№ 15415
гр. София, 17.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110146611 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на „ЮБЦ“ ООД срещу В.Н. С.
След извършена служебна проверка за допустимостта на предявените искове, съдът
констатира, че производството е образувано във връзка със заповед за изпълнение от
31.10.2018г., издадена по ч.гр.д. № 73591/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в. Същата е
издадена за сумата от 359,50 лв., представляваща главница за предоставени мобилни услуги
по сключен между длъжника и „Т Б“ ЕАД договор за предоставяне на мобилни услуги от
03.11.2017г. за периода от 05.01.2018г. до 04.05.2018г. ведно със законна лихва от 17.12.2019
г. до изплащане на вземането и 56,20 лв. - мораторна лихва за периода от 24.05.2018 г. до
06.12.2019 г. Предметът на заповедта за изпълнение съвпада напълно и с депозираното
заявление по чл. 410 ГПК, от съдържанието на което не остава никакво съмнение, че
вземанията се претендират единствено на основание договор от 03.11.2017г., а по същество
претенцията се свежда до стойността на предоставените далекосъобщителни услуги за ясно
посочен период.
Нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито в издадената въз основа на
същото заповед за изпълнение, не са наведени твърдения, че се претендират суми и по друг
договор за мобилни услуги. Въвеждането на ново договорно съглашение за пръв път в
исковото производство води до недопустимо изменение на заявеното в заповедното
производство основание за издаване на заповедта за изпълнение. При това положение
следва да се приеме, че не е налице правен интерес за ищеца от предявяването на
установителен иск за суми по друг договор. В частност по отношение на сумата от 60,19 лв.
(заявена с молба от 14.04.2022г.), ищецът не е посочил действителен период (сочи се период
05/02/2018 до 04/02/2018), а и заявеният от него не съответства на този по заповедта за
изпълнение. С цитираната уточнителна молба ищецът не е заявил още и дали поддържа
претенция за мораторна лихва, още по-малко е конкретизирал върху каква главница, по кой
договор и за какъв период.
Разгледаните по-горе нередовности са констатирани с разпореждания на съда от
07.04.2022г. и 01.05.2022г., но същите не са отстранени и до момента. Съдът не дължи
1
поредно даване на същите указания, тъй като с многократните си указания би се превърнал
в помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни
възможности за упражняване на предоставените права и би нарушило установените в чл. 8,
ал. 2 и ал. 3 принципи на равнопоставеност. В този смисъл Решение № 315 от 07.12.2010 г.
по гр.д. № 3555/2008г., IV ГО, ВКС.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът не е изпълнил указанията по предявения иск по чл.
422 ГПК за сумата от 115,60 лв. – главница и 56,20 лв. – мораторна лихва, поради което в
тази част производството подлежи на прекратяване.
В допълнение на горното по отношение на част от посочените вземания, както и по
предявения осъдителен иск за неустойка за разликата над сумата от 74,97 лв. е заявено и
изрично оттегляне на предявените искове, поради което съдът следва да се счита и
десезиран от разглеждане на посочените искове.
Исковото производство следва да продължи по отношение на допустимия осъдителен иск за
сумата от 74,97 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
услуги от 03.11.2017г.
Ето защо, на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
I. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 46611/2021г. по описа на СРС, 63 с-в, в
частта по предявените установителни искове за сумите от 115,60 лв. – главница и 56,20 лв.
– мораторна лихва, както и в частта по предявения осъдителен иск за неустойка за разликата
над сумата от 74,97 лв. до първоначално предявения размер от 149,94 лв.
II. ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, както следва:
1. Ищецът твърди, че между „Т Б“ ЕАД и ответната страна е имало сключен договор за
мобилни услуги от 03.11.2017г., който ответникът не изпълнявал, поради което
договорът бил прекратен предсрочно от мобилния оператор. Поддържа, че по силата
на т. 11 от договора, ответникът следвало да заплати неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 74,97 лв., което вземане било прехвърлено в полза на
„Иновативни финанси“ ЕООД по силата на договор за цесия от 29.11.2019г., а
впоследствие в полза на заявителя въз основа договор за цесия, сключен с
първоначалния цесионер. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочената
по-горе сума.
2. Ответната страна е получила препис от исковата молба (чрез назначения особен
представител), по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Намира неустойката за нищожна. Оспорва
2
поддържаната цесия. Моли за отхвърляне на предявения иск.
3. Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 92 ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗЗД.
4. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на
които основава своите искания или възражения.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидна неустоечна клауза и
осъществяването на предвидените в нея предпоставки за възникване на акцесорното
задължение.
III. ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба
доказателства.
IV. 1. УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
3
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че
то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
V. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.10.2022 г. от 10:30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване, освен в частта по т. I., в която може да се обжалва
с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от съобщението.
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4