Решение по дело №2011/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1866
Дата: 2 октомври 2022 г.
Съдия: Атанаска Анастасова Анастасова
Дело: 20225330202011
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1866
гр. Пловдив, 02.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330202011 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22–
0435-000034/11.03.2022г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ 02
Пловдив, с което на Н. Н. Д., ЕГН **********, на основание чл.183 ал.2 т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДП/, е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят Д. моли съда да отмени НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
молба-становище моли съда да остави без уважение жалбата като
неоснователна и да потвърди НП. При условията на евентуалност прави
възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна до минимално предвидения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.12.2021г. около 17:00ч. св. М. Й. Й., заемащ длъжността
„полицейски инспектор“ при Второ РУ на ОДМВР Пловдив, заедно със своя
1
колега полицейски инспектор Николай Бабов, извършвали обход на
територията на ул. „Юндола“ в гр. Пловдив. Приближавайки до № 22 на
същата улица, забелязали няколко леки автомобила, паркирани в зоната на
действие на пътен знак В-27, забраняващ престоя и паркирането. Сред
паркиралите в тази зона автомобили бил и л. а. „Крайслер ПТ Круизер“ с рег.
№ ***, който бил с изгасен двигател, заключен, без водач и пътници в него. В
хода на проверката полицейските служители установили, че собственик и
водач на въпросния лек автомобил е жалбоподателягт Д., която паркирала на
процесното място личното си МПС, за да посети офис на куриерска фирма
„Еконт“. За това, че на 21.12.2021г., около 17:00ч. в гр. Пловдив, на ул.
„Юндола“ до № 22 паркирала управлявания от нея л. а. „Крайслер ПТ
Круизер“ с рег. № *** в зоната на действие на пътен знак В-27, забраняващ
престоя и паркирането, на Д. била наложена глоба с фиш серия Х №
691037/21.12.2021г. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП. След депозирано
възражение от жалбоподателя срещу фиша, св. Й. съставил Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков №
157105/04.02.2022г. за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДП.
Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП, с
което на Н. Д., на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП, е наложена глоба в размер
на 20 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят М. Й. Й., който потвърждава авторството на АУАН и
направените констатации в него. Актосъставителят е категоричен в
показанията си, че лекият автомобил, собственост на жалбоподателя Д., бил
паркиран на ул. „Юндола“ до № 22, водачът не е бил в или в близост до
автомобила, в него е нямало други пътници, като МПС е било с изключен
двигател и заключено. Съдът кредитира показанията на св. Й. като обективни,
незаинтересовани, логически обосновани и последователни, кореспондиращи
със събрания по делото доказателствен материал.
В качеството на свидетели бяха разпитани и водените от жалбоподателя
свидетели - Стоян Славов Атанасов и Стоян Борисов Джаков. В показанията
си св. Атанасов сочи, че лекият автомобил на жалбоподателя е бил спрян
пред ул. „Орфей“ № 24, като не е сигурен на кой точно адрес са намира
офисът на „Еконт“ – дали на ул. „Орфей“ № 22 или на № 24. Съдът дава вяра
на показанията на св. Атанасов, като не кредитира онази част от тях, в която
твърди, че процесното МПС било паркирано на ул. „Орфей“ № 24, доколкото
в тази им част показанията се опровергават от събрания доказателствен
материал, включително и от кредитираните от съда показания на
актосъставителя.
От своя страна св. Джаков посочва, че спрели лекия автомобил срещу
офисите на „Еконт“ и „Спиди“, които се намирали в квартал „Христо
Смирненски“ и били разположени един до друг. Свидетелят допълва, че
справка в „Интернет“ показвала, че двата офиса били на адрес: ул. „Орфей“
2
№ 24. Съдът не кредитира показанията на св. Джаков в частта, в която
твърди, че и двата офиса се намират на един и същи адрес, доколкото именно
справка от „Интернет“ показва, че офисът на куриерска фирма „Спиди“ е на
друг, различен административен адрес от този на „Еконт“. В останалата им
част съдът кредитира показанията на този свидетел, като отчита установеното
в хода на съдебното следствие обстоятелство, че същият е съпруг на
жалбоподателя, което не е основание неговите показания автоматично да не
се кредитират, а единствено създава задължение за съда да ги подложи на по-
внимателен анализ и след съпоставката им с останалия доказателствен
материал да прецени дали и до каква степен да ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
които да са съществени и да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове, и да нарушават правата на нарушителя.
След обстоен и внимателен анализ на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено по безспорен начин, че
жалбоподателят Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на вмененото й нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП. Нарушената норма предвижда
няколко самостоятелни изисквания към участниците в движението, едно от
които е задължението да съобразяват своето поведение с пътните знаци. В
случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за това, че на посочените в АУАН и НП дата и място не е
съобразила своето поведение с поставен пътен знак В-27, с който се въвежда
забрана за паркиране и престояване. Страните в разглеждания казус не
спорят, че на процесното място – гр. Пловдив, ул. „Юндола“ № 22 е имало
поставен пътен знак В-27, забраняващ паркиране и престой. Не се спори и че
МПС – л. а. „Крайслер ПТ Круизер“ с рег. № *** е било управлявано от
жалбоподателя Д.. Спорът е за мястото, на което е било позиционирано
превозното средство и доколко забраната, въведена с пътен знак В-27, е
важала по отношение на лекия автомобил, с който е било обслужвано лице,
притежаващо документ за инвалидност. По отношение на мястото, на което е
било паркирано въпросното МПС, ангажираните от жалбоподателя Д.
свидетели – Атанасов и Джаков в показанията си твърдят, че лекият
автомобил е бил спрян срещу офиса на куриерска фирма „Еконт“, който се
намирал на ул. „Орфей“ № 24. Действително офисът на „Еконт“ е с
регистриран административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Орфей“ № 24,
потвърдено от направената от съда служебна справка в сайт за картография в
България – bgmaps. От сайта Google maps обаче е видно, че физически
офисът на „Еконт“ е разположен на ул. „Юндола“, на която улица е и входът
на офиса на куриерската фирма, макар административният адрес на сградата,
в която се намира куриерската фирма да е на ул. „Орфей“. Оттук следва
3
извод, че след като от показанията на двамата свидетели се установява, че
лекият автомобил, собственост на жалбоподателя, е бил паркиран срещу
офиса на „Еконт“, то е бил паркиран именно на ул. „Юндола“ № 22, каквото е
и мястото на нарушението, посочено в АУАН и НП. Това е и мястото, което е
посочено от актосъставителя в неговите показания, изцяло кредитирани от
съда. Предвид на това настоящият съдебен състав намира, че в случая
правилно е определено мястото на нарушението, а именно - гр. Пловдив, ул.
„Юндола“ № 22, попадащо в зоната на действие на забраняващия престоя и
паркирането пътен знак В-27.
По делото безспорно се установява, че управляваният от Д. лек
автомобил е бил паркиран така, както е констатирал контролният орган и
вписал в своя административен акт. По смисъла на чл.93 ал.2 от ЗДП
паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в
движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на
правилата за движение. В случая не са налице обстоятелства,
характеризиращи МПС в състояние на престой, чието определение е дадено в
чл.93 ал.1 от ЗДП, доколкото от събраните по делото гласни и писмени
доказателства не се установява процесното ППС да е спряно за ограничено
време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на
товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. За извършването на
такива дейности няма нито данни и доказателства по делото, нито твърдения
от страна на жалбоподателя. Нещо повече, присъствието на водача при
извършването на дейностите, при които има престой, каквото е изискването
на чл.93 ал.2 от ЗДП, не се установява в настоящия случай. Напротив, от
показанията на актосъставителя се установява, че автомобилът е бил
заключен и с изгасен двигател, а вътре не е имало водач и пътници. Отново от
неговите показания е видно, че шофьорът в лицето на жалбоподателя Д. се е
явила впоследствие, както и пътуващият с нея св. Джаков. Това обстоятелство
се потвърждава с категоричност и от показанията на св. Атанасов, който
посочва, че Д. е била пред него на гишето в офиса на куриерската фирма,
където я обслужвали. Не се установява и необходимост МПС да спре, за да
избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие, или в подчинение на правилата за движение, за да се приеме, че
не е налице паркиране по смисъла на закона. Предвид на това съдът приема,
че в случая е налице по категоричен начин паркиране на пътното превозно
средство така, както е възприето в акта и НП.
Що се отнася до възражението на санкционираното лице за нарушено
правилото на чл.50 ал.3 от Правилника за прилагане на ЗДП /ППЗДП/, съдът
намира същото за неоснователно, доколкото посочената разпоредба е
неотносима към настоящия случай. Съгласно ал.3 на чл.50 от ППЗДП, когато
знак за въвеждане на забрана е поставен заедно с предупредителен пътен знак
за опасност, въведената забрана важи до края на пътния участък, за който се
4
отнася опасността. С оглед представеното с жалбата Експертно решение на
ТЕЛК, най-вероятно жалбоподателят Д. е имал предвид разпоредбата на чл.50
ал.2 т.3 от ППЗДП, която указва, че забраните, въведени с посочените в
нормата пътни знаци, сред които и В-27 по отношение на престоя, не се
отнасят за пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи
документ за инвалидност. Даже и да беше посочена правилно, разпоредбата
на чл.50 ал.2 т.3 от ППЗДП не намира приложение в обсъждания казус, при
който с категоричност се доказва и обсъди по-горе, че касае хипотезата на
паркиране по смисъла на чл.93 ал.2 от ЗДП на процесното МПС, при която в
случай на ППС, обслужващо лица, притежаващи документ за инвалидност,
действието на пътен знак В-27 не се изключва.
При безспорно установено място на нарушението, на което с пътен знак
е било забранено паркирането и с категоричност установено паркиран л. а.
„Крайслер ПТ Круизер“ с рег. № ***, управляван от Н. Д. на процесната дата,
правилно и законосъобразно жалбоподателят е била санкционирана на
основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП за така извършеното нарушение на чл.6 т.1
от ЗДП с налагане на глоба в предвидения фиксиран размер на 20 лв.
В тази връзка следва да се отбележи, че фактическите констатации в
АУАН и в НП не бяха оборени от жалбоподателя Д. /въпреки ангажираните
от нея гласни доказателства/ и предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН
има материална доказателствена сила, съдът намира, че следва да се приемат
за доказани посочените в двата акта на администрацията обстоятелства.
Правилно административнонаказващият орган не е квалифицирал
случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретното
нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид.
При извършената служебната проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на НП.
По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от
страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22–
0435-000034/11.03.2022г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ 02
5
Пловдив, с което на Н. Н. Д., ЕГН **********, на основание чл.183 ал.2 т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДП/, е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6