБанк“
АД, „ТБ Алианц“ АД, „Райфайзенбанк“ АД, „ИНГ Банк Н. В“ АД, „Емпорики Банк“ АД, „Сосиете Женерал Експрес Банк“ АД, „Юробанк“ АД, „МКБ
Юнионбанк“ АД, „Те Дже Зираат Банкасъ“ АД, „Интернешънъл Асет банк“ АД,
„Прокредит Банк“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Пиреос Банк“ АД, „Централна
Кооперативна банка“ АД, „Тексим Банк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „БАКБ“
АД. С разпореждане от 25.03.2010 г. е
наложен запор върху движими вещи - 16 броя леки автомобили, собственост на „А.А.Р.“ ЕООД. С протокол от
24.08.2010 г. е възложен в собственост на М.А.Н.лек автомобил - „Х.Е.“. С
разпореждане от 16.09.2010 г. е насрочен опис и оценка на недвижим имот, а
именно апартамент № 130 и апартамент № 124, собственост на „А.А.Р.“ ЕООД, като съобщението не е било получено от
длъжника. В тази връзка съдебният изпълнител е насрочил нов опис на 01.07.2011
г. С молба от 11.02.2012 г. взискателят е поискал пристъпване към опис на
възбранените недвижими имоти собственост на П.П.Ш.. На 09.02.2012 г. е извършен
опис на недвижими имоти, а именно апартамент № 130 и апартамент № 124,
собственост на П.П.Ш..
В този смисъл се установява, че по делото са извършвани регулярно
изпълнителни действия, като погасителната давност е прекъсвана многократно. От 09.02.2012 г. е започнала да тече нова
петгодишна давност. Съгласно мотивите на т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и по арг. от
чл. 116, б. "б" ЗЗД, годни да прекъснат течението на погасителната
давност са единствено правните действия на кредитора на вземането - предявяване
на иск за установяване или заплащане на вземането. Действията на длъжника по защита
срещу вземането чрез отрицателен установителен иск, макар и да имат характер на
предявяване на иск по смисъла на чл. 116, б."б" ЗЗД, не представляват
демонстриране на активност от страна на кредитора относно вземането, насочена
срещу длъжника с цел реализиране на притезанието. Ето защо, длъжникът не може
чрез предявяване на отрицателен установителен иск за погасяване на вземането по
давност, да прекъсне и спре сам течащия в негова полза давностен срок. Това би
било възможно единствено ако в рамките на същото производство или в отделно
такова е предявен насрещен иск относно същото вземане от страна на кредитора,
каквото в случая липсва. Това разрешение е възприето и в решение №
109/25.05.2015 г. по гр.д. № 7420/2014 г., I г.о. на ВКС, постановено по реда
на чл. 290 ГПК. С оглед изложеното въззивният съд приема, че към датата на
устните състезания пред първоинстанционния съд вземанията са се погасили с
изтичане на 5-годишната давност.
Постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
694/2019 г., III г. о., ГК, не
променя извода на съда, доколкото същото се явява неприложимо в конкретния
случай. В решението е прието, че предявяването на
отрицателния установителен иск от длъжника, че вземането е погасено по давност,
при поддържано от ответника насрещно възражение за неизтекъл давностен срок, е
действие прекъсващо давността, защото след предявяването му кредиторът не може
да противопостави насрещен положителен иск със същия предмет, нито (в общия
случай) да предприема действия за принудително изпълнение. Това становище е възприето от върховните съдии с оглед
приетото от тях, че след предявяването
на отрицателния иск от длъжника или от лицето, дало реално обезпечение за чужд
дълг (ипотекарен длъжник, залогодател), кредиторът нито може да предяви
положителен установителен иск, че вземането му не е погасено по давност и
съществува правото на принудително изпълнение (няма правен интерес и искът е
недопустим), нито може да изисква извършване на изпълнителни действия (с ефект
да прекъснат давността - чл. 116 б.
"в" ЗЗД), доколкото в
общия случай изпълнението се спира докато спорът е висящ, какъвто обаче не е настоящият случай. Образуваното пред ЧСИ А.Б.
изпълнително дело не е било спирано, поради което и за кредитора не е имало
пречка да прояви активност и да изисква извършване на изпълнителни действия, което пък би довело до прекъсване на давността.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск се
явява основателен по отношение на вземанията по издадения на 27.07.2009 г.
изпълнителен лист.
Доводът на въззиваемата страна, че отговорността на авалиста П.П.Ш. е
отпаднала с оглед изтичане на преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД, не подлежи на
разглеждане в настоящото производство. Същото се развива по реда на чл. 439,
ал. 1 ГПК, съгласно който искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Ето защо този довод е следвало да бъде
заявен пред и разгледан от заповедния съд.
При така приетото от въззивния съд, а именно че вземанията
са погасени по
давност, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение,
а първоинстанционното решение потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е
представила списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 1 000
лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С
оглед представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,
че уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер
на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 12.12.2017 г., по гр. д. № 22683/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 123 състав.
ОСЪЖДА „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на „А.А.Р.“
ЕООД, ЕИК ********, и П.П.Ш., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 1 000 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред
Върховен касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните .