Решение по дело №130/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			02.03.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	24.02.		2021

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		130		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                            година.

        

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4221838, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на М.П.Г., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с  ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че при издаване на процесния електронен фиш са допуснати множество съществени процесуални нарушения. Сочи се, че липсва дата на издаване и издател на ЕФ, както и че нарушението е заснето с участието на полицейски служител. Твърди се, че автомобилът е бил заснет извън зоната на действие на посочения в ЕФ пътен знак. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.

 

Съдът като обсъди доводите на страните  и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 14.07.2020 г. в 14:08 ч. жалбоподателката М.Г. управлявала лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № КН6667ВТ, в обл. Кюстендил, общ. Дупница, по път II-62 км. 34+990 м., в посока на движение към гр. Дупница, при въведено с ПЗ В-26 ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя - до 60 км/ч, като пътният знак е поставен на пътя в посока гр. Дупница на км. 34+965 м., със зона на действие от 330 метра, до поставен пътен знак В-34, който е разположен в същата посока, на км. 35+295 м. При посоченото въведено с пътния знак ограничение на скоростта до 60 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със скорост от 85 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 82 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение ATTC ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6, и заснето в 14:08 часа с клип № 0130873, пореден номер отпечатан най-отдолу - 43257 - л. 5 от делото. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 100,00 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.                                                       

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал - клип № 0130873, пореден номер отпечатан най-отдолу - 43257 - л. 5 от делото, протокол от периодична проверка на техническо устройство, удостоверение на одобрен тип средство за измерване, справка за собствеността на автомобила, разписка за връчване на ЕФ, протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредба, справка от Областно пътно управление – гр. Кюстендил за координати на местонарушението и пътните знаци, както и разположението му извън населено място, протокол за проведено обучение за работа с технически средства, снимка на разположение на АТСС, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изясняват непротиворечиво фактите по делото. Освен това, при наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение да анализира подробно поотделно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.

 

   При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

   При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по същество,  съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението, вкл. датата и мястото на същото; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че  оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила. С оглед датата на връчване на ЕФ, видно от приложената разписка, жалбата е подадена в срока за обжалване, поради което е допустима.

Съдът намира аргументите на жалбоподателя изложени в жалбата му за неоснователни поради следното:

Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 14.07.2020 г. С изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, включително мобилно такова. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган или мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие на контролен орган и нарушител само при издаване на електронния фиш, а не при установяване и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г. се обсъжда въпроса за липсата на нормативни правила за работа на мобилните системи, която липса определя съдържанието на задължителните указания на ВАС. Тази липса е преодоляна с последващо изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. чрез въвеждане на чл.165, ал.3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./. Посочените нормативни правила, както правилно е подходил АНО, не налагат различен режим за санкциониране на нарушенията на правилата за движение по пътищата при използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което процесуалният ред за налагане на наказанието е чрез издаване на електронен фиш по реда на чл.189, ал. 4-11 от ЗДвП. Присъствието на контролните органи е с цел въвеждане на техническото средство в работен режим, без възможност за въздействие върху стойностите от измерването, регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява изцяло автоматично. Не са представени доказателства за намеса на контролните органи в процеса на работа на мобилната система. В този смисъл виж. Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение №120/23.05.2018Г. по К.А.Н.Д.№90/2018г., Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 206 от 11.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 171 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др. Наред с това оспореният електронен фиш съдържа лимитивно посочените в чл.189, ал.4, изр.последно от ЗДвП реквизити. Нормата е специална спрямо общата такава по чл. 57, ал.1 от ЗАНН, поради което дерогира приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната уредба за съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 71 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на посочените по-горе дата и час. жалбоподателят е управлявал описания лек автомобил, „Тойота Авенсис“, с рег. № КН6667ВТ, в обл. Кюстендил, общ. Дупница, по път II-62 км. 34+990 м., в посока на движение към гр. Дупница, със скорост от 82 км/ч, при въведено с ПЗ В-26 ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя - до 60 км/ч. От наличните по делото писмени доказателства се установява още, че участъкът е извън населено място, с дължина 330 метра от км. 34+965м., до км. 35+295 м. и в него изобщо няма поставен друг пътен знак, който да установява по-висока или по-ниска скорост за движение, техническото средство е одобрен тип за измерване като според протокола е засичало при стационарен режим на работа скоростта на преминаващите и в двете посоки автомобили, както и че същото е било в изправност, приложен е протокол за успешно премината периодична проверка. Видно от дължината на пътния участък, разстоянието на автомобила до АТСС посочено на снимковия материал /99 метра/ и разстоянието на техн. средство до пътния знак, посочено в Протокола по чл. 10 от Наредбата /150 метра./ автомобилът е попадал изцяло в зоната на действие на ПЗ В-26 /60 км./ при заснемането му. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път, в границите на кое населено място и в каква посока на движението е установено нарушението, което е напълно достатъчно. В тази връзка е представена и справка от ОПУ-гр. Кюстендил, че посочените в снимковия материал географски координати попадат в процесния участък от Републикански път II-62, както е изписано в текста на ЕФ и в приложения протокол по чл. 10 за използване на техническото средство, оформен и заверен по надлежния ред. Снимковият материал също потвърждава констатациите отразени от АНО в ЕФ.

Не е изтекла предвидената в закона абсолютна давност, която е със срок от 4 години и 6 месеца от датата на нарушението.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2, вр с чл. 1 от ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната. Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице въведено ограничение на скоростта извън населено място с поставен пътен знак, съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на тези последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието на ограничение.

Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения размер от 100,00 лева, съгласно действащата към момента на нарушението, а и към настоящия момент законова разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 3, тъй като е налице превишаване на скоростта на движение с 22 километра в час.

Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш Серия К № 4221838, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на М.П.Г., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с  ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: