РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Добрич, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Д.а
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20223230101787 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на К. Г. К. с ЕГН:
********** от гр. Д., бул. "***" № ***, вх. ***, ет. ****, ап. *****, чрез
адвокат Ю. М., с която срещу Община град Добрич са предявени кумулативно
обективно съединени искове по ч чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите за осъждането на ответника да заплати на ищеца
следните суми:
сума от 8 000 лева, представляваща стойността на причинените
неимуществени вреди (претърпените болки и страдания) от счупване на
раменна кост вляво в резултат на падане на 18.01.2022г. около 07.20 часа в
град Д. върху непочистен и заледен участък на площад "Свобода" , ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
– 21.06.2022г. до окончателното й изплащане и
сумата от 2690,51 лева /след допуснато увеличение по реда на чл. 214,
ал.1 от ГПК/ , представляваща стойността на причинените на ищцата
имуществени вреди в резултат на описаното непозволено увреждане, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
– 21.06.2022г. до окончателното й изплащане до окончателното й изплащане.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се основава на следните факти и обстоятелства: На
18.01.2022г. около 07.20 часа ищцата К. К. заедно със своята внучка К. В. С.
тръгнала към Стоматологията в гр. Д., за да направи кръвни изследвания.
Времето било лошо, а пътят, по който минавала ищцата заедно със своята
внучка, бил непочистен и силно заледен. Стигайки до площад „Свобода“
между „Пощенска банка“ и дървените къщички в центъра на гр. Д., ищцата се
1
подхлъзнала, опитала се да се задържи за ръката на своята внучка, но не
успяла и паднала върху непочистените и неопесъчени плочки в центъра на гр.
Д. При падането си К. К. усетила силна болка в рамото и по цялата лява
мишница. С линейка ищцата била откарана до МБАЛ гр. Добрич. Там й бил
извършен преглед, а от направената рентгенова снимка било установено
счупване на лява раменна кост. Доколкото в отделението по Ортопедия и
травматология нямало дежурен лекар, на ищцата й било заявено, че ще трябва
да изчака. Тъй като ищцата чакала два часа и половина, през който период
лекар ортопед не дошъл, същата се прибрала до дома си в близост до МБАЛ
гр. Добрич. Изпитвала трепереща и ужасна болка. Ищцата се свързала със
своя личен лекар, който й дал направление за хоспитализация. В същия ден
посетила МБАЛ „Майчин дом“ гр. В., където й били направени нужните
изследвания. При прегледа й било установено, че счупването й е доста
сериозно и се налага операция в областта на раменния пояс и горния крайник.
В 14.30 часа ищцата била приета в отделението на МБАЛ „Майчин дом“ гр.
В. На следващия ден 19.01.2022г. била оперирана по спешност.
След изписването си на 21.01.2022г. К. К. се прибрала у дома си, като
нямала възможност да се обслужва сама вследствие на операцията, поради
което в продължение на повече от един месец денонощно била обгрижвана от
своите внучка и дъщеря. Вследствие на инцидента ищцата изпитвала силни
болки и страдание, които продължавали и до настоящия момент. Същата не
можела да спи без болкоуспокояващи. Около месец след инцидента в легнало
положение ищцата подлагала под ръката си възглавница, за да я пази. Често
се будела от страх, че отново нещо ще се случи със счупената й ръка.
Вследствие претърпяното К. К. изпитвала стрес и страхова невроза да излиза
сама от дома си в продължение на един месец.
Ищцата претърпяла и сериозни имуществени вреди. Същата заплатила
сумата от 1760 лв. за хумерален пирон въз основа на издадена фактура №
29022/26.01.2022г.; сумата от 14.08 лв. за междубанков превод; сумата от 450
лв. за стая с битови условия; за ортопедични консумативи и за лекарства, като
общият размер на имуществени вреди към датата на предявяване на
настоящата искова молба били в размер на 2315.51 лв. На осн. чл. 214, ал. 1от
ГПК съдът е допуснал изменение на иска, чрез увеличаване на неговия размер
от 2315,51 лв. до 2690,51 лв.
Поради изложените факти и обстоятелства ищцата счита, че са налице
предпоставките на чл.49 от ЗЗД във връзка със Закона за общинската
собственост и ЗМСМА, ангажиращи отговорността на ответната Община гр.
Д. за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди в
резултат на описаното увреждане, настъпило на 18.01.2022г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната община изразява становище
за неоснователност на предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.
Община гр. Добрич оспорва всички изложени в исковата молба факти и
обстоятелства. Сочи се, че за да е налице отговорност по чл.49 от ЗЗД е
необходимо първо да се установи отговорност по чл.45 от ЗЗД на
физическото лице, на което е възложена работа от Община гр. Д., при повод
на изпълнението на която е станало увреждане. В исковата молба не били
2
изложени факти, с които да се въвежда твърдение, че Община гр. Д. като
юридическо лице се явява възложител на определена работа. Не било ясно
вследствие на чие противоправно поведение на служител от Общината е
настъпил вредоносен ефект. По делото нямало доказателства, въз основа на
които да установи, че настъпилият на 18.01.2022г. инцидент е настъпил на
улица, която е общинска собственост, както и че инцидентът е настъпил по
описания в исковата молба начин. Според ответната община е възможна
друга причина за настъпване на телесната повреда. Според ответника
падането е причинено поради невнимание от страна на ищцата и вследствие
на неправилно стъпване от нейна страна. Твърди се, че задълженията на
Общината през процесния период относно зимното поддържане на
територията на града са били изпълнявани и не е имало непочистен сняг и
лед. Улиците и булевардите, които Общината има задължение да почиства, са
били почистени от сняг и лед през цялото денонощие на датите 17 и
18.01.2022г., като е осигурено нормално придвижване на пешеходци и на
МПС-та. Твърди се, че се касае за случайно събитие, за което Общината не
носи отговорност. Релевира се и възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, която не внимавала, не била обута с подходящи обувки.
Оспорва се изцяло описания в исковата молба механизъм на настъпилото
увреждане, както и размера на причинените вреди. По делото липсвали
доказателства за извършено уведомление до ответника за настъпилия
инцидент. Не било предприето и разследване от страна на компетентни
държавни органи. По изложените съображения се настоява за отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски, вкл. и юрисконсултко
възнаграждение.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са по чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите.
По силата на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа. Следователно, за да възникне
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за причинени
вреди при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните материалноправни предпоставки в
съотношение на кумулативност: деяние - действие или бездействие;
противоправност - несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение; вреди, изразяващи се неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени и неимуществени вреди; вина на делинквента,
която, според уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция, се
предполага, и виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа. Ищцата следва да докаже конкретния
размер на причинените от ответника имуществени и неимуществени вреди.
3
Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди според
чл. 52 от ЗЗД се определя от съда по справедливост. В тежест на ответника е
оборването на презумпцията по чл.45 ал.2 от ЗЗД. В негова тежест е и да
докаже наведените от него възражения срещу основателността на иска,
включително, че в случая се касае за случайно събитие и е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страната на пострадалата. .
На осн. чл. 146, ал.1, т.3 от ГПК с доклада, изготвен в първото по
делото съдебно заседание на 10.10.2022г., съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: мястото, където
е настъпил процесният инцидент на 18.01.2022г. е общинска собственост; на
18.01.2022г. е имало обледяване и силен снеговалеж на територията на гр.
Добрич, като към тази дата в тежест на ответната община е било да осигури
почистването на мястото, където е настъпило събитието.
От приобщената по делото медицинска документация / Амбулаторен
лист № 00759 от 23.02.2022г.; Амбулаторен лист № 001229 от 25.03.2022г.;
Амбулаторен лист № 001355 от 08.04.2022г.; Амбулаторен лист № 00337 от
12.04.2022г.; Амбулаторен лист № 001469 от 15.04.2022г.; Фискален бон /2
броя/; Епикриза, издадена от МБАЛ Майчин дом – В. ЕООД; Етапна
епикриза, изготвена от ЕТ „Др. Диян Йорданов“, Лична амбулаторна карта на
К. К.; Амбулаторен лист № 000597/13.09.2022г. и Етапна епикриза към лист
№ 000597/ се установява, че К. Г. К. е постъпила на 18.01.2022г. в МБАЛ
„Майчин дом“ гр. В. - отд. по Ортопедия и травматология, откъдето е
изписана на 21.01.2022г. с окончателна диагноза: „Счупване на тялото
[диафиза] на раменната кост, закрито, в ляво“ . По време на престоя си е
претърпяла оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния
крайник с голям обем и сложност с поставяне на остеосинтетичен материал -
заключващ пирон. Съгласно амбулаторен лист №759/23.02.22 г. издаден
на името на К. К. от Д-р И. Б. - физиотерапевт на постарадалата е изписана
следната терапия: „физиотерапевтични процедури от III група. Общ брой
20...“С последващ амбулаторен лист №1229/25.03.22 г. на ищцата е
предписано продължаване на терапията и ЛФК. Впоследствие постарадалата е
насочена към „ударно вълнова терапия“. При преглед от ортопед на 12.04.22
г. е установено, че у ищацата е налице затруднено движение на лява раменна
става..
От заключението по допуснатата съдебно медицинска експертиза
/САТЕ/, изготвена от вещото лице др. Д. Д., неоспорено от страните и което
се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено,
кореспондиращо с доказателствения материал в неговата съвкупност, се
установява, че счупването на раменната кост на лявата ръка на ищцата
отговаря да се е получило по начина, описан в исковата молба. При
настъпилия инцидент на 18.01.2022 г. пострадалата К. Г. К. е получила
следните травматични увреждания: счупване на лява раменна кост – закрито ,
с разместване на фрагментите. Експертът докладва, че установените
увреждания са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и биха могли
да се получат, по време и начин, както сочат данните делото и пострадалата.
4
Същият пояснява, че след травмата и по време на транспортирането
пострадалата е изпитвала силни болки и страдания в лява ръка, като след
приемане на лечение болките са били купирани медикаментозно с
обезболяващи средства. Вещото лице пояснява , че обичайно при подобни
травми, както и в конкретният случай, се извършва оперативна интервенция -
открито наместване на фрактура и имобилизация със заключващ пирон. При
нормално протичане на оздравителния процес, срокът на затруднение на
движението на травмираната ръка е от порядъка на 2-3 месеца. Експертът
докладва, че в конкретния случай, видно от разчитане на графия на лист №51
от делото, близо 7 месеца след травмата няма данни за „консолидация на
фрактурата и има тенденция към оформяне псевдо става“. При тези данни за
забавена консолидация /зарастване на фрагментите с формиране на костен
калус/, вещото лице е категорично, че би следвало да се извърши нова
оперативна интервенция и костна пластика, за която обаче по делото няма
приложена медицинска документация.
От заключението по допуснатата съдебно- психиатрична експертиза
/САТЕ/, изготвена от вещото лице др. Ж. Н. , неоспорено от страните и което
се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено,
кореспондиращо с доказателствения материал в неговата съвкупност, се
установява, че по повод инцидента от 18.01.2022г. ищцата е претърпяла
масивна психотравма, при която се е уплашила и притеснила много. За кратко
време у пострадалата се е обособила остра сресова реакция от около няколко
часа, а впоследствие влошеното й психическо състояние е продължило да
персистира във времето, имайки следната изява: смесена тревожно
депресивна реакция, отнасяща се към така нар. разстройство в адаптацията с
давност от около месец и половина – два; постравматично стресово
разстройство, явяващо се протрахиран във времето отговор от психично
естество към преживяната масивна психотравма, довело до прием на
предписана от психиатър антидепресивна и седативна терапия. Експертът
докладва, че и понастоящем у ищцата са налице прояви на постравматично
стресово разстройство, приело хроничен ход, което не е психоза в тесния
клиничен смисъл и не пречи на К. К. правилно да възприема фактите. Вещото
лице е категорично, че това състояние на ищцата е в пряка корелация с
фактурата на лявата раменна кост, като е на мнение, че в близко време у
пострадалата ще преработи травмата и ще настъпи стабилизиране в
психичното й състояние
По искане на ищцата по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите: С. С. С.; К. В. С. и Д. К. Х., като показанията на
последните две са ценени съобразно нормата на чл. 172 от ГПК.
Свид. С., споделя, че е далечен роднина на К. К., която на 18.01.2022г.
го е потърсила, за да я заведе в МБАЛ Майчин Дом гр. В. Свидетелят взел
ищцата и внучка й К. от МБАЛ гр. Добрич и ги откарал до ортопедията на
МБАЛ Майчин Дом гр. В. В колата била и дъщерята на пострадалата. По
време на пътуването ищцата била адекватна, но имала страшни болки в
ръката., охкала при всеки завой. Тя обяснила на свидетеля, че същия ден се е
подхлъзнала и паднала на непочистените плочите на центъра на гр. Д., някъде
5
около Коледния базар. К. била приета за операция в болницата.
Свид. С. /внучка на ищцата/, установява, че към 7.20 сутринта на
18.01.2022г. заедно със своята баба К. К. били на път за Стоматологията в гр.
Добрич по повод кръвни изследвания на свидетелката. Двете тръгнали от пл.
****и около 07.30 часа били пред „Пощенска банка“ . Било силно заледено и
хлъзгаво, свидетелката придържала баба си. К. К. се подхлъзнала, нейната
внучка се опитала да е подпре, но не успяла, тъй като баба й била по - едра от
нея. Свидетелката хванала баба си за дясната ръка и последната паднала на
лявата си ръка. К. К. станала трудно. Дошли хора да им помогнат. В първия
момент свидетелката помислила, че падането не е толкова сериозно . Баба й
била облечена с дебело палто и двете преценили, че най - вероятно ръката е
само натъртена. Свидетелката обаче забелязала, че ръката на ищцата висяла
надолу. Славчева направила изследванията си, а баба й се обадила на Бърза
помощ. Свидетелката не отишла на училище, а останала с ищцата. След като
дошла линейката, я откарали в Спешна помощ в МБАЛ гр. Д., където й била
направена рентгенова снимка, от която се установило счупено рамо. В
Спешното им обяснили, че трябва ищцата да бъде оперирана, но няма
свободни часове за операция. Предложили на К. К. да бъде настанена в
болницата, но тя отказала да чака за операция. Свързали се с тяхна
братовчедка, която била преживяла подобно счупване и която предложила
помощта на нейния син С., който откарал ищцата, свидетелката и нейната
майка /дъщеря на ищцата/ в Майчин дом гр. В., където пострадалата била
приета по спешност. След направени изследвания от болницата обяснили, че
се налага операция на следващия ден. Престоят във В. продължил 3 дена. За
операцията били заплатени 1700 лева. След изписването около месец – два
свидетелката и нейната майка постоянно обгрижвали ищцата, която не
можела да върши сама дори най елементарни неща като да си налее вода, да
почиства вкъщи, да се къпе, да готви и сервира. Около месец и половина – два
след инцидента баба й имала силни болки. Провела три сесии терапии. Към
настоящия момент продължавала да изпитва силни болки , не можела да носи
дамската си чанта, усещала напрежение и панически страх някой по погрешка
да не я докосне по ръката, приемала и болкоуспокояващи. Свидетелката
описва баба си като изключително активен човек. След инцидента тя станала
много внимателна и изключително притеснителна, започнала да излиза по-
малко, страхувала се да не се подхлъзне . Преди случилото се нямала
проблеми с опорно-двигателния апарат. Според свидетелката състоянието на
баба й никога нямало да се възстанови напълно.
Свид. Х. /***/ пояснява, че на 18.01.2023г. около 07.30часа дъщеря й К.
й се обадила, за да й обясни, че К. К. е паднала в участъка между „Пощенска
банка“ и Коледния базар в центъра на град Добрич и имала силни болки в
ръката. Около 08.00 часа двете пак се чули . Тъй като положението било
нетърпимо, К. и майка й извикали Бърза помощ. Впоследствие свидетелката
разбрала, че травмата на майка й била тежка и сериозна, но в болницата в
Добрич нямало дежурен ортопед. Ищцата била приета по спешност в Майчин
дом В., където я оперирали. Самата операция не се заплащала, тъй като
ищцата била здравно осигурена . Наложило се обаче да платят 1760 лева за
6
титаниев пирон, за болничен престой 450 лева. К. К. нямала голям избор,
трябвало да се оперира. В болницата в Д. за седмица напред нямало часове за
операция. Пояснява, че след инцидента лявата ръка на майка й била виснала
с около 20 см. към коляното. Споделя, че в деня на инцидента времето било
ужасно, имало страхотна поледица, било много хлъзгаво и непочистено. След
изписването майка й приемала болкоуспокояващи лекарства, калций,
витамини и др. медикаменти. И към настоящия момент имала проблеми с
ръката, която била деформирана, тъй като нямало добро срастване. След
инцидента пострадалата била в шок, постоянно плачела и охкала, изглеждала
много зле, а до края на м. февруари /2022г./ изпитвала страшни и нетърпими
болки. За около месец и нещо дъщеря й отишла да живее при баба си, за
която изцяло поела грижите. Пояснява, че преди инцидента ищцата не е
страдала от сериозно заболяване, нямала е и проблеми с опорно-двигателния
апарат. Няколко пъти е провеждала физиотерапия, ударно-вълнова терапия,
редовно правела графия.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като логични и
последователни, кореспондиращи с останалия доказателствен материал в
неговата съвкупност.
Съгласно § 7, т. 4 (в редакция, ДВ - бр. 26 от 2000 г.) от ПЗР на ЗМСМА
в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които
общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги
в селищата и зелените площи за обществено ползване. Според указаното в
чл. 11 от ЗОС имоти и вещи - общинска собственост се управляват в интерес
на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добър стопанин . Следователно в тежест на съответната община е да
поддържа площадите, като осигурява необходимите изисквания за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. След като
увреждането е настъпило на площад „Свобода”, който е общинска
собственост, в тежест на Общината е задължението да осигури извършването
на снегопочистване по такъв начин, че да не се застрашава безопасността на
гражданите.
В настоящата хипотеза установени са елементите от фактическия
състав на чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите:
ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, в резултат на
описания в исковата молба деликт.
Видно от събраните по делото допустими писмени и гласни
доказателствени средства, на 18.01.2022 г. ищцата, движейки се пеша в
центъра на град Добрич, в участък на площад „Свобода“ в близост до
банковия клон на „Пощенска банка“, отивайки в посока Стоматология – гр.
Добрич, се е подхлъзнала, паднала е, при което е получила счупването на
раменната кост на лявата ръка, наложило оперативна процедура в областта на
раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност с поставяне на
остеосинтетичен материал - заключващ пирон.
Връзката между установеното увреждане и последвалия резултат е
доказана от заключението на вещото лице д-р Д. Д., който приема, че в
следствие падането К. К. е получил счупване на раменната кост на лявата
7
ръка, което е установено клинично и рентгенологично.
По делото се установи по категоричен начин, че процесният участък от
центъра на гр. Д. на 18.01.20222г. , общинска собственост, е бил заледен.
Няма данни, а и твърдения, че ответната община е изпълнила вмененото й от
действащото законодателство задължение да поддържа площада, общинска
собственост, в състояние, което да осигури безопасно за гражданите
движение по същите, както и че същата е положила грижата на добрия
стопанин в тази насока. Събраните в хода на производството доказателствени
средства, водят до извода, че това не е било сторено с нужната грижа. В
същото време, независимо, че представените след срока по чл. 131 от ГПК
писмени документи, че през зимния период се е осъществявала дейност по
почистване в района, не може да се установи, че резултатът по обезопасяване
пътната обстановка с оглед изпълнението на задължението на ответната
община, е бил постигнат. Поради изложеното и следващата кумулативно
необходима представка се приема за установена.
Доколкото се установи, че увреждането е настъпило поради бездействие
(неполагане на дължимата по обезопасяване на процесния участък грижа) на
служители на Община град Д., респ. натоварени изрично от нея с тази дейност
трети лица, вината им съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване
на противното. Тъй като посочената законова презумпция не бе оборена,
следва да се приеме, че ответната страна обективно е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат.
С оглед гореизложеното предявените искове се явяват доказани по
основание.
Относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди: следва да се вземе предвид принципното разбиране, че
неимуществените вреди, с оглед естеството им, не могат да бъдат поправяни.
Именно заради това предназначението му е да улесни увредения в друга
област, като законът овластява съда да определи неговия размер по
справедливост. Преценявайки съобразно обществения критерий за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД и разрешението, дадено в точки II от
мотивите и 11 от диспозитива на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., следните
обстоятелства, обуславящи претърпените от ищцата неимуществени вреди: а)
характерът на причинените и телесни увреждания от процесния деликт –
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява раменна кост,
довело до затруднено движение на травмираната ръка за период от около 3-4
месеца; настъпило усложнение – забавена консолидация /зарастване на
фрагментите с формиране на костен калус/ и необходимостта от бъдеща
оперативна интервенция ; б) болките, страдания и битови неудобства, които
ищцата е претърпяла, както и зависимостта от чужда помощ в обслужването
за период от около месец и половина - два; в) възрастта на ищцата – 65
години, пенсионер; г) наличието на остатъчните последици, изразяващи се в
налични в ръката болка и деформация; д) и не на последно място социално-
икономическите условия в страна към момента на инцидента, когато
минималната работна заплата в Р България, определена съгласно ПМС №
331/26.11.2020 г., е била 650 лева, решаващият състав приема, че за
8
обезщетяване на причинените на К. К. неимуществени вреди, доколкото те
подлежат на точна парична оценка, следва да се определи сумата от 8000
лева.
Претендираните от ищеца имуществени вреди в общ размер от 2690,51
лева, включващи заплатен хумурален пирон, такса за избор на стая;
ортопедичен консуматив; ударно вълнова терапия и лекарства, са установени
и доказани от представените писмени доказателства /касови бонове на л. 11 и
л. 95 от делото, вносна бележка от 20.01.2020г.; фактура от 26.01.2022г.;
фактури от 21.01.2022г. – 2 бр.; фактура от 15.04.2022г. / и заключението на
вещото лице на др. Д., намират се в причинна връзка с увреждането, респ.
претенцията следва да бъде уважена изцяло.
В настоящото производство Община гр.Д. навежда възражение, че
вредоносният резултат не е произтекъл от бездействието на лице, което
ангажира нейната отговорност, а е произтекъл от случайно събитие –
невнимание от страна на ищцата при предвижването й, несъобразяване с
пътната настилка. Случайното събитие е такова събитие, което не е могло да
се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила.
Твърдението на ответника би било правилно в случай, че установи, че е
спазил всички изисквания на закона относно изпълнението на задълженията
си по снегопочистването, но само и единствено поради въздействието на
непреодолима сила, нещастното събитие е осъществено. Вредоносният
резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие от
случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение-така
решение № 204/10.03.2010 год. по гр.д.№ 4284/2008 год. на ВКС,IV г.о.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване.
Приложението на правилото на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието
на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на
ВКС /решение № 45/ 15.04.2009 год. по т.д. № 525/ 2008 год. на II т.о.;
решение № 206/ 12.03.2010 год. по т.д. № 35/ 2009 год., II т.о; решение № 58 /
29.04.2011 год. по т.д. № 623/ 2010 г. на II т.о. и други/, че приносът трябва да
е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда
страната и на които основава възражението си по чл. 51 ал. 2 ЗЗД, също
трябва да са конкретни.Такива конкретни факти в отговора на исковата молба
и първото съдебно заседание, ответникът не е навел.Възражение за
съпричиняване, което не е основано на въведени конкретни факти в
преклузивните за това срокове ,а се изчерпва с общото позоваване единствено
на нормативни актове, не подлежи на разглеждане / в този смисъл Решение №
250 от 30.10.2019 г. по в. гр. д. № 548 / 2019 г. на I състав на Окръжен съд –
Д./.
Други доказателства и възражения от значение за спора не са
ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.
Основателна е и претенцията на ищцата за присъждане на законната
9
лихва върху главните задължения, считано от датата на подаване на исковата
молба -21.06.2022г. до окончателното им заплащане.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на делото, ответната община ще следва да заплати на
ищцата К. К. направените от нея разноски по воденето на делото, както
следва: 427,62 лева – заплатена такса, 1500,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение; 404,70 лева – депозит за изготвяне на СПЕ; 300 лева –
депозит за изготвяне на СМЕ.
Така мотивиран, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община град Добрич, със седалище и адрес на управление –
гр.Добрич, ул.”България”№12, с ЕИК 00852932, да заплати на К. Г. К. с
ЕГН: ********** от гр. Д., бул. "****" № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ****, на
основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите,
следните суми:
сума от 8 000 лева, представляваща стойността на причинените
неимуществени вреди (претърпените болки и страдания) от счупване на
раменна кост вляво в резултат на падане на 18.01.2022г. около 07.20 часа в
град Д. върху непочистен и заледен участък на площад "Свобода" , ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
– 21.06.2022г. до окончателното й изплащане и
сума от 8 000 лева, представляваща стойността на причинените
неимуществени вреди (претърпените болки и страдания) в резултат на падане
на 18.01.2022г. около 07.20 часа в град Добрич върху непочистен и заледен
участък на площад "Свобода" , ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 21.06.2022г. до окончателното й
изплащане и
сумата от 2690,51 лева , представляваща стойността на причинените на
ищцата имуществени вреди в резултат на описаното непозволено увреждане
/закупуване на хумерален пирон, заплащане на такса за избор на стая,
ортопедичен консуматив, ударно вълнова терапия и лекарства/ , ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
21.06.2022г. до окончателното й изплащане до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община град Добрич, със седалище и адрес на управление –
гр.Добрич, ул.”България”№12, с ЕИК 00852932, да заплати на К. Г. К. с
ЕГН: ********** от гр. Д., бул. "***" № ***, вх. ****, ет. ****, ап. ****, на
основание чл 78, ал.1 от ГПК, сторените по делото разноски, както следва:
427,62 лева – заплатена такса, 1500,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение; 404,70 лева – депозит за изготвяне на СПЕ; 300 лева –
депозит за изготвяне на СМЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в
10
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11