РЕШЕНИЕ
гр.Сливен, 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в
съдебно заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
При секретаря Соня В., като
разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 69 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се
движи по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба депозирана от И.М. пълномощник на Я.М.М. (съпруга), ЕГН **********,***
против решение № 260323/15.12.2020 г. по гр.д. № 2240/2020г. на Сливенския
районен съд, с което на основание чл.422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с
чл. 51, 48 ал.8 и 38 от ЗУЕС е било признато за установено, че въззивницата
дължи на Етажна собственост, находяща се в гр. Сливен, кв. ********, сумата от
590.00 лв. представляваща стойността на месечни вноски за поддържане на общи
части на етажната собственост за периода от 01.01.2011г. - 31.05.2020г., ведно
със законната лихва считано от 22.05.2020г. до окончателното изплащане. С
обжалваното решение въззивницата е била осъдена да заплати деловодни разноски в
размер на 200.00 лв.
Решението е обжалвано изцяло.
Въззивната жалба е изключително обширна. В синтезиран
вид може да се приеме, че страната счита обжалваното решение за неправилно и
незаконосъобразно - противоречащо на събраните по делото доказателства и
несъобразено със закона. Освен това страната счита, че са били допуснати
нарушения в съдопроизводствения процес (не са били прочетени всички представени
доказателства), които също са опорочили решението. Все пак в жалбата (на стр.
17, 35, 36 от въззивната жалба) се съдържа и признанието, че плащания за общите
разноски на етажната собственост не са били правени от м. февруари 2014г.
Страната посочва, че от 2012г. - до 2014г. е плащала разноски и като
доказателство за това е представила разписки по делото, след което е
преустановила плащанията, като причина за неплащането е липсата на действия от
страна на останалите съсобственици за отстраняване на авария по отточните тръби
на етажната собственост, което води до системно замърсяване с отпадни води и
фекалии на жилището на въззивницата.
Моли се обжалваното решение да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор
на въззивната жалба.
В с.з. въззивната страна
редовно призована се представлява от И.М. пълномощник на Я.М.М. (съпруга),
който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована, се
представлява от адв.Х., която оспорва въззивната жалба и моли тя да не бъде
уважавана.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни
доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 18.12.2020г. и в
рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок - на 31.12.2020 г. е
била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от PC -
Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото
доказателства. Тя е описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална
икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Разгледана по същество, жалбата се явява
частично основателна.
Пред районния съд е бил предявен установителен иск по
ЗУЕС за признаване за установено, че ответницата /въззивница дължи на Етажната
собственост находяща се в гр. Сливен, кв. ********, сумата от 590.00 лв.
представляваща стойността на месечни вноски за поддържане на общи части на
етажната собственост за периода от 01.01.2011г.-31.05.2020г.,
В случая жалбоподателката и пълномощника и са съпрузи.
Те обаче обитават процесния апартамент №2 на две различни основания. Тя е
собственик, а той е негов ползвател.
По делото са представени протоколи
от проведени общи събрания на съсобствениците от етажната собственост, по които
може да се установи кога те са взимали решения за определяне на размера на
общите разноски и в какъв размер са били те. Тези протоколи не са оспорени по
надлежния ред и в законния срок, поради което съдът следва да съобрази
решението с отразеното по тях. Установява се, че от 17.12.2010г. размерът на
месечните вноски за текущи и неотложни разходи е бил определен на 5.00лв.
месечно. От м.януари 2020г. таксата е в размер на 10.00лв. месечно.
По делото са представени
финансови отчети ( неоспорени по надлежния ред) за 2011г., 2012г., 2013г.,
2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., от които е видно, че
действително плащания на разноски за общи разходи не са били правени от
ответницата.
Въззивницата във въззивната си жалба е извършила
признание за това, че плащания за общите разноски на етажната собственост не са
били правени от м. февруари 2014г. Тя твърди и представя доказателства за това,
че е платила частично разноски в размер на 17.00лв. - разписка на стр.112 от
делото, заплатена сума за чистачка за периода 05.2013г. - 02.2014г. и 40.00лв.
- от 2014г. заплатени за доставка и монтаж на избена врата.
По този начин от присъдените
590.00лв. дължими за периода 01.01.2011г. - 31.05.2020г. следва да се приспадне
сумата от 57.00лв. предвид наличните писмени доказателства за извършени
плащания от ответницата. Лихвата е дължима върху остатъка от главницата от
533.00лв., считано от 22.05.2020г.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не
съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да
бъде изменено
Пред настоящата инстанция не
са направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не се
определят от съда. По тези съображения, съдът
ЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260323/15.12.2020 г.
по гр.д. № 2240/2020г. на Сливенския районен съд, в частта с която на основание чл.422,
във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 51, 48 ал.8 и 38 от ЗУЕС е било признато
за установено, че Я.М.М., ЕГН **********,*** дължи на Етажна собственост,
находяща се в гр.Сливен, кв. ********, сумата от 590.00 (петстотин и деветдесет) лева
представляваща стойността на месечните вноски за поддържане на общите части на
етажната собственост за периода от 01.01.2011г. - 31.05.2020г. ЗА СУМАТА НАД 533.00 ( петстотин тридесет и
три) лева.
Вместо това постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажна собственост находяща се в
гр.Сливен, кв. ******** против Я.М.М., ЕГН **********,*** иск за признаване за
установено, че М. дължи сумата над 533.00 (петстотин тридесет и три)лева до
пълния претендирай размер от 590.00(петстотин и деветдесет) лева представляваща
стойността на месечните вноски за поддържане на общите части на етажната
собственост за периода от 01.01.2011г. - 31.05.2020г. като недоказан.
В останалата част потвърждава
решението като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
|
ЧЛЕНОВЕ:
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: