№ 5143
гр. Варна, 13.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502382 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. №
57456/26.06.2025г. по регистратурата на ВРС, подадена от „Л...“ АД, ЕИК ... чрез
процесуалния си представител срещу Решение № 1577/07.05.2025г., постановено по гр.д.
№ 12011/2024г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е ОСЪДЕН да
заплати на Л. Н. Ф. сума в размер на 18432,27 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и неудобства
в ежедневието по причина на претърпяна на 18.06.2022г., към 15:00 часа трудова злополука
при изпълнение на трудовите й задължения, свързани с управление на електрическа
транспалентна количка, вследствие на която й е причинено увреждане - счупване на трета,
четвърта и пета стъпални кости на дясното стъпало и изкълчване на пета стъпално-
фалангеална става на същото стъпало, както и законната лихва върху върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 24.09.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5188,20 лева, представляваща
мораторна лихва върху претендираната сума 18432,27 лева за обезщетение за
неимуществени вреди, за периода от 18.06.2022г./датата на увреждане на здравето на
работника/ до 24.09.2024г./датата на подаване на исковата молба/, както и е осъден да
заплати на Л. Н. Ф. сумата в размер на 2304 лева - сторените разноски съразмерно
уважената част от исковете.
Въззивникът „Л...“ АД, чрез процесуалния си представител заявява становище за
неправилност на обжалваното решение. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е
намерил за неоснователно релевираното възражение за съпричиняване на вредата от страна
на служителката, предвид на това, че на същата е проведен инструктаж за работа с
електрическа транспалетна количка /ЕТК/ и е била инструктирана за правилата за
1
безопасност на работното място към момента на започване на работата. Отделно от това
всеки от новоназначените служители има свой ментор, който да го подпомага и напътства
при необходимост. Посочва, че ЕТК е изцяло автоматизирана, но се управлява от човек,
който следва да подхожда с повишено внимание, за да пази своето и на околните здраве.
Твърди, че ищцата е признала, че при управлението на количката е допуснала грешка поради
невнимание, което именно е довело до злополуката, която следва да се квалифицира като
груба небрежност. Излага, че не е предвидила достатъчно разстояние между машината и
преградата, за да си осигури възможност за реакция. Оспорват се изводите на съда, че за да
се признае наличието на груба небрежност следва пострадалия да притежава опит, тъй като
такова условие не е предвидено в закона. Счита, че поведението на служителката е
единствения фактор предопределил настъпването на злополуката, доколкото не е проявила
елементарно внимание и старание и е пренебрегнала основните технологични правила за
безопасност.
Отделно от това се възразява и срещу определения по справедливост от съда размер
на обезщетението, който не е съобразен с младата възраст на пострадалата, която се е
възстановила бързо и изцяло. Излага, че лечението е преминало консервативно с
обездвижване на крайника с гипс и не е имало необходимост от извършване на оперативна
интервенция. Посочва, че след сваляне на гипсовата имобилизация, а също и след
17.10.2022г. служителката е била в състояние да си търси нова работа, доколкото
проведената СМЕ не е установила наличие на отклонения от нормалния възстановителен
процес. Счита, че за доказано претърпените вреди на ищцата се следва по - нисък размер на
обезщетението, което да е съобразено с трайната съдебна практика по този тип дела. Моли
първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 18432,27 лева,
както и в частта, с която е присъдена мораторна лихва в размер на 5188,20 лева и да се
постанови ново, с което да се определи правилно справедливия размер на обезвредата. Моли
за присъждане и на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Л. Н. Ф., чрез процесуалния си представител. Заявеното становище е
за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Счита, че съдът е постановил крайния си акт въз основа на цялостен анализ на
събраните по делото доказателства, кредитирайки писмените доказателства, експертното
заключение както и събраните гласни доказателства. Позовава се на правилност на изводите
на съда за присъждане на обезщетение в размер на 20000 лева, което съответства на
претърпените интензивни болки, страдания и битови неудобства произтекли във
възстановителния период. Излага, че правилно определения размер на обезщетението е бил
намален със сумите на полученото обезщетение от държавното осигуряване в размер на
1500,23 лева, както и с размер на заплатеното обезщетение по застраховка „Трудова
злополука" в размер на 67,50 лева. Посочва, че изводът на съда за липса на съпричиняване
2
на вредата, т.е липса на поведение от страна на ищцата, което да се квалифицира като груба
небрежност е правилно обосновано от доказателствата по делото, тъй като пострадалата не е
допуснала нарушения на безопасността на труда, нито на технологичните изисквания при
извършване на работата. На това основание счита, че първоинстанционното решение в
обжалваните му части е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Също
претендира за присъждане на съдебно-деловодните разноски по делото.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите реквизити и
приложенията, с оглед на което е редовна. Страните се представляват от процесуални
представители с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
С въззивната жалба и с отговора по нея не са направени доказателствени искания.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което да се призоват страните.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 57456/26.06.2025г. по
регистратурата на ВРС, подадена от „Л...“ АД, ЕИК ... чрез процесуалния си представител
срещу Решение № 1577/07.05.2025г., постановено по гр.д. № 12011/2024г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2382/2025г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 03.12.2025г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез пълномощниците им, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3