О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр.Горна Оряховица, 03.12.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в закрито заседание на трети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Илина Джукова
като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 1562 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от М.К.К. срещу Г.И.Д. с искове за упражняването на
родителските права по отношение на малолетното им дете Траян Георгиев И., роден
на *** г. в гр.Манхайм, определяне местоживеенето му, определяне на режим на
лични контакти между неупражняващия родителските права родител и детето,
присъждане на месечна издръжка; за даване на разрешение, заместващо съгласието
на бащата, за издаване на международен паспорт на детето и за даване на
разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да напуска Република
България неограничен брой пъти в рамките на срока на валидност на паспорта.
Твърди се, че ищцата и детето живеят преимуществено в Германия, в
гр.Регенстауф, както и че ищцата работи в чужбина. Сочи, че при посещенията си
в България пребивава на адреса на съжителя си. Към исковата молба са
представени писмени доказателства, от които е видно, че на 01.10.2016 г. ищцата
е наела жилище в гр.Регенстауф по безсрочен договор за наем, както и че с този
адрес е регистрирала себе си и детето в местната службата за регистрация на
населението. Представен е и срочен трудов договор от 02.04.2019 г. със срок до
07.04.2020 г., от който се установява, че ищцата е трудово ангажирана в
гр.Регенстауф. Видно от приложението към трудовия договор и европейка
здравноосигурителна карта, ищцата е здравноосигурена съгласно законодателството
на Германия, има социалноосигурителен номер, данъчен номер и разкрита банкова
сметка ***. Предвид
посочените данни съдът счита, че обичайното местопребиваване на ищцата и на
детето (предвид възрастта му) е в Германия. В тази държава е устроен животът им
- в нея майката живее заедно с детето, полага труд, получава доход, с нея има
административни и финансови връзки, в нея е родено и се отглежда детето и там е
регистриран адресът му.
Спорът, с който
съдът е сезиран е с международен елемент, предвид това че ищцата и детето имат обичайно
местопребиваване извън България. С оглед твърденията на ищцата и отправеното
към съда искане, за определяне на международната компетентност по искове за
упражняването на родителските права, определяне местоживеенето на детето, режима
на лични контакти с неупражняващия родителските права родител и за даване на
разрешенията, заместващи съгласието на бащата, за издаване на международен
паспорт на детето и за пътуване на детето в чужбина, съставляващи спор за
родителска отговорност (за последните два иска - изрично приетото в решение по
дело С-215/15 на СЕС), е приложим Регламент 2201/2003 г. на Съвета от
27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (по-долу
Регламент /ЕО/ 2201/2003 г.), а за обективно съединения иск за издръжка –
Регламент 4/2009 г. на Съвета от 18.12.2008 г. относно компетентността,
приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и
сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (по-долу
Регламент /ЕО/ 4/2009 г.). За своята международна компетентност съдът следи
служебно (чл.17 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. и чл.10 от Регламент /ЕО/ 4/2009
г.).
Съгласно чл.8, §1
от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. компетентен по делата, свързани с родителската отговорност, е съдът на
държавата-членка, в която детето има обичайното местопребиваване към момента на
сезиране на съда. В случая от раждането си и към момента на предявяване на
иска, детето има обичайно местопребиваване в Германия. Няма твърдения, нито
данни то да е променяло обичайното си пребиваване в друга държава-членка в
резултат от правомерно или неправомерно преместване, поради което чл.9-11 от
Регламента, не могат да намерят приложение. Няма основание за компетентност на
българския съд и по чл.12, §3 от Регламента - макар детето да има основна
връзка с България, тъй като е български гражданин (предпоставката на чл.12, §3,
б.“а“ от Регламента), не може да се приеме, че компетентността на българския
съд е изрично или по друг недвусмислен начин приета от ответника
(предпоставката на чл.12, §3, б.“б“ от Регламента). Той е получил препис от
исковата молба, но не е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, съответно не
е взел становище по компетентността на сезирания съд. Посоченото е пречка да се
счете, че предпоставката на чл.12, §3, б.“б“ от Регламента е осъществена,
защото приемането на компетентността всякога изисква активни действия - било
изрично изявление, било упражняване на права или релевиране на възражения, от
които е явно, че ответникът е съгласен делото за родителска отговорност да се
разгледа и реши от сезирания съд. По тези съображения бездействието на
ответника не може да бъде приравнено на приемане на компетентността на българския
съд. Тъй като обсъжданите предпоставки за прогогация на компетентност следва да
са налице кумулативно, а една от тях липсва, Районен съд – Горна Оряховица не е
международно компетентен да разгледа и реши исковете за родителска отговорност.
Не е налице е
международна компетентност на сезирания съд и по обективно съединения иск за
издръжка, тъй като същият допълва иска за родителска отговорност, по които се
прие, че българският съд не е международно компетентен (арг. от чл.3
б."г"от Регламент /ЕО/ 4/2009 г.).
Така сезираният съд
Районен съд – Горна Оряховица не е международно компетентен да разгледа и реши
исковете за родителска отговорност и издръжка, поради което производството по
делото следва да бъде прекратено.
Мотивиран
така и на основание чл.17 от Регламент 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, чл.10 от Регламент
(ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18.12.2008 г. относно компетентността, приложимото
право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по
въпроси, свързани със задължения за издръжка и чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА, че Районен съд – Горна Оряховица
не е международно компетентен да разгледа и реши спора по предявените от М.К.К.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу Г.И.Д., ЕГН **********,*** искове за упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете Траян Георгиев И., ЕГН **********,
определяне местоживеенето му, определяне на режим на лични контакти с
неупражняващия родителските права родител, присъждане на месечна издръжка от
150 лв., за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, за издаване
на международен паспорт на детето и за даване на разрешение, заместващо
съгласието на бащата, детето да напуска Република България само със съгласието
на майка си.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1562/2019 г. по описа
на Районен съд – Горна Оряховица.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от връчване
на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :