Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателят А. Г. М. с ЕГН*, с адрес гр.В., ул.”Г.”, №3, вх.А, .1, А., действащ чрез процесуалния си представител - адв. С. М. - ВТАК, с жалбата си до съда оспорва Решение №490/25.05.2010 г. на В. районен съд, постановено по гр.д.№681 по описа на съда за 2010 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него срещу Г. К. М., с ЕГН *, с адрес гр. В., ул.”К. и М.”, №13, иск за издръжка в размер на 300 лв месечно, с правно основание чл.139,във вр. с чл.140, ал.1, т.2 от СК.В жалбата излага съображения за незаконосъобразност на постановеното решение поради неговата необоснованост и несъответствие на направените от съда изводи с доказателствата по делото. Счита, че по делото са налице безспорни доказателства за нетрудоспособността на ищеца. В подкрепа на това сочи представеното от него по делото медицинско удостоверение, установяващо диагноза „параноидна шизофрения”, което заболяване не му позволява да работи.Посочва липсата на имущество, удостоверена също с документ, както и прекъснатите си осигурителна права, което му пречи да ползва безплатни медицински услуги. Счита, че в тежест на ответника е да докаже обстоятелството, че няма доходи и неправилно съдът е вменил това задължение на ищеца. Иска отмяна на решението и произнасяне на въззивната инстанция по съществото на спора, като бъде присъдена една разумна издръжка. В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника по въззивната жалба. Съдът, като взе предвид доводите наведени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното: Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от ищеца иск с правно основание чл.139,вр. с чл.140, ал.1, т.2 от СК, като го е отхвърлил изцяло. В мотивите на решението са подробно изложени установените по делото правно релевантни факти. Съдът, въз основа на представените писмени доказателства е приел за установено, че пълнолетният ищец е син на ответника и от момента на прекратяването на брака между родителите му, съгласно съдебното решение, живее заедно с майка си И. М. в едно домакинство. Майката реализира среден месечен доход в размер на 330 лв, видно от представеното удостоверение от Д. „К.”, община В. Съдът е анализирал представените от ищеца документи, установяващи здравословното му състояние - мед. удостоверение и епикриза, от които е видно, че той страда от ранна детска възраст от онкологично заболяване, което към 1999 г. е било в ремисия. Същевременно е лекуван в ОДПЗС с диагноза „параноидна шизофрения”. Съдът е приел въз основа на доказателствата по делото, че ищецът няма имущество и е с прекъснати здравноосигурителни права. От показанията на разпитаната като свидетелка майка на ищеца И. М., която се установява, че за лекарства на ищеца са нужни около 200 лв месечно. Съдът в изготвения по реда на чл.146 от ГПК доклад правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като е постановил, че ищецът следва да докаже твърдението си, че е нетрудоспособен, размера на необходимата му издръжка, както и възможностите на ответника да дава такава. В този смисъл, неоснователен е доводът в жалбата, че доказателствената тежест относно обстоятелството, че ответникът няма доходи не е на ищеца, а на ответника. Това обстоятелство е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. Следва да се докаже положителният факт, а именно наличието на доходи и имущество на ответника, в случай че това се твърди. Именно поради това, доказателствената тежест е разместена. Правилно съдът е анализирал и преценил относимите към спора факти и обстоятелства. В хипотезата на 139 от СК се включват два факта-нетрудоспособност и невъзможност на търсещия издръжката да се издържа от имуществото си. Те са в кумулативна даденост. В случая ищецът е доказал липса на имущество, но не и липсата на трудоспособност или на намалена такава. Това последно обстоятелство, както правилно съдът посочва в мотивите си, следва да бъде установено с решение на специализиран орган какъвто е Трудово експертната лекарска комисия /ТЕЛК/, която съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността е компетентна да установява трайно намалена работоспособност. От представените медицински удостоверения е видно какво е заболяването, от което ищецът страда, но не и степента на намалена работоспособност, или пълната липса на такава. От показанията на свидетелката М. става ясно, че ищецът не е воден на ТЕЛК, защото в момента пие обикновени лекарства, които поддържат състоянието му. Това от своя страна показва, че липсва медицинска преценка на състоянието му към момента, което още веднъж говори за липса на доказателства относно състоянието му на нетрудоспособност. А това е условие на закона /чл.139 от СК/ за да се търси издръжка. При липсата на всички изискуеми предпоставки на закона, съдът е направил единствено верния извод за неоснователност и недоказаност на иска. Този извод е логичен, аргументиран и се базира на събраните по делото доказателства и на установените факти. В този смисъл решението е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 490/25.05.2010 г. на В. районен съд, постановено по гр.д.№681 по описа на съда за 2010 г. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |