№ 5643
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100506909 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 3734 от 21.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 39738 по описа на
СРС за 2021 г., 85 състав, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че Е. Т.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 440, 44 лв. – стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 2,
находящ се в гр.София, ж.к.“****, с абон.№ 120830 през периода от м.02.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 14.04.2021 г. до окончателното
плащане; сумата от 56,90 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
07.04.2021 г.; сумата от 31,34 лв. – стойност на услугата за дялово разпределение за
периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от
14.04.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 20829/2021 г. по описа на СРС, 85
състав. С решението са отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия за
разликата над присъдената сума от 440,44 лв. до пълния предявен размер от 603,43 лв.
и за периода от м.07.2017 г. до м.01.2018 г. като погасен по давност; за мораторна
лихва върху главницата за цена за топлинна енергия за разликата над 56,90 лв. до
пълния предявен размер от 95,58 лв.; изцяло иска за лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 5,40 лв. – за периода от 01.05.2018 г. до 07.04.2021 г. върху
стойността на услугата за дялово разпределение.
С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото,
както следва: 126 лв. – разноски за исковото производство и 54 лв. – разноски за
заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на процесуалния представител
на ответницата на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
1
заповедното производство в размер на 84 лв. и за исковото производство в размер на 84
лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна
жалба от Е. И. Т. чрез адв.Н. К. против решението в частта, в която исковите
претенции са уважени. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. Жалбоподателката сочи, че не било доказано същата да
е потребител на топлинна енергия, тъй като липсвали доказателства за собственост или
вещно право на ползване върху имота. Неправилно съдът приел, че дължимите суми за
месец 02.2018 г. не били погасени по давност. В случай, че се приеме, че давността се
определя от срока за плащане, по този начин давностният срок изкуствено се
удължавал от кредитора, което било забранено. Съдът неправилно уважил и исковата
претенция за лихви върху главницата за топлинна енергия, въпреки че липсвали
доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, респ.
не установил забава на ответника за този период, като се позовава на общи условия от
2014 г. Съдът неправилно присъдил и суми за дялово разпределение, въпреки че не
било представено доказателство нито за основанието, нито за размера им. Моли
решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което
исковете бъдат изцяло отхвърлени.
В срока за отговор е постъпил такъв от „Топлофикация София“ ЕАД, с който
формално сочи, че оспорва въззивната жалба, като моли да бъде оставена без уважение,
а решението да бъде потвърдено без да изложи никакви конкретни съображения.
В срока за отговор не е постъпил такъв от третото лице-помагач.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя изложените от
първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
За пълнота, с оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се посочи
следното:
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
в режим на етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
По делото е представено доказателство – Договор от 08.01.1980 г. за продажба
на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за държавни недвижими имоти, от
което се установява, че на 08.01.1980 г. жалбоподателката е придобила собствеността
върху процесния имот.
В разпоредбата на чл.153,ал.1 от Закона за енергетиката е посочено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
2
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Според възприетото в Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ – т.е. не собственици и лица с учредено вещно право на
ползване, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване по силата на възникнало между
тях договорно отношение, за собствени битови нужди, но е необходимо тези
ползватели да са сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В настоящия случай по делото липсват доказателства за сключен договор между
трето лице и „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида на ползвател на
имота. Ето защо спрямо „Топлофикация София“ ЕАД ответникът - собственик на
имота се счита за клиент на топлинна енергия по силата на чл.153,ал.1 от ЗЕ и дължи
заплащането на цената на доставена топлинна енергия, поради което е неоснователно
оплакването на въззивника в тази насока.
Неоснователно е и оплакването за липса на основание за присъждане в полза на
ищеца на суми за дялово разпределение.
Съгласно чл. 139, от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост,
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
Съгласно чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията. За процесния период са били приложими приетите по делото
общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.22
от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и
следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите
заплащат на продавача стойността на услугата за "дялово разпределение", извършена
от избрания от тях търговец. Именно тези разпоредби предоставят правото на
ответното дружество вместо търговеца, предоставящ услугата, да претендира
стойността на таксите за извършеното дялово разпределение от клиентите на топлинна
енергия.
Оплакването на жалбоподателката относно началото на давностния срок и
обстоятелството, че не била поставена в забава, съдът също намира за неоснователно.
Въззивницата се позовава на общи условия от 2014 г., които изискват заплащане на
сумите в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребено количество
топлинна енергия. Същите обаче са неприложими в конкретния случай.
За процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна
енергия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150
ЗЕ, и публикувани във вестник "Монитор" на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г.
3
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за
отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Задължението за плащане на дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и
забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния 45 - дневен срок съобразно
разпоредбата на чл.84 от ЗЗД, която предвижда, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. За изпадане
в забава не е необходимо нито обявяването на фактурите на интернет страницата на
продавача, нито отправянето на изрична покана до длъжника за плащане.
Предвид изложените мотиви, решението в обжалваните части е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба, право на разноски има
въззиваемата страна. „Топлофикация София“ ЕАД е поискала присъждането на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78,ал.8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че
предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, фактът, че не са
събирани никакви доказателства пред въззивна инстанция, неявяването на
представител на „Топлофикация София“ ЕАД в откритото съдебно заседание и с оглед
депозирането само на два документа в рамките на проведеното въззивно производство
– отговор на въззивна жалба и молба за разглеждане на дело в отсъствие на
представител с идентично съдържание на отговори и молби, подавани по множество
други дела с участието на ищеца, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
на 50 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3734 от 21.04.2022 г., постановено по гр.д.№
39738 по описа на СРС за 2021 г., 85 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Е. И. Т., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК: ********* сума в размер на 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение
във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Решението в частта, в която са отхвърлени исковете за главница за топлинна
енергия за разликата над присъдената сума от 440,44 лв. до пълния предявен размер от
603,43 лв. и за периода от м.07.2017 г. до м.01.2018 г. като погасен по давност; за
мораторна лихва върху главницата за цена за топлинна енергия за разликата над 56,90
лв. до пълния предявен размер от 95,58 лв.; изцяло иска за лихва върху главницата за
дялово разпределение за сумата от 5,40 лв. – за периода от 01.05.2018 г. до 07.04.2021 г.
върху стойността на услугата за дялово разпределение, не е обжалвано.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5