Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. Габрово, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в открито
съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
2. ИВА ДИМОВА
при секретаря Боряна Михова и с участието на прокурора Людмила
Рачева, като разгледа докладваното от
председателстващия състава ЧНД № 76 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, във вр. с чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по постъпило в Окръжен сьд – Габрово
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено
въз основа на решение за плащане на финансова санкция, постановено от Централна
служба „Глоби и парични санкции“ Шпайер /Zentrale Bußgeldstelle
Speyer /, по
отношение на И.А.В., роден на *** г., с постоянен и настоящ адрес ***.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово счита, че са налице
законовите предпоставки искането да бъде уважено.
Засегнатото
лице И.В., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. На същият е
връчен и препис от удостоверението по
чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР с надлежен превод на български език.
Съдът, като взе под внимание събраните по делото доказателства и ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Засегнатото лице И.А.В. е роден на *** ***. Същият е български гражданин с
постоянен и настоящ адрес ***.
Решение № 23.3502079.3 за налагане на финансова санкция е постановено на 17.06.2019 г.
от Централна служба „Глоби и парични санкции“ Шпайер
/Zentrale Bußgeldstelle Speyer/.
Същото е влязло в сила на 17.07.2019 г. Деянието, за което е наложена санкцията, се
изразява в това, че като водач на лек автомобил с рег.
№ А 4116 МС, засегнатото лице И.В., движейки се в землище Браншайд
по федерална автомагистрала А 60 при 10,350-ия километър, при посока на
движението гр.Прюм, е превишило на 11.04.2019 година
в 17.40 часа максимално допустимата скорост извън населени места с 22 км/час. Уточнено е, че допустимата скорост е 60 км/ч.; установената скорост (след приспадане на границата
на толерантност) е 82 км/ч. Деянието е квалифицирано
като административно нарушение, което се санкционира по реда на чл.3, ал.3,
чл.49 от Правилника за движението по пътищата /StVO/, чл.24 от Закона за
движението по пътищата, 11.1.5 от Федерален каталог за финансови санкции (ВКаt). Паричната сума, която е наложена с решението като
санкция за извършеното административно нарушение е 80 евро, а паричната сума за
разходи по административното производство е 28.50 евро, или общо 108.50 евро.
По делото не са представени доказателства за
плащане от страна на заинтересованото лице на наложената санкция.
Съдът счита, че в случая е налице влязъл в сила в държава-членка
на ЕС акт за налагане на задължение за плащане на финансова санкция в размер на
80 евро и разноски по административната процедура в размер на 28.50 евро. Актът
за налагане на задълженията попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т.
3 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението по чл. 4 от рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета е
представено по делото в образец с превод на български език, издадено от
компетентния орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма,
съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.
Съдът намира, че не са налице предвидените в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС
факултативни основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция.
В Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото
деяние и няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от
издаващата и изпълняващата. Давностният срок за изпълнение на решението не е
изтекъл съгласно немското и българското законодателство. Деянието, за което
засегнатото лице е наказано по административен ред в Германия, не е било от
компетентност на български административни или съдебни органи. Не е налице
имунитет или привилегия по българското законодателство, което да прави
изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяние, което
по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България или е било извършено извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такава деяние. Възрастта на
засегнатото лице не изключва отговорността му.
След преценка на изложените обстоятелства съдът намира, че са налице
условията на чл. 30, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС за признаване на
решението. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 8 съдът следва да определи
размера на паричното задължение в левова равностойност според съотношението евро/български лев към деня на постановяване на решението.
Размерът на наложената с решението парична санкция е 108.50 евро, чиято левова
равностойност е 212.20 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА РЕШЕНИЕ № 23.3502079.3, постановено на 17.06.2019 г. от Централна служба
„Глоби и парични санции” Шпайер /Zentrale Bußgeldstelle
Speyer/, Федерална република
Германия, влязло в сила на 17.07.2019 г., с което по отношение на българския гражданин И.А.В. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, е наложена финансова санкция (глоба и съдебни разноски) в
размер на 108.50 (сто и осем евро и 50 евроцента)
евро, равностойни на 212.20 лв., за извършено административно нарушение на
правилата за движение по пътищата.
Препис от настоящото решение, след влизането му в
сила да се на НАП – Габрово за изпълнение.
На основание чл.
38, ал. 1, т. 1 и т.
4 от ЗПИИРКОРНФС , след влизане в сила на решението да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава – Централна служба „Глоби и парични
санкции“ Шпайер/Zentrale Bußgeldstelle
Speyer /, Федерална република Германия, за признаването на
решението.
Копие от
уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.