Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Видин , 05.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен съд гражданска колегия в
публично заседание на двадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година , в състав:
Председател:Нина
Николова
при секретаря
П.Въткова, като разгледа докладваното от съдията Николова
гр.дело № 3225 по описа за 2018г.,и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.422, ал.1
във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК.
Предявен е иск от „***” ЕООД , ЕИК ***
със седалище гр. София срещу Е.Г.И. с ЕГН: ********** с адрес ***, за установяване вземания на ищеца
към ответника за суми, представляващи
1335.36 лева по Договор за потребителски кредит Стандарт № **********/13.12.2017г.,
сключен между страните, както и 1080.48 лева по закупен пакет от допълнителни
услуги Бонус.
Излага
се от ищеца, че договорът за кредит е сключен за сумата от 900.00 лева за срок от 24 месеца
с месечна вноска от 55.64 лева, както и че възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги е 1080.48 лева с размер на месечната вноска по пакета 45.02
лева . Твърди се, че ищецът е превел сумата от 900.00 лева, но ответницата не е
изпълнила задължението за връщане на сумата общо от 2415.84 лева, с краен срок
13.12.2019г., в която обща сума е включена главница - 900.00 лева, договорено
възнаграждение - 435.36 лева , възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги - 1080.48 лева, и не е направила
нито една вноска. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 03.04.2018г. Излага
се от ищеца, че споразумението за предоставяне на пакет за допълнителни услуги
не е задължително за отпускане на кредита.Сключването му е опционално, и
ответникът е избрал да сключи споразумение за предоставяне пакет от
допълнителни услуги.Със закупуването на пакета, ответникът бил си гарантирал
искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, гарантирал си да
отлага плащане на вноски,да намалява размера на месечни вноски, да променя
датата на падежа и да получава лесно и бързо парични средства.Гарантирала си ,
че при настъпване на неблагоприятни събития няма да изпадне в забава, и
кредитът няма да се да бъде обявен за предсрочно изискуем.
За
вземането е образувано ч.гр.д.№ 3225/2018г. на ВРС и е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК , която е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
По
отношение на сумата от 6.38 лева ,заповедта е обезсилена, тъй като иск не е
предявен. Заповедта следва да се обезсили и по отношение на сумата от 30.00
лева такса
извънсъдебно събиране на вземането за периода 26.01.2018г. -03.04.2018г поради
същото обстоятелство.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е връчена
на ответника, чрез назначен особен представител, който в срока по същия текст е отговорил .
Оспорва се размера на претенцията в частта на възнаграждението за
допълнителни услуги.
При така изяснените факти и обстоятелства , съдът преви следните правни
изводи: Доколкото ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, съдът преценява
от доказателствата, че са налице обективните предпоставки за обвяването на
същата, уговорени в т.12.3.1 от договора, а именно посрочено плащане на една
месечна вноска с повече от 30 дни.
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал.1
от ТЗ, с банковия договор банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Дружеството - ищец няма статут на банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ
и представлява финансова институция, регистрирана с основна дейност отпускане
на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Договорът за кредит по своята правна
характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален. Същият, както
и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключване и
действителност на сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК
не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно
дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за небанкови финансови институции,
които предоставят по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се
има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК /
а не само по чл.417 ГПК/,
следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а
това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда
на чл.422 ГПК,
тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към
заявлението по чл.410 ГПК за
твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта
на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за
настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не
настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита (Решение
№123/09.11.2015 по дело №2561/2014 на ВКС, ТК, II т.о.).
От доказателствата по делото не може да се заключи, че
изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало
до длъжника преди подаване на заявлението. По делото е представено уведомително
писмо до ответника, с дата от 05.04.2018г. от "***" ЕООД, но не са
представени доказателства същото да е изпратено до длъжника, както и да е
получено от него. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и
до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание, съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл.
422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното
настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил
след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост
на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. По този въпрос е
налице съдебна практика в решение
№114/07.09.2016г. по т. дело №362/2015г. на ВКС, II т.о., решение №77/10.05.2016 по
дело №3247/2014 на ВКС, ТК, II т.о.
С оглед изложеното следва да се заключи, че в
настоящият случай предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на исковата
молба по чл.422, ал.1 от ГПК на ответника, а именно на 15.04.2019г., но е
обстоятелство настъпило след подаване на заявлението /27.08.2018г./, което не
може да бъде зачетено.
Следва да се отбележи допълнително, и че със заявлението и исковата молба
вземанията за главница и договорна лихва се претендират в общ размер въз основа
на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита (а не присъждане на
вноските с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението). Поради
обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и
с оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени вноски и
акцесорни вземания, съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните
погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено
основанието на предявения установителен иск, което обаче недопустимо, с оглед
дадените задължителни указания по прилагането на закона в т. 11.б от решение №
4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл
Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о.
Ето защо, тъй като не се установява ищцовото дружество
да се е възползвало от уговорената в негова полза възможност да обяви
вземанията по договора за предсрочно изискуеми и да е уведомило длъжника за
това, следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението не е
настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора и не е
настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален момент. Следователно предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като не
следва да се обсъждат въведените с писмения отговор на ИМ основания за
нищожност на процесния договор.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в
тежест на ищеца остават и направените от същия
разноски . По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление- ***, против Е.Г.И., с ЕГН: ********** и адрес *** 3А искове по чл.
422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Е.Г.И.
дължи на „***” ЕООД, следните суми по Договор за потребителски кредит №**********/13.12.2017г., сключен между страните, както
и по Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги от 13.12.2017г., задълженията по които са предсрочно изискуеми, а
именно: сумата 900.00 лв. - главница, ведно със законната лихва върху
главницата от 27.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, 435.36 лева възнаградителна лихва за срока на
договора, 1080.48 лева възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, за
които суми е издадена Заповед № 1711 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 30.08.2018 г. по ч.гр.д. № 2240/2018 г. по описа на ВРС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 1711 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.08.2018 г. по ч.гр.д. № 2240/2018 г. по описа
на ВРС в частта на сумата 30.00 лева такса извънсъдебно събиране на вземането
за периода 26.01.2018г. -03.04.2018г., поради непредявяването на иск в тази част.
Решението може да се обжалва пред Видински окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: