Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1688 25.10.2017 год. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ХІІІ граждански състав,
На двайсет и седми септември две хиляди и седемнайсета година
В публично заседание, в следния състав:
Председател: Райна
Кирякова
Секретар:
Анелия Такова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 5455 по описа за 2016 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от Т.В.Д., с ЕГН **********,
с адрес *** 8000, ж. к...., със съдебен адресат адвокат Р.Р. ***, с адрес на
кантората гр. Б., ж. к..., против Г.А.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено по отношение на
ответника, че не съществува вземането му по изпълнително дело № 20167050400406/2016
г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов, рег. № 705 при КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд-гр. Бургас, в размер на в размер на 12 719.56 лева, която обща сума
включва главница от 10958.00 лева, ведно със законната лихва от 24.10.2003 г./1-ви
изп. лист/, 4010.66 лева-главница, ведно със законната лихва от 30.04.2008 г./2-ри
изп. лист/ и 4400.00 лева-законна лихва върху сумата/3-ти изп. лист/. Претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В хода на делото, с влязло в сила определението
на съда от 02.12.2016 г., на осн. чл. 129, ал. 4 от Гражданско процесуалния
кодекс/ГПК/, е прекратено като недопустимо производството в частта на разноските
от отрицателния установителен иск от 1095.73 лева, по изпълнително дело по изп.
дело № 406/2016 г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов, рег.№ 705 на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд-гр. Бургас, поради липсата на правен интерес.
С определение на съда от 08.03.2017 г.,
на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, е конституиран като трето лице помагач по
делото ЧСИ Илко Бакалов, рег. № 705 рег. при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-гр. Бургас.
По същество счита иска за неоснователен.
Ответникът Д., своевременно с отговора
на исковата молба, оспорва иска като неоснователен. Моли, съдът да го отхвърли
изцяло и да му присъди направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
Отрицателният установителен иск е
процесуално допустим и с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК. Предявен е от
лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата
молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Материалноправното
основание на което ищцовата страна се позовава е изтекла в нейна полза
погасителна давност, поради което съдът приема, че е налице предвиден от закона
факт за допустимостта на делото, настъпил след приключването производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства в кореспонденция с доводите на страните
намира, че отрицателният установителен иск е основателен, поради следното:
Изпълнително дело № 20167050400406/2016
г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов, рег. № 705 при КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд-гр. Бургас, е образувано по молба на взискателя Г.А.Д., вх. №
113/09.06.2006 г., за задължения на длъжника Т.В.Д., въз основа на изпълнителен
лист от 15.05.2006 г., издаден по влязло в сила решение по гр. д. № 17/2006 г.
по описа на Апелативен съд-гр. Бургас, за сумата от 10958.00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, от настъпило
ПТП на 24.10.2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
24.10.2003 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото, в
размер на 859.00 лева. Впоследствие на
взискателя са били издадени още два изпълнителни листа-от 13 декември 2007
година на Бургаски окръжен съд, въз основа на
решение № 679 от 17 юли 2007 г., постановено по гражданско дело по описа
за 2006 година на ВКС, определение от 26 септември 2007 г. по гражданско дело №
17 по описа за 2006 година на БАС, решение № 209 от септември 2005 г. по
гражданско дело № 6 по описа за 2005 г. на БОС, за сумата от 540
лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяно на 24.10.2003
г. ПТП и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК/отм./-разноски по делото-сумата от
859.00 лева, от която 659.00 лева адвокатско възнаграждение и изпълнителен лист
от 22 май 2008 година на Окръжен съд-гр. Бургас, въз основа на решение номер
638 от 29 април 2008 година-гражданско дело номер 758 по описа за 2006 година
по описа на съда, за сумата от 4400.00 лева, присъдена с решение № 679 от
17.07.07 - по гр.д. № 758/06 ВКС, II г. о., считано от 24.10.03 г. до
окончателното изплащане на главницата.
От събраните по делото писмени
доказателства съдът установява, че по искане на взискателя е бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, от който са постъпвали суми до 26.05.2009
г. След тази дата длъжникът е сменил местоработата си при няколко работодателя,
без да изпълни задължението си да уведоми ЧСИ, по реда на чл. 512, ал. 6 от ГПК. Нормата на чл. 512, ал. 1 и 2 от ГПК предвижда, че запорът върху трудово
възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното
съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу
същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение. Ако
длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение,
запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е
получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено
лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за
размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа. Това задължение
от третото лице в конкретния случай също не е изпълнено.
В периода 2010 г.-2012 г. ЧСИ е правил
няколко справки, при които не са били открити активи на длъжника. След поредна справка
от НАП-Бургас узнал за актуалния работодател на длъжника и със запорно
съобщение № 4069/24.07.2012 г. наложил запор на трудовото му възнаграждение.
Впоследствие длъжникът отново прекратил трудовото си правоотношение, без да
уведоми съдебния изпълнител. С молба, вх. № 1435/19.02.2014 г., взискателят
поискал да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение от поредния
работодател, в изпълнение на което е бил наложен, със запорно съобщение изх. № 2118/21.02.2014
г. С молба, вх. № 326/26.01.2015 г., взискателят поискал налагането на запор на
банкови сметки на длъжника, за което е било изплатено запорно съобщение, изх. №
509/05.02.2015 г. С ново запорно съобщение, изх. № 1929/21.04.2015 г.,
съдебният изпълнител наложил запор върху трудовото възнаграждение при поредния
работодател на длъжника.
С молба, вх. № 1317/04.04.2016 г.
длъжникът поискал изпълнително дело да бъде прекратено, поради перемпция/липса
на изпълнителни действия/, в периода 26.05.2009 г.-24.07.2012 г., позовавайки
се на новото тълкувателно решение на ВКС № 2/201З г. от 26.06.2015 г., с което
са дадени разяснения по т. 10, че справките не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Прекъсването на давността с предявяването на
иск и др. действия по чл. 116, б. „б“ от ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането
на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД са уредени по
различен начин.
С молба, вх. № 1670/11.04.2016 г.,
взискателят е възразил и поискал, ако делото бъде прекратено, неговата молба,
вх. № 1435/19.02.2014 г., да се счита за искане за образуване на ново
изпълнително дело, което съдебният изпълнител уважил и с постановление № 2884/20.04.2016
г. прекратил изпълнителното дело, по аргумент от чл. 129, ал. 5 от ГПК. Образувал
новото изпълнително дело № 2016 705 04 00406, след отстраняването на
нередовностите по молбата.
Предвид изложеното от фактическа страна
съдът намира отрицателният установителен иск по делото за основателен и
доказан. Не могат основателно да се слушат по делото възраженията на 3-тото
лице-помагач-съдебният изпълнител, че длъжникът не е изпълнил задължението си
за уведомяване за новата месторабота, тъй като нормата на чл. 512, ал. 6 от ГПК
като единствена санкция в тази хипотеза предвижда съдебният изпълнител да
налага глоба на длъжника за неизпълнението до 200 лв. Аналогично е правното
положение на третите лица по чл. 512 от ГПК. Касае се за сведения, които нямат
отношение към перемпцията. Тя е настъпила ex lege още на 26.05.2011 г., начиная от 26.05.2009 г. С
посоченото тълкувателно решение са дадени разяснения, че когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Видно от представеното и прието като доказателство
изп.д. № 20067050400039 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, считано от 26.05.2009 г.,
за период от 2 и повече години по делото не са извършвани изпълнителни
действия. С настъпила перемпция по първото изпълнително дело, петгодишната
давност е изтекла още на 26.05.2014 г., преди образуването на новото такова. Неоснователни
са възраженията по делото, че многократно исканите справки от длъжника са
признание на съществуването на вземането, което прекъсва изтичането на
давностния срок, тъй като намерението при справките не е намерение/действителна
воля/ за признание на вземането.
С оглед изложеното от фактическа и правна
страна, предявеният по делото отрицателен установителен иск, по реда на чл.
439, ал. 1 от ГПК, като основателен и доказан следва да бъде уважен в
останалата висяща част.
Основателна е молбата на пасивно
легитимираната по делото страна по чл. 248, ал. 1 от ГПК, за допълване на
определението на съда от 02.12.2016 г., за разноските от частично прекратеното
производство, които съобразно събраните по делото доказателства и прекратената
част, възлизат на 198.28 лева, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
В тежест на пасивно легитимираната по
делото страна, с оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 1, за
уважената част от иска следва да бъде възложено заплащането на разноските по
делото на ищеца Д. от 1356.50 лева, от които 435.81 лева държавна такса за
производството и 920.69 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 235 от ГПК, Бургаския районен съд,
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.А.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***, че длъжникът Т.В.Д., с ЕГН **********,
с адрес *** 8000, ж. к....., не дължи изпълнение на задължението по изпълнително
дело № 20167050400406/2016 г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов, рег. № 705 при КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд-гр. Бургас, понастоящем в размер на
12719.56 лева, която обща сума включва главница от 10958.00 лева, ведно
със законната лихва от 24.10.2003 г./1-ви изп. лист/, 4010.66 лева-главница,
ведно със законната лихва от 30.04.2008 г./2-ри изп. лист/ и 4400.00
лева-законна лихва върху сумата/3-ти изп. лист/.
ДОПЪЛВА постановеното по делото определение
№ 7588 от 02.12.2016 г., в частта на разноските, като ОСЪЖДА Т.В.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. ...да заплати на Г.А.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски за прекратената
част от иска, в размер на 198.28 лева(сто деветдесет и осем лева и
двадесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА Г.А.Д., с ЕГН **********, с адрес
***, да заплати на
Т.В.Д., с ЕГН **********, с адрес ***
8000, ж. к...., направените по делото разноски за
уважената част от иска, в размер на 1356.50 лева(хиляда триста петдесет и шест лева
и петдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на третото лице-помагач ЧСИ Илко Бакалов, рег. № 705 рег. при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-гр. Бургас.
РЕШЕНИЕТО в частта на допълнението за
разноските за прекратената част от производството подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба, а в останалата
част в двуседмичен срок от връчването му
на страните и третото лице-помагач, с въззивна жалба пред Окръжен съд-гр.
Бургас.
Районен съдия:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.