Р Е Ш Е Н И Е
№ 265 17.07.2009г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на деветнадесети юли две
хиляди и девета година
в открито съдебно заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА.
ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ.
2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участие на секретаря Л.С.
и в присъствие на прокурора
М.С. от КОП
като разгледа докладваното от
съдия АЛЕКСОВА.-СТОИЛОВА.
касационно административно
наказателно дело №
187 по описа на съда за 2009г.
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.2 от ЗАНН и чл.189, ал.6 от .
Адвокат Г. Д. от КАК като представител на Р.М.П., ЕГН **********
***, община Кюстендил, е подал касационна жалба против решение №203/01.04.2009г.
по н.а.х.д. №137/2009г. по описа на КРС, с което е оставена без разглеждане
жалбата на П. против НП №5984/08.11.2007г., издадено от началника на Сектор
“Пътна полиция-КАТ” при ОДП-гр.К., с което са наложени
административни наказания по чл.175, ал.1, т.1, пр.2 и чл.183, ал.1, т.1, пр.1
от ЗДвП и е прекратено производството по делото. В жалбата
се релевира оплакване за неправилност на решението
поради нарушение на закона в следствие неправилното му прилагане, т.к. за
нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от по реда на
чл.175, ал.1, т.1,пр.2 от са наложени две
наказания, едното от които е лишаване от право да управлява МПС, което не
попада в обхвата на ограничението за обжалване по чл.189, ал.5 от . Моли се за отмяна на решението и връщане на делото за
продължаване на производството.
В с.з. представителят на касатора
поддържа жалбата.
Ответникът не се представлява по делото.
Представителят на КОП дава заключение за основателност на
жалбата.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата, становищата на страните и обжалваното съдебно решение, намира жалбата
за допустима като подадена от легитимиран от закона правен субект с право на
обжалване пред компетентния за разглеждането й съд.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивен контрол
пред КРС е НП №5984/07 от 08.11.2007г., издадено от началника на Сектор “ПП-КАТ” при ОДП-гр.К., въз основа
на АУАН №5984/09.10.2007г. от мл.автоконтрольор Г. К.
Г.в присъствие на свидетеля и негов колега С. Й. В., с което за нарушения на
чл.140, ал.1, пр.1 и чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП
по реда на чл.175, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП са
наложени наказания “глоба” в размер на 50лв. и “лишаване от право да управлява
МПС” за 1 месец и по реда на чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП
е наложено наказание “глоба” в размер на 10лв. Фактическите обстоятелства по
нарушенията в НП са свързани с извършването им на 09.10.2007г. около 15.10 часа
в гр.Кюстендил по ул.”Б.” при завод “Е.” при управление на товарен автомобил
марка ”Н.”, модел “Т. 100” без регистрационни табели и непредставено
при проверката на водача свидетелство за управление на МПС. НП е връчено на
адресата на 13.01.2009г., а жалбата е подадена на 19.01.2009г.
Съдът е разпитал като свидетели актосъставителя
Г. и свидетеля по АУАН Велчов, които са поддържали
констатациите в акта.
При тези фактически установявания с атакуваното решение
съдът е оставил жалбата срещу НП без разглеждане като процесуално недопустима и
е прекратил производството по делото поради необжалваемост
на наложените наказания съгласно чл.189, ал.5 от .
Тези наказания съдът е приел, че са във вида на глоби от по 50лв. и 10лв.
Решението на КРС е валидно и допустимо, т.к. е
постановено от компетентен съд при редовно оспорване на НП /допустима въззивна жалба/. Формата на решението е опорочена, т.к.
дължимият съдебен акт при формирания извод на съда да недопустимост на жалбата
е определение, а не решение, т.к. съдът не е разглеждал и разрешил спора по
същество. Това нарушение на формата на съдебния акт обаче не е съществено и
само по себе си не опорочава същия. Съдът не е указал преклузивния
законен срок за оспорване на прекратяването, който е 7-мо
дневен по см. на чл.230 от АПК във вр. с чл.63, ал.2
от ЗАНН и чл.189, ал.6 от ЗДвП, а вместо това е дал 14-дневния срок, относим при постановено решение по съществото на спора.
Това процесуално нарушение на съда обаче не може да доведе до просрочие на касационното оспорване, т.к. указаният от съда
по-дълъг, макар и в нарушение на закона, процесуален срок има приоритет пред
законния такъв с оглед гарантиране правото за защита на засегнатия от съдебното
решение субект. Разгледано по същество, решението е неправилно в частта за
оставената без разглеждане жалба и прекратеното по нея производство за
наложените наказания по чл.175, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, поради което същото ще
се отмени и делото ще се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. В останалата част
решението е правилно, поради което ще се остави в сила. Съображенията за това
са следните:
За санкциониране на извършените от Р.М.П. нарушения са
приложими административнонаказателните норми по ЗДвП. Санкционните норми в НП правилно
са посочени като чл.175, ал.1, т.1, пр.2 и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП с оглед правната квалификация на нарушенията.
Предвидените в закона и наложени от наказващият орган административни наказания
по чл.175, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП са “глоба” в
размер на 50лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец,
които са в минималните предвидени в закона размери. Предвиденото в закона и
наложено от наказващият орган административно наказание по чл.183, ал.1, т.1,
пр.1 от ЗДвП е “глоба” в размер на 10лв., който
размер не може да се изменя с оглед законовата регламентация. При това
положение, преценката относно допустимостта за съдебно оспорване на НП по
отношение вида и размерите на наложените наказания се извърша по специалната
норма на чл.189, ал.5 от . Според нея необжалваемо е НП с наложено наказание, респ. наказания
“глоба” до 50лв. включително. Точният смисъл на нормата при нейното прилагане
съгласно чл.46, ал.1 от ЗНА поради ясния й граматически израз има предвид само
случаите с наложено самостоятелно наказание, респ. самостоятелни наказания “глоба”.
Когато законодателят борави с обратното правно уреждане, то го въвежда изрично
в съответната правна норма /вж. например чл.96, ал.3 от ЗЛОП, чл.113, ал.4 от
ЗГ и др./. Поради изложеното, пред КРС не подлежи на съдебно оспорване
наказанието “глоба” в размер на 10лв. по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП. Наказанията, наложени по чл.175, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП подлежат на съдебно оспорване, т.к. освен “глоба” е
постановено “лишаване от правоуправление на МПС”, което не се включва в
регламента по чл.189, ал.5 от . КРС е пропуснал
да обсъди наличието на това второ наложено наказание и с оглед на тази негова
наличност да формира извод за допустимост на съдебното оспорване.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№203/01.04.2009г. по н.а.х.д. №137/2009г. по описа на КРС, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Р.М.П. /с
посочени по-горе лични данни/ срещу НП №5984/07 от 08.11.2007г., издадено от
началника на Сектор “ПП-КАТ” при ОДП-гр.К.,
с което на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 50лв. и “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 месец и е прекратено производството по
делото.
ВРЪЩА делото в тази му
част на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОСТАВЯ В СИЛА решението
на КРС в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Р.М.П. /с
посочени лични данни/ срещу посоченото НП, с което на основание чл.183, ал.1,
т.1,пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1,
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 10лв. и е прекратено производството по делото.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.