РЕШЕНИЕ
№ 7081
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110164085 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Р. К., ЕГН: **********, с адрес:
адрес, съдебен адрес: адрес, чрез адв. И.Г.Д. срещу ЮЛ, ЕИК ЕИК,с адрес на управление:
адрес (...) с представители ... и ..., с която се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумите от: 1042,62 лева- дължима главница за потребена,
но незаплатена студена вода, за периода 23.02.2009г. - 11.07.2012г., лихва за забава,
начислена върху главницата, в размер на 265,33 лева за периода 26.03.2009г. - 10.06.2012г.,
както и 76,16 лева - сторени съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 04.04.2013 г. по ч.гр.д. № 25122/2012г. на СРС, 90-ти състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № **********... на ЧСИ С.Х..
Ищецът твърди, че срещу ищцата е образувано и се води изпълнително дело
№**********... на ЧСИ С.Х.. Въз основа на процесния изпълнителен лист преди това е било
образувано друго изпълнително дело, а именно: №**********... на ЧСИ С.Х., което бива
прекратено на 30.03.2017г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следствие настъпил
двегодишен период, през който взискателят не е поискал предприемане на действия по
принудително изпълнение срещу длъжника.
Твърди се, че давността е прекъсната с молбата за образуване на изпълнително дело,
на 19.04.2013г. са изпратени запорни съобщения до различни търговски банки с цел
налагане на запор върху банкови сметки, открити на името на ищеца, като това е
последното валидно извършено изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната
давност. След този момент, в период от 19.04.2013г. до 19.04.2015г. не са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност и на
19.04.2015год., на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явява
прекратено по силата на закона.
Поддържа се, че с прекратяване на изпълнителното дело, с обратно действие - от
датата на последното валидно предприето изпълнително действие /в случая 19.04.201Зг./
1
започва да тече давността, с което се погасява самото вземане, като в случая давността
изтича на 19.04.2016год., тъй като се касае за периодични вземания, установени с влязла в
сила заповед за изпълнение, а не въз основа на влязло в сила съдебно решение.
Претендират се разноски.
Приложени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва
иска неоснователен. Твърди се, че давността за процесното вземане е установена със
заповед за изпълнение, имаща аналогична на сила на пресъдено нещо и съответно е 5
години. Сочи се, че тя е прекъсната първоначално при образуване на изпълнителното дело,
доколкото в постъпилата молба е поискано предприемане на изпълнителни действия и
изрично е посочено, че на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е овластен
да избира начина на изпълнение. Твърди се и, че давностният срок е прекъсван
няколкократно с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и възбрана
върху имот и е започнала да тече нова петгодишна давност за вземанията.
Претендират се разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна
следното:
Ищецът Д. Р. К. и ЮЛ, са били страни по ч.гр.д. №25122/2012 г. на Софийския
районен съд, III Г.О., 90 състав, по което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 10.12.2012 г. в полза на ЮЛ.
На 04.04.2013 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.12.2012 г. за сумата от 1042,62 лв., представляваща
неизплатена сума за потребена вода през периода от 23.02.2009 г. до 11.07.2012 г., клиентски
№ ..., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2012 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 265,33 лв. за периода от 26.3.2009 г. до 10.6.2012 г. и 76,16 лв.
разноски по делото, а именно: 26,16 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
По молба на взискателя ЮЛ от 16.04.2013 г. е образувано изп.дело **********... по
описа на ЧСИ С.Х.. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да извършва всички
действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Със запорни съобщения, с изх. № 21375-21382 от 19.04.2013 г., отправени до ЮЛ ЮЛ,
ЮЛ, ЮЛ, ЮЛ, ЮЛ, ЮЛ, и ЮЛ/л. 9-20 от ИД, съвпадащи с л. 150-161 от делото/ е наложен
запор върху всички банкови сметки на длъжника открити в съответната банка.
На 23.11.2013 г. по изпълнителното дело е конституирана НАП като присъединен
взискател.
На 29.03.2017 г. с молба с вх. №52860/29.02.2017 г. ЮЛ е поискало от съдебния
изпълнител предприемане на изпълнителни действия- налагане на запори на банкови сметки
и трудови възнаграждения, възбрани на притежавани недвижими имоти и насрочване на
опис на движими вещи.
С постановление за прекратяване от 30.03.2017 г. ЧСИ С.Х. е прекратила изп.дело
**********... на основание чл. 433,ал.1, т. 8 ГПК.
По молба на взискателя ЮЛ от 03.07.2017 г. е образувано изп.дело **********... по
описа на ЧСИ С.Х.. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да извършва всички
действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Със запорни съобщения, с изх. № 72232-21385 от 23.08.2017 г., отправени до ЮЛ ЮЛ,
ЮЛ, и ЮЛ, /л. 12-17 от ИД, съвпадащи с л. 55-61 от делото/ е наложен запор върху всички
банкови сметки на длъжника открити в съответната банка.
На 14.05.2019 г. с молба с вх. №28353/14.05.2019 г. ЮЛ е поискало от съдебния
2
изпълнител предприемане на изпълнителни действия- налагане на запори на банкови сметки
и трудови възнаграждения, възбрани на притежавани недвижими имоти и насрочване на
опис на движими вещи.
Със запорно съобщение, с изх. № 49448 от 18.09.2019 г., отправено до ЮЛ/л.44 от ИД,
съвпадащ с л. 87 от делото/ е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника
открити в съответната банка.
Със запорно съобщение, с изх. № 49449 от 18.09.2019 г., отправено до ЮЛ/л. 45 от ИД,
съвпадащ с л. 88 от делото/ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 05.12.2019 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху ½ ид.ч. от застроена
дворно място в адрес, ведно с първия етаж на построена в него двуетажна масивна жилищна
сграда, собственост на длъжника.
На 12.03.2021 г. с молба с вх. №16697/12.03.2021 г. ЮЛ е поискало от съдебния
изпълнител предприемане на изпълнителни действия- налагане на запори на банкови сметки
и трудови възнаграждения, възбрани на притежавани недвижими имоти и насрочване на
опис на движими вещи.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
3
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че
ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен
срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо,
тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска
по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във
връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание,
в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК
(отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия
ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна
давност.
Въпреки, че на ищеца е указно в тежест да установи началния момент на
погасителната давност, съответно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение,
такова доказване не е проведено и по делото липсва препис от заповедта с отбелязване на
датата на влизането й в сила. За настоящия съдебен състав най-ранната дата, за която може
със сигурност да се приеме, че заповедта е влязла в сила е 04.04.2013г.- датата на която е
издаден изпълнителния лист въз основа на заповедта.
Ето защо съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №25122/2012 г
на Софийския районен съд е влязла в сила на 04.04.2013 г. Също така следва да се съобрази,
че страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в
хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент е започнала да тече давността по чл.117,
ал.2 ЗЗД, която изтича на 04.04.2018 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело
№**********... – 16.04.2013 г., давността не е изтекла.
На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение.
Изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/1980 г.
Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС,
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе
дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
4
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
Образувано е тълкувателно дело №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса „От кой
момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Отговорът на
този въпрос е само теоретично релевантен за правния извод по спора, доколкото в
процесния случай и двете застъпени становища водят до един и същ резултат
С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за
прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ,
т.е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В
тази насока са и мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съобразно които искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, включително
и при възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи.
В процесния случай давността е прекъсната на 16.04.2013 г. и на 23.11.2013 г.
Действително изп. д. № **********... е перемирало и съдебният изпълнител само е
констатирал това, като го е прекратил на 30.03.2017 г.
Съдът счита, че след влизане в сила на тълкувателното решение, съобразно даденото в
т. 10 разрешение, погасителна давност започва да тече от последното изпълнително
действие. Но в случая давността по чл. 110 ЗЗД започва да тече не от последното действие,
извършено на 23.11.2013 г., а от 26.06.2015 г./ датата на приемане на ТР/. Същата би изтекла
на 26.06.2020 г. Дори да бъде прието обратното становище – за обратно действие на
тълкувателното решение, то давността в процесния случай би започнала да тече на
23.11.2013 г. и би изтекла на 23.11.2018 г.
Във всеки случай към момента на депозиране на молбата за образуване на
изпълнително дело №**********... – 03.07.2017 г., давността не е изтекла.
В периода след 03.07.2027 г. по изпълнително дело №**********... са извършвани
валидни изпълнителни действия на 23.08.2017 г., 14.05.2019 г., 18.09.2019 г., 05.12.2019 г. и
12.03.2021г. Изпълнителното дело не е перемирало към настоящия момент.
Последните изпълнителни действия по изпълнителното дело, които са от естество да
прекъснат давността, са започнати на 12.03.2021 г., а това от своя страна, при постановката
на т.10 от ТР № 2/2015 год., ОСГТК и отчитане правилата на чл.117,ал. 2 ЗЗД, обуславя
неоснователност на иска, тъй като вземанията биха били погасени по давност едва на
12.03.2026 г.
Ето защо позоваването на изтекла погасителна давност по отношение на сумите,
описани в исковата молба- предмет на изп. дело №**********... г. по описа на ЧСИ С.Х. не
намира опора в доказателствата по делото и искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответната страна се
присъждат деловодни разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен
съд
РЕШИ:
5
ОТВХЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439 от ГПК на Д. Р. К. , ЕГН:
**********, с адрес: адрес, предявени срещу ЮЛ, ЕИК ЕИК,с адрес на управление: адрес
(...) с представители ... и ..., за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумите от: 1042,62 лева- дължима главница за потребена, но
незаплатена студена вода, за периода 23.02.2009г. - 11.07.2012г., лихва за забава, начислена
върху главницата, в размер на 265,33 лева за периода 26.03.2009г. - 10.06.2012г., както и
76,16 лева - сторени съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
04.04.2013 г. по ч.гр.д. № 25122/2012г. на СРС, 90-ти състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № **********... на ЧСИ С.Х..
ОСЪЖДА Д. Р. К., ЕГН: **********, с адрес: адрес, да заплати на ЮЛ, ЕИК ЕИК,с
адрес на управление: адрес (...) с представители ... и ..., сумата от 100 лева-разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6