№ 1757
гр. Варна, 09.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20233100500922 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 23262/27.03.2023 г., подадена от Ц. Д. Д., срещу
Решение № 690/03.03.2023г., постановено по гр.д. № 5221/2022г. по описа
на ВРС, 20-ти съдебен състав, в частта, с която е частично отхвърлен искът с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати на Ц. Д. Д., ЕГН ********** разликата над присъдената
сума от 2978,36 лв. до пълния претендиран размер от 4223,76 лв., ведно със
законната лихва, представляваща неизплатен остатък от застрахователно
обезщетение за щети настъпили по л.а. „Тойота Рав 4”, с ДК № *******,
причинени в резултат на реализирано на 23.03.2022 г. ПТП в с. Горски
Сеновец по вина на водача на водача на л.а „Опел Астра“, с ДК № *****,
застрахован по договор за гражданска отговорност при въззвиваемата страна.
Въззивникът счита, че решението в отхвърлителната му част е
постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и неправилно,
поради което моли да бъде отменено, като бъде уважен в цялост предявеният
иск. За безспорно установено по делото се сочи – настъпването на ПТП,
неговият механизъм, причините за настъпването му, наличието на валидно
застрахователно правоотношение между застрахователното дружество и
причинителя на вредата, както и отправено уведомление до застрахователя за
настъпилото ПТП, в резултат на което на увреденото лице било заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1 440,95 лв. За спорен между
страните се посочва въпросът относно размера на застрахователното
обезщетение. Твърди се, че съгласно изготвеното заключение на САТЕ, били
посочени алтернативни варианти на сумата, необходима за възстановяване
щетите по лек автомобил марка „Тойота Рав 4", с peг. № *******. На тази
основа, съдът при постановяване на решението си бил приел за коректно
обезщетението да се определи, като се използват цените за алтернативни
резервни части, определени по т. 8 от САТЕ и средната цена на труд,
определена в т. 2 от заключението. Посочената в т. 2 от САТЕ обща сума не
била използвана в частта относно стойността на резервните части, тъй като
1
било неясно, дали касае цени на оригинални или алтернативни автомобилни
детайли, а и наложителността от употребата на оригинални такива не била
обоснована. Определеният по този начин размер на обезщетението,
въззивникът намира за неправилен и необоснован, тъй като цените на частите,
определени по т. 2 от заключението е осреднена между оригинални и
алтернативни части, а ремонтът на автомобила предстоял, поради което
претенцията е за бъдещи разходи, необходими за възстановяване на
претърпените вреди. Във въззивната жалба се излага становище, че законът и
съдебната практика уреждат, че размерът на обезщетението следва да е равно
на размера на вредата към датата на настъпване на събитието, без да се
прилага обезценка, като същото не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество. Поради всичко изложено, въззивникът
намира, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение
следва да се изхожда от сумата в размер на 5 664.71 лв., определена от
вещото лице в т.2 от заключението по средни пазарни цени за части
/осреднена между оригинални и алтернативни части/ и стойността на труда
определена по средни пазарни цени, като са използвани 10 сервиза, от които 5
сервиза притежаващи сертификат за качество и 5 сервиза непритежаващи
сертификат за качество. От така посочения размер на застрахователно
обезщетение след приспадне заплатената извънсъдебно сума в размер на 1
440.95 лв., дължимото за допълнително заплащане обезщетение следвало да
възлиза в размер на 4 223.76 лв. По тези причини, моли за отмяна на
решението в обжалваната част и настоява за съдебен акт, с който да бъдат
уважени главният иск до предявения в размер на 4 223.76 лева, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодните
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира
отговор на въззивната жалба, с която оспорва въззивната жалба и счита
същата за неоснователна, неправилна и необоснована, а rешението на
първоинстанционния съд - за правилно, законосъобразно и добре мотивирано.
Споделя становището на въззивника, че застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието и че то се определя по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество, т.е по пазарната му стойност.
Счита, че съдът правилно е приел за действителен размера на сумата,
необходима за възстановяване на уврежданията по процесния автомобил,
този, определен по т.2 и т.8 от САТЕ. Посочва, че за приетата в
първоинстанционното производство стойност в размер на 2 370,15 лева
ищецът би могъл да закупи съответните части от същия вид и качество. За
правилно отчетено при определяне на обезщетението се сочи
обстоятелството, че процесното МПС е с първоначална регистрация от
02.11.2001 г., поради което влагането на оригинални части в ремонта, не би
било необходимо, а подмяната на увредените части с нови алтернативни не
би се отразило на безопасността и сигурността на превозното средство.
Въззиваемата страна счита, че заплащане на друго обезщетение би било
довело до неоснователно обогатяване. Относно цитираната от въззивника
съдебна практика, изразява мнение, че тя не е относима, тъй като решаващият
съд не е приложил коефициент на овехтяване. По същество въззиваемата
страна намира, че първоинстанционният съд е обсъдил всички съображения, с
2
което е достигнал до законосъобразни и правилни изводи и постановил един
законосъобразен, мотивиран и правилен съдебен акт, поради което моли
решението на ВРС да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена
без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 23262/27.03.2023 г.,
подадена от Ц. Д. Д. срещу Решение № 690/03.03.2023г., постановено по
гр.д. № 5221/2022г. по описа на ВРС, 20-ти съдебен състав, в частта, с която
е частично отхвърлен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане
на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на Ц. Д. Д., ЕГН **********
разликата над присъдената сума от 2978,36 лв. до пълния претендиран размер
от 4223,76 лв., ведно със законната лихва, представляваща неизплатен
остатък от застрахователно обезщетение за щети настъпили по л.а. „Тойота
Рав 4”, с ДК № *******, причинени в резултат на реализирано на 23.03.2022 г.
ПТП в с. Горски Сеновец по вина на водача на водача на л.а „Опел Астра“, с
ДК № *****, застрахован по договор за гражданска отговорност при
въззвиваемата страна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
31.05.2023г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Страните да се уведомят и по телефон чрез процесуалните си
представители – въззивникът чрез адв. Й. А., въззиваемият – чрез
юрисконсулт Ив. Г. на посочения в пълномощното на л. 13 телефонен
номер.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4