Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.03.2020 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЖАНЕТА
САРАФОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 1907 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 27-447-1
от 03.06.2019 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ град София, с което на д-р Е.Н.Д., ЕГН ********** е
наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение на чл.86, ал.1, т.3, във връзка с чл.79, във връзка с чл.229, ал.1 от
Закона за здравето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 27-447-1 от 03.06.2019 година на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ град София, с което на д-р Е.Н.Д., ЕГН
********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300
/триста/ лева за нарушение на чл.86, ал.1, т.3, във връзка с чл.79, във връзка
с чл.229, ал.1 от Закона за здравето.
В
жалбата, в хода на съдебните прения и в постъпилото писмено становище от страна
на процесуалния представител – адвокат Ц.В. се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото
да бъде отменено.
Въззиваемият,
чрез процесуалния си представител, старши юрисконсулт Димо Иванов, в хода на
съдебните прения и чрез постъпилото писмено становище взема становище, че
жалбата е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено от съда.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок от лице имащо право на това и разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Административно-наказващият
орган в наказателното постановление е приел за установено следното:
На
19.08.2018 година около 10.30 часа след битов инцидент – избухнала газова
бутилка, възникнал пожар, което е довел до значително обгаряне на участъци от
тялото на пострадалата Кръстина Енева, която е изведена от дома си от екипи на
РДПБЗН – Стара Загора и екип на ЦСМП град Стара Загора, след което е била
транспортирана до СПО на УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“
АД град Стара Загора. Пострадалата е прегледана от дежурния лекар,
жалбоподателя д-р Е.Д. и по негова преценка и задължение е консултирана от
дежурния хирург в ХО – д-р Н.К.. Лабораторни изследвания не са назначавани в
т.ч. и кръвно-газов анализ, въпреки че като пострадала от пожар пациентката е
била подложена на риск от вдишване на токсични газове. Липсвала оценка на
общото състояние, степента на изгарянето и процентът на засегнатите участъци. Болната
е изписана от лечебното заведение с некоректна диагноза „Изгаряния в областта
на предмишницата“ без да се уточни степента на
обгарянето, засегнатите области на тялото и процента им. Назначена е терапия
мазане на засегнатите участъци с Дефламол.
На
следващият ден поради влошеното здравословно състояние отново е транспортирана
до СПО при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ Стара
Загора. Извършен е преглед от дежурния лекар д-р Христо Х. и е консултирана с
д-р Г. М. /специалист хирург/ и д-р И. Д. /специализант по хирургия/. Назначени
са и извършени лабораторни изследвания, осъществени са терапевтични действия с
цел поддържане на виталните функции и е насочена за хоспитализация в клиника по
пластично възстановителна и естетична хирургия към УМБАЛ „Свети Г.“***, където
е транспортирана от екип на ЦСМП град Стара Загора с диагноза „Термично
изгаряне на глава, шия, тяло, горни и долни крайници на 82 %, от втора до трета
степен, шок. На 24.08.2018 година след настъпил рязък хемодинамичен
срив болната е починала.
Предвид
на това, административнонаказващия орган е приел, че жалбоподателят Е.Д. в
качеството си на дежурен лекар в СПО на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД Стара Загора не е осъществил диагностично –
лечебен процес в съответствие с правилата за добра медицинска практика: д-р Д.
не е извършил обстоен медицински преглед на пациентката, поради което в
медицинската документация липсва оценка на общото и локалното състояние,
степента и площта и процента на изгарянето. Не са били назначени, респективно
извършени лабораторни изследвания, в това число не е назначено и изследване
„кръвно-газов анализ“, предвид факта, че пострадалата е била пленник на пожар.
Не е назначена консултация с пулмулог и/или гръден
хирург с оглед риска от термични поражения на горните дихателни пътища и
бронхиалното дърво от вдишването на газове с висока температура и силна
токсичност. Диагнозата, записана от д-р Д. в медицинските документи е
некоректна и непълна, тъй като в нея не са уточнени степента на обгарянето,
засегнатите области от тялото и процентите им. Д-р Д. не е постъпил адекватно
на състоянието на болната, насочвайки я за домашно лечение. Въпреки
консултацията с д-р К., в която е записано че не се налага болнично лечение, е
следвало пациентката да бъде хоспитализирана в спешен порядък в ОАИЛ или ХО.
Следвало е назначаването на допълнителни консултации по случая. Горното
следвало от задълженията на д-р Е.Д. за изпълнението на диагностично – лечебния
процес на пациент, който се намира в СПО и отговорността за него била на
дежурния лекар.
Нарушението
е извършено на 19.08.2018 година в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“
ЕАД град Стара Загора и е установено на 04.10.2018 година.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г.Х. /актосъставител /, Я.Н., Ц.Ц. и Г.М.,
заповед № РД-27-4471/28.09.2018 година на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински одит“; лист за преглед на пациент;
допълнителен лист към лист за преглед на пациент; лист за преглед на пациент;
допълнителен лист към лист за преглед на пациент; история на заболяването; фиш
за имунохематологично изследване; декларация за
информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки; декларация за
информирано съгласие за извършване на хирургични интервенции, прилагане на обща
анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до
повишен риск за живота и здравето на пациента иди до временна промяна на
съзнанието; декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и
прилагане на диагностични и лечебни процедури; анамнеза; лист; визитационен лист; визитационен
лист на сестрата; диагностично изследване; декларация за информирано съгласие
за рентгенография; справка за изследванията; резултат от лаборатория кръвно
газов анализ и фид; резултат от лаборатория кръвно
газов анализ и фид; визитационен
лист; анестезиологичен лист; отчетна форма на
анестезия; визитационен лист; визитационен
лист на сестрата; предоперативна епикриза;
оперативен протокол; отчетна форма за операции; допълнителен лист към ИЗ №
51422/458.
Видно
от допълнителен лист за преглед на пациент от 19.08.2019 г. подписан от свидетеля
д-р К. се установява, че при извършения преглед е отразено , че при
необходимост следва да се консултира пациента със специалист по термични
травми.
При
така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган е
приел, че е нарушен чл.86, ал.1 т.3 от ЗЗ /в частта достъпна и качествена
медицинска помощ/ във връзка с чл.79 ЗЗ
и на основание чл.229, ал.1 от ЗЗ е наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева.
Посочената
правна квалификация на административното нарушение – чл.86, ал.1 т.3 от ЗЗ /в
частта достъпна и качествена медицинска помощ/ във връзка с чл.79 ЗЗ е бланкетна и не може да се възприеме безрезервно, като
обуславяща само по себе изпълнително деяние на административно нарушение. В
тази връзка е следвало да се посочи съответния поднормативен акт определящ
правилата за това или съответните правила на болницата приета във връзка с това
и вменяващи конкретните задължения на лекаря при извършване на дадения преглед.
Между впрочем това в тази насока такива правила са посочени в писмената защита
на процесуалния представител на АНО – лист 121 от делото, но те е следвало да
бъдат посочени и при формиране на административно-наказателното обвинение а не
след това.
Съдът
намира, че следва да отбележи, че разпоредбата на чл.86, ал.1 т.3 от ЗЗ по
същество е декларативна правна норма /съдържа правно регламентирани основни
принципи/ и като такава е абстрактна и бланкетна –
няма самостоятелно приложение. Термините „качествена“ и „достъпна“ са
характеристики на дължимата здравна помощ към пациентите. Съдържанието на тези
качествени характеристики е доразвито в подзаконовите нормативни актове и
правила. И това е така най-малкото защото качествените характеристики на
медицинската помощ – качествена и достъпна – следва да имат конкретно, ясно и
точно съдържание.
В
конкретният случай административно-наказващият орган е следвало да конкретизира
правната квалификация на деянието като препрати разпоредбата на чл.86, ал.1 т.3
ЗЗ към съответната норма на подзаконовия нормативен акт или приета въз основа
на него правила от болничното заведение.
Вместо
това обаче, препращането е направено единствено към чл.79 ЗЗ. Тук правната
квалификация е опорочена в две насоки: чл.79 ЗЗ съдържа две отделни алинеи, но
не е конкретизирано коя точно от двете административно-наказващият орган
претендира, че е нарушена. Чл.79, ал. 1 ЗЗ /ако все пак се има предвид тази
алтернатива/ по същество е също абстрактна и бланкетна
– няма самостоятелно приложение. Тя препраща към методи и технологии на
медицинската наука и практика, които обаче следва да се конкретизират и да
намерят своята нормативна регламентация.
Следователно
претендираната от административно-наказващият орган,
като нарушена правна квалификация на деянието – чл.86, ал.1 т.3 във връзка с
чл.79 ЗЗ е непълна и няма самостоятелно приложение.
Посочените
дължими действия, които жалбоподателят Д. в качеството си на дежурен лекар не е
извършил за да удовлетвори изискването за достъпна и качествена здравна помощ
следва да намерят своята конкретизация в правна квалификация.
Това
обаче не е сторено, с което съдът приема, че е нарушен чл.57, ал.1 т.6 ЗАНН и
съдът е поставен в невъзможност да осъществи контрол вменените неизвършени
действия свързани с оказването на медицинската помощ до колко съответстват на
правната квалификация и покриват ли изискванията за качествена и достъпна
медицинска помощ. С тези пропуски не са изпълнени изискванията на законодателя заложени
в нормата на чл.57, ал.1 т.6 ЗАНН, което опорочава и формата на наказателното постановление като
акт на административно-наказателния процес и съществено е ограничено правото на
защита на нарушителя. Последното е функция на конкретно, ясно и точно
формулирано административно обвинение. Съответствието между обстоятелствената
част на наказателното постановление /чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН / и правната
квалификация на деянието /чл.57, ал.1 т.6 ЗАНН / е от решаващо значение за
форма и законосъобразност на всеки административен акт, което в случая липсва. По
изложените съображения съдът приема, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, неотстранимо в съдебната фаза и
водещо до отмяна на атакуваното
наказателно постановление .
Също
така съдът държи да отбележи, че наказателното постановление е посочено като
издадено от издателя на основание чл.53 от ЗАНН. Тази правна норма е
основополагаща при издаването на дадено наказателно постановление, но конкретно
кой може да бъде издател на дадено наказателно постановление се посочва в
съответния нормативен акт по който се води административно-наказателното
производство. В разглеждания случай издателя на конкретното обжалвано наказателно
постановление черпи правата си от нормата на чл.235 от Закона за здравето и е
следвало при издаването на обжалваното наказателно постановление да бъде
посочена и тази правна норма а не само тази на чл.53 от ЗАНН.
В
този смисъл решение № 18 от 09.01.2020 година постановено по а.н.дело №
2954/2019 година по описа на Районен съд град Стара Загора; № 673 от 10.12.2019
година постановено по а.н.дело № 1983/2019 година по описа на Районен съд град
Стара Загора; № 113
от 22.02.2019 година постановено по а.н.дело № 3200/2018 година по описа на
Районен съд град Стара Загора; Решение от 30.10.2018 година постановено по к.а.н.дело
№ 308/2018 година по описа на Административен съд град Стара Загора.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: