№ 41
гр. Луковит , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на четиринадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
Административно наказателно дело № 20204320200272 по описа за 2020
година
Производство е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от СТ. ХР. ХР. с адрес в гр. Б., ж. к. *****, срещу
Наказателно постановление № ***** г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр.Плевен, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания - глоба в размер на 500 лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1,
предл. 2 ЗДвП и глоба в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
необосновано, издадено е в нарушение на материалния и процесуален закон и
императивните разпоредби на ЗАНН. Излагат се подробни доводи, че обжалваното
наказателно постановление е издадено в нарушение на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. Твърди се, че не е налице нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, тъй като
в НП липсват мотиви, както и вписани категорични доказателства, потвърждаващи
претендираното претоварване на ППС, вкл. неговата маса, и в тази връзка липсват
категорични доказателства за теглото на състава, които да обосновават извод, че приетите от
административнонаказващия орган и актосъставителя обстоятелства са верни. В тази връзка
се твърди, че НП е необосновано и е издадено в пряко нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН - липсва описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
на доказателствата, които го потвърждават. Цитира се текста на диспозитива описан в
оспореното НП, в който буквално е изписано: „1. Водачът извършва превоза с моторно
превозно средство с 2 оси с полуремарке с 3 оси, които са с маса на натоварване, които
надвишават нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и
1
благоустройство - 40 тона. Максимално допустимата маса е 41,120 тона“. Твърди се, че
текста е напълно объркан, неясен и нелогичен, като в НП липсва издържано описание на
нарушението, касаещо за какво надтоварване в количествено отношение става дума спрямо
допустимата маса на ППС. Твърди се, че не става ясно каква трябва да е максимално
допустимата маса - 41,120 тона или 40 000 тона, при което не става ясно за какво
административно нарушение става дума. Оспорва се описанието на нарушението в НП, тъй
като липсва каквото и да е позоваване на документ, констатиращ измереното тегло.
В съдебно заседание жалбоподател не се явява и не изпраща упълномощен
представител.
За Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Плевен, в съдебно
заседание не се явява представител.
Съдът, след като взе в предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 23.06.2020 г. преди обяд, преминавайки през гр. Луковит в посока гр. София,
жалбоподателят С.Х. управлявал товарен автомобил /влекач/ марка „Скания Р410“ с рег. №
********, в композиция с прикачено полуремарке с рег. № *****, и двете собственост на
„*****“ ООД, гр. Б.. С посочения товарен автомобил в композиция с полуремарке, Х.
извършвал обществен превоз на товар с маршрут от с. Ветово до с. Кремиковци, област
София, с товар „пясък“. Около 11.50 часа, жалбоподателят бил спрян за проверка от
служителите при Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Плевен – свидетелите
по делото Д. П. ИВ. и ИВ. ЦВ. М.. В хода на проверката, след поискване от страна на
проверяващите, жалбоподателя им представил пътен лист № 0123611/ 23.06.2020 г. и
кантарна бележка № 337076/ 23.06.2020 г. При прегледа на представените документи
проверяващите констатирали, че като водач на моторно превозно средство с 2 оси с
полуремарке с 3 оси, Х. извършва превоз на товар с маса на натоварване 41 120 тона, който
надвишава нормите установени от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството от 40 тона. Също така, при проверката Х. не представил на
проверяващите контролен талон към свидетелството за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/ или друг документ.
За констатираното нарушение от страна на инспектор Д. П. ИВ. бил съставен на Х.
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. А-2019, № 273991 от
23.06.2020 г., в който актосъставителят е посочил, че с гореописаните деяния от страна на Х.
са нарушени - разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 6 ал. 1, т. 3, б. „а“
от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя и подписан от него без възражението.
Впоследствие жалбоподателят не се възползвал от законното си право и не е
депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-
2
наказателната преписка, Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Плевен, е издал оспореното наказателно постановление № ******** г., с
което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП2 за извършено
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 6 ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/
03.07.2001 г. на МРРБ, е наложил административно наказание „глоба" в размер на
500.00 лева, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП2 за извършено нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложил административно наказание „глоба" в размер на 10.00 лева
Към административната преписка по издаване на процесното наказателно
постановление първоначално са представени: Наказателно постановление № ******** г. на
Директора на РД „АА“ гр. Плевен; АУАН Серия А-2019 № 273991 от 23.06.2020 г.;
Кантарна бележка № 337076/ 23.06.2020 г.; заверено копие от известие за доставяне № ИД
PS 8000 0252T5 W; заверено копие от Заповед № РД-08-30/ 24.01.2020 г.; пощенски плик.
В последствие е постъпил отговор от Директора на РД „АА“ гр. Плевен, с приложени
към него: Писмо рег. № 52-00-53-4872/ 10.8.2020 г. до ОО “АА“ Б. с четири екземпляра за
връчване на нарушителя на процесното НП; Длъжностна характеристика на актосъставителя
Д. П. ИВ.; Справка за наложени предишни наказания на жалбоподателя С.Х.; копие на
пощенски плик е известие за доставка ИД PS 8000 0252Т5 W, от което е видно, че писмото
адресирано до жалбоподателя не е потърсено от него.
От представената кантарна бележка № 337076/ 23.06.2020 г. се установява, че същата
е издадена от „Каолин“ ЕАД на дата 23.06.2020 г. за автомобил марка „SKANIA“ с рег. №
А5321НН, в ремарке с рег. № А2830ЕМ, с товар „пясък“ с бруто тегло 41 120 тона - Тара 16
080 тона и Нето 25.040 тона, с име на шофьора С.Х..
От съдържанието на писмо с рег. индекс ИП 176 от 14.04.2021 г. на дружеството
„Каолин“ ЕАД е видно, че уредът за измерване, който дружеството ползва е „Автомобилна
везна PWI“, фабричен номер 40800190, тип. 0527, година на производство 2008, както и че
автомобилната везна е обект на периодични проверки. Към писмото е Заявление /образец №
1/ за последваща периодична проверка на средства за измерване, съгласно Наредба за
средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол от дружеството „Каолин“ АД
до Регионален отдел на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди" гр. Русе /РО на ГД
„МИУ“/, в едно с Регистрация за извършените последващи проверки. От изисканата и
приложена регистрация за средството за измерване е видно, че използваната автомобилна
везна от „Каолин“ ЕАД, като средство за измерване, е преминала периодична проверка на
18.11.2020 г., отговаря и важи до дата 18.11.2022 г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Д. П. ИВ. и свидетелят ИВ. ЦВ. М. – свидетел при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
Според показанията на свидетелите Д. П. ИВ. и ИВ. ЦВ. М. се установява, че на
3
23.06.2020 г., съгласно утвърдения график за контролната дейност на Директора на
Регионална дирекция „Автомобила администрация“ гр. Плевен, извършвали крайпътна
проверка в гр. Луковит, на изхода за гр. София срещу бензиностанция „Петрол“. Около
12:00 часа спрели за проверка товарен автомобил влекач с прикачено полуремарке, като и
двете превозни средства били с Б.ка регистрация, собственост на фирма „*****“ гр. Б.. При
извършената проверка установили, че водачът С.Х. извършва обществен превоз на товар –
пясък, което било констатирано от представената от него товарителницата. При проверката
констатирали, че водачът извършва превоза с превозно средство с две оси и полуремарке с
три оси, като максимално допустимата маса на натоварване не може да бъде повече от 40
тона. Установили, че общата маса на натоварване на превозното средство била 41,120 тона,
което с 1,120 тона повече допустимата максимална маса. От показанията на свидетеля Д. П.
ИВ. се установява, че това нарушение го констатирали от представената кантарна бележка
от водача, както и че при проверката водачът не представил контролния талон към СУМПС,
след което му съставил акт за установените нарушения.
Показанията на свидетелите Д. П. ИВ. и ИВ. ЦВ. М. следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени
отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да
се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания
да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
В хода на настоящето производството не се събраха данни /такива не се представиха
от страна на АНО/ като е връчено оспореното наказателно постановление. Жалбата е
подадена на 29.10.2020 г. чрез „Български пощи“ в РД „АА“ гр. Плевен, но по делото
липсват данни наказателното постановление да е връчено на жалбоподателя по реда на чл.
58, ал. 1 или ал. 2 от ЗАНН. Същата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което съдът приеме, че същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията затова са
следните:
В случая както АУАН, така и НП са съставени от компетентни длъжностни лица, в
предвидената в закона форма и при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. От
приложените по делото Заповед № РД-08-80/ 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията се установява компетентността на
административно наказващия орган, който е определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП.
От приетата в настоящето съдебно производство длъжностна характеристика на
инспектор Д. П. ИВ. се установява длъжността и компетентността на актосъставителя, в
4
която е посочено, че едно от преките задължения на инспекторът е да съставя актове за
установяване на административни нарушения. Правомощията на длъжностните лица от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са посочени и в разпоредбата на чл.
91, ал. 3, т. 5 от ЗАвтП - да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на
обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка,
както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват
превозите. А в разпоредбата на чл. 92 от същия закон е посочено, че в изпълнение на
задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за
констатираните нарушения.
Както АУАН, така и НП съдържат описание на нарушенията, дадена е правна
квалификация на нарушенията, индивидуализиран е нарушителят, посочени са приложените
санкционни норма, вида и размера на двете административни санкции наложени на
нарушителя.
Според административно-наказващият орган, първото установено нарушение от
страна на жалбоподателя е по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“
от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ, изразяващо се е извършване на обществен превоз
на товар-пясък с маса от 41 120 тона, с товарен автомобил влекач „Скания Р410“ с рег. №
******** и полуремарке с рег. № *****, които са с маса на натоварване, надвишаваща
нормите установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройство - 40 тона.
Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП по смисъла на този закон
„Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане, а „Превоз на
товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец,
извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети
превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не
според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от ЗДвП, движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройство. Това изискване точно е регламентирано в чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства. В тази разпоредба е посочено, че максималната маса за моторно превозно средство
с две оси с ремарке с три и повече оси не може да надвишава 40 тона.
В настоящия случай съгласно представена кантарна бележка масата на ППС, с което
жалбоподателят е извършват обществения превоз, е била 41. 120 кг., то ест налице е
претоварване с 1 120 кг. Следователно водачът като е претоварил управляваното от него
ППС не е спазил изискванията на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 139,
5
ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на
МРРБ.
Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за
това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП,
съобразно която „Наказва се с глоба от 500 до 3 000 лв., водач, който без да спазва
установения за това ред, управлява пътно превозно средство с маса надвишаваща нормите
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройство“. Административно-
наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
размера на посочената разпоредба, като се е съобразил, че претоварването не е голямо и го е
наказал с минимален размер.
Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от
обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН/. В
конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните. Законодателят, имайки предвид, че се касае
до обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето както на
шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, за да въздейства възпиращо
и да не се достига до вредни последици, е предвидил този вид състав на нарушение и
съответно размер на санкцията. В този смисъл не са налице основания за приложение
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Не е установено също така наличието на някакво конкретно
извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което
и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.
Според административно-наказващият орган, второто установено нарушение от
страна на жалбоподателя е по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. По отношение на това нарушение
не се излагат конкретни възражения в жалбата. В настоящият случай е безспорно
установено, а не се оспорва и от жалбоподателя, че именно той е управлявал товарен
автомобил влекач „Скания Р410“ с рег. № ******** и полуремарке с рег. № *****,
собственост на собственост на „*****“ ООД, гр. Б., в гр.Луковит на процесната дата, без да
носи контролния талон от свидетелството за управление на МПС. Както актосъставителят,
така и наказващия орган са вписали, че водачът „Не носи контролния талон към СУМПС
/свидетелството за управление на моторно превозно средство/ или друг документ, при което
съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В цитираният текст от ЗДвП, законодателят задължава всеки водач на
моторно превозно средство да носи: свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. АНО правилно е издирил и
приложил административно наказателната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
предвиждаща санкциониране с глоба 10 лв. на водач, който: не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство.
6
В жалбата се излагат конкретни възражения за липса на описание на нарушението,
които съдът не споделя.
На първо място, съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че с посочване в
диспозитива на НП на текста: „Максимално допустимата маса е 41 120 тона“, е налице липса
на издържано описание на нарушението, при което „не е налице състав на административно
нарушение“. В НП конкретно е посочено, че „водачът извършва превоза с моторно превозно
средство с 2 оси с полуремарке с 3 оси, които са с маса на натоварване, които надвишават
нормите установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройство - 40 тона. С
изписване на текста „Максимално допустимата маса е 41 120 тона“ е очевидно, че
административно-наказващият орган е посочил факта, че жалбоподателят е извършвал
превоза с посоченото МПС с маса на натоварване от 41 120 тона, която надвишава
установените норми. Съдът намира, че на жалбоподателя не е нарушено правото – да научи
за какво нарушение е привлечен под административно-наказателна отговорност, тъй като
при проверката от самия него е представена кантарна бележка № 337076/ 23.06.2020 г.
издадена от „Каолин“ ЕАД, от която е видно, че управляваната от него товарна композиция
е била с бруто тегло 41 120 тона /Тара 16 080 тона и Нето 25.040 тона/. Налице е описание в
диспозитива на обвинението на общото тегло на товарната композиция. С изписването на
текста „Максимално допустимата маса е 41 120 тона“ в диспозитива на обвинението,
обвиняващият орган е имал предвид, че масата на превозното средство е 41 120 тона, като
дори и да е налице в някаква степен двусмислие, то тази непрецизност на АНО не може да
се определи като допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила.
На второ място, съдът не споделя релевираното възражение на жалбоподателя, че при
описанието на нарушението в НП липсва каквото и да е позоваване на документ,
констатиращ измереното тегло. Самият жалбоподател е присъствал при товаренето на МПС,
за което му е предоставена кантарна бележка, в който документ са били вписани - бруто
тегло, тара и нето на товарната композиция. Така че непосочването на документа
констатиращ натовареното количество на превозното средство, също не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на жалбоподателя - и по-конкретно на правото му да научи за какво
административно нарушение е привлечен в това му качество.
При изследване на деянието от субективна страна, следва да се отбележи, че същото е
извършено от жалбоподателя с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е
съзнавал, че в нарушение на нормите установени по закон извършва обществен превоз с
МПС с 2 оси с полуремарке с 3 оси и маса на натоварване на транспортната композиция от
41,120 тона, тъй като е присъствал при измерването на превозното средство, за което му е
издадена кантарна бележка, на която знаел съдържанието,
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло
при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите
съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
7
наказателно постановление – тези на чл. 53 и чл. 57 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно наказателното
производство са безспорно установени и доказани, както извършените нарушения, така и
техният субект, поради което атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и
недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******** г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, с което на СТ. ХР. ХР. с
адрес в гр.Б., ж.к. *****, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП2 за извършено
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 6 ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/
03.07.2001 г. на МРРБ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00
лева, и на основание чл.183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП2 за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба" в размер на 10.00 лева - като
правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
8