П Р О Т О К О Л № 938
17.06.2020 година
град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХV
наказателен състав
На Седемнадесети юни
2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: МАРИЯ КИРОВА
КРАСИМИРА ДЕРНЕВА
Секретар: Сийка Радева
Прокурор: НИКОЛЕТА КОБУРОВА
Сложи за разглеждане докладвано от Съдията
НОХД № 1156 по описа за 2020 година
На именно повикване в 09:30 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 248 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ
Д.Н.Г. – редовно призован, явява се лично и с адвокат А.П., упълномощен
защитник от досъдебното производство. Не се явява адвокат Д.Х., другият упълномощен
защитник от досъдебното производство, редовно призован.
РП ПЛОВДИВ изпраща
представител.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – редовно призовано чрез
представляващия го, не изпраща процесуален представител.
По делото
е постъпила изисканата Справка съдимост за подсъдимия Г., актуална към
настоящия момент.
По делото
е постъпила Молба от ощетеното юридическо лице чрез адвокат Т. Х., с която
молба се отправя искане да бъде предоставено копие от внесения в съда
обвинителен акт. Към молбата е приложено и Пълномощно за адвокат Х.
По делото
е представено и Пълномощно от управителя на ощетеното юридическо лице, с което
упълномощава Ц. М. да представлява дружеството пред Районен съд – Пловдив.
ПРОКУРОР: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. П.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. Г.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ, след
съвещание, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното
заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимия:
Д.Н.Г.
- роден на ***г***, …, български гражданин, с висше образование, неженен,
неосъждан, живущ ***, ЕГН **********.
Разясниха се на подсъдимия правото му да участва в
обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание и с правата му по
чл. 55 от НПК.
ПОДС. Г.: Разбрах
правата си.
ПРОКУРОР: Получих
съобщение за насрочване на разпоредително заседание ведно с препис от
разпореждането на съда и съм уведомена
за въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК преди вече от 7 дни.
АДВ. П.: Получих съобщение
за насрочване на разпоредително заседание ведно с препис от разпореждането на
съда и съм уведомена за въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК преди повече от 7 дни.
ПОДС. Г.: Получих препис
от обвинителния акт и съобщение за насрочване на разпоредително заседание ведно
с препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни. Уведомен съм за въпросите
по чл. 248 ал. 1 от НПК.
СЪДЪТ разясни на
страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния
секретар.
ПРОКУРОР: Нямам искания
за отводи.
АДВ. П.: Нямам искания
за отводи.
ПОДС. Г.: Нямам искания
за отводи.
ПРИСТЪПИ
СЕ КЪМ ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248 АЛ. 1 НПК, като СЪДЪТ разясни
на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, а именно че в съдебно заседание на
първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят
възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, на
чл. 248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното
заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за
несъществени.
ПРОКУРОР:
Делото е подсъдно на съда. Няма основания за спиране и прекратяване на
наказателното производство. Не е допуснато на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което да засяга правата на подсъдимия.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Считам,
че не следва делото да се разглежда при закрити врати. Няма нужда от
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването съдебно-следствени
действия по делегация. Мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия следва
да остане непроменена. Нямам искания и няма да соча нови доказателства. Моля да
насрочите съдебното заседание по общия ред в законоустановения срок.
АДВ. П.: Делото
е подсъдно на съда. Няма основания за спиране и прекратяване на наказателното
производство. Не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което да засяга правата на подсъдимия. Обсъдили
сме защитната си теза, поради което отправяме искане делото да бъде разгледано
по реда на Глава 27 от НПК. С оглед така направеното искане са налице
основанията за разглеждане на делото по този ред. Считам, че не следва делото
да се разглежда при закрити врати. Няма нужда от привличането на резервен съдия
или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването съдебно-следствени действия по делегация. Няма
основание за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия. Нямам искания
и няма да соча нови доказателства. Поддържам направеното искане за разглеждане
на делото по реда на Глава 27 от НПК с признаване на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно в хипотезата на
чл. 371 т. 2 от НПК.
ПОДС. Г.: Съгласен
съм със становището на адвокатите ми по въпросите на разпоредителното
заседание. На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което да засяга правата ми. Искам делото да
протече по реда на съкратеното съдебно следствие. Признавам фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
СЪДЪТ, след
съвещание, като изслуша становището на страните и като обсъди въпросите,
предмет на разпоредителното заседание, намира, че делото е подсъдно на съда и не
са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Що
се отнася до въпроса дали на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
процесуалните права на обвиняемия съдът е на мнение, че такива са допуснати.
Внесеният в съда обвинителен акт е за престъплението „длъжностно присвояване“
по чл. 201 от НК, за улесняването на което е извършено друго престъпление, за
което по закон не се предвижда по – тежко наказание, а именно такова по чл. 316
вр. чл. 309 ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК. При описанието на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че, за да получи
подсъдимият разрешение да предостави кредит на клиент той попълвал формуляр за
кандидатстване за кредит с данни, предоставени от лицето, което иска да получи
такъв. В последствие се обаждал на свидетелката Н., на която диктувал
получената информация и тя от своя страна въвеждала тази информация в
компютърна програма, която автоматично, без човешка намеса, давала отговор дали
лицето е одобрено да получи кредит или не. Ако отговорът бил положителен се
генерирал номер, който следвало да се впише в договора, съставен от подсъдимия
и предоставен за подпис на клиента. В този случай свидетелката Н. се обаждала
на подсъдимия, за да му съобщи генерирания от системата номер, след което
подсъдимият съставял договор и след подписването му от кредитополучателя, той предавал
исканата сумата. С предаването на сумата /съответно за инкриминарите суми с
присвояването, така както твърди прокурорът/, престъплението е довършено и е
настъпил престъпният резултат. Според описаните във фактическата обстановка
факти едва след настъпването на престъпния резултат подсъдимият се отчитал със
сключените договори на свидетелката Н. веднъж седмично. Именно при това
отчитане се твърди, че е осъществено престъпното „ползване на неистински частен
документ“ по смисъла на чл. 316 от НК /лист 5 от ОА, първи абзац/. Видно от
описаните факти, обаче, това ползване на неистинския частен документ /Договор
за предоставяне на кредит/ обикновено е ставало на друга дата, различна от
датата на сключване на договора и датата, на която се твърди да са присвоени
сумите, и след настъпване на престъпния резултат, тъй като отчитането на
подсъдимия със сключените договори за кредит, пред св. Н. е ставало веднъж на
седмица. Описаните факти се явяват в противоречие с повдигнатото обвинение
доколкото в него се твърди, че ползването на неистинския частен документ
/Договори за потребителски кредити/ е ставало на датата на присвояването, а от
описаните факти, касаещи механизма на работа на кредитните консултанти се
установява, че това най – често са две различни дати и не може да се
конкретизират същите за всяко отделно деяние. Едновременно с това, липсва
яснота защо прокурорът приема, че ползването на неистинския частен документ –
договори за кредит, са улесняващи извършването на престъплението по чл. 201 от НК.
На
следващо място, следва да се отбележи относно изпълнителното деяние на
05.08.2015г., което е част от продължаванато престъпление, за което е внесен
обвинителен акт, съществуват противоречия между диспозитива на повдигнатото
обвинение и изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт. Във
фактическата обстановка е описано, че подсъдимият, на посочената дата, склонил
свой познат – Б.Л., да подпише Договор за потребителски кредит за сумата от 500
лева. Същият доброволно подписал договора, като между подсъдимия и свидетеля Л.
имало уговорка подсъдимият да използва парите за собствени нужди, като своевременно
да погасява дължимите от свидетеля Л. вноски. От така стореното описание
излиза, че пострадало лице би могъл да е Б.Л. тъй като подсъдимия не спазил
обещанието си да внася дължимите по договора вноски, а не ощетеното юридическо
лице „Файненшъл България“ ЕООД, тъй като е посочено, че всъщност договорът е
подписан доброволно и по взаимно съгласие на кредитния консултант и
кредитополучателя, а подсъдимият е използвал сумата за свои нужди именно
съгласно уговорките между двамата. В този смисъл, липсват елементи от
обективната страна на престъплението, за което е внесен обвинителният акт
относно това деяние доколкото не се твърди подсъдимият да е получил сумата от
„Файненшъл България“ ЕООД в качеството на длъжностно лице, на което сумата е била
поверена да я пази или управлява, а се сочи, че е получил сумата след
доброволно подписване на договор от страна на Л., с който той се задължил и
съгласно взаимните уговорки с него сумата да бъде ползвана именно от подсъдимия
след сключване на договора.
На
трето място, във фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
липсва конкретизация, намиращите се у подсъдимия парични средства – тези
теглени от банката въз основа на чек от ощетеното юридическо лице в седмичен
размер от 2 000лв. и тези плащани от длъжници кредитополучатели, на
подсъдимия, по съществуващи договори, били ли са поверени на подсъдимия да ги
пази, или да ги управлява, или и двете, и защо прокурорът приема че е така. От
друга страна в диспозитива на обвинението са посочени и двете форми – пазене и
управление. Във фактите обаче е описано че задължението на подсъдимия
произлизало от чл. 281 от ЗЗД, съгласно която довереникът бил длъжен да изпълни
поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с
нея /стр. 2 от ОА/, което по-скоро съответства на пазене на чуждо имущество, но
за управление не са изложени никакви факти.
Поради
всичко, изложено по – горе, настоящият състав намира, че делото следва да бъде
върнато на Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване на допуснатите
отстраними съществени процесуални нарушения, които пряко рефлектират върху
правото на защита на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен и срещу
какви факти следва да се защитава.
Съдът
намира, че взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „Подписка“
следва да бъде потвърдена, тъй като същата съответства на целите, посочени в
чл. 57 от НПК и не са налице основания за нейното изменяне или отменяне.
Поради
изложеното по – горе настоящият състав не следва да се произнася по останалите
точки на чл. 248 ал. 1 от НПК с оглед стабилизиране на определението за
прекратяване на съдебното производство.
Мотивиран
от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 1156/20г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХV н.с. на
основание чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК поради допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство,
довели до ограничаване правата на подсъдимия, подробно описани в мотивната част
на настоящото определение и ВРЪЩА
делото на Районна прокуратура – Пловдив за отстравянане на същите.
ПОТВЪРЖДАВА
взетата по отношение на подсъдимия Д.Н.Г. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“.
Определението подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред ОС – Пловдив.
Протоколът се изготви в СЗ.
Заседанието се закри в 10:05 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
/п/
2.
/п/
СЕКРЕТАР: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.