Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София,03.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
като разгледа докладваното от съдия Вранеску ч. гр. д. №3303 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на определение №145 от 01.03.2022 година по т. д.
№690/2021 г. на САС, ТО, 13 с-в, с което е прекратено производството по т. д.
№690/2021 г. на САС и е върнато делото на СГС, ТО, VI-11 с-в за произнасяне по молба по чл. 250, ал. 1 ГПК,
съдържаща се във въззивна жалба вх. №268917 от 25.01.2021 година по описа на
СГС на „К. 60“ ЕООД срещу различни части на решение №260011 от 05.01.2021 година
постановено по т. д. №3303/2017 година, СГС, ТО, VI-11 с-в, а именно: по искане за произнасяне по
посочени от въззивника в молба от 09.12.2021 година евентуални искове, по които
се твърди, че съдът не се е произнесъл, както и по искане за произнасяне по
иска за забава за заплащане на стойността на СМР по договор от 09.04.2015
година и Анекс №1 към същия, уважен за сумата от 26 335.76 лева, съобразно
заявен период за забава с исковата молба- от 03.04.2016 година до завеждане на
исковата молба.
С молба от
09.12.2021 година по т. д. № 690/2021 г. на САС, ТО, 13 с-в, дружеството „К.
60“ ЕООД прави уточнение на въззивна жалба вх. №268917/25.01.2021 година. В
молбата твърди, че правното основание на главния иск за сумата от
29 876.71 лева, по което СГС не се
е произнесъл е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като
твърди, че са предявени в поредност и други евентуални искове за заплащане на
тази сума. На следващо място се твърди, че в диспозитива на решението на СГС,
ответникът е осъден да заплати сумата от 26 335.76 лева- неустойка за
забава по договора от 09.04.2015 година и Анекс №1/07.12.2015 г., като за
разликата до пълния предявен размер е отхвърлен иска. Изразено е твърдение, че
съдът е следвало, след като е отхвърлил изцяло като неоснователен иска за
неустойка по договора от 09.04.2015 г., да премине към разглеждане на
евентуалния иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху този
договор. Изложените са твърдения, че първоинстанционният съд не се е произнесъл
по евентуалния иск по чл. 86 ЗЗД в размер на 21 424.53 лева- лихва за
забава в плащания по договор от 09.04.2015 година.
Ответната
страна „Т.Л.– Г.А.Ц.“ АД е подала становище до САС, с което поддържа, че е
налице хипотеза на частично уважен главен иск и претенции за разглеждане на
евентуално предявените искове. Поддържа, че доколкото съдът е уважил частично
главния иск, евентуалният не подлежи на разглеждане. Оспорва да е възникнало
условието за разглеждане на евентуалните искове. Поддържа, че правилно СГС е
приел, че сумите се претендират общо, поради което не следва да се разглежда
акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава в плащанията.
С решение
№260011 от 05.01.2021 година СГС по т. д. №3303/2017 година осъжда „Т.Л.– Н.А.Ц.“
АД да заплати на „К. 60 „ ЕООД/ с предходно наименование „Д.2.“ ЕООД/ сумата от
966.72 лв. откраднати от строителния обект материали на ищеца, ведно със
законната лихва от предявяване на иска 14.08.2017г. и до окончателното
заплащане на сумата, като отхвърля претенцията за разликата до пълния предявен размер
от 29 876.71 лв., като неоснователна. Съдът приема тази
претенция за неоснователна за сумата над 966.72 лв., защото
това е установено, като стойност на откраднатото.
Със същото
решение се осъжда „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД да
заплати на „К. 60 „ ЕООД/ с предходно наименование „Д.2.“ ЕООД/ сумата от 26
335.76 лв. неустойка за забава заплащане на стойността на СМР по договор от
9.04.2015 г. и Анекс 1 към същия, за периода 08.05.16г. до 14.08.17г., като се
отхвърля претенцията за разликата до пълния предявен размер от 92 512.37 лв. и
за законна лихва от предявяване на исковата молба върху главницата, като
неоснователни. Съдът е приел, че сумите се претендират общо, поради което не
следва да разглежда акцесорния иск за лихва. Претенцията за лихва от датата на
исковата молба по чл. 86 върху неустойката за забава съдът намира за
неоснователна. Доколкото се касае за неустойка за забава на плащането изчислена
до датата на исковата молба, и при присъдено такова, върху същото не се дължи
законната лихва, като в противен случай се получава лихва върху лихва,
анатоцизъм, за което липсва както законово, така и договорно основание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 250 ГПК, непълно е решение, което не обхваща целия спорен
предмет и липсва формирана воля на съда относно спорното право. Настоящият
съдебен състав счита, че в случая не е налице такава хипотеза. От изложената
фактическа обстановка във въззивна жалба вх. №268917 от 25.01.2021 година,
както и от уточняващите молби включително молбата от 09.12.2021 година на „К.
60“ ЕООД може да се направи категоричен извод, че случая не касае липса на
формирана воля на съда. Видно от горепосочената част от диспозитива на
постановеното съдебно решение, съдът се е произнесъл в съответствие с
предявените искове. В настоящия случай е
налице хипотеза, при която са уважени частично главните искове. В този смисъл
следва да бъде посочено, че при частично уважен главен иск евентуалният не
подлежи на разглеждане. Разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването
на поставено от самия ищец условие и то е отхвърлянето на главната му
претенция. Недопустимо е съдът да "преизчислява" за каква част следва
да се произнесе по евентуалния иск, ако главният е частично уважен; възможно е
така съединените искове да са и различни по вид - установителни, осъдителни,
конститутивни, или макар и от един и същи вид, с петитум, който е
некомпенсируем или евентуалността да е по отношение на субектите. Ако съдът
уважи предходния по ред на заявяване в евентуалността иск, няма право да се
произнася по следващия, защото не се е сбъднало условието, под което е
предявен. В този смисъл доколкото съдът е уважил частично главния иск, то
следващите го по ред на заявяване евентуални искове не подлежат на разглеждане
/така решение № 210 от 27.07.2015 г. по гр. д. № 5600/2014 г., Г. К., ІV ГО на
ВКС/.
Същото се
отнася и за предявените искове по чл. 92 ЗЗД за неустойка за забава в плащанията по договора от 09.04.2015 г. и
анекса от 07.12.2015 година. В случая съдът е приел, че не е налице хипотеза на
кумулативно съединени искове, формиращи отделни претенции, респ. по договора от
09.04.2015 г. и по анекса. Налице е общо претендиране на сумите, поради което
не следва да разглежда акцесорния иск за лихва. Още веднъж следва да се посочи,
че при частично уважен главен иск евентуалният не подлежи на разглеждане.
Предвид
гореизложеното исканията по чл. 250 ГПК съдът намира изцяло за неоснователни и
същите следва да бъдат отхвърлени.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата по
чл. 250 ГПК, съдържаща се във въззивна жалба вх. №268917 от 25.01.2021
предявена от „К. 60“ ЕООД и конкретизирана с молба от 09.12.2021г. за допълване
на решение №260011 от 05.01.2021 година постановено по т. д. №3303/2017 година,
СГС, ТО, VI-11 с-в.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: