РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Свиленград, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200590 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Т. Н. Д. с ЕГН ****************** от град
***********************************************, със съдебен адрес:
град Свиленград, бул.„България” № 57, област Хасково, чрез адвокат Д. Т., се
оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6516775 на ОДМВР - Хасково, с
който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.
182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер 200 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразно издаване на ЕФ – не било посочено кога е влязъл в сила
ЕФ № 4905678 и жалбоподателят не бил извършил нарушението.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
1
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 18.07.2022 година в 09.38 часа в село Пъстрогор, област Хасково, на
изхода за село Младиново, с автоматизирано техническо средство или
система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за
контрол на скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено
разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и
заснето движещо се в посока село Младиново, МПС – лек автомобил марка
„Ауди”, модел „А 4 Лимузина” с държавен регистрационен номер
**********, със скорост 77 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно
превишена стойност на скоростта 27 км/ч. ОДМВР - Хасково издава
процесния ЕФ серия К № 6516775 на името на жалбоподателя Т. Н. Д. в
качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за
собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по
образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на
вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1
към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на посочения ЕФ
съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ.
разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.
2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатираното нарушение, за което на основание
чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. Фишът е
връчен на лицето на дата 29.08.2023 година (, видно от Справката за
нарушител, Справката относно статуса на ЕФ, отразеното в Писмо с вх.рег.№
7691 от 09.10.2023 година на РУ – Свиленград и изявлението на нарушителя,
2
направено в Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на
ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като
съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или
да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило
нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В
указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация
по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7
дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 18.07.2022 година е изготвен Протокол съгласно
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за
условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение
по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от
Министъра на вътрешните работи. Същият, проверен от Началника на
структурното звено срещу подпис, е приложен по делото и приет като
доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата
на използването на АТСС – 18.07.2022 година и времето (09.00 часа до 09.40
часа), за мястото – село Пъстрогор, област Хасково, на изхода за село
Младиново, за ограничението на скоростта, въведено с пътен знак - 50 км/ч
разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, така и броя на
установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по
ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като са налични две
снимки за конкретния клип, на която е виден автомобил. От едната снимка не
се установява регистрационният номер на заснетия автомобил; а от другата -
се установява, че е заснет процесният автомобил в процес на приближаване
към преносимата система за видеоконтрол като е посочена разрешена скорост
на движение от 50 км/ч, но не е посочена измерена скорост.
От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
3
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения
на ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд
– Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което
е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и заплащането на
намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в
сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения:
4
Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи явно
и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО, че е бил
засечен да се движи автомобилът, управляван от жалбоподателя, на посочените в
ЕФ дата и място. В приложения по постъпилата Административнонаказателна
преписка (АНП) снимков материал от снимката, на която е виден
регистрационният номер на автомобила, не се установява скоростта, с която се е
движил същият. На снимката, на която е посочен някакъв размер на скорост не се
вижда регистрационният номер на автомобила. Поради това не може да се
направи съпоставка и извърши проверка с посоченото в ЕФ.
Изложеното определя тези снимки като обективно негодни веществени
доказателства, които да установят стойността на измерената скорост на
конкретния автомобил, респ. регистрационният номер.
Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за
незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението
е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка да
се съдържат други писмени доказателства - Протокол от проверка, Протокол по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, справка за собственост и др.,
нарушението се явява недоказано. Изводите на АНО относно установена скорост
на посочения автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и
приложен снимков материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение
на конкретния, посочен в ЕФ, автомобил.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на
нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е
изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на Т. Н. Д.
административно нарушение е безспорно установено и доказано.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 3, вр.чл. 21,
5
ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание
издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение,
съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС
(в същия смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН).
Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание. При
наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци,
Съдът би приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 3, вр.чл. 21,
ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност
на жалбоподателя. Посочването на дата на издаване на ЕФ, дали подлежи на
обжалване, пред кой подлежи на обжалване, в какъв срок и дали могат да се
подадат възражения срещу ЕФ не са сред задължителните реквизити на ЕФ.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР –
Хасково, в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и на НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно
6
решение (ТР) № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият
Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират
приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична
разпоредба (в този смисъл е и Решение № 185 от 26.03.2019 година на
Административен съд – Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик
Съдията Василка Желева). Обстоятелството, че ЕФ е връчен на Д. на
29.08.2023 година не би съставлявало процесуално нарушение от кръга на
съществените, водещо до отмяната му на самостоятелно основание, тъй като
това не би рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита на
наказаното лице. В процесния случай, след като на нарушителя Д. е бил
връчен ЕФ, същият го е обжалвал в предвидения от закона срок и е
реализирал в пълнота правото си на защита. На следващо място би следвало
да се посочи, че обстоятелството, че ЕФ е бил надлежно връчен на адресата
едва на 29.08.2023 година не изключва възможността за реализиране на
административнонаказателната му отговорност, доколкото както към датата
на съобщаване на ЕФ, така и понастоящем, не са изтекли нито
регламентираната в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК относителна давност за
реализиране на административнонаказателно преследване, нито уредената в
чл. 81, ал. 3 от НК абсолютна такава, които разпоредби са приложими в
административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година, ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС, т.е. Съдът би приел, че сроковете, които трябва да са изтекли
следва да са съответно 3 години и 4 години и 6 месеца, които към настоящия
момент не са изтекли.
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията, притежава надлежния Протокол за проверка № 84-
СГ-ИСИС от 29.06.2022 година, издаден от БИМ, констатация на Съда видно
от наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало проверка, както би се установило от приетите доказателства от
АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на
АТСС, използвано за измерване на скоростта. В този смисъл не би имало
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
7
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за
анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но в случая това би било
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от
контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл.
6 това не би представлявало нарушение на цитираната Наредба, тъй като по
безспорен и категоричен начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице, като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното
съдържание от която и да е от страните в процеса, като би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. Същите биха се ценили
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак авторство. По своя доказателствен ефект и стойност,
така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха
били пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно
чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8
8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с
временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта,
Протоколът по ал. 1 на същата норма да се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. Представена е снимка на разположението на уреда,
с който се извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимото такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
Налице е дублиране на републиканската пътна мрежа (второкласен път
№ 55) и общинската такава (село Пъстрогор), но Съдът би намерил, че това
не представлява някакво нарушение, тъй като скоростта е регулирана с пътен
знак.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните
факти по случая.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
посочената в знака.
Съдът би счел, че е налице осъществен състав на административно
нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. Съдът би приел, че е
налице процесуално нарушение в описанието на съставомерните елементи на
деянието и на приложимата санкционна норма. С ЕФ е наложено наказание
„Глоба” в размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 от ЗДвП е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение Глоба в двоен размер. Така за
9
налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са посочени в
съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с нормата, с
която се запълва бланкета; описание от фактическа страна, че нарушението е
извършено повторно и описание от фактическа страна защо е прието, че
нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен
акт, който определя тази квалификация, включително с датата на влизането
му в сила. Съдът би приел, че макар и да е описано, че деянието е извършено
повторно в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 4905678,
то не се сочи кога е влязъл в сила. При липсата на датата на влизане в сила на
посочения ЕФ, Съдът не би могъл да извърши преценка дали наказанието е
наложено за повторно извършено нарушение по квалифицирания състав,
както се сочи с посочената санкционна разпоредба, или за нарушение,
извършено за първи път, каквото е словесното описание на нарушението.
Това би било така, тъй като съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, „повторно” е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 –
в двегодишен срок, от влизането в сила на НП, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Независимо от факта,
че от Разпечатката на картона на този ЕФ е видно, че е влязъл в сила на
30.12.2021 година; Съдът би приел, че в процесния ЕФ липсва посочена дата
на влизане в сила на предхождащия санкционен акт, който да обуславя
наказването на лицето при условията на повторност. Непосочването в
обжалвания акт кога влиза в сила този ЕФ би представлявало съществено
процесуално нарушение, ограничаващо значително правото на защита на
наказания субект да бъде санкциониран по квалифицирания състав на чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП. Липсата би предпоставила процесуален порок при описанието
на административното нарушение от фактическа страна, доколкото няма
описание на съставомерен белег на административното нарушение. Същата
би довела до невъзможност както за Съда да провери този факт, така и за
жалбоподателя да го оборва. Съгласно т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 година по
т.д.№ 1/2020 година на ВАС в производството по реда на раздел пети, глава
трета на ЗАНН, Районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
10
изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая е налице порок при
описанието на санкционната разпоредба, като АНО е наказал жалбоподателя
Д. по санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за нарушение,
извършено при условията на повторност. С оглед постановките на цитираното
ТР, не би имало пречка дори и при неправилното описание на санкционната
норма, Съдът да приеме, че квалифициращият признак „повторност” не е бил
осъществен, и да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като
преквалифицира деянието на жалбоподателя по основния състав на
извършеното нарушение, за което му е било надлежно предявено
обвинението, и наложи наказанието по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в размер на
100 лв. По този начин не биха се нарушили правата на жалбоподателя, който
се е защитавал по описаните факти на извършеното от него нарушение в
процесния участък. С оглед на изложеното, процесният ЕФ би следвало да
бъде изменен в частта му за наказанието, като наложеното на жалбоподателя
наказание „Глоба” се намали до размер от 100 лв. на основание чл. 182, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП. В изложения смисъл е Решение № 250 от 03.04.2023 година на
Административен съд – Хасково по КАНД № 29/2023 година, докладчик
Съдията Росица Чиркалева.
Така намаленото наказание Съдът би намерил за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
11
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно
от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т.
1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 6516775 на ОДМВР - Хасково, с който на Т. Н.
Д. с ЕГН ********************* от град
************************************, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12