Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
гр.Плевен, 21.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен, втори
касационен състав в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТЕЛИНА
КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на Иво Радев – прокурор от ОП
Плевен като разгледа докладваното от съдия Дилова к.а.н.д.№ 1019 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба подадена
от „А1 България“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от А. Д. и М. М. против
решение №260067/05.10.2020г. по НАХД № 1464/ 2020 г. по описа на РС – Плевен. В
жалбата се твърди, че решението на ПлРС е неправилно поради нарушения на
материалния и процесуален закон. Твърди, че е налице маловажен случай,
алтернативно моли съда да измени размера
на наложената санкция до минимално предвидения в чл. 326 от ЗЕС. Излага доводи, че не е доказано извършването
на нарушението, както и че не е доказано че извършеното нарушение е
съставомерно. Излага доводи, че дружеството е предприело всички възможни
действия за спазване разпоредбата на чл. 43 ал.2 от ОИ като е изготвило 2 бр.
инструкции за запознаване с проекта на договора, които са изпратени до всички
магазини на дружеството далеч преди извършване на нарушението, което следва да
се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. Сочи, че не са засегнати
обществените отношения регулирани от изготвения между страните договор. Излага
доводи, че административния орган не е извършил задълбочена преценка на
предприетите превантивни и последващи действия на евентуалния нарушител, с
които същия се е опитал да предотврати настъпването на противоправното деяние
или действия по отстраняване на настъпилите неблагоприятни последици в
обществените отношения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени,
респективно измени решението на РС
Плевен, като намали размера на наложената санкция.
В съдебно заседание, редовно
призован, касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата КРС, редовно
призован не се явява представител. В представена по делото молба изразява
становище решението на ПлРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Представителят на ОП – Плевен дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на
обжалваното решение на РС-Плевен.
Касационният съд, след проверка на
оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от страна по НАХД № 1464/2019 г. по описа на РС – Плевен, за която
оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността
на жалбата касационният състав на АС – Плевен взе предвид следното :
С оспореното решението РС
– Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 39 от 08.05.2020 година на
Председател на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „А1 България“
ЕАД с ЕИК *********, представлявано от А.В.Д. - Главен изпълнителен директор и
М.М. - Изпълнителен директор е наложено административно наказание на основание
чл. 326 от ЗЕС във вр. с чл. 42 ал. ІІІ от Общи изисквания при осъществяване на
обществени електронни съобщения - имуществена санкция в размер на 7 500 лева за
извършено административно нарушение по чл. 42 ал. ІІІ от Общите изисквания при
осъществяване на обществени електронни
съобщения.
За да постанови решението РС
– Плевен е приел за безспорно
установено, че „А1 България“ ЕАД е
нарушило разпоредбите на чл.42 ал.3 от Общите изисквания, тъй като
преди подписване на индивидуалния договор чрез своя служител не е
спазило задължението да предостави на потребителя, проекта на договора в цялост
за запознаване със съдържанието му. Последователността в случая била първо
съставяне и подписване на Допълнителното споразумение и едва след това
съставяне на индивидуалния договор. Съдът е приел, че при издаването
на наказателното постановление не е допуснато съществено нарушение на
материалния и процесуалния закон. Също така е приел, че АНО правилно е посочил
и материалната норма и санкциониращата такава, тъй като поведението на
санкционираното търговско дружество съответства на посочените разпоредби,
поради което е извършило административно нарушение, което подлежи на
санкциониране по реда на чл.326 от ЗЕС. Съдът е изложил мотиви,
че макар на формално извършване деянието, е с висока степен на обществена
опасност и при издаване на наказателното постановление административния орган е
определил наложената санкция в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.
Съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган при спазване на материалния и процесуален закон и при
съобразяване тежестта на нарушението. РС – Плевен правилно е
установил правнорелевантните факти и е направил извод, че
наказателното постановление е законосъобразно, защото е доказано извършеното
нарушение на чл.42, ал.3 от Общите изисквания при осъществяване на
обществени електронни съобщения (Издадени от председателя на Комисията за
регулиране на съобщенията, обн., ДВ, бр. 24 от 4.03.2008 г., в сила от
4.03.2008 г., изм. и доп., бр. 102 от 28.11.2008 г., бр. 63 от 7.08.2009 г., в
сила от 7.08.2009 г., бр. 19 от 8.03.2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 105
от 29.12.2011 г., в сила от 29.12.2011 г., бр. 63 от 17.08.2012 г., в сила от
17.08.2012 г., бр. 4 от 14.01.2014 г., в сила от 14.01.2014 г., бр. 54 от
15.07.2016 г., в сила от 15.07.2016 г., бр. 90 от 10.11.2017 г., в сила от
10.11.2017 г.). Съгласно цитираната норма, преди подписване на индивидуалния договор предприятията са
задължени да предоставят на потребителя проекта на договора в цялост за
запознаване със съдържанието му. Съдът е
обсъдил събраните по делото доказателства и е
достигнал до извода, че описаните в АУАН факти са установени по безспорен начин от писмените доказателства и показанията на
свидетелите Н. П. и Г. И.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост на обжалваното решение, както и за
недоказаност на нарушението.
Настоящият съдебен състав счита за
неоснователни и доводите на касатора във връзка с приложимостта на чл.28, б.“а“ ЗАНН. Нарушението, за което е наложена имуществената санкция е формално и за
съставомерността му не се изисква
настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са защитими с
приоритет обществените отношения. Ето защо при този вид нарушения не може да
има маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН от една страна, а от
друга не могат да се обосноват смекчаващи, (изключителни или многобройни)
обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на
обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените обществени
отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. По делото е представена
инструкция № 5/20.07.2016г., в която е наредено на служителите на дружеството
преди да се пристъпи към подписване на индивидуалния договор служителят да
отправя запитване към абоната дали желае да се запознае със съдържанието на
проектодоговора в цялост, като при изразено от него съгласие да му се
предостави възможност да се запознае със съдържанието на проектодоговора като
обърне монитора към него или да се разпечата на хартия в зависимост от
желанието на клиента. С посочената инструкция служителите на дружеството са
предупредени, че при констатирано неизпълнение на това задължение КРС може да
наложи на дружеството санкция във високи размери за всеки отделен случай. В
касационната жалба се излага, че дружеството е предприело превантивни мерки да
отстрани за в бъдеще извършването на подобни нарушения, като е издало
посочената по-горе инструкция,което това представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство, което следва да бъде отчетено при определяне на наказанието.Съдът
не споделя становището на касатора. Напротив, от събраните по делото
доказателства се установява, че въпреки инструкцията служителите на дружеството
продължават да извършват нарушението на чл.42, ал.3 от Общите изисквания при
осъществяване на обществени електронни съобщения, като не дават възможност на
потребителя преди да го подпише да се запознае изцяло със съдържанието на
договора. Анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства,
касационната инстанция преценява, че в конкретния случай не може да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, до какъвто извод е достигнал и РС. Касационната
инстанция намира, че не са допуснати нарушения при индивидуализацията
на наложената имуществена санкция. В разпоредбата
на чл.326 ЗЕС е предвидена имуществена санкция в размер от 3000 лв. до 15 000
лв. Административнонаказващият орган е определил санкция в размер на 7500 лв. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства са посочени и други, издавани по
отношение на касатора НП за същото по вид нарушение, което несъмнено следва да
се отрази на размера на наложеното наказание.
Обжалваното решението е постановено от родово и местно компетентен
съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на производството,
поради което АС- Плевен намира, че то е валидно, допустимо и съответно на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260067/ 05.10.2020г.
постановено по НАХД № 1464/2020 год., Районен съд – гр.Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.