№ 127/19.2.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди двадесет и
първата година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. СВЕТОМИР БАБАКОВ 2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ |
|
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Живко Пенев |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 1425 по описа на съда за
2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна
жалба на „Панагюрска медна компания“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „***“ № ****, представлявано от изпълнителния директор
К.В.Ч., подадена чрез адв. Ч. АК гр. Варна против Решение № 260116 от
30.10.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 2176/2019 г. по описа на Районен съд
гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 45/31.01.2019 г., издадено от Директора на Регионална инспекция
по околна среда и водите гр. Пазарджик, с което на „Панагюрска медна компания“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****“ № ***,
представлявано от изпълнителния директор К.В.Ч., на основание чл. 164, ал. 1 от
Закон за опазване на околната среда (ЗООС), за нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2
от ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на приложимия
материален закон. Посочено е, че обжалваното съдебно решение е постановено при
противоречив и непълен доказателствен материал и се основава само на част от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, без да разглежда
доказателствата в тяхната взаимообусловеност и взаимообвързаност. Моли се да
бъде отменено решението на районния съд и отменено, като незаконосъобразно,
издаденото наказателно постановление. Евентуално моли да не бъде налагано
наказание при условията на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Претендират направените по
делото разноски.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
За ответника – РИОСВ гр. Пазарджик, редовно призован, не се представлява и
не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че касационната
жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Пазарджик да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението на Районен съд гр. Пазарджик
е потвърдено Наказателно постановление № 45/31.01.2019 г., издадено от Директора
на Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Пазарджик, с което на „Панагюрска
медна компания“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „****“ № ****, представлявано от изпълнителния директор К.В.Ч., на основание
чл. 164, ал. 1 от Закон за опазване на околната среда (ЗООС), за нарушение на чл.
125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет
хиляди) лева.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка
по делото, а именно, че на 14 и 15 ноември 2018 г. екип от експерти от РИОСВ – Пазарджик
и Басейнова дирекция, ИБР – Пловдив извършили проверка на стопанисвана от дружеството
жалбоподател инсталация за производство на катодна мед и цинков сулфат, находяща
се в с. Цар Асен, обл. Пазарджишка. Проверката била възложена със Заповед № РД-08-156/12.11.2018
г. на директора на РИОСВ Пазарджик. Проверката имала за предмет контрол по изпълнение
на условията от оператора „Панагюрска медна компания“ АД (ПМК) на условията от Комплексно
разрешително (КР) № 117/2006 г„ изменено с Решение № 117-НО-ИЗ-АО-ТГ1/2017 г.
В хода на проверката било установено, че
не се изпълнявали част от условията по това разрешително, а именно по условие
7.3., 8.3.1.1., 8.3.2., 8.3.2.2., 8.3.4.9., 8.3.5.1., 11.4.3., 13.4., 13.8.,
16.1. и 16.3.
Установено е от проверяващия екип, че
описаните констатации съставляват нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС,
която правна норма императивно предвижда, че операторът на инсталацията е
длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително.
За извършеното нарушение е съставен АУАН
№ 45/07.12.2018 г., предявен и връчен срещу подпис на пълномощник на
дружеството. Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд правилно е приел, че дружеството жалбоподател притежава
Комплексно разрешително № 117/14.11.2006 г., както и че дружеството е имало качеството
на оператор за експлоатация на инсталации по смисъла на т. 43 от § 1 към ДР на ЗООС,
във връзка с чл. 117, ал. 1 от ЗООС и Приложение 4 към Закона. В този смисъл
съдът е приел, че касаторът може да бъде
субект на нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 164, ал. 1 от ЗООС.
Правилно първоинстанционният
съд е приел за безспорно установено и доказано извършеното от дружеството жалбоподател
административно нарушение. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и
задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на
разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло
споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното
постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е
отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е
приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв
начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител
и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно
постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В решението на районния съд е застъпено и становище по
отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че
административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН,
като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да
бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
От ответната страна не е направено искане за присъждане
на разноски, поради което съдът не следва да се произнася в частта за
разноските.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 260116 от 30.10.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 2176/2019 г. по описа на
Районен съд гр. Пазарджик.
Решението
е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |
/п/ |
|
ЧЛЕНОВЕ : |
1./п/
|