Решение по дело №3305/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 262
Дата: 9 март 2020 г.
Съдия: Албена Петрова Колева
Дело: 20193230103305
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                              Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                     

 

                                 гр.Добрич , 09.03.2020г.

 

                   В      И М Е Т О     Н А   Н А Р О Д А

                                               

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД  ГРАЖДАНСКА  КОЛЕГИЯ, десети състав   в  проведеното на  седми  февруари две хиляди и двадесета година открито съдебно заседание в състав:

 

                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: АЛБЕНА  КОЛЕВА

 

        При участието на секретар  ДИАНА Й.   сложи за разглеждане гр.дело № 3305  по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Предявени са  искове  от С.А.С. ЕГН ********** ***  срещу ОД на МВР Добрич  следните искове:

1/Иск по чл.187,ал.5,т. от Закона за МВР във вр. с чл.140 КТ за заплащане на сумата от 1861,51 лв.  , представляваща  възнаграждение за положен нощен труд  вследствие на преобразуването му в дневен  за периода 15.09.2016г. – 15.09.2019г. заедно със законната лихва от датата на исковата  молба – 16.09.2019г.  до  окончателното плащане ;

2/Иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 238,82 лв., представляваща  обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главните задължения  за времето на забавата.

Твърди се в исковата молба, че ищецът работил  през процесния период 15.09.2016г. – 15.09.2019г на длъжност „....” и „........” , ....група „… при ОД на МВР-Добрич”.

Трудовата дейност ищецът осъществявал по утвърдени  протоколи и графици , при режим на труд -  на смени – дневна и нощна от 22,00 – 06,00 часа; с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187,ал.3 от Закона за МВР.

 Тези обстоятелства не се спорят от ответника.

  Правни доводи на ищеца:В процесния период - 15.09.2016г. – 15.09.2019г.  е действала Наредба N 8121з-776 от 29.07.2016г., обн.ДВ , бр.60 от 02.08.2016г, в сила от 02.08.2016г. В нея липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм бил предвиден  в предходната Наредба N 8121з-47 от 11.08.2014г. в размер на 0,143 по чл.31,ал.2. Така при сумирано отчитане на отработеното време общият брой  часове  от 00,00 часа до 06,00 часа се умножава по 0,143.

 Наредбата от 2014г. е отменена с  Наредба N 8121з-592 от 25.05.2015г.  на Министъра на вътрешните работи, която пък е отменена с Решение N 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело N 5450/2016г.

 Липсата на законова регламентация не следвало да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен. При наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, субсидиарно трябвало да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/обн. ДВ от 26.01.2007г./.Съгласно чл.9,ал.2 от тази наредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време , установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

 Правни доводи на ответника:Статутът на …. служители е уреден в специален закон – Закона за МВР.На основание чл.179,ал.4 ЗМВР извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.178,ал.1 на държавните служители  се изплащат и други възнаграждения в случаи , определени със закон или с акт  на Министерския съвет.В случая няма закон или акт на МС , който да допуска преизчисляването  на положения нощен труд с коефициент 1.143. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не била приложима за държавни служители – ....органи.Неприложим бил посочения коефициент от 1,143, тъй като на служителите от МВР бил разрешен нощен труд от 80 часа и приравняването нощен /дневен труд следвало а бъде 1 към едно , или коефициент 1.По тази методика на  преизчисляване ответникът бил заплатил нощния труд , положен от ищеца.

Липсата на празнота в нормативната уредба, касаеща МВР, не обосновавал прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/обн. ДВ от 26.01.2007г./  по Кодекса на труда.

  По отношение на главния иск  за периода 15.09.2019г. – 16.09.2019г.  прави възражение за недопустимост поради изтекла давност.За останалия период изразява становище за неоснователност на иска

 Между страните не се спори , че ищецът работи при ответника и са обвързани от служебно правоотношение, както и че ищецът е полагал труд през нощта.

Спори се:Дължи ли се  превръщане на часовете , положен нощен труд  в дневен и следва ли да се да се заплаща извънреден  труд за така преобразуваните часове труд.

По делото са представени писмени доказателства. Прието е заключение на вещото лице по извършена  съдебно -  счетоводна експертиза.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата  по делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:

 Фактите:

 Прието е за безспорно по делото , че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът  осъществява трудовата си дейност  по утвърдени графици , при режим  на  труд – дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време. /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Ответникът работи на длъжност „.........”

 Експертизата два заключение , че за процесния период положения нощен труд от ищеца  по графиците за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период е общо 1800 часа. Отработеното време е изчислявано сумарно от ответника. За процесния период няма преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане на отработеното време по тримесечни периоди.

Паричната равностойност на положения извънреден труд след преобразуването на  нощния към дневен  е даден в два варианта: първи- 1713,62 лв., изчислена  по правилото на чл.9,ал.2 от НСОРЗ  без отчитане периода на действие  на чл.9г от Наредбата за работното време, почивки  и отпуски  за положен извънреден труд  от 182 часа през процесния период и съответно обезщетение за забава в размер на 238,82 лв. за периода 01.10.2016г. – 16.09.2019г.; втори – 1316,46 лв. –  левова равностойност на нощен труд след превръщането му в дневен по правилото на чл.9,ал.2 от НСОРЗ  при отчитане на периода на действие на чл.9г.от Наредбата за работното време, почивки и отпуски за положен извънреден труд от 141 часа и съответно обезщетение за забава   185,43 лв.

Правни изводи:

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период /чл.187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/.

 В процесния период  15.09.2016г. – 15.09.2019г. действала Наредба N 8121з-776 от 29.07.2016г.  / обн.ДВ , бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г. В нея липсва  изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.  

Основният спорен  въпрос следва  ли да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

 Отговорът на този въпрос е положителен. При липсата на специално правило, което да определи методологията  за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР или да определи ставка на допълнитеното възнграждение за нощен труд, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените в отговора възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.

 Искът се явява основателен и доказан.Съобразно заключението на вещото лице  за процесния период ищецът е положил нощен труд – 182 часа.Левова равностойност  на  сумираните общо отработени часове  след превръщането  на нощните часове в дневни  възлизат на  1713,62 лв. по правилото на чл.9,ал.2 от НСОРЗ.

Съдът дава предпочитание на първи  вариант.Разпоредбата на  чл.9г касае отчитането на извънредния труд пред Инспекцията по труда.До изменението на Наредбата за работното време , почивките и отпуските- ДВ , бр.58 от 13.07.2018г. в сила от 16.07.2018г. , т.е от 01.01.2018г.  отчитането на извънреден труд е  без превръщане на нощни часове в дневни.След изменението на чл.9г , считано от 16.07.2018г. – с превръщане на нощните часове в дневни.На основание чл.149,ал.2 КТ отчитането пред Инспекцията по труда е до 31.01. на следващата календарна година.Следователно за цялата 2018г.  важи чл.9г от  Наредбата за работното време , почивките и отпуските в редакцията  след изменението- ДВ , бр.58 от 13.07.2018г. в сила от 16.07.2018г., т.е с превръщане на нощните часове в дневни.

 Така исковете са основателни до размер 1713,62 лв. за главния иск и 238,82 лв. за акцесорния иск за забава.Главният иск за разликата над 1713,62 лв. подлежи на отхвърляне.

Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на главното вземане за периода 15.09.2019г. – 16.09.2019г. съдът намира за неоснователно.Вземанията  за трудови възнаграждения се погасяват с 3 -  годишна давност.Като се има  предвид , че искът е подаден на 15.09.2019г. , началният  момент на погасителната давност е 16.09.2016г.

   На осн.чл.86 ЗЗД  с оглед основателността на  главната претенция, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето на забавата.

 С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца съдът ще присъди разноски - адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на ответника съдът намира за основателно. Предвид фактическата и правна сложност и като взима предвид големия брой еднотипни дела със същия предмет, заведени в РС Добрич, което е служебно известни на съда, в полза на ищеца се присъжда заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. съобразно Наредба за адвокатските възнаграждения -  чл.7,ал.2,т.2 и уважената част от главния  иск.

 На основание чл.78,ал.6 ГПК, предвид характера на делото и изхода на спора ,   ответникът следва да заплати дължима държавна такса  в общ размер на 118,52 лв./68,52 лв. по главния иск и 50 лв.  по акцесорния за забава- арг. от чл.72, ал.2 ГПК/.

 На осн.чл.78,ал.6 ГПК  ответникът следва да заплати на РС Добрич 100 лв. – изплатено възнаграждение на вещото лице.

 С тези мотиви съдът

                                          Р Е Ш И :

 ОСЪЖДА   Областна Дирекция на  МВР Добрич  ЕИК ********* гр.Д ….., представлявана от  .... Н.П.  ДА ЗАПЛАТИ   на С.А.А. ЕГН ********** ***  сумата от 1713,62 лв. /  хиляда седемстотин и тринадесет лева 62 ст. /, представляваща   неизплатено възнаграждение за 182 часа  след превръщането  на нощните часове  към дневни извънреден труд през периода 15.09.2016г. – 15.09.2019г.   заедно със законната лихва от датата на исковата молба  - 16.09.2019г.  до окончателното плащане, като  ОТХВЪРЛЯ  иска за горницата над 1713,62 лева до претендираните 1861,51 лв.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Добрич  ЕИК ********* гр.Д., представлявана от  ....Н.П.  ДА ЗАПЛАТИ  на С.А.А. ЕГН ********** ***   сумата от 238,82 лв./ двеста тридесет и осем лева 82 ст./, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1713,62 лв. за периода 01.10.2016г. – 16.09.2019г.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на  МВР Добрич  ЕИК ********* гр.., представлявана от  .... Н.П.  ДА ЗАПЛАТИ на С.А.А. ЕГН ********** ***    сторени  разноски по гр.дело N 3305 по описа на РС Добрич за 2019г.  в размер на 350 лв. /триста и  петдесет  лева/- адвокатско възнаграждение.

  ОСЪЖДА Областна Дирекция на  МВР Добрич  ЕИК ********* гр.Д., представлявана от .... Н.П.  ДА ЗАПЛАТИ ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Добрич  сумата от 118,52 лв. / сто и  осемнадесет лева 52 ст. /  -  дължима държавна такса и 100 лева/ сто лева/-  изплатено възнаграждение  на вещо лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза.

     Решението  подлежи на обжалване от страните  с въззивна жалба  пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от  съобщаването.   

 

                                                                   Районен съдия: