№ 486
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509532 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20022779 от 25.01.2021 г. по гр.д. № 90537/2017 г. по описа на
СРС, 123 с-в са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от Б. *** ЕООД,
ЕИК **** срещу ЕМ. К. П., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД за сумата от 286.37 лв. - непогасено задължение за
ползвани в периода от 09.10.2013 г. до 07.04.2014 г. телекомуникационни услуги по
Договор за телекомуникационни услуги от 17.06.2013 г., сключен между ЕМ. К. П. и
БТК ЕАД и шест броя фактури, издадени в периода от 08.11.2013 г. до 08.04.2014 г.,
ведно със законната лихва върху тези суми за периода от 15.11.2016 г. до изплащане на
вземането; както и искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. с чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД
и вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД за сумата от 89.95 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 27.11.2013 г. до 11.11.2016 г.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Б. ***
ЕООД с излагане на доводи за неправилност на постановеното решение;
необоснованост и незаконосъобразност. В производството, според жалбоподателя е
установено прехвърляне на вземането срещу ответника от БТК ЕАД към С.Г.Г. ООД-
негов праводател по следващ договор за цесия. Това обстоятелство, според ищеца не е
1
било спорно в производството. Именно и поради това заявява че не е представил
приложението по договора за цесия от 29.05.*** г., с който вземането срещу ответника
е било прехвърлено от БТК ЕАД към С.Г.Г. ООД. Същевременно вземането на ищеца
възниква от договор за цесия от 12.05.2016 г., сключен между С.Г.Г. ООД и Б. ***
ЕООД, като пред първата инстанция е било представено приложението към договора, в
което е описано прехвърленото вземане срещу ответника. Предвид изложеното
неправилно СРС е отхвърлил исковете като неоснователни.
Моли за отмяна на решението на СРС и уважаване в цялост на предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЕМ. К. П. в подадения писмен отговор изразява становище
за неоснователност на въззивна жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното
решение е правилно, като съдът е обсъдил в него установените факти във връзка с
възникването на вземането и прехвърлянето му. Твърди се, че първоинстанционният
съд е обсъдил всички доводи на страните. Отделно от това, първоинстанционният съд
правилно е установил, че в производството не е доказано по основание и размер
задължението на ответника, както и прехвърлянето му от страна на БТК ЕАД към
С.Г.Г. ООД. Вземането на ищеца не се установява да е прехвърлено с договора за
цесия сключен със С.Г.Г. ООД.
Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, съдът намира
следното:
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.
2
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД за признаване
съществуване на парично вземане за сумата от 286.37 лв. - непогасено задължение за
ползвани в периода от 09.10.2013 г. до 07.04.2014 г. телекомуникационни услуги по
Договор за телекомуникационни услуги от 17.06.2013 г., сключен между страните,
както и за парични вземания по шест броя фактури издадени по договора в периода от
08.11.2013 г. до 08.04.2014 г., както и с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. с чл. 86, ал. 1, изречение
1 от ЗЗД и вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД за парично вземане за сумата от 89.95 лв. - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.11.2013 г. до
11.11.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на
30.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 65707/2016 г. по описа на СРС, 123 с-в.
Изложени са правни и фактически доводи, че сумите, чиято дължимост се иска
произтичат от договор за цесия, по които са прехвърлени вземанията по договор за
телекомуникационни услуги.
Както е приел и СРС с доклада по делото при разпределяне на доказателствената
тежест в процеса, в тежест на ищеца по общите правила на чл. 154, ал. 1 ГПК е да
установи възникването и съществуването на вземанията си към ответника по
основание и размер, в т.ч. цедиране на вземанията към ищеца от страна на
първоначалния кредитор –цедент БТК ЕАД към цесионера С.Г.Г. ООД, съответно
прехвърляне на вземанията от последния към цесионера – ищец в производството.
Съответно, според дадените от първата инстанция указания с доклада по делото,
предмет на производство по чл.422 ГПК са вземания за потребени
телекомуникационни услуги по сочения договор, макар и с различна дата според
посоченото в подаденото на 15.11.2016 г. заявление по чл.410 ГПК, а не и вземания за
неустойки по същия договор.
В производството е установено чрез представените пред първата инстанция
Договор за интернет услуги от 14.06.2013 г., че от страна на оператора БТК ЕАД са
предоставени на ответника- абонат интернет услуги с пакет „VIVACOM FiberNet 20”
със срок 12 месеца, както и че на последния е предоставен с констативен протокол от
17.06.2013 г. оптичен конвертор R, сериен номер 127А0408802. Чрез представеното
приложение № 1 към договора е посочено, че пакетната услуга FiberNet е в промоция
– 3 месеца безплатен интернет, като за пакета услуги FiberNet 20 е посочено, че в
продължение на три месеца е с отстъпка 100%, а след това клиентите заплащат 12
месеца по 17.80 лв. с ДДС месечен абонамент.
В производството пред първата инстанция са представени шест броя фактури,
както следва: фактура издадена на 08.11.2013 г. с № **********, която включва
стойността на ползваните интернет услуги за отчетен период 08.11.2013г. - 07.12.2013г.
на стойност 14,64 лв.; фактура издадена на 08.12.2013г. с № **********, която
3
включва стойността на ползваните интернет услуги за отчетен период 08.12.2013г. -
07.01.2014г. на стойност 32,44 лв., от която към момента не е заплатена сумата от 17,80
лв.; на 08.01.2014г. е издадена фактура № **********, която включва стойността на
ползваните интернет услуги за отчетен период 08.01.2014г. - 07.02.2014г. на стойност
50,24 лв., от която към момента не е заплатена сумата от 17,80 лв.; на 08.02.2014г. е
издадена фактура № **********, която включва стойността на ползваните интернет
услуги за отчетен период 08.02.2014г. - 07.03.2014г. на стойност 68,04 лв., от която към
момента не е заплатена сумата от 17,80 лв.; на 08.03.2014г. е издадена фактура №
**********, която включва стойността на ползваните интернет услуги за отчетен
период 08.03.2014г. - 07.04.2014г. на стойност 85,84 лв., от която към момента не е
заплатена сумата от 17,80 лв.; на 08.04.2014г. е издадена фактура № **********, която
включва неустойка за абонаментния план, както и неустойка за невърнато оборудване
в размер на общо 200.53 лв.
С оглед това настоящата съдебна инстанция споделя извода на първостепенния
съд, че по делото е установено, че между ответника и БТК ЕАД е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за телекомуникационни услуги от
14.06.2013 г., по което абоната потребител е останал задължен да заплати 85.84 лв. по
издадените фактури от 08.11.2013 г., от 08.12.2013 г., от 08.01.2014 г., от 08.02.2014 г. и
от 08.03.2014 г.
Изводите на първата инстанция, че вземанията по издаденото на 08.04.2014 г.
кредитно известие касаят неустойки по договора с общ размер 200.53 лв., които не са
предмет на издадената заповед по чл.410 ГПК и съответно – на производството пред
СРС по реда на чл.422 ГПК, настоящия състав намира за правилни и обосновани. В
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК са посочени фактите, от които произтича спорното вземане- цена на
потребени телекомуникационни услуги от абоната- потребител. С подадената по реда
на чл.422 ГПК искова молба ищецът поддържа, че претендира сумите от ответника с
излагане на фактически и правни доводи, че същият е потребил услуги възлизащи на
общата стойност на посочените фактури. Съгласно разясненията на Върховния
касационен съд в ТР № 4/2013 г. от 18 юни 2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК
предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК се определя от правните
твърдения на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение.
Така описаните факти в обстоятелствената част на исковата молба не са
различни от правопораждащия фактически състав, очертан с обстоятелствената част на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта на
издадените пет броя фактури, но не и по отношение на шестата фактура издадена на
08.04.2014 г. с предмет – вземания за неустойка. Съдебната практика е трайно
ориентирана към пълно съвпадение на предмета на иска по чл. 422 ГПК с предмета на
4
заповедта за изпълнение, което в случая е налице в една част.
Искът по чл. 422 ГПК се явява средство за защита на признато в заповедното
производство вземане на кредитора. Предпоставка за допустимостта му наред с
нормативно установените специфични условия е съответствието между заявеното и
признато в заповедното производство вземане и предмета на делото, очертан с
обстоятелствената част и петитума на исковата молба. При предявяването му по реда
на чл. 422 ГПК ищецът следва да се съобрази с посоченото от него основание за
издаване на заповед за изпълнение, за да установи съществуването на оспореното
вземане такова, каквото е присъдено със заповедта по чл. 410 ГПК. Обстоятелствената
му част трябва да съответства на основанието, на което е заявено вземането в
заповедното производство и на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
Рамките и предметът на исковото производство са предопределени от заповедното
производство.
Като е преценил въз основа на съдържащите се в обстоятелствената част на
исковата молба правопораждащи процесното вземане факти, идентични с една част от
посочените в заявлението, че е надлежно сезиран с положителен установителен иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, съобразявайки, че е налице допустимо
съответствие между предмета на заповедното производство, в което е издадена
процесната заповед за изпълнение, и специфичния предмет на исковото производство -
своеобразно продължение на заповедното - установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземането - предмет на издадената заповед за изпълнение,
първоинстанционният съд е постановил допустимо решение по редовна искова молба
по отношение вземанията за незаплатени и потребени телекомуникационни услуги.
При постановяване на своето решение по същество на спора, съдът е съобразил
становищата по този въпрос изразени в постановените по реда на чл.290 ГПК Решение
№ 18/16.02.2016 г. на ВКС, ТК, първо т.о. по т.д. № 1880/2014 г. и Решение №
34/11.08.2016 г. на ВКС, Второ т.о. по т.д. № 3107/2014 г./, което се възприема и от
настоящия състав.
Съответно идентичен извод се налага и за фактическите констатации и правни
изводи на първата инстанция, че в производството не е установено прехвърляне на тези
перични вземания с общ размер на 85.84 лв. от първоначалния кредитор БТК ЕАД като
цедент в полза на цесионера С.Г.Г. ООД с договора за цесия от 29.05.*** г. В
проведеното пред първата инстанция производство не е представено приложение №
1.1 съдържащо информация за длъжниците и вземанията по договора за цесия.
Съответно доводите на въззивника, че в производството не е било спорно, че
вземането срещу ответника по договора за телекомуникационни услуги е било
прехвърлено в полза на цесионера С.Г.Г. ООД, а в последствие с договора за цесия от
12.05.2016 г. и в полза на цесионера Б. *** ЕООД, съдът намира за недоказани и
5
съответно – неоснователни. Изрично с подадения в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор ответникът е оспорил съществуването на вземанията по основание и размер,
както и прехвърлянето им на ищеца с договорите за цесия.
С оглед указанията на чл.266, ал.1 ГПК, във въззивното производство страните
не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са
могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Доколкото
приложение № 1.1. към договора за цесия от 29.05.*** г. не е било представено пред
първата инстанция, а страната е могла и е следвало да го ангажира на този етап от
производството, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че вземането към
ответника по договора за телекомуникационни услуги от 14.06.2013 г. / а не както е
посочено в заявлението по чл.410 ГПК от 17.06.2013 г./ е било прехвърлено от
кредитора БТК ЕАД на последващия кредитор – цесионер С.Г.Г. ООД. Съответно
поради неустановяване прехвърлянето на вземането към С.Г.Г. ООД, то и
прехвърлянето на вземането от С.Г.Г. ООД на Б. *** ЕООД с договора за цесия от
12.05.2016 г. не е установено, въпреки представеното пред първата инстанция
приложение към договора.
Договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се отстъпва едно вземане
от досегашния му носител на едно трето, чуждо на връзката, от която произтича
вземането, лице. Предмет на договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което
следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. Със
сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента
върху цесионера. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във
вътрешните му отношения с цесионера.
Доколкото мотивите на настоящия състав съвпадат като цяло с тези на СРС,
оспореното решение, с което исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК са отхвърлени, следва да се
потвърди изцяло, както е постановено.
По разноските пред СГС:
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна, като на
основание чл.78, ал.3 ГПК следва да й се присъди сумата 100.00 лв. –разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20022779 от 25.01.2021 г. по гр.д. № 90537/2017 г.
по описа на СРС, 123 с-в.
ОСЪЖДА Б. *** ЕООД, ЕИК **** да заплати на ЕМ. К. П., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 100.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
6
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7